РЕШЕНИЕ
№…………./……..2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета година
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря В.К. и на прокурора СИЛВИЯН
ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 351 по
описа на съда за две хиляди и седемнадесета година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Е.Д.Г. срещу
решение № 2293/12.12.2016 г. на ВРС, V състав, постановено по н.а.х.д. № 4405/2016
г., с което е потвърдено НП № 23-0000703/11.07.2016г. на началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на касатора за нарушение на
чл. 18 т. 1 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер по 500 лв. на
основание чл. 93 ал. 2 ЗАвП. По съображения за допуснато от районния съд
неправилно приложение на закона се иска отмяна на решението и постановяване на
ново от касационната инстанция по същество на спора, с което НП да се отмени.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. С постъпила по делото писмена молба с. д. №
3628/09.03.2017 г. пълномощникът му адвокат Ф. поддържа изцяло жалбата. Ответникът,
редовно призован, също не се явява и не се представлява в заседанието. С писмен
отговор от 18.01.2017 г. е изразил
становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за нейната
неоснователност.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу
подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл.
63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал.
1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл.
211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от
касатора на датата 21.12.2016 г. /л. 33 от н.а.х.д. № 4405/2016 г. на ВРС/, а
касационната жалба според пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена до
ВРС, е предявена на датата 04.01.2017 г. /л. 22 от делото/. Със спора е сезиран
родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените
положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на
касационното производство.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. С потвърденото от районния съд наказателно
постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора
по чл. 93 ал. 2 ЗАвП за това, че при извършването с товарителница серия V-3 №
016054/16.05.2016 г. на превоз на товари за собствена сметка на датата 16.05.2016
г. около 13, 45 в обл. Варна, пътен възел „Летище Варна“, посока гр. Добрич, като
водач на превозното средство, извършващо превоза, не е представил при поискване
от контролните органи заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, с
което е нарушил разпоредбата на чл. 18 т. 1 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на
МТ за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка. Във въззивното производство спорът е концентриран върху обстоятелството
дали процесният превоз действително е извършван за собствена сметка, защото
само при това положение спрямо водача е приложима императивната разпоредба на
чл. 18 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. Изхождайки от легалното дефиниране по чл.
9 от наредбата на понятието „превоз на товари за собствена сметка“ и от
събраните в хода на АНП доказателства, съдът правило е приел, че превозът отговаря
на това понятие, тъй като е извършен без заплащане и формиране на печалба за превозвача
„Пато“ ЕООД. В изготвената за превоза товарителница серия V-3 № 016054/16.05.2016
г. като получател на стоката фигурира именно „Пато“ ЕООД като същевременно според
посочения в товарителницата пътен лист серия ВА № 137846/16.05.2016 г. същото
дружество е и превозвач на стоката. При това положение няма икономическа логика
превозът да е заплатен от изпращача, след като превозвачът и получателят са
едно и също лице. Що се отнася до приложената по АНП фактура №
**********/16.05.2016 г., посочена и в съдържанието на НП, тя е за фактуриране
цената на стоката, а не на превоза като и по нея като получател на стоката
фигурира „Пато“ ЕООД. Съдът правилно е приел, че приложените към жалбата
писмени доказателства не могат да бъдат отнесени конкретно към процесния превоз
поради липсата на достатъчно данни за това. По-специално, представената от
жалбоподателя фактура № **********/31.05.2016 г., която е за фактурирането на
извършена транспортна услуга с получател „Карлсберг България“ АД и доставчик „Пато“
ЕООД, следва да се отбележи, че тя по никакъв начин не може да се отнесе конкретно
към процесния превоз. Издаването й намира обяснение в съществуващата
облигационна връзка между „Пато“ ЕООД и „Карлсберг България“ АД по сключения
между тях договор за превоз от 22.11.2010 г., но както е посочил и районният
съд в решението си, трайните търговски отношения между страните принципно не
изключват възможността точно процесният превоз да е извършен за собствена
сметка. Още повече, че освен превозвач по договора за превоз, „Пато“ ЕООД е и
дистрибутор на готовата продукция на „Карлсберт България“ АД, в който случай
той поначало следва да извършва превоза на продукцията за своя сметка. Индикация
за това е и поставената в случая съгласно чл. 19 ал. 1 от наредбата табела.
Предвид изложеното, решението на ВРС следва да
се остави в сила. Воден от това, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 2293/12.12.2016 г. на ВРС, V състав, постановено по н.а.х.д. № 4405/2016
г., с което е потвърдено НП № 23-0000703/11.07.2016г. на началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на Е.Д.Г. за нарушение на
чл. 18 т. 1 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер по 500 /петстотин/
лв. на основание чл. 93 ал. 2 ЗАвП.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/