Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 919 13.03.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Невена Ковачева
Секретар: Недялка
Димитрова
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 6603 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55, Експо
2000, представлявано от А.В.А. – ***, и М.Т.П. – ***, против П.Я.П., ЕГН **********, адрес: ***, с която се претендира
установяване съществуването на вземания в полза на ищеца за сумата от 4000 лева – изискуема главница по договор за
предоставяне на овърдрафт по разплащателна/картова сметка от 21.10.2011 г.,
сумата от 304,70 лева – изискуема наказателна лихва за периода от 01.08.2018 г.
до 28.03.2019 г., сумата от 40 лева – изискуема комисионна за управление,
начислена за периода от 23.10.2017 г. до 21.10.2018 г., сумата от 18,80 лева –
изискуеми такси, дължими за периода от 31.07.2018 г. до 10.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2019 г. до изплащане на
задължението,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1453/02.04.2019
г. по ч. гр. д. № 2720/2019 г. по описа на БРС. В условията на евентуалност,
при отхвърляне на установителния иск поради липса на предсрочна изискуемост на
вземанията, е предявен иск за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата
4000 лева главница по договора за кредит, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба 07.08.2019 г. до окончателното й плащане, като
основанието на същия е обявена с исковата молба предсрочна изискуемост на
вземането по договора за кредит.
Сочи се, че
между ищеца, от една страна, и от друга – П. като кредитополучател, е сключен договор за предоставяне на
овърдрафт по разплащателна/картова сметка от 21.10.2011 г. По силата на
договора банката е отпуснала на кредитополучателя кредит с кредитен лимит в
размер на 4000 лева. Кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни
анюитетни вноски с падеж от 01.08.2018 г. до 01.01.2019 г., поради което и на
основание договора банката е упражнила правото си да обяви предсрочна
изискуемост на целия ползван кредит в заявения размер. Длъжникът бил уведомен
за обявената изискуемост на 14.01.2019 г. Претендира се неустойка въз основа на
договорна клауза за наказателна надбавка при виновно неизпълнение задълженията
на длъжника.
Моли съда да
уважи исковете и да му присъди съдебно-деловодни разноски.
Ответната
страна чрез особен представител е оспорила претенциите. Посочено е, че
установителни искове са неоснователни, тъй като длъжникът не е надлежно
уведомен за обявената от банката предсрочна изискуемост на вземанията по
кредита. Не е ясно как е формиран размерът на претендираните суми.
Изложени са
доводи за неравноправност на клаузите на чл. 4.1, чл. 4.1.1 и чл. 4.2от
договора за кредит.
Моли се съда
да отхвърли претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Представен е договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна/картова сметка от 21.10.2011 г., сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и П.. По силата на договора банката
е предоставила на кредитополучателя възможност за ползване на овърдрафт по
сметка в размер до 4000 лева. Страните са договорили годишен лихвен процент 14,95
%. При разрешаване на овърдрафт се дължи еднократна комисионна за усвояване в
размер на 1 % върху сумата, а ежегодно се дължи комисионна за управление в
размер на 1 % върху разрешения овърдрафт. При забава в плащанията
кредитополучателят дължи обезщетение за забава (наказателна надбавка) в размер
на 10 пункта годишно върху забавената сума по главницата, която към датата на
сключване на договора е 24,95 %.
На 17.01.2019 г. на П. чрез съпругата му е връчено уведомление за обявяване
на задължението по договора за предсрочно изискуемо поради неплащане на
минималните погасителни вноски за периода 02.05.2018 г. – 14.01.2019 г.
Приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
посочило, че сумата от 4000 лева е усвоена от П. на 21.10.2011 г. Към
29.03.2019 г. кредитополучателят е имал просрочени задължения по договора,
както следва: 4000 лева главница, 304,70 лева наказателна лихва, 40 лева
комисионна за управление съгласно чл. 4.4 от договора, 18,80 лева такси
съгласно чл. 4.8 от договора. Последното плащане по кредита е изпълнено на
10.07.2018 г. и считано от 01.08.2018 г. дължимите суми във връзка с процесния
договор са в просрочие.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявения иск за основателен.
За да бъде уважен предявеният иск,
съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при
условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен договор за кредит, че „Райфайзенбанк България” ЕАД е бил изправна страна по
същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и
размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати същото. Следвало е да установи начина на формиране на компонентите
на задължението, както и достигане уведомлението до длъжника, че цялото
задължение по договора е обявено за предсрочно изискуемо. В тежест на ответника
е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските
си договора.
По делото е
безспорно установено, че на 21.10.2011 г. „Райфайзенбанк България“ ЕАД и П. са сключили валиден
договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение,
цитирано в исковата молба, и неговия предмет – предоставяне на овърдрафт до 4000 лева срещу задължение на кредиполучателя
да връща ежемесечно уговорена в договора погасителна вноска.
Ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост на
цялото вземане. По делото е представено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на
цялото вземане по договора, връчено на съпругата на кредитополучателя Н.П.,
като това е удостоверено с подписа на двама свидетели – служители на банката.
Анализът
на правните норми, отнасящи се до уведомяването в рамките на съдебното
производство, формират извод за общоприет в правото принцип на сигурност в
уведомяването и гарантиране правата на лицето, до което е адресирано
съобщението, да узнае за неговото съдържание – в този смисъл е константната
съдебна практика – напр. Определение № 128 от 17.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 9/2012 г., I т. о., ТК. Волеизявлението на банката – кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото
вземане по договора, за да породи действието си, следва да е обективирано в писмен документ и
да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита.
Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения
между страните по договорните правоотношения, следователно кредиторът не е ограничен относно избора на
способ за връчване на съобщения. В чл. 11.9 от процесния договор е предвидено, че „всички уведомления и изявления във
връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат
получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с
обратна разписка, или с куриерска фирма или с телеграма достигнат до адреса на кредитополучателя“.
Ето защо,
предвид наличие на специална уговорка между страните, редовността на връчването на уведомлението на
кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането следва да се прецени според клаузите на договора. В
случая кредиторът е избрал да връчи
уведомление на длъжника чрез неговата съпруга, но в договора е изрично
предвидено, че съобщенията следва да се връчват лично на адресата, за да
породят ефект. Не е приложено доказателство П. да е упълномощил отбелязаното
върху уведомлението лице като „съпруга“ да получава от негово име съобщения във
връзка с договора. От друга страна, съобщението не е връчено чрез нотариус или
съдебен изпълнител, за да са приложили правилата за връчването по ГПК, или пък
по пощата, за да се приложат разпоредбите на Закона за пощенските съобщения. Поради това съдът
намира, че уведомлението за обявена предсрочна изискуемост на вземането е
нередовно връчено и не е породило действие. Не
са приложени други доказателства по делото, сочещи на положени усилия от страна
на кредитора за откриване на длъжника за лично връчване на уведомлението.
Ето защо
съдът намира, че предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за кредит
не е съобщена на длъжника, следователно и не е настъпила.
След като
предсрочната изискуемост не е съобщена на длъжника, следва да се обсъди кои от
задълженията по договора за кредит са с настъпил падеж към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В представения по делото договор не е
уговорен краен падеж, като в чл. 3 е предвидено, че същият е със срок 1 година
от подписването му с възможност за автоматично подновяване. Няма данни по
делото същият да е прекратен от една от страните по него, следователно и към
подаване на заявлението същият е валиден. В договора обаче не е предвидено
какъв е размерът на минималната месечна погасителна вноска по кредита, както и
каква е падежната дата на задължението за внасяне на такива. Не е предвидено в
договора и по какъв начин следва да се погаси усвоеният овърдрафт – на части
ежемесечно или пък изцяло, какъв минимален процент от усвоената сума ще е
дължим или за какъв срок ще трябва задължението да се погаси. Не е приложен
погасителен план, нито пък каквато и да е било справка, от която да е видно
какви са месечните вноски, дължими от кредитополучателя за периода от
подписване на договора до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В договора единствено е предвидено, че „с всяка сума, постъпваща по
сметката, автоматично се погасява задължението по ползвания овърдрафт, без да е
необходимо изрично нареждане за това от кредитополучателя“, но не става ясно
дали по сметката са постъпвали суми.
Съгласно чл. 9.1 и чл. 9.2 в определени хипотези банката има право да
прекрати револвирането на овърдрафта и правото на кредитополучателя да го
ползва, но за това отново е предвидено писмено уведомяване на кредитополучателя,
което в случая не е сторено, т.е. П. не е уведомен за оформянето на овърдрафта като неразрешен и
изискуем.
Напротив – видно от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
последното плащане по кредита е изпълнено на 10.07.2018 г., следователно по
сметката има движения, които не са установени от ищеца.
Предвид обстоятелството, че искът за главница е изцяло недоказан – не е
установена твърдяната в исковата молба предсрочна изискуемост, не е установено
и какъв е размерът на падежиралите вноски към датата на подаване на заповедта
за незабавно изпълнение, искът следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на
иска за присъждане на наказателна лихва съдът счита възраженията на
процесуалния представител на ответника за неравноправност на клаузите на чл.
4.1 и чл. 4.1.1 от договора за основателни. Цитираните разпоредби от договора
касаят възможността за едностранна корекция на лихвения процент, уговорен в
договора, като решението за размера на изменението е поставено изцяло в избор
на банката. Не са посочени в договора ясни критерии, водещи банката при
извършване на корекциите в размера на лихвата, не е предвидено и уведомяване на
кредитополучателя при такова изменение. В случая не е подписан и предложен на
кредитополучателя дори погасителен план за минималните дължими вноски по
кредита. Текстът на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава изрична дефиниция на
понятието неравноправна клауза, като в т. 3 е посочено, че такава е тази, която
поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост
от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. В настоящия
случай в посочените уговорки в договора е посочено, че промяната на лихвения
процент на банката е поставена изцяло от неговата воля, определя се от неясни
за кредитополучателите критерии и освен това в самия договор е посочено, че той
не подлежи на договаряне с кредитополучателя, а промените стават автоматично
задължителни за страните. Освен по смисъла на т. 3, клаузите са неравноправни и
по смисъла на т.10 от разпоредбата на чл. 143 ЗЗП. Такава е тази, която
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание. В случая посочените
клаузи съдържат именно предпоставките на посочената разпоредба. В договора
отсъстват каквито и да е фиксирани условия и показатели, които да са налице, за
да обуславят правото на банката да промени лихвения процент. Т.е. потребителят
не е наясно на първо място с критериите, по които банката определя текущия
лихвен процент и размера на фиксираните такси и комисионни, освен това е в
изненада за размера на погасителната вноска, която дължи на банката за
настоящия месец, както и за размера на дължимите по договора такси. Поемането
едностранно на всички рискове и вреди поставя длъжника по кредита в
изключително неравностойно положение и противоречи на добрите нрави.
Клаузите са
неравноправни клаузи и съгласно т. 12 от чл. 143 ЗЗП, съгласно която
неравноправна клауза е тази, която дава право на търговеца и доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора. Посочените клаузи от договора са неравноправни и по смисъла на чл.
146. ал. 2 ЗЗП, тъй като те не са индивидуално договорени, както и на чл. 3 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
съгласно който в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално
договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за
добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Доколкото
посочените 2 клаузи са неравноправни, същите противоречат на действащи норми от
ЗЗП и са накърняват добрите нрави и по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД се явяват
нищожни. Ето защо претенцията следва да бъде отхвърлена.
Основателни се
явяват претенциите за заплащане на комисионна за управление, както и годишни
такси за периода до подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, които съгласно заключението на вещото лице възлизат на сумите 40
лева комисионна и 18,80 лева такса за управление. Доколкото това е размерът на
претенциите, същите следва да бъдат изцяло уважени.
Неоснователен се
явява и предявеният в условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да
плати на ищеца сумата 4000 лева главница по договора за кредит, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 07.08.2019 г. до
окончателното й плащане, като основанието на същия е обявена с исковата молба
предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит. В Определение №
387/24.07.2017 г. по ч. т. д. № 1369/2017 г. на ВКС, I т. о., е застъпено
становище, че условието за разглеждане на осъдителните искове, съединени при
условията на евентуалност с установителни искове по чл. 422 ГПК, е отхвърляне
на установителните искове поради ненастъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по кредита преди заявлението по чл. 417 ГПК, като в този случай се
навежда ново обстоятелство в исковата молба (несъдържащо се в заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение и неподдържано спрямо предявените
установителни искове) – уведомяване на длъжника по кредита за изявлението на
банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата искова молба.
В тази хипотеза
съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с
установителните по реда на чл. 422 ГПК е допустимо, а уведомяването на длъжника
по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост
се осъществява с получаване на обективираното в исковата молба изявление. В
случая ответникът по делото е представляван от особен представител. Съгласно решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т.
о., ТК „в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката – ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника
– ответник“. Ето защо ответникът е надлежно уведомен чрез
назначения му особен представител, че задължението за главница по договора е
предсрочно изискуемо и се дължи в пълен размер. Дори да се приеме, че връчването на особен представител не би могло да се приравни на връчване на
ответника поради ограничената представителна власт на
представителя, следва да се приеме, че уведомлението за настъпилата предсрочна
изискуемост, приложено към исковата молба, е надлежно връчено на ответника на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК, както и на основание чл. 11.9 от договора между
страните – изпратено е на адреса на кредитополучателя, регистриран в Национална
база данни „Население“, и посочен в договора. Ето защо предявеният в условията на евентуалност
осъдителен иск следва да бъде уважен.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с
оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат деловодни разноски в настоящото производство и заповедното
производство, съразмерно на уважената част от претенциите съдебно-деловодни
разноски в размер на 1227,83 лева. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 26 от Наредбата
за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство в размер на 300 лева.
Поради изложените
аргументи Бургаският районен съд
Р ЕШ
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П.Я.П., ЕГН **********, адрес: ***, че
дължи на „Райфайзенбанк
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, представлявано от А.В.А. – ***, и М.Т.П.
– ***, сумата от 40 лева (четиридесет лева) изискуема комисионна за управление, начислена за
периода от 23.10.2017 г. до 21.10.2018 г., сумата от 18,80 лева (осемнадесет
лева и осемдесет стотинки) изискуеми такси, дължими за периода от 31.07.2018 г.
до 10.03.2019 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 01.04.2019 г. до
изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1453/02.04.2019 г. по ч.
гр. д. № 2720/2019 г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете, с които се
претендира установяване по отношение на П.Я.П., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, представлявано от
А.В.А. – ***, и М.Т.П.– ***, сумата от 4000 лева главница по договор за предоставяне на
овърдрафт по разплащателна/картова сметка от 21.10.2011 г. на основание
предсрочна изискуемост, обявена на длъжника на 17.01.2019 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението - 01.04.2019 г. до изплащане на задължението, и сумата от 304,70 лева – изискуема наказателна
лихва за периода от 01.08.2018 г. до 28.03.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1453/02.04.2019 г. по ч. гр. д. №
2720/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА П.Я.П., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Райфайзенбанк
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, представлявано от А.В.А. – ***, и М.Т.П. – ***, сумата 4000 лева (четири хиляди лева) главница по договор за
предоставяне на овърдрафт по разплащателна/картова сметка от 21.10.2011 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 07.08.2019 г.
до окончателното й плащане, поради обявена с исковата молба предсрочна изискуемост
на вземането по договора.
ОСЪЖДА П.Я.П., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, представлявано от А.В.А. – ***, и М.Т.П.– ***, сумата от 1227,83 лева (хиляда двеста двадесет и седем лева и осемдесет и три стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД