№ 59
гр. Пловдив, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20215300900242 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищцата В. Д. К., ЕГН **********, от ******, чрез пълномощник адв.Р. М., съдебен
адрес ******, твърди, че е пострадала при пътно-транспортно произшествие, състояло се на
08.03.2020 г. в гр.Пловдив, бул.“Коматевско шосе“ до №188. Виновен за произшествието е
А. А. Т., който при управление на л.а.Пежо 307 ****** се е движел с несъобразена скорост
спрямо метеорологичните условия и характера на пътя и не е пропуснал ищцата, пресичаща
пътното платно като пешеходец, след което я е блъснал с автомобила си и е причинил на
същата травматични увреждания. (Механизмът на произшествието е описан подробно в
уточняваща молба от 28.04.2021 г.) Твърди се, че ищцата е постъпила в болнично заведение
веднага след инцидента, където и е диагностицирана с фрактура на дясна раменна кост. На
08.03.2020 г. ищцата е била оперирана, като е поставена метална фиксация. Ищцата е
консултирана и с очен специалист поради получени при катастрофата оток и хематоми по
клепачите и назална хеморагия. Изписана е на 11.03.2020 г. с указания за смяна на
превръзка през 3-4 дни и посещения за контролни прегледи. От 30.03.2020 г. до 10.04.2020 г.
са провеждани физиотерапевтични процедури. Ищцата е изпитвала болки при движения в
областта на дясната раменна става, самообслужването с ръката е било невъзможно. Поради
продължили оплаквания на 14.04.2020 г. на ищцата са назначени още 20 броя
физиотерапевтични процедури. Последвало е допълнително лекарствено лечение, но на
04.05.2020 г. ищцата отново е постъпила в ортопедично отделение с оплаквания от болки и
невъзможни движения с ръката в областта на рамото. Извършена е нова оперативна
интервенция. Последвала е нова лекарствена и физиотерапевтична терапия. Въпреки това
1
състоянието на ищцата остава тежко – с изразен болков синдром при ротация на дясната
раменна става. Твърди се, че ищцата е била временно неработоспособна за период от
08.03.2020 г. до 06.06.2020 г. В исковата молба подробно са описани преживените от ищцата
болки, страдания, безпокойство, неудобства и др.неимуществени вреди в резултат от
инцидента. Описани са и извършени от ищцата във връзка с лечението разходи на обща
стойност 1 653 лв. Твърди се, че окончателното възстановяване на ищцата не е настъпило.
Твърди се още, че отговорността на виновния водач е застрахована при ответника за периода
от 18.01.2020 г. до 17.01.2021 г., като на 10.04.2020 г. ищцата е отправила извънсъдебна
претенция до последния за заплащане на обезщетение, но застрахователят е отказал
произнасяне по нея. Въз основа на така изложените обстоятелства, е формулиран петитум
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 90 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, и сумата 1 653 лв. – обезщетение за имуществени вреди в резултат от
описаното застрахователно събитие, ведно със законна лихва от 10.04.2020 г. до
окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът „ЗД БУЛИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, чрез пълномощника адв.М. Г., оспорва исковете. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по отношение л.а.Пежо 307 ******
към датата на настъпване на процесното ПТП. Оспорва механизма на произшествието,
описан от ищцата. Възразява, че ударът е бил непредотвратим за водача, тъй като ищцата е
навлязла внезапно на платното за движение, не на обозначена пешеходна пътека, и с това си
поведение е предизвикала произшествието. Евентуално счита, че е налице съпричиняване от
страна на ищцата, което се изразява в предприетото от нея внезапно пресичане на улицата в
момент, в който по нея вече се е движил лекият автомобил. Оспорва всички описани от
ищцата вреди да са резултат от произшествието. Възразява, че искът за сумата 90 000 лв. се
явява завишен по размер и противоречащ на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Възразява и по иска
за присъждане на законна лихва, като поддържа, че следва да се приложи специалната
разпоредба на чл.497 КЗ. Възразява и, че ищцата не е представила всички изискани от него
документи. По изложените съображения моли исковете да се отхвърлят.
В допълнителната искова молба ищцата се придържа към първоначалните се
твърдения. Посочва, че относно механизма на произшествието е представен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, който е официален документ, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения и има материална доказателствена сила, като
ангажира и други доказателства. Противопоставя се на възраженията на ответника.
Възразява да е налице съпричиняване по подробни съображения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП, че на
08.03.2020 г. около 18,30 ч. е посетено местопроизшествие в ******. Като участници в
произшествието са констатирани: участник 1 – А. А. Т. – водач на л.а.Пежо 307 с
рег.******; и участник 2 – ищцата В. Д. К. – пешеходец. Отразени са видими щети по
2
преден капак и предно обзорно стъкло на превозното средство. За пострадал е посочен
ищцата В. К. с диагноза – „фрактура на дясна раменна кост“. Обстоятелства и причини за
ПТП: “Участник 1 не се съобразява с метеорологичните условия и характера на пътя,
вследствие на което не може да предотврати ПТП с внезапно излязъл на платното
пешеходец, като причините се изясняват“.
Установява се, че ищцата е била приета в „УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, гр.Пловдив,
където е престояла от 08.03.2020 г. до 11.03.2020 г. Поставена й е окончателна диагноза
„счупване на горния край на раменната кост (хумерус)“. Извършена е операция за открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация с гладък следоперативен период. Извършена е
консултация със специалист по очни болести, като е констатиран оток и хематом на
клепачите, както и субконюнктивална хеморагия (очен кръвоизлив), за което не е
предписана терапия. От приложените към исковата молба фактура №**********/08.03.2020
г., издадена от „УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, и фискален бон към нея се установява, че ищцата
е заплатила сумата 1 560 лв. за закупуване на заключваща плака за проксимална хумерална
фрактура, анатомично контурирана, тип „Филос“. Установява се от приложените
абмулаторни листове на л.20 и сл., че в периода от 30.03.2020 г. до 28.04.2020 г. ищцата е
провела физиотерапевтични процедури заради счупване на горния край на раменната кост.
Според приетата по делото епикриза, от 04.05.2020 г. до 07.05.2020 г. ищцата отново е била
в болнично заведение – УМБАЛ Еврохоспитал, където й е поставена диагноза „контрактура
на става, раменна ключица“ и е предприета инвазивна терапевтична процедура – апликация
на кортикостероидно вещество и редресация, извършена под обща анестезия. От
приложения на л.130 оперативен протокол се установява, че индикация за оперативната
намеса са били ограничените и силно болезнени движения в дясната раменна става. Ищцата
е била насочена отново към физиотерапия, каквато е проведена от 12.05.2020 г. до
28.05.2020 г. според приложените на л.26 и л.27 амбулаторни листове. Физиотерапевтични
процедури ищцата е провела и в периода от 18-ти до 29.08.2020 г. в гр.Поморие, където за
преглед и за самите процедури е заплатила такса в общ размер 93 лв. (л.216 и сл. и л.29) От
представените болнични листове се установява, че ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност за периода от 08.03.2020 г. до 06.06.2020 г.
Признато е за безспорно в отношенията между страните, а това е удостоверено и в
горецитирания констативен протокол, както и в справка на л.37, че за управлявания от А. А.
Т. лек автомобил Пежо 307 с рег.****** е сключен договор с ответното дружество за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие 18.01.2020
г. – 17.01.2021 г.
Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищцата на 10.04.2020
г., в която са описани като приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
медицински документи. Няма спор между страните, че застрахователно обезщетение не е
определено и изплатено на ищеца. В подкрепа на това е и писмото от 13.04.2020 г. на л.60, с
което е отговорено, че до представяне от ищцата на влязъл в сила съдебен акт, доказващ
виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, няма основание за изплащане на
3
застрахователно обезщетение.
Прието е заключение на съдебно-медицинска експертиза, според което при
процесното произшествие ищцата е получила следните увреждания: счупване на горния
край на дясна раменна кост в съчетание със счупване на големия израстък на същата;
неразместено счупване на дясна ключица във външния край; контузия на главата; контузия
на лицето с околоочни кръвоизливи и разкъсно-контузна рана на дясна вежда. Причинена е
била болка със силно изразен характер. Болевите усещания са намалявали бавно във
времето. Техният интензитет е бил най-силен по време на травмата и след започване на
рехабилитация, като болките отшумяват след постигане на добър резултат от
раздвижването. Възможно е травматичното увреждане да е настъпило по начина, описан в
исковата молба – като пешеходец, ударен от автомобил. Понастоящем лицето е с напълно
зараснала фрактура на дясна раменна става, но с налични ограничения на движенията в
крайните отвеждания – намалена обдукция с 20 градуса (обдукция е възможността двете
ръце да се плеснат над главата според уточнения на вещото лице в съдебно заседание),
вътрешна, външна ротация и екстензия (сгъването) с 5 градуса. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че последното се дължи на не достатъчно раздвижване, поради което е
необходимо допълнително такова. Уточнява също така, че в момента ищцата може да си
служи пълноценно с дясната ръка. Налице е оперативен цикатрикс в областта на раменната
става и мишницата (около 15 см, видим с просто око). Ищцата се оплаква от болки при
натоварване и промяна на времето, което е обичайно при счупванията. Направените от нея
разноски за медицински консумативи и такси са били напълно необходими по вид,
количество и качество и са били предписани от лекуващите лекари. Уточнява се в съдебно
заседание, че манипулацията, направена в МБАЛ Еврохоспитал – инжектиране на
кортикостероид и насилствено разкъсване на сраствания около мястото на операцията за
освобождаване на обема на движение, е силно болезнена след излизане от упойка на
пациента. Зарастването на счупването на рамото отнема около 40 дни. Раздвижването е по-
дълъг и мъчителен процес, съпроводен с болка. Контрактурата в рамото се получава при
недостатъчна активност в раздвижването, когато болният се страхува от болката и не се
раздвижва достатъчно.
Прието е заключение на съдебно-психологична експертиза, според което станалото
на 08.03.2020 г. произшествие е имало характер на много значим психологически стресор за
ищцата, обусловил нарушения в адаптацията. Непосредствено след инцидента са били
налични симптоми на остра стресова реакция, а с течение на времето – проявления от
спектъра на посттравматичното стресово разстройство с проявления на няколко равнища:
емоционално – плач, безпокойство, нестабилност на настроението, преживяване на страх;
физиологично – проблеми със съня, кошари, липса на апетит; социално – самоизолация;
поведенческо – нерешителност, свръхбдителност и свръхпредпазливост при пресичане на
улици; когнитивни – затруднена концентрация на вниманието, проблеми с краткосрочната
памет, внезапно изплуващи картини на инцидента. Към момента ищцата е в сравнително
стамилно състояние. Налице са данни за известна емоционална лабилност, тенденция за
4
социално самоизолиране и склонност към самовиктимизиране. В съдебно заседание вещото
лице заявява, че ищцата е възстановила нормалното си професионално, семейно и социално
функциониране към месец октомври 2020 г., когато се е върнала на работа и е възобновила
предишния си начин на живот.
Прието е заключение и на автотехническа експертиза, според което най-вероятен е
следният механизъм на произшествието: водачът А. Т. е управлявал л.а. Пежо 307 по
западната лента за движение на бул.“Коматевско шосе“ в посока от север на юг.
Пешеходката В. К. е предприела пресичане на платното за движение на същия булевард в
посока от изток на запад, от ляво на дясно пред лекия автомобил, когато автомобилът е бил
на разстояние около 28 м. (В съдебно заседание вещото лице уточнява, че на мястото на
удара няма маркировка за пешеходна пътека.) Водачът на автомобила е реагирал екстрено
чрез задействане на спирачната система, но въпреки това след 2,7 сек. в западната лента на
платното за движение е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в
предната дясна част на автомобила и в дясната част на тялото на пешеходката.
Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя, при движение
на здрачаване и валеж от дъжд, при намалена видимост. Автомобилът се е движел със
скорост 41 км/ч., преди да бъде задействана спирачната система. Пътят, изминат от
автомобила от мястото на начало на реакцията на водача до мястото на удара, е 28,04 м.
(л.444) При анализираната пътна ситуация и при тази скорост, при своевременна реакция на
водача в момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно, водачът не е имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествие чрез безопасно екстрено спиране, тъй като мястото на удара се е намирало
вътре в опасната зона на автомобила (последната е с дължина 30,46 м. – л.444). Ако се беше
движел със скорост по-малка от 37 км/ч., водачът би имал техническа възможност да избегне
удара. Според заключението причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е
това, че пешеходецът В. К. е предприела пресичане на платното за движение на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с приближаващия
се автомобил.
Приета е и допълнителна автотехническа експертиза, според която при запазване на
направлението и скоростта на движение на пешеходката, водачът на автомобила би имал
техническа възможност да премине зад нея, ако предприеме маневра завой на ляво. Водачът
на лекия автомобил е имал техническа възможност да забележи пешеходката в момента,
когато тя е предприела пресичане на платното за движение. Технически съобразената
скорост с атмосферните условия и конкретните условия на видимост – движение на къси
светлини при валеж от дъжд, е била 58 км/ч. Скоростта на автомобила 41 км/ч е била
технически съобразена с конкретната пътно-климатична обстановка.
Разпитани са свидетели. Относно механизма на произшествието е разпитан водачът
на лекия автомобил Пежо 307 А. Т.. От показанията му се установява, че шофирайки в
дясната лента за движение на бул.“Коматевско шосе“ в гр.Пловдив на 08.03.2020 г. вечерта
свидетелят видял силует да пресича булеварда от ляво на дясно пред автомобила му. Щом
5
видял силуета, свидетелят екстрено натиснал спирачка, въпреки това настъпил удар в тялото
на жената, което се възкачило върху капака и счупило дясното стъкло, след което паднало
на земята в дясно от автомобила. Свидетелят излязъл веднага след като спрял автомобила.
На мястото се събрали хора, в това число роднини на пострадалата. Според свидетеля
автомобилът се движел със скорост 40-45 км/ч. Времето било вече тъмно, валял дъжд,
включени били късите светлини. На мястото нямало пешеходна пътека, участъкът бил прав.
Уличното осветление работело. Ударът се случил в дясната лента за движение. Свидетелите
М. К. и Т.К. (*** на ищцата) били у дома си, когато чули звуци от удар. Излезли навън и
разбрали, че е настъпило произшествие, при което е пострадала ищцата. Тя лежала на земята
до десните гуми на автомобила. И според тези свидетели било на стъмване, валял дъжд,
имало улично осветление. Ищцата имала рана на веждата, от която течало кръв. На място
дошла линейка. Когато вдигнали ищцата, за да я пренесат в линейката, тя викала от болка.
Още в линейката констатирали, че ръката е счупена и я обездвижили. После била откарана в
спешно отделение. Ищцата изпитвала болки по цялото си тяло, най-вече в ръката. В
болницата престояла четири дни, в които се наложило да бъде обгрижвана от близките си,
заради болките, които изпитвала, и обездвижването. Била оперирана. Продължила
лечението в домашни условия, като изпитвала болки още 2-3 месеца, наложила се нова
операция и физиотерапия. По настоящем не била напълно възстановена. Имала болки при
застудяване, не можела да вдига дясната ръка максимално. Станала психически лабилна,
изпитвала страх да пресича, както и да шофира. Започнала отново работа през октомври
2020 г., но със затруднения, не можела да върши работата си, както преди.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ (три месеца от
предявяване на претенцията), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран
извънсъдебно, но не е определил и изплатил обезщетение на ищеца. Следователно
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за
последния резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. В тази връзка се
констатира, че между ответника и собственика на л.а.Пежо 307 ****** е възникнало
валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на който застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и
6
държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
Спорен по делото е въпросът дали в рамките на срока на действие на застраховката е
възникнала отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в резултат от
причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Този въпрос е съществен, тъй като по
силата на процесния договор условие за изплащане на застрахователно обезщетение е
настъпването на посочената отговорност, съставляваща застрахователно събитие и по
смисъла на закона. В тази връзка съгласно чл.45 ЗЗД елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане са: противоправно поведение на делинквента, вреди, причинна
връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия причинител. В
конкретния случай се установява, че ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в
преживените от нея болки, страдания, неудобства и пр., настъпили в резултат от процесното
пътнотранспортно произшествие – в тази насока са медицинската документация,
съдебномедицинската експертиза и събраните свидетелски показания. Установява се
несъмнено, че произшествие на пътя е настъпило, при което участници са застрахованото
при ответника МПС и ищцата. Не се установява, обаче, поведението на водача на
застрахованото при ответника моторно превозно средство да е било противоправно, както се
претендира от ищцовата страна. Поддържа се в исковата молба, че водачът е нарушил
правилата за движение по пътищата, по-специално се визира, че се е движел с несъобразена
скорост спрямо метеорологичните условия и характера на пътя. Съгласно чл.20, ал.2 от
Закона за движение по пътищата водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Щом твърди такова поведение на водача, противоречащо на посочената разпоредба или пък
на други правила за движение по пътищата, ищецът следва да го докаже, като доказването е
главно (доказване на обстоятелства, от настъпването на които страната извлича изгодни за
себе си правни последици) и следва да е пълно – по несъмнен начин. Според съда
необходимото главно и пълно доказване на изгодните за ищеца обстоятелства около
механизма на произшествието не е проведено. От събраните по делото доказателства не се
установява по категоричен начин поведението на водача на застрахованото при ответника
МПС да е било противоправно. По-специално не се установява то да е противоречало на
изискванията на чл.20, ал.2 ЗДвП. От приетите неоспорени от страните основно и
допълнително заключение на съдебна автотехническа експертиза, които съдът изцяло
кредитира, понеже са обективно и компетентно изготвени и не противоречат на останалите
събрани по делото доказателства, следва, че причините за процесното ПТП се коренят не в
7
поведението на водача на лекия автомобил, а в това на ищцата като пешеходец. Последната
е предприела пресичане на място, на което то не е разрешено (липсва пешеходна пътека) и
по време, когато не е било безопасно – на приблизително 28 км от нея се е намирал в това
време автомобилът, застрахован при ответника, който се е движел срещу нея със скорост 41
км/ч. От заключенията се установява също, че ударът е настъпил в т.нар.опасна зона на
лекия автомобил, която е с дължина повече от 30 м, същевременно при навлизането на
ищцата на пътното платно, между нея и автомобила е имало по-малко разстояние – 28 м, ето
защо при непосредствено задействане на спирачната система водачът на автомобила не би
могъл да избегне удар като спре. От заключението се установява, че спирачният път на
автомобила е около 28 м, следователно водачът на същия е реагирал своевременно и веднага
след като ищцата е стъпила на платното за движение, въпреки това ударът е бил неизбежен.
При това според допълнителното заключение автомобилът се е движел с т.нар.съобразена
скорост – скорост, съобразена с атмосферните условия и с условията на пътя (понижена
видимост на здрачаване, при работещо улично осветление, прав пътен участък, валеж). Няма
данни скоростта да не е била съобразена и с интензивността на движението, доколкото не се
установява движението да е било силно натоварено. Няма данни автомобилът да е бил
неизправен, като при определяне на съобразената скорост вещото лице е съобразило
условията на видимост според събраните по делото данни за това. Вещото лице категорично
заключава, че водачът на застрахованото при ответника МПС се е движел със съобразена
скорост и е реагирал незабавно след като ищцата е предприела пресичане на платното за
движение. В тази връзка следва да се отбележи, че пешеходецът е предвидимо препятствие
по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП, когато предприеме пресичане, не и преди това – когато се
движи по тротоара, успоредно на пътното платно. Несъобразено с конкретните пътни
условия според съда е била само поведението на ищцата, която не се е огледала (няма данни
за това по делото, като протоколът й за разпит в ДП не се ползва с доказателствена сила в
настоящото производство що се отнася до показанията за изгодни за страната
обстоятелства), за да види приближаващия се автомобил (само на 28 м. от нея, движещ се на
светлини при осветен пътен участък) или ако го е видяла, сметнала е необосновано, че ще
може безпрепятствено да пресече на неразрешеното за това място. Според заключението
произшествието щеше да бъде избегнато, ако: 1.) водачът бе шофирал със скорост 37 км/ч
или по-ниска или 2.) водачът бе предприел маневра заобикаляне на пешеходеца от ляво. В
тази връзка следва да се отбележи на първо място, че скоростта на водача е била в рамките
на разрешената за населено място и е била съобразена с условията по чл.20, ал.2 ЗДвП, ето
защо последният не е бил длъжен да управлява автомобила с по-ниска скорост. На следващо
място, законът не вменява на водача задължение да заобиколи препятствието, а да намали
скоростта и да спре, когато то е предвидимо. При това не случайно, тъй като евентуално
заобикаляне с оглед конкретната пътна обстановка би могло да предизвика отново
произшествие – например да навлезе в насрещното движение и да настъпи сблъсък с
насрещно движещо се МПС, автомобилът да се възкачи на тротоара и да настъпи сблъсък с
други движещи се по него пешеходци и пр. И най-сетне, водачът не би могъл да предвиди
какво би било поведението на пешеходеца, за да предприеме заобикаляне – дали
8
пешеходецът няма да спре, да се върне назад и пр., при което удар отново би настъпил. Ето
защо съдът не споделя съображенията на ищцовата страна за това, че поведението на водача
на автомобила е било противоправно, тъй като последният е могъл да избегне удара чрез
заобикаляне на ищцата. Не се доказва от събраните доказателства водачът на
застрахованото при ответника МПС да е имал техническа и законоустановена възможност
да избегне процесния удар, ето защо поведението му не може да се приеме за
противоправно, поради което не се установява съществен елемент от предпоставките, при
които възниква деликтната отговорност. Щом не се установява деликтна отговорност да е
настъпила, не може да се търси и обусловената от нея отговорност на застрахователя по
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това означава, че
не са налице предпоставките на иска по чл.432 КЗ в конкретната хипотеза и същият иск се
явява недоказан по своето основание, за това следва да бъде изцяло отхвърлен.
При този изход на спора и с оглед направеното от ответника искане, на същия следва
да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът претендира адвокатско
възнаграждение в размер 3 960 лв., заплатено изцяло и в брой според приложения по делото
договор за правна защита и съдействие. В полза на тази страна се следват още разноски за
платено възнаграждение на свидетел в размер 20 лв. Общият размер на разноските от 3 980
лв. е дължим от ищцовата страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Д. К., ЕГН **********, от ******, предявени срещу „ЗД
БУЛИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс
Баучер” №87, за заплащане на сумата 90 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
както и за заплащане на сумата 1 653 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законна лихва върху двете суми от 10.04.2020 г. до окончателното им плащане,
претендирани в резултат от пътнотранспортно произшествие, състояло се на 08.03.2020 г. в
гр.Пловдив, бул.“Коматевско шосе“ до №188, с участници В. Д. К. и лек автомобил Пежо
307 с ******, управляван от А. А. Т., за който автомобил е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с „ЗД БУЛИНС“АД.
ОСЪЖДА „В. Д. К., ЕГН **********, от ******, да заплати на „ЗД БУЛИНС“АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87,
сумата 3 980 лв. (три хиляди деветстотин и осемдесет лева) – адвокатско възнаграждение и
разноски за производството по т.д.№242/2021 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
9
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10