Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 20.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 4796 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 276280 от 23.11.2017 г., постановено по гр. д. № 55044/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 128 състав, е обявен за окончателен сключения на 16.12.2011 г. в гр. София предварителен договор, по силата на който Р. И.Т., ЕГН **********, б.ж. на гр. София, починал на 15.03.2012 г. и заместен от наследника си по закон С.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, продава на А.Д.Т., ЕГН **********, с адрес ***, следния свой недвижим имот, а именно: дворно място от 450 (четиристотин и петдесет) квадратни метра, заедно с едноетажна къща, съставляващо имот планоснимачен номер 948 (деветстотин четиридесет и осми), за който заедно с имот планоснимачен номер 949 (деветстотин четиридесет и девети) е отреден в идеална съсобственост парцел I (първи) от квартал 31 (тридесет и първи) по плана на вилна зона на село Бистрица-София, при съседи на имота: улица,В.и Й.Г., наследници на Н.Н., Ц.В.и Б.И.Т.. С решението е осъдена С.В.Д. да заплати на А.Д.Т., сумата от 1060.26 лв., представляващи направени от последния разноски по делото съобразно изхода му. Осъден е А.Д.Т. да заплати по сметка на СО местен данък за прехвърляне на недвижимия имот в размер на 250.64 лв., както и да заплати по сметка на Софийски районен съд такса по прехвърляне на имота в размер на 160.70 лв. С решението служебно е вписана възбрана върху имота, предмет на договора за покупко-продажба.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответникът С.В.Д., чрез адв. В.Г., като във въззивната жалба са изложени твърдения за неправилност и необоснованост на решението, като същото било постановено при отсъствието на анализ на представените доказателства. Излагат се твърдения за несъществуващ предмет на предварителния договор, като към момента на сделката не били налични нито самостоятелен обект двор от 450 кв. м., нито едноетажна сграда, тези обекти е следвало да съществуват към момента на сделката, а не към 1979 г., когато бил издаден нотариалния акт. Посочва, се още, че към момента на предварителния договор процесния имот е бил съсобствен между Р. и дъщеря му В., която не е участвала в процесната сделка. Твърде се още, че в нарушение на чл. 164, ал. 1 от ГПК били кредитирани гласните доказателства на свидетеля Р.М.. Пред въззивната инстанция, процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалбата.

Въззиваемата страна А.Д.Т., чрез адв. Й.Т. взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита подадената въззивна жалба за неоснователна. Посочва се, че към момента на изповядване на сделката страните са разполагали единствено с нотариалния акт за собственост на имота, въпреки, че къщата била надстроена към датата на сключването на процесния договор, тъй като страните не са имали документи. По делото не били представени никакви доказателства за наличието на сключен брак между наследодателя на ответника и Еленка, още повече, че процесния имот бил лична собственост на Р. Т.. По делото не била оборена автентичността на подписа на договора положен за продавач. Пред въззивната инстанция, процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа отговора на въззивната жалбата, оспорва приетите от въззивния съд писмени доказателства, както оспорва като некомпетентни приетите съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, претендира разноски, за което представя се представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 128 състав, решение за валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност и във връзка с изложените твърдения във въззивната жалба настоящият състав намира следното:

Предявена e искова молба от А.Д.Т. срещу С.В.Д. с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяването на за окончателен сключения на 16.12.2011 г. в гр. София предварителен договор, по силата на който Р. И.Т., ЕГН **********, б.ж. на гр. София, починал на 15.03.2012 г. и заместен от наследника си по закон С.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, продава на А.Д.Т., ЕГН **********, с адрес ***, следния свой недвижим имот, а именно: дворно място от 450 (четиристотин и петдесет) квадратни метра, заедно с едноетажна къща, съставляващо имот планоснимачен номер 948 (деветстотин четиридесет и осми), за който заедно с имот планоснимачен номер 949 (деветстотин четиридесет и девети) е отреден в идеална съсобственост парцел I (първи) от квартал 31 (тридесет и първи) по плана на вилна зона на село Бистрица-София, при съседи на имота: улица,В.и Й.Г., наследници на Н.Н., Ц.В.и Б.И.Т..

По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.12.2011 г. сключен между Р. И.Т. в качеството му на продавач и А.Д.Т. в качеството му на купувач с предмет сключването на окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачът се задължавал да прехвърли на купувача собствеността на свой собствен недвижим имот, представляващ дворно място дворно място от 450 (четиристотин и петдесет) квадратни метра, заедно с едноетажна къща, съставляващо имот планоснимачен номер 948 (деветстотин четиридесет и осми), за който заедно с имот планоснимачен номер 949 (деветстотин четиридесет и девети) е отреден в идеална съсобственост парцел I (първи) от квартал 31 (тридесет и първи) по плана на вилна зона на село Бистрица-София, при съседи на имота: улица,В.и Й.Г., наследници на Н.Н., Ц.В.и Б.И.Т., като в ал. 2 е посочено, че имотът се владее с нотариален акт № 59, том IV, дело № 310 от 1979 г. В чл. 2 от договора е посочено, че купувачът се задължавал да заплати на продавача цената от 13000 лв., която цена е платена изцяло на продавача и договорът служел за разписка за получената сума. В чл. 5, ал. 1 от договора е посочено, че окончателния договор следва да се сключи не по-късно от 16.12.2012 г.

По делото е представен и нотариален акт за признаване правото на собственост на недвижим имот, придобит по давност № 59 от 10.04.1979 г., том IV, дело 310/1979 г., съгласно който Р. И.Т. е признат за собственик по придобивна делба и давностно владение върху следния собствен недвижим имот: дворно място от 450 (четиристотин и петдесет) квадратни метра, заедно с едноетажна къща, съставляващо имот пл. № 948 (деветстотин четиридесет и осми), за който заедно с имот № 949 (деветстотин четиридесет и девети) е отреден в идеална съсобственост парцел I (първи) от квартал 31 (тридесет и първи) по плана на вилна зона на село Бистрица-София, при съседи на имота: улица,В.и Й.Г., наследници на Н.Н., Ц.В.и Б.И.Т..

От представеното удостоверение за наследници с изх. № КБР16-202 от 21.10.2016 г. издадено от Столична община се установява, че Р. И.Т. е починал на 15.03.2012 г., като вдовец, като е оставил наследници по закон В. Р.ова Т. – дъщеря, починала на 05.04.2015 г., и С.В.Д. – леля.

По делото е представена скица на сграда № 15-520273-24.10.2016 г. с идентификатор 04234.6970.810.3 с адрес с. Бистрица, район Панчарево, ул. „******, разположена в поземлен имот с идентификатор 04234.6970.810, с площ 90 кв. м., на два етажа. Представена е и скица на поземлен имот № 15-520262-24.10.2016 г. с идентификатор 04234.6970.810 с адрес с. Бистрица, район Панчарево, ул. „******, с площ 921кв. м., с посочени собственици Р. И.Т. с 450 кв. м. от правото на собственост и Б.И.Т. с 247 кв. м. от правото на собственост.

Пред въззивния съд е прието строително разрешение № 0035 от 11.11.1988 г. издадено на Р. И.Т., съгласно което му е позволено да направи жилищна сграда по одобрен архитектурен план-типов в кв. 56/XIX с. Бистрица.

Приета е и справка от НБД население по отношение на Р. И.Т., от която е видно, че същият е починал на 15.03.2012 г., като вдовец при един сключен брак, а съгласно справката съпругата му Е.В.Т. и дъщеря му В. Р.ова Т. са починали.

По делото пред районния съд е била допусната съдебно графическа експертиза във връзка, с която назначената за нейното изготвяне вещо лице С.Ц.е депозирала становище, че в конкретния случай не може да се изготви аргументирано и обосновано заключение, тъй като сравнителния материал не е достатъчен в своята пълнота и били налице обстоятелства възпрепятстващи възможностите да се проследят признаците на почерка и подписа, изменящи се през годините.

По делото е разпитвана свидетелката Г.А., която притежавала къща в с. Бистрица, като свидетелката посочва, че познавала както А.Т., така и Р. Т.. Свидетелката посочва, че в процесния двор имало една стара къща, в която живеели Р. Т. и дъщеря му, както и семейството на брат му, като всеки си имал отделен вход, като същите живеели в един двор, тъй като двора бил малък и не можел да се раздели. Р. Т. живеел в десния край на къщата, като брат му си построил нова къща след което съборили къщата на Р. Т. и той отишъл да живее в старата къща на брат си. Свидетелката твърди, че Р. Т. живеел с дъщеря си, която нямала наследници и се говорело, че Р. Т. щял да даде имота на ищеца. Свидетелката твърди, че в края на 2011 г. имало събиране в къщата на ищеца във връзка с процесния имот, като свидетелката разбрала, че се обсъждало евентуално договор за гледане, като посочва, че къщата на Р. Т. нямала никакви документи. На събирането присъствал адвокат, който бил непознат на свидетелката, както и родителите на ищеца и Р. Т.. Свидетелката посочва, че бил подписан договор за прехвърляне на имота, но същата не присъствала на разговорите и на самото подписване на договора, за тези обстоятелства научила впоследствие от ищеца. Свидетелката изрично посочва, че към момента на разпита в имота имало две къща, като тази отдясно била на Р. Т., а в лявата живеели семейството на ищеца.

По делото е разпитван свидетеля Е.Д., който посочва, че познавал Р. Т., съпругата и дъщеря му от 1979 г. -1980 г., като свидетелят посочва, че преди Р. Т. е имал стара къща, но след 1980 г. започнал да строи нова. Дворът, в който се намирала къщата бил разделен между Р. Т. и неговия брат с ограда от колове и мрежа. За Р. Т. се грижела неговата дъщеря, която не общувала много с роднините на баща си. Посочва, че дъщерята на Р. Т. му споделяла, че имала намерение да продаде къщата в с. Бистрица и са се премести в с. Кокаляне, за да е по-близо до семейството на свидетеля, с което са в роднински връзки. Твърде, че последните един-два месеца преди да почине Р. Т. бил много зле, но не бил споменавал някой да го гледа.

По делото е разпитван свидетеля Р.М., в качеството му на адвокат, който познавал както ищеца, така и наследодателя на ответника във връзка с изготвянето на предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот чрез покупко-продажба, който имот представлявал дворно място заедно с, находящата се в него сграда, разположен в с. Бистрица. Свидетелят посочва, че ищецът го помолил да изготви договора, като в деня на подписването му го завел в дома си където били продавача и няколко роднини на ищеца – родителите и жена му, както и жена, която не познавал, страните се запознали с договора и свидетелят ги попитал дали не искат да сключат друг договор за дарение или за издръжка и гледане. Тъй като процесната сграда нямала строителни книжа имотът бил описан в договора както е посочен в документите за собственост, като свидетелят твърди дори, че им бил прочел договора лично. Твърди, че договорът бил подписан във вида, в които го бил изготвил и били предадени парите в брой и на място, като срокът за сключване на окончателния договор бил една година от подписването му. Посочва още, че договорът, които бил приложен към исковата молба бил изготвения от свидетеля. Свидетелят посочва, била заплатена сумата от 13000 лв. изцяло в брой, като къщата била описана по два начина –по документи за собственост и във фактическо положение към момента на сделката. Твърди, че бил видял и личните карти на страните, като Р. Т. му бил заявил, че не разполагал с никакви документи за съпругата си.

По делото е разпитвана и свидетелката К.Й., която е в роднинска връзка с наследодателя на ответницата, който починал през 2012 г. Свидетелката посочва, че го била виждала през 2011 г. в онкологичната болница където Р. Т. бил опериран, тъй като свидетелката работила там и често ходела да го вижда, като за последно го била видяла през месец декември 2011 г.

Пред въззивния съд е била приета съдебно-техническа експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че нотариален акт № 59 от 10.04.1979 г., том IV, дело 310/1979 г. е съставен при действието на кадастрални и регулационния план на м. „в.з. Бистрица“ одобрен със заповед № 39/05.02.1960 г. на зам. Председателя на КСА. Вещото лице посочва, че предмет на предварителния договор е бил имот с пл. № 948 с площ 450 кв. м., заедно с едно етажната къща, построена в него, като тази къща била нанесена в следващия кадастрален и регулационен план на „в.з. Бистрица“ и „в.з. Манастира“ одобрен със заповед № РД-50-09-357/17.06.1986 г. на гл. архитект на София. Вещото лице посочва, че със заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на ид на АГКК е одобрена кадастралната карта на с. Бистрица, район „Панчарево“, СО, като парцел XIX-810 в кв. 56 е бил нанесен като поземлен имот с идентификатор № 04234.6970.810, като към момента на изготвяне на експертизата описаната по-горе къща не съществувала. В поземлен имот с идентификатор № 04234.6970.810 били изградени две двуетажни сгради в западната и източната части на имота. Представеното разрешение за строеж № 0035 от 11.11.1988 г. се отнасяло за разположената в източната част на имота двуетажна сграда.

По делото е приета и допълнителна съдебно-техническа експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че при направения оглед на място на сградата е констатирано, че двуетажната жилищна сграда е изградена в съответствие с одобрените проекти, като нямало данни строежът да е бил изграден на два етапа. От визата личало, че се разрешавало изграждането на нова сграда и не се предвиждало запазване на старата съществуваща сграда към този момент, като и типовите проекти жили за нови сгради. Не можело да съществува типов проект за пристройка и надстройка на дадена сграда, като нямало следи от старата сграда. Вещото лице посочва, че нямало индикации, че първоначално бил изграден само първия етаж, а впоследствие и втория, като съгласно старата сигнатура, процесната сграда се отбелязвала като сграда на етаж и половина /1 ½ МЖ/, а в сега действащата кадастрална карта е отбелязана като двуетажна, като се считало, че приземния етаж се явява първи. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че не е запазена старата сграда, като видяло в цялост типовия проект и от посещението си на място установило, че сградата е била изпълнена съобразно архитектурния проект. Вещото лице посочва, че идентификаторът на процесната сграда е 04234.6970.810.3.

Предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.19, ал. 3 от ЗЗД, които следва да са осъществени кумулативно са: 1.) валиден предварителен договор, включително спазена писмена форма за действителност по чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, 2.) предварителният договор да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор - индивидуализация на продаваните вещи и тяхната цена, 3.) ищецът да е изправна страна по предварителния договор, 4.) задължението на ответника за прехвърляне на правото на собственост да е с настъпил падеж, 5.) продавачът да е собственик на продаваните вещи.

Неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба по отношение на автентичността на подписа положен от Р. Т. като продавач на процесния предварителен договор, тъй като на основание чл. 164, ал. 1 от ГПК показанията на свидетеля на Р.М. се явявали недопустими. В случая доколкото пред районния съд е открито производство по оспорване на подписа положен за продавач под предварителния договор за покупко-продажба от 16.12.2011 г., настоящият състав намира, че обсъждането на свидетелските показания относно обстоятелствата, при които е положен оспорвания подпис не съставлява недопустимо доказателствено средство по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно посочената разпоредба гласни доказателства са недопустими за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт. Забраната на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК не се прилага в хипотеза на оспорване автентичността на положени подписи, поради което, съдът следва да вземе предвид  всички събрани доказателства, включително гласни, установяващи обстоятелствата на подписване на документа, в този смисъл е и Решение № 18 от 29.03.2017 г. по т. д. № 60109/2016 Г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС. С оглед на гореизложеното от показанията на свидетеля Р.М. се установява, че процесният договор е бил подписан пред него от Р. Т., в чиято самоличност се бил уверил от представената лична карта от същия. Показанията на свидетеля Марков са подкрепени и от показанията на свидетелката Г.А., която посочва, че в края на 2011 г. имало събиране в къщата на ищеца във връзка с процесния имот, като свидетелката разбрала, че се обсъждало евентуално договор за гледане, на което събиране присъствал адвокат, който бил непознат на свидетелката, както и родителите на ищеца и самия Р. Т.. С оглед на гореизложеното и до колкото по делото не са представени доказателства от страна на ответника в обратния смисъл може да бъде направен извода, че подписът положен за продавач в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.12.2011 г. е положен от Р. И.Т..

Настоящият съдебен състав намира, че направеното оплакване във въззивната жалба за несъществуващ предмет на предварителния договор от 16.12.2011 г. за основателно. В приложното поле на чл. 26, ал. 2 ЗЗД попада основанието за нищожност на сделката поради невъзможен предмет. Разпоредбата въвежда правилото, според което при невъзможност на предмета, сделката е нищожна. Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието, какъвто е настоящият случай, поради което е налице начална невъзможност на предмета.

При възникнал спор за валидност на договора поради невъзможен предмет, на доказване подлежи опорочаващият факт, че към момента на постигнатото съгласие предметът вече е невъзможен, тъй като е погинал или е правно невъзможно да възникне като самостоятелен обект на право на собственост. В тежест на страната, която претендира нищожността, е да докаже осъществяването на опорочаващия факт – че към момента на постигнатото съгласие съществува непреодолима правна пречка предметът да възникне - да бъде осъществено обособяването по какъвто и да било начин. Опорочаващият факт може да бъде доказан с всички допустими доказателствени средства, включително със заключение на вещо лице.

В настоящият случай от събраните по делото доказателства се установява, че с предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.12.2011 г. сключен между Р. И.Т. и А.Д.Т. е поето задължение за сключването на окончателен договор за покупко-продажба за прехвърляне на собствеността недвижим имот, представляващ дворно място дворно място от 450 (четиристотин и петдесет) квадратни метра, заедно с едноетажна къща, съставляващо имот планоснимачен номер 948 (деветстотин четиридесет и осми), за който заедно с имот планоснимачен номер 949 (деветстотин четиридесет и девети) е отреден в идеална съсобственост парцел I (първи) от квартал 31 (тридесет и първи) по плана на вилна зона на село Бистрица-София, като в предварителния договор изрично препраща към нотариален акт № 59, том IV, дело № 310 от 1979 г., с който продавачът Р. Т. се легитимира като собственик на процесния имот. От показанията на свидетеля Р.М., който е разпитван в качеството си на адвокат, който е изготвил процесния предварителен договор се установява, че имотът бил описан както е в документите за собственост, още повече, че по делото няма спор между страните, че предмет на предварителния договор е имотът описан в нотариален акт № 59, том IV, дело № 310 от 1979 г., което обстоятелство е видно и от самия нотариален акт.

От приетата експертиза пред въззивния съд се установява, че предмет на предварителния договор е бил имот с пл. № 948 с площ 450 кв. м., заедно с едно етажната къща, построена в него, като тази къща била нанесена в следващия кадастрален и регулационен план на „в.з. Бистрица“ и „в.з. Манастира“ одобрен със заповед № РД-50-09-357/17.06.1986 г. на гл. архитект на София. Вещото лице посочва, че със заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на ид на АГКК е одобрена кадастралната карта на с. Бистрица, район „Панчарево“, СО, като парцел XIX-810 в кв. 56 е бил нанесен като поземлен имот с идентификатор № 04234.6970.810, като към момента на изготвяне на експертизата описаната процесната къща вече не съществувала. В поземлен имот с идентификатор № 04234.6970.810 били изградени две двуетажни сгради в западната и източната части на имота. Като приетото по делото строително разрешение № 0035 от 11.11.1988 г., с което на Р. И.Т. му е позволено да изгради жилищна сграда по одобрен архитектурен план-типов в кв. 56/XIX с. Бистрица, се отнасяло за разположената в източната част на имота двуетажна сграда. Също така от приета и допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че при направения оглед на място на процесната сграда представлявала двуетажната жилищна, която е била изградена в съответствие с одобрените проекти, като нямало данни строежът да е бил изграден на два етапа. Вещото лице изрично е посочило, че от визата личало, че се разрешавало изграждането на нова сграда и не се предвиждало запазване на старата съществуваща сграда към този момент, като и типовите проекти били за нови сгради, като не можело да съществува типов проект за пристройка и надстройка на дадена сграда, като нямало и следи от старата сграда. Вещото лице посочва, че нямало индикации, че първоначално бил изграден само първия етаж, а впоследствие и втория, като съгласно старата сигнатура, процесната сграда се отбелязвала като сграда на етаж и половина /1 ½ МЖ/, а в сега действащата кадастрална карта е отбелязана като двуетажна, като се считало, че приземния етаж се явява първи. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че не е запазена старата сграда, като видяло в цялост типовия проект и от посещението си на място установило, че сградата е била изпълнена съобразно архитектурния проект. Вещото лице посочва, че идентификаторът на процесната сграда е 04234.6970.810.3. Приетите по делото заключения се подкрепят и от показанията на свидетелят Е.Д., който посочва, че преди Р. Т. е имал стара къща, но след 1980 г. започнал да строи нова, като дворът, в който се намирала къщата бил разделен между Р. Т. и неговия брат с ограда от колове и мрежа. В този смисъл са и показанията на свидетелката Г.А., която посочва, че първоначално в имота имало една стара къща, в която живеели Р. Т. с дъщеря си, както и семейството на брат му, като всеки си имал отделен вход, като живеели в един двор, тъй като двора бил малък и не можел да се раздели, след което били построени нови къщи, а къщата на Р. Т. била съборена.

С оглед на гореизложеното от събраните по делото доказателства е установено, че още към момента на сключването на предварителния договор едноетажната къща предмет на същия, индивидуализирана в нотариален акт № 59, том IV, дело № 310 от 1979 г. е била погинала, като на нейно място е имало изградена друга двуетажна сграда, като в случая нямаме хипотеза на пристрояване и надстрояване, доколкото старата сграда не е била запазена. В настоящият случай е налице фактическата невъзможност на предмета, тъй като индивидуално определената вещ, а именно едноетажна къща, находяща се в дворно място дворно място от 450 квадратни метра, съставляващо имот планоснимачен номер 948, за който заедно с имот планоснимачен номер 949 е отреден в идеална съсобственост парцел I от квартал по плана на вилна зона на село Бистрица-София е погинала преди постигане на съгласието между страните на 16.12.2011 г. с подписването на предварителния договор. Обстоятелството, че новата двуетажна сграда е била изградена към момента на подписването на предварителния договор - 16.12.2011 г. се установява, както от показанията на свидетеля Е.Д., който посочва, че преди Р. Т. след 1980 г. е започнал да строи нова къща, от допълнителната СТЕ, съгласно която за изграждането на сградата е имало постъпки пред техническите органи на общината още през 1981 г., но реализацията ѝ става след 1988 г., така и от основаната СТЕ, където изрично е посочено, че със заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на ид на АГКК е одобрена кадастралната карта на с. Бистрица, район „Панчарево“, СО, като парцел XIX-810 в кв. 56 е бил нанесен като поземлен имот с идентификатор № 04234.6970.810, към който момент едноетажната къща не съществувала, а в поземлен имот с идентификатор № 04234.6970.810 били изградено две двуетажни сгради в западната и източната части на имота, като строително разрешение № 0035 от 11.11.1988 г. на Р. Т. се отнасяло за разположената в източната част на имота двуетажна сграда. С оглед на което към момента на одобряване на кадастралната карта 03.11.2011 г. вече е била изградена новата двуетажна жилищна сграда. При тези обстоятелства се налага извод за липса на предмет още към момента на сключването на договора, т.е. липсва предмет на договора, а липсващият предмет на договора е невъзможен.

На следващо място настоящият въззивен състав намира, че въпреки обстоятелството, че невъзможния предмет на процесния предварителен договор касае единствено сградата обект на договора, то същият не може да породи действие и по отношение на дворното място от 450 кв. м., доколкото в случая дворното място има единствено обслужваща роля по отношение на изградената в нея сграда.

При така изложените съображения, първоинстанционното решение, следва да бъде отменено изцяло, като предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД бъде отхвърлен.

При този изход на спора на въззиваемата страна не следва да бъдат присъждани разноски пред настоящата инстанция. С оглед неоснователността на исковата молба на ответника следва да бъдат присъдени направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 600 лв.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 276280 от 23.11.2017 г., постановено по гр. д. № 55044/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 128 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Д.Т., ЕГН **********, с адрес ***, иск срещу С.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, с които се иска да бъде обявен за окончателен сключения на 16.12.2011 г. в гр. София предварителен договор, по силата на който Р. И.Т., ЕГН **********, б.ж. на гр. София, починал на 15.03.2012 г. и заместен от наследника си по закон С.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, продава на А.Д.Т., ЕГН **********, с адрес ***, следния свой недвижим имот, а именно: дворно място от 450 (четиристотин и петдесет) квадратни метра, заедно с едноетажна къща, съставляващо имот планоснимачен номер 948 (деветстотин четиридесет и осми), за който заедно с имот планоснимачен номер 949 (деветстотин четиридесет и девети) е отреден в идеална съсобственост парцел I (първи) от квартал 31 (тридесет и първи) по плана на вилна зона на село Бистрица-София, при съседи на имота: улица,В.и Й.Г., наследници на Н.Н., Ц.В.и Б.И.Т..

ОСЪЖДА „А.Д.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 600 лв., представляваща направените разноски в първоинстанционното производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1                                             2.