№
6
гр.
Силистра,
23.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Мирена Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 56/2019 год. по
описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове с правно основание
чл. 288, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
– РОМЕЛ КОНСУЛТ” ЕООД. ЕИК130300307, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул.„Мария Луиза” №46, представлявано от управителя Н.Г.
Петрова, чрез адв. М.Д. *** съдебен адрес за призоваване и кореспонденция: гр.
Силистра, ул. “Христо Ботев” 2, ет.З, офис 6 - адв. М.Д., желае съда да осъди
ответника - В.Г.Т., с ЕГН ********** ***, да му заплати сумата 45 696,01 лв.,
представляваща възнаграждение по прекратен от ответницата Договор за поръчка от
24.08.2011 год. изменен с Анекс № 1 от 27.04.2012 год. и Анекс № 2 от
17.08.2016 год.. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на подаване на настоящата искова молба (20.05.2019 год.) до
датата на пълното изплащане на главницата, като и сумата 1586,67 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.01.2019 год. до 19.05.2019 год. (датата, предхождаща датата на подаване на
настоящата искова молба). Претендира деловодни разноски.
Ответникът – В.Г.Т.,
с ЕГН ********** ***,
в срок представя отговор на исковата молба изразявайки становище за нейната нередовност
и неоснователност, като оспорва исковите претенции по основание и размер.
Претендира разноски.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното от фактическа страна:
Облигационната
връзка между страните е възникнала на следните правни и фактически основания:
Страните
по делото са били в облигационни отношения възникнали по силата на договор за
поръчка от 24.08.2011 год. сключен между тях. Ответницата в качеството на
доверител, а ищеца съответно в качеството на довереник. За предмет на договора
страните са определили съдействие за сключване на предварителен/окончателен
договор за покупко-продажба с потенциален купувач на недвижим имот собственост
на доверителя представляващ - „УПИ XXI 1028 по плана за земеразделяне на
землището на кв. „Владиславово“, находящ се в гр. Варна, м-ст „Налбанка“, с
площ от 2931 кв.м, необременен от вещни тежести, за цена от 293 100 /двеста
деветдесет и три хиляди и сто/ евро“. Съгласно клаузите на договора дружеството
ищец в качеството на довереник се задължило да съдейства за продажбата, като осигури организационното
обслужване на сделката до нотариалното прехвърляне на имота.
След
сключването на договора за поръчка се установило, че процесния имот не е бил годен
за продажба, не е бил изцяло във владение на ответницата и за него били налице
висящи съдебни спорове, които продължили приблизително шест години. Допълнително,
към договора били сключени два анекса регламентиращи промяна в прогнозната цена
на имота, размера на договорното възнаграждение и крайния срок на договора.
Изпълнението
на договора наложило извършването на множество правни, административни и
фактически действия включващи упълномощителни сделки, въвод във владение,
иницииране на изпълнително и исково – установително производства и др, което
довело имота – предмет на процесния договор да придобие следните
характеристики: поземлен имот с идентификатор 10135.4510.1071, с адрес: гр.
Варна, р-н „Вл. Варненчик“, „Западна промишлена зона“, местност „Налбанка“, с
площ 2596 кв.м. с трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на
трайно ползване - Нива, стар идентификатор 10135.4510.776, номер по предходен
план - 045017, квартал 37, парцел XXI-1028, при съседи: имоти с идентификатори
10135.4510.1070, 10135.4510.1072,
10135.4510.1073, 10135.4510.1061, 10135.4510.775, 10135.4510.1058,
10135.4510.1069 и 10135.4510.1068. Съгласно заповедта за одобрение на ПУП-ПРЗ
на зам. кмета на Община Варна № Г-196 от 27.06.2018 год., влязла в сила на
06.08.2018 год., имотът е УПИ XXVII-1071 „за производствено складова дейност”,
кв. 37 по плана на ЗПЗ, гр. Варна.
Всички
дължимите такси за извършваните услуги към административните органи и съда са
заплащани от ответницата.
На
15.02.2012г. в тр. Варна, между ищеца в качеството на възложител и Й.Г.К., като
изпълнител е сключен граждански договор за извършена работа. Предмет на
договора е извършване на всички необходими действия свързани с реализиране на
въвод във владение и привеждане на имота в годност за експлоатация по отношение
на УПИ – XXI
– 1028, находящ се в гр. Варна – собственост на В.Т., който пък имат е предмет
на процесния договор за поръчка сключен между страните на 24.08.2011г. Във
връзка с дейността по договора Й.Г.К. била упълномощена от ответницата Т. с
няколко пълномощни удостоверени с нотариална заверка на подписите съответно от
27.02.2012г. 09.11.2012г.
22.04.2013г. /листи 22 – 25 от делото/.
От
събраните по делото книжа се установява, че собствеността на ответницата върху
имота – предмет на процесния договор е била многократно оспорвана, за което са
се водили различни съдебни и изпълнителни производства някои, от които с
датировка преди възникване на облигационните отношения между страните.
Същевременно се установява, че след началото на 2012г. ответницата е участвала
във всички административни и съдебни процедури свързани със собствеността й над
процесния имот чрез представителя си Й.Г.К..
На
07.11.2013г. ответницата чрез пълномощник Н.Г. П.продала на „Йода 07“ ЕООД,
представлявано от управителя на
дружеството Й.Г.К. идеални части от два недвижими имота.
На
03.07.2017г. ответницата чрез пълномощник Н.Г. П.продала на „Темпо - 2“ ООД,
представлявано от управителя на дружеството Петя Стоянова Д. три недвижими
имота.
На
22.05.2017г. ответницата и „Йода 07“ ЕООД, в качеството на съсобственици
сключили договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти, като част
от тях били получени в индивидуална собственост от В.Г.Т., а друга останали в
общ – съсобствен дял.
От представените неоспорени разпечатки от водена
електронна кореспонденция /листи от 292 до 310 от делото/ може да се установи,
че страните по делото са поддържали постоянен контакт помежду си във връзка са
изпълнението на договора от 24.08.2011г. през периода 2016 – 2017 г.
На
31.10.2018 год. ищецът получил
нотариална покана с peг. №4247 от 15.10.2018 год. от общия регистър на нотариус
с рег.№190 на НК, с която доверителя едностранно оттеглил мандата за поръчката,
и всички предоставени във връзка с договора права.
Поканата
съдържала и искане за отчет за всички плащания, извършени по поръчката.
Според
свидетелските показания представител на
ищеца се свързал с упълномощената от ответницата адв. Г.В. с предложение след
разумен срок да се срещнат за преговори относно дължимото възнаграждение и
предаване на оригиналните документи.
След,
като не бил потърсен изпратил нотариална покана до ответницата с рег. № 8493 от
29.11.2018 год. от общия регистър на нотариус с рег. №335 на НК, с която я поканил
в седмодневен срок да му заплати дължимото съгласно договора за поръчка и
анексите към него възнаграждение, а именно левовата равностойност на 23 364
евро (равняващо се на 45 696.01 лв.).
Възнаграждението
ищецът изчислил, като 10% при цена на кв.м в размер на 90 евро, при площ на
имота 2596 кв.м: 2596 х 90 х 10% = 23 364 евро. С нотариалната покана е
определено плащането да бъде извършено в седмодневен срок от получаването на поканата.
Поканата
е получена от ответницата на 07.01.2019 год., но плащане в посочения срок не
последвало.
С
нотариално покана с рег. № 176 от 15.01.2019 год. от общия регистър на нотариус
с рег.№ 190 на НК, ответницата съобщила на ищеца, че отказва плащане.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ може да се
установи, че за периода от 24.08.2011г. до 31.10.2018г., в който е бил в сила
процесният договор по банков път ответницата е превела на дружеството и на
неговия представител общо сумата от 21963.387 лв. От проверката в
счетоводството на ищеца се установява, че в него са осчетоводени постъпили от
ответницата суми за 2017 и 2018г. в размер на 4500 лв. Според експерта сходни
на услугите, които дружеството ищец е оказало на ответницата в дейностите по
въвод във владение, промяна на предназначение и снабдяване с необходимите за
това документи възлизат на приблизителна стойност 6950 лв.
От
разпита на свидетеля П.С. се установява, че същият е бил процесуален
представител на ответницата по някои от съдебните производства водени във
връзка с процесния имот. Същият съобщава, че всички необходими затова книжа са
му били предоставяни от ищцовото дружество, което изцяло било ангажирано с
каузата на ответницата. Свидетеля потвърждава, че във връзка с
представителството си е контактувал с ответницата спорадично веднъж или два
пъти, докато с ищеца е поддържал постоянен контакт.
От
разпита на свидетеля Й.К. се установява,
че същата е представител на „Ригара“ ООД, и има сключен граждански договор с
ищеца „Ромел консулт“ ЕООД, във връзка с работата по имота собственост на
ответницата. Свидетелят потвърждава, че служителят на „Ромел консулт“ ЕООД, Д. С.
е била упълномощена на 22.11.2011г. от ответницата да извършва правни действия във
връзка с готвения за продажба недвижим имот. В последствие със същата
представителна власт била упълномощена и свидетелката К.. Според свидетеля
ответницата влязла в реално владение на имота си едва през м. април 2017г.,
след пет годишен период през, който са водени шест съдебни производства
приключили в нейна полза все с помощта и участието на служители на ищцовото
дружество. Имено с усложнената казуистика по установяване на годността на имота
за продажба свидетелката обяснява и подписването на анекси към първоначалния
договор за поръчка установяващи по – голямо възнаграждение за изпълнителя.
Според данните от свидетеля сумата от 4500 лева платени от ответницата на
ищцовото дружество представляват именно възнаграждение по договора за поръчка
за продажбата на час от процесния УПИ, която е закупена от собственика на
съседния имот с цел да си осигури възможност за преминаване за 23000 евро,
което по 10% по 1.95лв. определени съобразно договора и анексите давало точно
коментираната сума от 4500 лв. Свидетеля потвърждава, че няколкократно е
получавала пари от ответницата, които последната плащала за държавни такси,
адвокатски хонорари и др. разноски във връзка с делата и административните
относно имота, а сумите били разходвани именно за покриване на тези разноски.
От
разпита на свидетеля Р.Й. служител в „Ромел консулт“ ЕООД се установява, че към
имота собственост на ответницата е имало интерес от потенциални купувачи, но
същите след, като узнаели, че поради наличие на все още неотстранени административни
пречки в имота не може да се извърши застрояване губели интерес от
придобиването му.
От правна страна
Съдът
намира исковите претенции за допустими предвид на това, че исковата молба е
подадена от лице с нужната процесуална легитимация. Разгледани по същество
съдът намира основния и акцесорния искове за основателни по следните
съображения:
Описаната
по – горе и установена от съда фактология се оспорва от ответницата, според
която правоотношението между нея и дружеството ищец се основава освен на
договора за поръчка от 24.08.2011г. и на граждански договор за извършена работа
№ 001 от 15.02.2012г. Нещо повече ответницата приема, че договора сключен на
24.08.2011г. между нея и ищеца макар да е именуван „договор за поръчка“
всъщност има характер на договор за търговско посредничество по чл. 49-51 от ТЗ. Според ищцата съдебните спорове относно собствеността на недвижимия имот –
предмет на договора водени между нея и трети лица са били приключили в нейна
полза още преди сключването на договора за поръчка сочен, като правопораждащ
факт в процесното правоотношение. В исковата молба се коментират отчуждителни
сделки с части от коментирания имот /обособени като самостоятелни парцели/
включително и договор за делба на недвижим имот извършени без нейно участие
през 2017г., които според ищцата били сключени без нейно знание и в нейна
вреда.
За
да обоснове тезата си ищеца на първо място коментира правната същност на
сключения между страните договор от 24.08.2011г. представляващ основен
правопораждащ факт в процесното правоотношение. Ищецът намира, че коментираната
облигационна връзка намира своето проявление, като типичен договор за поръчка
излагайки подробни аргументи в подкрепа на становището си.
Съобразявайки
установените по делото факти и обстоятелства съдът кредитира тезата на ищеца,
като приема, че на 24.08.2011г. страните по делото са сключили именно договор
за поръчка, по който ответницата е поръчител, а ищеца съответно изпълнител.
Това е така защото от събраните и неоспорени доказателства – пълномощни и
свидетелски показания може да се установи, че в изпълнение на договорните си
задължения ищеца чрез свои служители е извършил множество правни действия във
връзка с предмета на договора, които не се вместват и стоят извън обхвата на
действията по обикновеното търговско представителство. От текста на самия
договор също може да се установи и характера на създадената с него облигационна
връзка обуславяща хипотезата на договор за поръчка. Така например в чл. 2.3. от
договора е уточнено, че по него следва от довереника да се осигури
организационно обслужване на сделката до нотариално прехвърляне на описания
по-горе имот /до подписване на окончателен договор/, а именно: съдействие,
скица, данъчна оценка, както и да извърши всички необходими юридически
консултации и услуги. Изложеното мотивира съда да приеме, че облигационната
връзка между страните се характеризира, като договор за поръчка по смисъла на
чл. 280 и следващите от ЗЗД.
Вторият
довод, на който ищеца основава претенциите си е неоспореното по делото обстоятелство,
че ответницата едностранно е оттеглила дадения на изпълнителя мандат с
връчената му на 31.10.2018г. нотариална покана /листи 238 и 239 от делото/.
Изрично в коментираното писмено доказателство е обективирана волята на
поръчителя В.Т., която заявява, че оттегля всички дадени в полза на „Ромел
консулт“ ООД, права и счита за прекратени всички сключени с дружеството
договори за поръчка и подписани, към тях анекси. Коментирайки поканата
процесуалният представител на ищеца сочи липсата на разваляне на договора
поради неточно изпълнение, забавено изпълнение или неизпълнение на някакво
задължение от страна на дружеството –
довереник. Ищецът изтъква обстоятелството, че
развалянето на договора за поръчка поради неизпълнение,
става по строго определен ред, описан в чл. 87 от ЗЗД, и тъй като данни за
извършване на такива действия няма, то се приема, че с нотариалната покана от 15.10.2018
год.. ответницата в качеството си на поръчител изрично е оттеглила поръчката -
предоставените по договора и по пълномощните права, и е прекратила договора за
поръчка и подписаните към него допълнителни споразумения (анекси). В тази
връзка и предвид дадените от съда указания при разпределянето на доказателствената
тежест ищецът намира претенциите си за доказани предвид наличието на валидно
сключен между негои ищцата договор за поръчка и факта на оттеглянето на дадения
му във връзка с договора мандат настъпил с връчването му на коментираната
нотариална покана. По тези причини ищецът приема, че е налице хипотезата на чл.
288, ал. 1 от ЗЗД, и претендира да му се плати договореното с договора и
анексите възнаграждение.Сочи съдебна практика в този смисъл - постановеното по
реда на чл.290 от ГПК Решение № 482 от 13.12.2011год. по гр.д.№1486/2010. год.,
IV Г.О. на ВКС, Решение № 424 от 01.06.2010 год. по гр.д.№ 1211/2009 год. на IV
Г.О. на ВКС; Определение № 391 от 28.03.2013 год. по гр.д.№ 1136/2012 год. на
111 Г.О. на ВКС; Определение № 1104 от 27.10.2014 год. по гр.д. № 3367/2014
год. на 111 Г.О. на ВКС и други.
Изрично
ищеца пояснява, че е получил възнаграждението си като изпълнител по процесния
договор по повод продажбата на купувач - „Темпо-2“ ООД, на други три ПИ за осигуряване
на подход към неговия имот, като възнаграждението от 4500,00 лв. е заплатено от
ответницата на дружеството на 29.06'.2017 год. само за продажбата на основния и
най-голям от трите имота - ПИ с идентификатор 10135.4510.1070, който е бил на
стойност 23 040 евро, видно от нотариалния акт, като левовата равностойност на
този имот е 45 062,32 лв., а договореното възнаграждение от 10% възлиза на
4506,23 лв. - закръглено 4500 лв. съдът
съобразявайки доказателствата приема, че
За
да обоснове възраженията си ответникът твърди, че ищеца е неизправна страна в
сключения между тях договор приемайки, че същия не е договор за поръчка, а има
характерните белези на договор за търговско посредничество. В тази връзка
ответникът приема, че ищеца, е неизпрана страна по договора, тъй като не
изпълнил задължението си да намери купувач, с които да бъде сключен договор за
покупко продажба или предварителен такъв имащ за предмет процесния имот.
Ответникът приема, че след, като за осем години „Ромел консулт“ ООД, не
изпълнило договорното си задължение да продаде имота, то дружеството е
неизправна страна и не му се следва претендираното с иска възнаграждение.
За
да обоснове тезата си ответника се позовава на обстоятелството, че „Ромел консулт „ЕООД е търговец по занятие,
който посредничи за сключване на сделки за покупко-продажба на недвижими имот,
което обвързвало задължението за плащане с наличие на постигнат резултат –
продажба на имота предмет на договора. Сочи се и съдебна практика в този смисъл
Решение № 3660/27.5.2015 г. по в. гр. д. № 12365/2014г. по описа на СГС, Решение
от 20.06.2014 г. по в. гр. д. № 17077/2013 г. по описа на СГС, Решение от
16.10.2014 г. по в. гр. д. № 295/2014 год. по описа на СГС, Решение от
04.11.2013 г. по в. гр. д. № 1702/2013 г. по описа на ЛОС. Изтъква се още
довода, че дори и да е налице частично изпълнение на договорните задължения не
се дължи възнаграждение от насрещната страна, доколкото престацията на
посредника не е осъществена в цялост. Изтъква се и обстоятелството, че до
момента ответницата е платила на представители на ищцовото дружество сумата от 25
563,38 лв., което се установява от представените по делото доказателства. Позовава
се и на заключението на вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ, според
която цената на административно правните услуги извършени от ищеца в полза на
ответника по повод сключения между тях договор не надхвърля сумата от 6950 лв.,
поради което процесуалния представител на ответника приема, че не дължи сумите
претендирани с исковата молба. Коментира се липсата на ясното относно начина на
формиране на ищцовата претенция. Ответникът приема, че дори правоотношението
между него и ищеца да представлява договор за поръчка, то пак исковите
претенции са неоснователни, тъй като липсвало адекватно изпълнение от страна на
изпълнителя, като се сочат слабости в работата на ищеца по изпълнение на
договорните му задължения, включително се твърдят действия извършени от
упълномощените лица във вреда на упълномощителя – настоящ ответник. Ответникът
оспорва ищцовите претенции за дължимост на пълния размер от договореното
възнаграждение при оттегляне на поръчката. Изтъква се тезата, че при
прекратяване на договор за поръчка, доверителят дължи на довереника разходите,
направени към момента на оттеглянето на поръчката. Изтъква се, че в нито един
от сключените между страните договори няма съгласувана клауза за заплащане на
неустойка или възнаграждение, което да се дължи при прекратяване на договора,
което също обуславяло неоснователността на исковите претенции. В заключение
ответницата изтъква, че физическите лица представители на ищцовото дружество са
действали изключително в нейна вреда, като са раздробили нейния имот на части,
някои от които са придобити чрез покупко продажба от дружество свързано с тях
на занижени цени, за което тя /ответницата/ научила впоследствие тъй като
сделките са осъществени чрез упълномощени от нея пълномощници.
Съдът
не кредитира ответниковите възражения. Както бе коментирано по – горе за да се
установи основателността на настоящите искови претенции е достатъчно ищеца да
докаже наличието на валидно сключен договор за поръчка и наличие на валидно
оттегляне на поръчката от доверителя. Съдът прие и коментира по – горе
наличието на тези обстоятелства за доказано., което пък обуславя възможността
предвидена от законодателя в хипотезата на чл. 288, ал. 1 от ЗЗД, довереника да
иска заплащане на разноските и договореното възнаграждение. В този смисъл
изложените от ответника аргументи досежно лошо изпълнение на договорните
задължения от довереника или неадекватност на претендираната престация със
свършената реално работа, като и за неустойка не следва да се вземат предвид,
тъй като се касае не за разваляне на договор, а за оттегляне на дадения от
доверителя мандат, което обуславя приложението на чл. 288, ал. 1 от ЗЗД. По
делото не се спори, че ответницата е платила сумата от 25 563,38 лв, за
разноски представляваща платени държавни такси, адвокатски хонорари и др, както
и сумата от 4500лв. договорно възнаграждение за реализирана продажба на част от
процесния имот, която е била административно отделена от него и не е предмет на
настоящото производство. Относно изтъкнатите от ответника доводи за
недобросъвестно поведение на физическите лица близки до ищеца, действали, като
пълномощници в ущърб на В.Т. съдът намира, че тези правоотношения стоят извън
предмета на установяване в настоящото производство и не следва да се
коментират. Отделно и предвид факта, че по делото няма данни посочените сделки
да се били атакувани по надлежния ред и да е установено твърдяното
недобросъвестно поведение на упълномощените лица.
Съобразявайки изложеното съдът
намира исковите претенции за доказани по основание. Размерът на главницата по
предявения иск е определяема по правилата извлечени от Договора от 24.08.2011г.
и Анекс № 2 от 24.08.2011г., според които възнаграждението се определя на 10 %
от договорната пазарна цена но не по – малко от 90 евро на кв./м. Ето защо при
площ на имота от 2596кв.м договорената цена се равнява на 23364 евро или 45696
лв. по курса на БНБ, колкото е и размера на ищцовата претенция. Предвид изложеното
съдът намира основния иск за доказан и по размер.
Съобразявайки
основателността на основната искова претенция съдът приема за основателни и
акцесорните такива за мораторна лихва върху главницата в размер на 1586.67 лв.
дължим за периода от 15.01.2019г. когато е изтекъл срока за доброволно плащане
на основното задължение след връчване на покана за това до 19.05.2019г. – денят
предхождащ подаването на исковата молба в съда, като и за законната лихва върху
главницата от 20.05.2019г. до окончателното изплащане на сумите.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и представения, оспорен списък по чл. 80 от ГПК, ответника следва да заплати на ищеца сумата от 4229.48 лв. /четири хиляди
двеста двадесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/ деловодни разноски
представляващи 1891.31 лв. /хиляда осемстотин деветдесет и един лева и тридесет
и една стотинки/ платена държавна такса, 1948.48 лв. /хиляда деветстотин
четиридесети осем лева и четиридесет и осем стотинки/ адвокатски хонорар
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските хонорари и 389.69 лв. /триста осемдесет и девет лева и шестдесет и
девет стотинки/ ДДС. Съдът намира, че не следва да присъжда в тежест на
ответника сумата от 150 /сто и петдесет/ лева внесена от ищеца, като депозит за
евентуално заплащане на разноските на тримата призовани по ищцово искане
свидетели. Предвид на това, че свидетелите не са предявили претенции за
разноски за явяването си в открито съдебно заседание и сумата е все още налична
в набирателната сметка на съда същата не следва да се присъжда в тежест на
ответника, а ищеца може с нарочна писмена молба, съдържаща данни за банковата
му сметка да поиска сумата да му бъде върната. Предвид направеното от ответника
възражение за прекомерност на платеното на процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение съдът следва да се произнесе по основателността на
искането.
Съгласно
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата пък, база за
определяне на размера на минималното адвокатско възнаграждение е материалният
интерес. В практиката на съдилищата се наблюдават противоречия по приложението
на чл. 7, ал. 2 и чл. 2, ал. 5 от Наредбата, което се установява и от
противоречивите актове на ВКС. Според настоящия състав, размерът на минималното
адвокатско възнаграждение следва да се определя върху интереса, като сбор от
цената на всички искове в случаите, когато с една искова молба са предявени
няколко обективно съединени осъдителни иска за парични суми и вземанията,
предмет на всеки иск произтичат от едно и също правоотношение между страните –
напр. от един договор, от едно увреждащо събитие и т. н. Когато вземанията,
предмет на предявените с една искова молба обективно съединени искове
произтичат от различни правоотношения между страните, нямат връзка на
преюдициалност или акцесорност, възнаграждението следва да се определи по всеки
иск поотделно. Това е така защото се касае до различни интереси и единствено по
волята на ищеца исковете са предявени с една искова молба, с което се постига
процесуална икономия и избягване на разходи за събиране на доказателства /напр.
– посредством експертизи/ по всяко дело.
В
настоящият случай претенциите на ищеца са основани на един правопораждащ факт –
договор, като се иска ответника да бъде осъден да му заплати дължимото по
договора възнаграждение и мораторна лихва за забава върху сумата за
възнаграждението за определен период от време. В този смисъл е и диспозитива на
постановеното решение.
Настоящият
съдебен състав намира, че макар исковите претенции да са две една за главница и
втора за мораторна лихва, предвид на това, че правопораждащия факт, на който те
са основани е един и същ размера на адвокатското възнаграждение следва да се
изчисли по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., поради което и с оглед общата
цена на иска от 47282.26 лв. /четиридесет и седем хиляди двеста осемдесет и два
лева и двадесет и шест стотинки/ и чл. 7, ал. от Наредбата, минималното
възнаграждение на адвоката на ответника следва да е в размер на 1948.48 лв.
/хиляда деветстотин четиридесети осем лева и четиридесет и осем стотинки/. Съдът
намира, че не е налице голяма фактическа и правна сложност на делото, която да
обуслови присъждане на възнаграждение в по – голям от минималния по наредбата
размер. Предвид представените доказателства за регистрация на адв. Д. по ЗДДС,
към така получената сума следва да се прибави и сумата от 389.69 лв. /триста
осемдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща 20 % ДДС,
което дава крайният размер на възнаграждението следващо се за защитата на
ответника, а именно сумата от 2338.17 лв. /две хиляди триста тридесет и осем
лева и седемнадесет стотинки/.
Мотивиран от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Г.Т.,
с ЕГН ********** ***, да плати на РОМЕЛ КОНСУЛТ” ЕООД. ЕИК130300307, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.„Мария Луиза” №46, сумата 45
696,01лв. /четиридесет и пет хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и една
стотинка/, представляваща възнаграждение по прекратен от ответницата Договор за
поръчка от 24.08.2011 год. изменен с Анекс № 1 от 27.04.2012 год. и Анекс № 2
от 17.08.2016 год.. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба 20.05.2019 год. до датата на
пълното изплащане на главницата, като и сумата 1586,67 лв. /хиляда петстотин
осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 45 696,01лв.
/четиридесет и пет хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и една стотинка/ за
периода от 15.01.2019 год. до 19.05.2019 год.
ОСЪЖДА В.Г.Т.,
с ЕГН ********** ***, да плати на РОМЕЛ КОНСУЛТ” ЕООД. ЕИК130300307, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.„Мария Луиза” №46, сумата от 4229.48
лв. /четири хиляди двеста двадесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/,
деловодни разноски представляващи 1891.31 лв. /хиляда осемстотин деветдесет и
един лева и тридесет и една стотинки/ платена държавна такса, 1948.48 лв.
/хиляда деветстотин четиридесети осем лева и четиридесет и осем стотинки/
адвокатски хонорар определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските хонорари и 389.69 лв. /триста осемдесет и
девет лева и шестдесет и девет стотинки/ ДДС върху начислен върху сумата за
адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху цялата главница считано от
влизане в сила на настоящото решение до окончателното събиране на сумите.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните чрез процесуалните им представители.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:…………