Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
Гр. Пловдив, 02.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, IX граждански
състав, в публично заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Районен съдия:
ПЛАМЕНА СЛАВОВА-МИЛЕВА
при участието на секретаря Петя Карабиберова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3123 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.153, ал.1,
вр. с чл.150, ал.1 от ЗЕ, вр. с чл.79, ал.1,пр.1 от ЗЗД, както и чл.422, ал.1
от ГПК, вр. с чл.86 от ЗЗД от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против П.Д.Т..
Ищецът твърди, че в качеството си на
енергийно предприятие притежава лицензия за производство и пренос на топлинна
енергия за територията на ***.Твърди се още, че продажбата на топлинна енергия
на потребители за битови нужди се осъществява въз основа на публично известни
общи условия – Общи условия на „ЕВН България Топлофикация”ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, съгласно които ищецът бил длъжен да доставя в
абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване, а съответният клиент на топлинна енергия – да заплаща месечно
възнаграждение за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася.
Навеждат се твърдения, че в
изпълнение задълженията на ищеца, в топлоснабден имот, находящ се в ***,
собствен на ответницата, била доставена и разпределена топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, на обща
стойност 132, 63 лв. за период 1.10.2015г. – 30.04.2017г. С уточнителна
молба ищецът посочва за всеки месец от периода конкретните количество и
стойност на енергията и падежа на дължимото възнаграждение. Ответницата обаче, в качеството й на клиент
на топлинна енергия, не изпълнила насрещните си задължения в срок, поради което
се твърди дължимостта и на обезщетение за забава, в размер на законната лихва
от деня на забавата, уговорено и в Общите условия, а именно – 16, 01 лв. за
периода 2.12.2015г. – 06.12.2017г.
Поради липсата на доброволно
изпълнение, ищецът потърсил гореописаните вземания чрез подаване на заявление
по чл.410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 19413/2017г. по описа на ПРС XIX гр.с. била
издадена Заповед № 11797/08.12.2017г., с която било разпоредено ответницата да
плати на ищеца гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главницата
от 07.12.2017г. до окончателното плащане, както и разноски в заповедното
производство. Твърди се още, че заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с оглед указанията на
съда, ищецът предявил настоящите претенции.
Въз основа на изложеното ищецът моли
съда да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му
дължи главница в размер на 132, 63 лв. – стойност на доставена и разпределена
топлинна енергия в процесния имот за периода 1.10.2015г. – 30.04.2017г.; 16, 01
лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва
за периода 02.12.2015г. – 06.12.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от 07.12.2017г. (момента на депозиране на заявлението в съда) до
окончателното плащане, както и ответницата да бъде осъдена да плати на ищеца
разноските, сторени в заповедното и в настоящото производство.
В срок е подаден отговор на исковата
молба от назначения на ответника особен представител ***И., с който се оспорват
изцяло исковите претенции като недоказани.
На първо място се оспорва качеството
потребител на топлинна енергия на ответницата, а оттам и наличието на облигационно
отношение с ищеца. В тази връзка се навеждат два довода. Сочи се, че не са
представени доказателства, че ответницата е собственик или ползвател на
процесния имот, като представената в тази връзка справка от имотния регистър не
съставлявала годно доказателство за собственост или вещни права върху имота,
това не доказвали и останалите приложени към исковата молба доказателства,
доколкото за качеството клиент на топлинна енергия нямало значение на чие име
се води партидата.На следващо място се сочи, че не са представени съответните
фактури, нито документ, от който да личи дали сградата се топлоснабдява от
ищцовото дружество и има ли изградена съответната инсталация.
Оспорва се и размерът на начислената
такса за сградна инсталация и разпределение на топлинна енергия.
Като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото и закона, съдът приема следното от фактическа и правна страна.
Исковете са допустими. Правният интерес на ищеца се извежда от издадената
заповед за изпълнение за същите вземания, като заповедта е била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Установителните искове са предявени в
законоустановения едномесечен срок. Налице е съответствие между основанията и
размерите на вземанията между заповедта за изпълнение и исковата молба. Не
съставлява несъответствие обстоятелството, че в заповедта е посочено по-общо,
че главницата е за доставена топлинна енергия, а в исковото производство се
уточнява, че се касае за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
която включва и таксата за разпределянето й. Касае се все за вид доставена
топлинна енергия.
Фактическият състав за възникване и изискуемост на вземането за главница е
изпълнен при осъществяването на следните юридически факти: наличието на
облигационна връзка между ищеца и ответника, определена от качеството на
ответницата на клиент на топлинна енергия като собственик на процесния имот,
както и от факта дали имотът се топлоснабдява от ищцовото дружество; изпълнение
задълженията на ищеца за процесния период, а именно – че е била доставена и
разпределена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в твърдяното
количество; настъпване на падежа за плащане на цената на доставената топлинна
енергия. За вземането за обезщетение за забава е от значение настъпването на
забавата на ответника.
Ищецът провежда пълно и главно доказване на разпределените му е тежест
обстоятелства. На първо място установява се от представената от община Пловдив
декларация по ЗМДТ, че ответницата е декларирала процесния имот като свой
собствен, като е посочила и основанието за това – наследствено правоприемство.
Това изявление съставлява извънсъдебно признание на факта, че ответницата е собственик
на процесния имот, който извод се подкрепя и от представената справка по лице
от имотния регистър, съгласно която имотът е възбранен именно за задължения на
ответницата. Установява се още, че процесният имот е бил топлоснабдяван от
ищеца. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, което се цени
като изготвена мотивирано и съответно на останалите доказателства, през процесния
период абонатната станция, обслужваща жилищния блок, в който се намира имотът,
е работила, като е подавала топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Установява се още, че в процесния период в имота не са налице
отоплителни тела и измервателни уреди, които да ползват и отчитат топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване, а в имота е разпределено
количество енергия само за отдадената от сградата инсталация енергия в размер
на 1,54783 MWh, което е правилно разпределено и начислено.
Следователно, установява се качеството на ответницата на клиент на топлинна
енергия, като собственик на процесния имот, както и че в процесния период
имотът е бил топлоснабдяван от ищцовото дружество. Въз основа на тези
обстоятелства между страните по делото в възникнало облигационно отношение,
регулирано от публично известни общи условия. Установява се и вида и
количеството на доставената топлинна енергия за претендирания период, а именно
отдадената от сградната топлинна енергия, към която съгласно представените от
ищеца писмени доказателства и съдебно-счетоводната експертиза се включва и
такса за услуга дялово разпределение на същата енергия. Съгласно заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, стойността на изразходваното количество
топлинна енергия е общо 132, 63 лв. с ДДС. Съдът приема тези изводи, тъй като
са направени след изследване на всички доказателства по делото и цените на
топлинната енергия, което личи от мотивите на заключението.
Установява се от приложените общи условия, че съгласно чл.34 месечната цена
на потребената топлинна енергия се заплаща в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Исковият период е от 01.10.2015г. – 30.04.2017г.
Първият месечен период съгласно приложената справка на л. 6 от делото е от
01.10.2015г. до 31.10.2015г., следователно падежът на първото месечно
възнаграждение е на 30.11.2015г. Последният месечен период според същата
справка е от 01.04.2017г. до 30.04.2017г., т.е. падежът за плащане е настъпил
на 30.05.2017г. Ищецът посочва по-късни дати на настъпване на падежите, което
не се отразява на основателността на исковете. Към посочените от ищеца дати са
настъпили падежите за плащане на всички месечни суми за доставената топлинна
енергия, но ответникът не твърди и не доказва тяхното плащане, поради което
искът за главница се явява изцяло основателен и следва да се признае
съществуването му, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда
– 07.12.2017г. до окончателното плащане, като законна последица от уважаване на
иска.
Установява се съществуването и на вземането за обезщетение за забава върху
главницата, доколкото поради неплащане на падежа, от следващия ден ответницата
е изпаднала в забава, т.е. от 01.12.2015г. за първата месечна цена на
топлинната енергия и от 31.05.2017г. за последната месечна цена на топлинната
енергия. От приложеното препис-извлечение от сметка личи, че се претендира
обезщетение от по-късна дата след забавата – от 02.12.2015г. за първия месечен
период и от 02.06.2017г. за последния. Това е допустимо с оглед диспозитивното
начало. Обезщетението се претендира до датата преди подаване на заявлението. За
общия период на дължимост на обезщетението за забава 02.12.2015г. –
06.12.2017г. се установява, че е настъпила забавата на ответницата, установява
се и размерът на вземането съгласно заключението на счетоводната експертиза –
16,01 лв. Ответницата не твърди и не доказва плащане, поради което и този иск е
основателен.
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Същият е поискал
и доказвал извършването на разноски, както следва, в исковото производство: 75
лв. за държавна такса; 300 лв. – депозит за особен представител, 120 лв. –
депозит за СТЕ, 120 лв. – депозит на ССЕ. Поискано е юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв., като
определените в Наредбата за заплащането на правната помощ граници са между 100
и 300 лв. С оглед ниския материален интерес, но все пак проведените две съдебни
заседания и наличието на възражения от ответника, съдът намира за справедливо
възнаграждение от 150 лв. В заповедното производство са поискани и сторени 25
лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Посочените
разноски ще се присъдят в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът:
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр.
с чл.153, ал.1, вр. с чл.150, ал.1 от ЗЕ, вр. с чл.79, ал.1,пр.1 от ЗЗД, както
и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86 от ЗЗД, че
П.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи
на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:*********, с адрес: гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 11797/08.12.2017г.
по ч.гр.д. № 19413/2017г. на ПРС, а именно:
сумата в размер
на 132, 63 лв.
– стойност на доставена и разпределена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в ***, за периода 1.10.2015г. – 30.04.2017г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението в съда – 07.12.2017г., до окончателното
плащане;
сумата в размер на 16, 01 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 02.12.2015г. – 06.12.2017г.
ОСЪЖДА П.Д.Т.,
ЕГН: ********** да плати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:********* разноските по делото, както
следва:
в исковото производство - 75 лв. за държавна такса;
300 лв. – депозит за особен представител, 120 лв. – депозит за СТЕ, 120 лв. –
депозит на ССЕ и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение;
в заповедното производство - 25 лв. за държавна такса
и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ПМ