Решение по дело №25999/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20513
Дата: 13 ноември 2024 г. (в сила от 13 ноември 2024 г.)
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20241110125999
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 20513
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110125999 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 237 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Е. Д. Ц., подадена чрез адв. Т. и уточнена
с молба от 17.06.2024 г., против ********, с която е предявен иск за признаване на
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника вземанията, за
които е издаден изпълнителен лист от 01.03.2016 г. по ч.гр.д. № 64906/2015 г. по описа на
СРС, 142 с-в и е образувано изпълнително дело № 20248630401392 по описа на ЧСИ С. Х., а
именно: 1 515, 53 лв. – главница, представляваща неизплатена сума за потребена вода за
периода от 06.11.2010 г. до 03.10.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба 26.10.2015 г. до изплащане на вземането, 91, 07 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 07.12.2010 г. до 03.10.2015 г., както и сумата от 332, 13 лв. –
съдебни разноски.
Ищецът твърди, че срещу него е издаден изпълнителен лист на 01.03.2016 г. в
полза на ******** въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.10.2015 г.,
издадена по ч.гр.д. № 64906/2015 г. по описа на СРС, 142 св, с който Е. Д. Ц. е осъден да
заплати на ******** сумата от 1 515, 53 лв., представляваща неизплатена сума за потребена
вода в периода от 06.11.2010 г. до 03.10.2015 г., ведно със законната лихва за периода от
26.10.2015 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 91, 07 лв. и 332, 13
лв. – разноски по делото, а именно 32,13 лв. – държавна такса и 300 лв. – възнаграждение за
юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че вземанията на ищеца били погасени по давност
на 01.03.2021 г., в петгодишен срок от издаването на изпълнителния лист, поради което и е
1
налице правен интерес от признаване на установено спрямо ответника, че не му дължи
процесните вземания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
********, подаден чрез юрисконсулт Т. Ч., в който се признава искът. Посочено е, че
действително ищецът не дължи претендираните суми въз основа на изложените в исковата
молба доводи. Твърди се, че е подадена молба за прекратяване на изп.д. № 20248630401392
по описа на ЧСИ С. Х.. Възразява срещу присъждането на разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът е признал иска в отговора на исковата молба, а
с молба от 07.10.2024 дата ищецът е поискал съдът да се произнесе с решение при признание
на иска. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, поради което и
съдът, на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, постановява решението си съобразно
направеното признание на иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски се
поражда в полза на ищеца.
Съгласно представения списък ищците претендират разноски в общ размер на
1 177, 70 лв., представляващи сбора от претендирано адвокатско възнаграждение по делото в
размер на 1 070 лв. с ДДС, за което са представени доказателства, че е заплатено по банков
път и заплатени държавни такси в размер на 100 лв. Според настоящия състав
претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед действителната правнба и
фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, поради което следва
да бъде присъдено такова в минимален размер от 480 лв. с ДДС. По отношение на
държавната такса дължима такава е в размер на 77, 54 лв. и така следва да бъде присъдена.
Така мотивиран Софийски районен съд, 88-ми състав

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. Д. Ц., ЕГН
**********, с адрес ****** НЕ ДЪЛЖИ на *****, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление в ************* вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от
01.03.2016 г. по ч.гр.д. № 64906/2015 г. по описа на СРС, 142 с-в и е образувано
изпълнително дело № 20248630401392 по описа на ЧСИ С. Х., а именно: 1 515, 53 лв.
главница, представляваща неизплатена сума за потребена вода за периода от 06.11.2010 г. до
03.10.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 26.10.2015 г. до
изплащане на вземането, 91, 07 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от
07.12.2010 г. до 03.10.2015 г., както и сумата от 332, 13 лв. – съдебни разноски.
2
ОСЪЖДА *******, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в
************* да заплати на Е. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес ****** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 557,55 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3