Р
Е Ш Е
Н И Е
№260018 16.II.2021 год. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение
в публичното заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
при секретаря Мая Славилова
и прокурора Невена Владимирова
като разгледа докладваното от съдията Стр.
Димитров
Внохд № 560 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 260012/15.10.2020 год. по нохд №
421/2020 год. РС – Харманли е признал подс. К.Д.К. *** за виновен в това, че на
30.09.2020 год. около 15:50 часа в с.С., община Х. по общински път до бензиностанция с.С. в посока гр.Х. управлявал моторно превозно средство – мотопед „Балкан“ с рама № *****, червен на цвят, което не е
регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140 ал.2 от ЗДвП, поради което и на
основание чл. 345 ал.2 вр. ал.1 и вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 и вр. чл.57 ал.1 от НК му наложил наказание „лишаване от
свобода” за срок от 4 месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим
на осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС. Произнесъл се е и по вещественото
доказателство по делото - мотопед
„Балкан“ с рама № *****, **** на цвят,
което постановил да се върне на лицето, от което е иззето.
Недоволен от така постановената присъда в частта
ѝ само досежно справедливостта и вида на наложеното наказание е останал
подс.К., който чрез своя защитник адв.М. *** в законоустановения срок я обжалва
с оплаквания, че е неправилна и незаконосъобразна в тази ѝ част.
Подсъдимият бил осъждан само за леки умишлени престъпления. Работел постоянно като
*******, нямал други общественоопасни прояви.
Първоинстанционният съд мотивирал избора си на наказание с допуснати от него
нарушения по ЗДвП, които били погасени по давност. Подбраното наказание
„лишаване от свобода“ нямало да постигне целите по чл.36 от НК, същите могли да
се постигнат чрез налагане на наказание „глоба“. По този начин подсъдимият щял
да продължи да участва в трудов процес, да получава възнаграждение и полага
грижи за семейството си. По изложените съображения се иска да се измени
обжалваната присъда, като вместо наказание „лишаване от свобода“, на подс.К. се
наложи наказание „глоба“, макар и в максималния, предвиден размер.
Против въззивната жалба не са постъпили възражения
в законния срок.
По въззивната жалба не са направени нови
доказателствени искания.
В с.з. пред въззивния съд подсъдимият не се явява,
а неговият защитник поддържа жалбата по изтъкнатите по нея съображения,
аргументи и искане. Обръща внимание, че в момента на установяване на деянието
подсъдимият управлявал мотопеда на съвсем близко разстояние с цел да го
изпробва, след като го ремонтирал.
Прокурор от ОП – Хасково оспорва жалбата на
подсъдимия и я намира за неоснователна. Намира, че липсват основания за
изменение на обжалваната присъда. Подчертава, че подсъдимият е осъждан общо 7
пъти, от които 4 пъти за престъпления по транспорта, поради което по-лекото,
предвидено за деянието му наказание няма да постигне възпиращо, нито
предупредително въздействие.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди
наведените по въззивната жалба доводи и аргументи, взе предвид изразените
становища на страните и материалите по делото, и извърши служебна проверка на
атакуваната присъда, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и чрез постановилия го
първоинстанционен съд, от страна с процесуална легитимация и правен интерес от
обжалване. Адресирана е до компетентния въззивен съд. Поради това е допустима.
Преценена по същество е неоснователна.
По
фактическата обстановка:
Подс.К.Д.К. е на
** години. ******* гражданин, ******, ******, ********. Работи предимно като ********, с последен адрес на пребиваване в
с.******, община ******, където намира препитание. С неособено добри
характеристични данни. Осъждан е общо 6 пъти /веднъж е бил освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а ал.1 от НК/. На два пъти е осъждан за престъпления по чл.235 от НК,
веднъж по ал.1 – на наказание „пробация“ и втори път – по ал.6 на същия – на
наказание „глоба“. Останалите четири негови осъждания за все за престъпления по
чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК, като на два пъти са му били налагани наказания
„пробация“, веднъж наказание „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК и най-сетне –последното му осъждане е на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което да изтърпи при
първоначален „строг“ режим, и на наказание „гроба“ в размер на 500 лв. Това
наказание „лишаване от свобода“ е било изтърпяно към 3.02.2017 год.
Пред районния съд
се е развило съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия и неговия защитник,
като по реда на глава XXVII– чл. 370 и сл. от НПК и при условията на чл.
371, т. 2 от същия той е признал всички факти, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се е съгласил за същите да не се събират
доказателства, за тях да се ползват доказателствата, събрани на ДП, а
самопризнанието му да се ползва при постановяване на присъдата.
Първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието му се подкрепя от събраните
на ДП доказателства. Тази оценка на свой ред се споделя и от настоящата
инстанция след самостоятелен анализ на същите. При това положение фактическата
обстановка по делото правилно е била възприета съответно на изложеното и
поддържано по обвинителния акт.
Според същата,
подсъдимият държал и ползвал МПС – мотопед „Балкан“ с рама номер *****, червен
на цвят, който не бил регистриран по предвидения в чл.140 ал.2 от ЗДвП ред.
Въпреки това го ползвал, за да се придвижва с него, макар да бил и
неправоспособен водач. На 30.09.2020 год. около 15:50 часа в с.С. подс.К. се придвижвал със същия
мотопед по общински път край бензиностанция „Село С.“ в
посока гр.Х.. Бил спрян за проверка от полицейски служители –
свидетелите Г.Г.и Х.А., които изпълнявали служебните си задължения. Последните
констатирали както липсата на надлежна регистрация на управляваното МПС, така и
обстоятелството, че подсъдимият е неправоспособен водач.
Както вече се изтъкна, по гореизложената
фактическа обстановка няма спор между страните по делото. При така установените
факти, деянието на подс.К. е съставомерно по повдигнатото му обвинение в
престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК. Съгласно нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване в страната се допускат само
МПС- та, които са регистрирани с поставени регистрационни табели на съответните
места. Редът за регистрацията им пък, е посочен в ал.2 на същия текст – това е
Наредба № I- 45 от 23.03.2000 год. за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях на министъра на вътрешните работи, съгласувана с
министъра на транспорта. Подсъдимият не е спазил този ред, макар да е придобил
владението върху мотопеда и да го е ползвал, не е предприел надлежните и
изискуеми действия по регистрацията му. Деянието е съставомерно и от субективна
страна, тъй като от неговите представи се е обхващало обстоятелството, че
управлява МПС, което не е надлежно регистрирано, не се води на отчет и е без
регистрационни табели.
По изричните оплаквания по въззивната жалба:
За престъплението по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК са
предвидени алтернативно две наказания – „лишаване от свобода“ до една година,
или „глоба“ от 500 до 1000 лв.
За да подбере първото по вид от тях,
първоинстанционният съд се е мотивирал с една по-висока степен на обществена
опасност на конкретното деяние, но и на дееца, изводими от приобщените данни по
делото, сочещи на упоритост от страна на подсъдимия при нарушаването на
правилата за движение. Като смекчаващо обстоятелство е отчел процесуалното му поведение
и оказаното съдействие на разследващите органи, а така също и самопризнанието
му.
Тези изводи са обосновани и адекватни на
доказателствата по делото.
Настоящият съдебен състав е имал поводи да даде
израз на становището си, че буди известно недоумение криминализирането от
страна на законодателя на управлението на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред и приравняването му на това да си служиш с табела с
регистрационен номер, издадена за друго МПС, или с табела, неиздадена от
съответните органи. Доста различна е степента на обществена опасност на
сравняваните деяния. При тези по ал.1 на чл.345 е налице явен криминален момент
- деецът си служи с табела, която или е открадната, или неправомерно
предоставена от друго лице, или е фалшива. Докато с въвеждането на нова ал.2 на
същия текст се криминализира деяние, което най-често се изразява в немарливо,
несериозно отношение към едно сериозно административно задължение.
В настоящия случай обаче данните за съдебното
минало на подсъдимия, както и справката за допуснатите от него административни
нарушения, са особено красноречиви. На **-годишна възраст той продължава да
управлява МПС, макар да е неправоспособен водач, вкл. след четирикратно
осъждане за престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК и ефективно изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“, наложено му при последното от тях. Съвсем
очевидно е пълната липса на ефект от приложената индивидуална превенция, както
и че не настъпва никакъв поправителен и превъзпитателен ефект от останалите
видове наказания, които са му били налагани многократно – „пробация“ и „глоба“.
При съпоставка с тези факти губят тежест изтъкнатите по въззивната жалба
аргументи. Правилен е при това положение избора на първоинстанционния съд
измежду алтернативно предвидените наказания да се насочи към налагане на
„лишаване от свобода“, чието ефективно
изтърпяване е безалтернативно. Правилно и законосъобразно е определен „строг“
режим на изтърпяване на осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, тъй като предходно
такова наказание е било изтърпяно към 3.02.2017 год. – преди по-малко от пет
години. Обосновано е отмерен и размера на това наказание, като при липсата на
значими и многобройни смекчаващи обстоятелства, районният съд го е наложил в
средния, предвиден от закона размер, който след това е редуцирал с 1/3 на осн.
чл.58а ал.1 от НК.
Ето защо дейността на първоинстанционния съд по
подбора на вида на наказанието и отмерването на неговия размер не търпи
критика.
Предвид изложеното, настоящият съд не намира
основания за изменение на обжалваната присъда. Изтъкнатите по жалбата основания
и доводи следва да се оставят без последствия.
При служебната проверка на присъдата по реда на
чл.314 от НПК, служебно и изцяло, въззивната инстанция не установи други
основания за нейното изменение или отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр.
чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№260012/15.Х.2020 год. по нохд № 412/2020 год. по описа на РС – Харманли.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.