Решение по дело №261/2019 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 286/24.07.2019 г.     гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Перник ІII-ти състав

В публичното заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

                                          Председател: Милена Даскалова

                                                 Членове: Кристиан Петров

Роман Николов

секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от член съдията Роман Николов, въззивно гражданско дело № 261 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 Инициирано е с въззивна жалба, подадена от особен представител на ответника М.В.М. срещу Решение № 238 от 01.03.2019 г. по гр. дело № 3156 по описа на Районен съд П. за 2018 г., с което по предявеният иск от Г.В.И. на основание чл. 55 от ЗЗД, ответника е осъден да заплати на ищеца, сумата от 2000 лева, представляваща заплатено от ищеца на ответника авансово възнаграждение  по развален договор от *** г. за СМР в ***, ведно със законната лихва от 11.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 930лв. – разноски по делото. Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като е направено искане за неговата отмяна и за постановяване на решение, с което предявената срещу М.В.М. искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Според жалбоподателя, в нарушение на закона, районният съд е квалифицирал сключеният между страните договор като договор за изработка, като се твърди, че договорът е нищожен поради липса на предмет, тъй като ищецът не е собственик на имот в ***, освен това не може да възлага асфалтиране на улица – общинска собственост на лице, което няма правното качество на строител.

Освен горното, жалбоподателят поддържа, че от представените по делото доказателства не може да се направи извод за това, че е проведено изискуемото от процесуалния закон пълно и главно доказване на фактите, обуславящи основателност на исковите претенции.

Изразява се становище за това, че договорът не е надлежно прекратен, тъй като волеизявлението за прекратяването му не е достигнало до адресата – ответникът М.М., с оглед на което и в тежест на последния не е възникнало задължение за заплащане на получената авансово сума по договора.

 В законоустановения срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от процесуален представител на ищеца Г.И.. В отговора са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Претендират се разноски и е направено искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, приема за установено следното:

 Производството пред Районен съд Перник е образувано въз основа на искова молба подадена от Г.В.И., срещу М.В.М..

 Ищецът твърди, че на *** г. с ответника са сключили договор по силата на който ответникът се е задължил да извърши строително-монтажни работи – асфалтиране на *** в *** за сумата от общо 15000 лв.  Сочи, че при сключване на договора заплатил част от дължимата сума в размер на 2000 лв. Ответникът се бил задължил още същата вечер да достави материали за извършване на работата, а уговорените строително-монтажни работи да изпълни в рамките на 5-6 дни. Ответникът не изпълнил задължението си по договора. Ищецът твърди, че поради неизпълнение задължението на ответника, уведомил последния по телефона, че разваля договора и го поканил да му върне авансово предоставената сума от 2000 лв. Ответникът не върнал сумата.

  Към исковата молба са представени следните документи, приети като писмени доказателства по делото: договор от *** и сключен между Г.В.И. и М.В.М. и Протокол за действително извършени СМР от *** г.

В договора е уговорено, че М. ще извърши СМР в ***, на ***. Стойността на процесните СМР е 15000 лв., като при подписване на договора ищецът е предоставил на ответника сумата от 2000 лв. Договорът е подписан от лицата посочени в него.

От Протокол за действително извършени видове СМР се установява, че на *** г., че са извършени и подлежат на заплащане подробно описани в протокола СМР, изпълнени на площадка ***. Възложител е ищецът, а СМР са изпълнени от инж. Е. М..

 Препис от исковата молба, заедно с приложенията е връчен на М.В.М. по реда на чл. 47 от ГПК.

 С определение от 27.09.2018 г. на Районен съд П. е назначен особен представител на ответника М.В.М.

 На 28.09.2018 г. от особения представител на ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва иска по основание и размер. Оспорва се наличието на договор между страните. Твърди се, че представения договор е нищожен поради липса на предмет. Оспорена истинността на подписа, положен от името на ответника. Твърди се, че ищецът не е предоставял на ответника претендираната сума.

По искане на особения представител на ответника Районния съд е допуснал съдебно-почеркова експертиза. От приетото и неоспорено от страните заключение се установява, че подписът под процесния договор след текста Изпълнител М.М. е изпълнен от ответника М..

В първоинстанционното производство в качеството на свидетел показания е дал С. Б. И.. От тях се установява, че през месец април 2018 г. същият е извършвал строителни работи в *** изразяващи се в изграждане на бордюри и полагане на асфалт, като на мястото са били изпратени от инж. М..

Други доказателства не са ангажирани.

При гореописаната фактическа обстановка, изводима от събраните по делото доказателства, въззивният съд приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС П. е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание  чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Неоснователно е възражението изложено във въззивната жалба, че Районният съд, при произнасянето си относно наличието на валидна облигационна връзка между страните не взел предвид възражението, че договора е нищожен. Правилно първоинстанционния съд е квалифицирал договора като такъв по чл. 258 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Доколкото валидността на договора за изработка не е обусловена от спазване изискванията за форма, то волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и в конклудентни действия, подлежащи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Законодателят не въвежда задължение продавачът да установява обема на извършените действия и да индивидуализира какво включват те. От представените по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че договорът е сключен и подписан от дееспособни лица, като соченото като порок, че в *** няма улица *** съдът счита за неоснователно, тъй като очевидно се касае за правописна грешка на съставителите и правилно Районният съд е счел, че се касае за ул. ***. Предвид свободата на договаряне, съдът намира, че уговорените като задължения на ответника по делото в процесния договор действия са фактически и правно изпълними. В същото време договора служи като разписка, удостоверяваща, че изпълнителят е получил от поръчващия сумата посочена в него. Изложеното мотивира съдът да приеме, че договорът от *** г. отговаря на изискуемите се от закона форма и съдържание, породил е своето действие и има обвързваща сила за страните по него, поради което не страда от пороци по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил порок на сделката и сочените от него твърдения за нищожност са останали недоказани.

Неоснователно е и възражението на особения представител на ответника, че договорът не е надлежно прекратен, тъй като волеизявлението за прекратяването му не е достигнало до адресата – ответникът М.М.. Формата на разваляне на договора е в зависимост от формата на сключения договор. Договорите, извън посочените в разпоредбата на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД подлежат на извънсъдебно разваляне.

Процесният договор, сключен между страните по делото, подлежи на извънсъдебно разваляне. Доколкото в процесния случай договорът е сключен в писмена форма, то потестативното право на кредитора да развали този договор, предвид пълното му неизпълнение, е следвало да се упражни чрез изрично волеизявление, направено също в писмена форма. Ищецът в подадената искова молба не твърди, да е изпратил писмено уведомление с обективирано в него волеизявление за развалянето на договора преди датата на сезиране на съда. С подадената искова молба Г.И. е направил волеизявление за разваляне на договора, поради пълното неизпълнение на поетите с него договорни задължения от страна на ответника.

В съдебната практика се приема становището, че ответникът се счита уведомен за разваляне на договора с получаване на препис от исковата молба, в която е обективирано изявлението на ищеца за разваляне на договора. На осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др. се застъпва становище, че ако е била проведена процедура чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, съобщенията се считат за връчени.

Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в хипотезата на осъдителен иск, в исковата молба по който е обективирано изявление на ищец, че упражнява правото си да развали договор, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник.

Ето защо с оглед на надлежното връчване на ответника чрез особения му представител на тези изявления, като част от исковата молба и от приложенията, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен.

Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на РС П. е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство  остават така, както са изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се присъждат такива за въззивното производство.

На въззивникът, на основание чл. 78 ГПК следва да се присъдят сторените разноски за въззивното производство в размер на 750 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. и внесен депозит от 300 лв. за особения представител на ответника.

Водим от гореизложеното Окръжен съд Перник

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 238 от 01.03.2019 г. по гр. дело № 3156 по описа на Районен съд П. за 2018 г.

ОСЪЖДА М.В.М., от *** с ЕГН: **********, да заплати на Г.В.И., от ***, с ЕГН: ********** сумата от 750 лв. направени разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: 1.               2.