Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2649 27.07.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II ри граждански състав, в
публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12880 по описа на
съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от З.Д.Д., ЕГН **********
против „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл.
55, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на ***** г. между ищеца З.Д., в качеството
му на кредитополучател и „Терра Кредит“ ООД, в качеството на кредитодател бил
подписан договор за потребителски кредит № ******, по силата на който на ищеца
била отпусната сумата от 1200 лева. Сочи
се, че в погасителния план към договора в нарушение на чл.11, ал. 1. т. 19 от
Закона за потребителския кредит била включена застраховка. Твърди се, че
сключеният между страните договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй
като шрифтът на текста на договора за паричен заем бил по-малък от 12.
Договорът бил недействителен и на осн. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, поради липса на
посочване на общата сума дължима по кредита. Не било ясно какъв е размера на възнаградителната
лихва и на ГПР. В договора не били
посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, поради което
била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В нарушение на чл. 11. ал. 1. т. 11 ЗПК в
договора не било посочено в погасителния план разпределението на вноските
измежду дължимите по договора суми за главницата, възнаградителната лихва и
ГПР. Излагат се доводи, че вследствие на недействителността на договора,
кредитополучателят дължал връщане само на получената в заем сума, без каквито и
да било други разходи и такси, която сума възлизала на 943,50 лева /съобразно
допуснатото в съдебно заседание на 25.06.2020г. увеличение на иска/.
Ищецът твърди, че договорената възнаградителна лихва в договора била
нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишавала повече от
три пъти размера на законната лихва. Сочи, че била недължима и предвидената в
погасителния план към договора застраховка поради липса на съгласие за
сключването й. Дългът бил структуриран
само от главница и надбавка, като последната представлявала ГПР. Между страните
нямало договорена застраховка, но същата била включена в погасителния план в
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 19 ЗПК., според която дължимите
застраховки не се вписват в договора. Включването на застраховка извън ГПР
водило до завишаването му извън предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Предвид
изложеното ищецът е предявил следните искове:
1. да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит
(заем) № ****** е изцяло недействителен (нищожен), поради изготвяне на
текстовата му част с шрифт под 12, поради липса на посочена обща сума дължима
от потребителя, поради липса на посочен размер на възнаградителната лихва и
поради липса на посочване в погасителния план на последователността на
разпределение на вноските по договора измежду различните суми - главница,
възнаградителна лихва и ГПР.
2. да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата от 943,50 лева, представляваща получена от
дружеството сума по недействителен договор за потребителски кредит (заем) №
******, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
При условията на
евентуалност спрямо предходните два иска ищецът претендира:
3. да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че предвидената в договор за
потребителски кредит (заем) № ****** възнаградителна лихва е нищожна поради
противоречие то й с добрите нрави.
4. да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата от 148,50 лева, представляваща получена от
дружеството без основание по повод нищожност на възнаградителна лихва по
договор за потребителски кредит (заем) № ******, ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане /съобразно
допуснатото увеличение на иска/. Претендира присъждане на направените разноски.
Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца в писмена защита.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за
неоснователност на предявените искове. Ответникът оспорва всички въведени
основания за нищожност на договора. Посочва, че ищецът не е ангажирал
доказателства да е платил суми по договора, включително за възнаградителна
лихва и застрахователна премия. Моли за отхвърляне на предявените искове-
главен и евентуални и претендира присъждане на направените разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като
прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Между страните не е налице спор, а и
видно от приетия по делото договор за
паричен заем с № ****** от *****, се установява, че същият е сключен между ищеца и ответника „Терра Кредит“ ООД и по силата на същия, на ищеца е предоставен заем в размер на 1200
лева. Уговорена е възнаградителна лихва в размер на 40% и е посочен ГПР в
размер на 49,17%. Предвидено е в договора, че седмичната погасителна вноска е
размер на 44,95 лева, като е посочен и общия брой вноски-30 на брой и общата
стойност на плащанията-1348,50 лева.
От заключението на съдебно-техническата експертиза,
извършена от в. л. С.М. се установява, че процесния договор е написан с
безсерифен шрифт, с големина на шрифта 9
пункта.
От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза,извършена от в. л. В.Ш. се установява, че
съгласно погасителния план по договора за потребителски кредит с № ****/******.,
представен от ответното дружество, възнаградителната лихва е на обща стойност 148,50 лева. Същата е
сформирана от сбора на 30 седмични вноски за възнагардителна лихва с дата на
падеж от 25.07.2016г. до 13.02.2017г., изчислена при годишен лихвен процент от
40% при първоначална главница 1200 лева, посочени по седмични вноски в таблица
№ 1 към заключението. От счетоводството на ответника „Терра Кредит“ ООД не са
представени данни за платени суми по договора за потребителски кредит.
По делото е
изготвено и допълнително заключение от същото в. л., във връзка с представени
от ответника и постъпили от Комисия за защита на потребителите писмени
доказателства, от заключението на което се установява, че процесния заем е
погасен чрез рефинансиране, като към 23.02.2017г. се счита за погасен. На
същата дата е сключен договор за кредит № *****. От изложеното може да се
направи извод, че рефинансирането на задълженията по процесния договор е
извършено с получаването на заем по горецитирания договор. В преписката не са
налични според в. л. документи от самия договор, както и разписка за начина на
усвояването му, от които да се направи извод каква е сумата, с която е
рефинансиран процесния кредит.
Падежът на
последната вноска по договора за потребителски кредит е 13.02.2017г. Рефинансиран
е на 23.02.2017г., т.е. след последната дата на падежа Съгласно седмичния
погасителен план по договора, приложен по делото, застраховката е в размер на
26,50 лева и същата е дължима с всяка седмична погасителна вноска по кредита.
От изложеното може да се направи извод, че всички вноски по процесния договор,
включващи главница, възнаградителна лихва и застраховка са погасени. Общият
размер на платените суми по договора за потребителски кредит от 18.07.2016г. са
1348,50 лева, от които-главница в размер на 1200 лева, възнаградителна лихва в
размер на 148,50 лева и застраховка в размер на 795 лева.
Съдът кредитира заключенията на приетите
по делото съдебно-техническа, съдебно-счетоводна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертизи, като компетентно извършени, отговарящи пълно и
ясно на поставените въпроси и неоспорени от страните.
Въз основа на така установените
факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
От анализа на събраните в хода на настоящото производство писмени
доказателства и заключението на съдебно-счетоводните експертизи по категоричен
начин се установи факта, че ищецът е получил в заем от ответника сумата от 1200
лева, като по процесния договор е извършил плащания в размер на 1348,5 лева, от
които-главница-1200 лева, възнаградителна лихва - 148,50 лева и сумата от 795
лева застраховка. Общо платената от ищеца сума по договора възлиза на 2143,50
лева.
Предвид
изложеното, съдът трябва да изследва наличието, респ. липсата на основания за
недействителност на договора за потребителски кредит, както и в условията на
евентуалност – нищожността на клаузата за възнаградителна лихва.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от ЗПК (стара редакция) договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са
потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че
възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК,
като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в
чл. 4 на същия закон.
По
отношение на противоречието на договора за паричен заем с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК (в редакцията му към момента на сключване на договора за кредит), съдът
намира, че такова е налице. Съгласно посочената норма, в договора за
потребителски кредит трябва да е посочен годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към закона начин. В
договора за заем изрично е посочен размерът на ГПР - 49,17%. В същия е посочен общият размер на
всички плащания, дължими от заемателя. Въпреки това обаче, от посочените клаузи
не става ясно какво включва ГПР, определен в горепосочения размер.
Действително, в приложение 1 към ЗПК е посочен механизмът, по който се
изчислява ГПР, както и параметрите, които се включват при неговото изчисляване.
Това обаче не освобождава кредитора от задължението да посочи конкретните
параметри поотделно. В сключения между страните договор е посочен годишен
лихвен процент в размер на 40 %, който неминуемо се включва в ГПР. Други
величини, включени в ГПР обаче не са посочени, което създава неяснота относно
начина, по който заемодателят е определил ГПР в размер на 49,17%. Още повече,
че по делото се установи, че ищецът е
заплатил и сумата от 795 лева застраховка, заедно със седмичните погасителни
вноски. Не случайно правилата, предвидени в ЗПК са императивни, предвид
неравнопоставеността на страните при определяне на условията, касаещи
възникващото между тях правоотношение. В този смисъл, законът изисква „яснота“
относно съдържанието на договора и не може да се поставя в тежест на
потребителя чрез тълкуване на договорните клаузи да „разбере“ какво се включва
в съществените постигнати договорки, каквато е тази за определяне на ГПР. Ето
защо, съдът намира, че на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК сключеният между страните договор се явява недействителен.
Отделно
от това следва да се посочи и, че съдът намира
за основателно и възражение за нищожност на процесния договор поради нарушаване
изискването на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. От приетото
заключение на съдебно – техническата експертиза се установи, че типът на
използвания шрифт е безсерифен, семейството на шрифта е „Ариал“, а размерът на
шрифта е 9 пункта. Следователно договора за потребителски кредит /заем/ е
недействително поради нарушение на изискването за шрифт не по-малък от 12.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че предявеният от ищеца установителен иск за обявяване
недействителността на Договор за паричен заем № ****** е основателен, тъй като
договорът е изцяло недействителен (нищожен), поради изготвяне на текстовата му
част с шрифт под 12, поради липса на посочена обща сума дължима от потребителя,
поради липса на посочен размер на възнаградителната лихва и поради липса на
посочване в погасителния план на последователността на разпределение на вноските
по договора измежду различните суми - главница, възнаградителна лихва и ГПР.
По
отношение на релевираното от ищеца основание за обявяване на нищожността на
клаузата за възнаградителна лихва и искът за осъждане на ответника да заплати
сумата от 148,50 лева, представляваща заплатена възнаградителна лихва при липса
на основание за това, то предвид факта,
че се претендира при условията на евентуалност, съдът счита, че не дължи
произнасяне по този въпрос, с оглед изхода от спора и несбъдване на условието,
под което са предявени.
Във
връзка с предявения осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 943,50 лева, получена без основание, по недействителен договор, съдът
счита същия за основателен. Безспорно по делото се установи, че ищецът е
заплатил на ответника сумата от общо
2143,50 лева. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
бъде обявен за недействителен, потребителят дължи връщането само на чистата
стойност на получения кредит, която в настоящия случай се равнява на сумата от
1200 лева. Ето защо и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ответникът следва да
върне получената без основание сума от 943,50 лева /съобразно допуснатото
увеличение на иска в последното проведено по делото съдебно заседание/, която сума
следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба в съда- 07.08.2018г. до окончателното изплащане. Предвид
уважаване на главните искове и несбъдване на условието, под което са предявени
евентуалните обективно съединени искове, то и съдът не дължи произнасяне по
тях.
По отношение на разноските:
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложи заплащането на дължимата за производството ДТ, която възлиза
на сумата от 100 лева, както и сумата от 210 лева, представляваща заплатени от
бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната експертизи.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В
договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно.
Съгласно чл. 38 ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер - съобразно цената на исковете и чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ /в редакцията към момента на определяне на възнаграждението от съда/ възлиза
на общо 480 лева – по 120 лева с ДДС за всеки от обективно съединените искове,
доколкото разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. предвижда, че по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно.
С оглед изхода от спора –уважаване на
първоначалните искове, направените от ответника разноски ще си останат в негова
тежест.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че сключеният между З.Д.Д. с ЕГН: **********, с адрес *** и Терра Кредит”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Арсеналски“ № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от **** К. М. Договор за
паричен заем № *****/*****, е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, тъй като е в
противоречие със закона- чл. 11, ал. 1, т. 9,10 и 11 от ЗПК.
ОСЪЖДА Терра Кредит” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Арсеналски“ №
11, ет. 8, ап. 12, представлявано от **** К. М. ДА ЗАПЛАТИ на З.Д.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 943,50
лева /деветстотин четиридесет и три лева и петдесет стотинки/,
представляваща получена без основание сума по недействителен Договор за паричен
заем № ****/****., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 07.08.2018г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Терра Кредит” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Арсеналски“ № 11, ет. 8,
ап. 12, представлявано от **** К. М. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пловдивския районен съд, в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 100
лева /сто лева/, представляваща дължима за производството държавна такса,
както и сумата от 210 лева /двеста и
десет лева/, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещи
лица.
ОСЪЖДА
Терра Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Арсеналски“ № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от **** К. М. да
заплати на **** Д.Г.Б. ******* и адрес на упражняване на дейността гр. П., ул.
„Б. П.“ № *, сумата от 480 лева /четиристотин
и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, определена на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
Д. К.