Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 12758/2019година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК предявен от А.С.С., ЕГН ********** с адрес *** против „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Е”
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 4191,48лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
05.07.2017г.- 04.07.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул.
„Васил Априлов” № 17, ап. 6, с абонатен № **********
и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/25.07.2019г.
В сезиралата съда искова
молба, ищцата излага твърдения, че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия в имот на адрес гр. Варна, ул. ул. „Васил Априлов” № 17, ап. 6. През м.08.2019г. получил писмо от ЕРП, с което
бил уведомен, че на 04.07.2018г. е извършена проверка на СТИ в обекта му на
потребление, за което е бил изготвен КП № 1104369. Получил препис от КП, както
и КП № 1680/15.07.2019г.-АУ-Е-000029-38146/05.07.2018г. на БИМ РО- Варна. Впоследствие от ответника получил писмо,
процесната фактура и становище за начисляване на ел. енергия, поради установено
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия. Оспорва да
дължи процесната сума. Твърди, че нито той, нито негов представител е подписвал
КП, поради което и оспорва констатациите в него. Оспорва да е налице основание
за извършване на корекцията, защото към датата на проверката с влязло в сила
решение на ВАС с № 1500/06.02.2017г. по адм.д. №
2385/2016г. на ВАС е бил отменен чл. 47 ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018г.
по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС, влязло в законна сила
от 23.11.2018г. и разпоредбите чл. 48, 49, 50 и чл. 51. Освен това с влязло в
сила решение № 798/20.01.2017г. на ВАС е било отменено и решение №
ОУ-06/21.07.2014г. на КЕВР, с което са били одобрени ОУ на дружеството
ответник, както и тези на електроразпределителното дружество, поради което и
приложение следва да намират ОУ от 2007г., които обаче нямат аналогични клаузи
относими към извършване на корекция. Извън това акцентира на обстоятелството,
че проверката от БИМ е извършена почти 12месеца след демонтажа на СТИ, което е
в нарушение на Наредбата на СТИ, а и при нея е установено, че електромерът
отговаря на метрологичните характеристики и изисквания за точност. Искането
отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума в случая представлява
стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на
електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на
основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД. Предвид
наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ. На
04.07.2018г. е извършена, в присъствието на двама свидетели, проверка на обекта
на потребление, за което е бил съставен констативен протокол с № 1104369. При проверката
е извършено замерване с еталонен уред и са отчетени показанията по регистри,
както следва: регистър 1.8.1- 003235кВтч, 1.8.2- 015852кВтч, 1.8.3- скрит
регистър- 022515кВтч. Потребената ел. енергия в
третия регистър не е била визуализирана и съответно отчетена при редовните
отчети. Електромерът е бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО Варна за
експертиза. Такава е била извършена и е изготвен протокол № 1680/15.07.2019г.,
в който е документирано, че при софтуерно четене е установена налице намеса в тарифната
схема на електромера. Посочва, че процесното СТИ е двутарифно,
с видими първа и втора тарифа, поради което и потребителят, респ. инкасаторите
извършващи отчитането имат видимост на само тези две тарифи. На 25.07.2019г. е
изготвено становище за начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното
количество по скрития регистър е било конкретизирано по размер и период, и е
издадена фактурата остойностяваща така допълнително начисленото количество
енергия. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от
процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. В тежест на ответника е
да докаже фактическия състав на правото си, обосноваващ дължимост на процесната
сума, а именно, че с ищеца са в договорни отношения за доставка на
електроенергия за посочените обект и период, и в качеството му доставчик на ел.
енергия е доставил посоченото количество ел. енергия, което не е отчетено при
редовните отчети и причини за това- наличие на софтуерна намеса, както и че
съобразно одобрените и приети общи условия и правила, фактурираното количество
ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че
проверката е извършена съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността
на електроенергията в посочените размери, изчислена при използвана правилната
методика при корекцията на сметката.
За безспорно и
ненуждаещо се от доказване, между страните е обявено обстоятелство, че страните
са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения обект
и период.
От констативен протокол №
1104369/04.07.2018г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка
на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищеца. Записани са показанията в
регистри 1.8.1- 003235, 1.8.2- 015852, 1.8.3- 022515, 1.8.4-000000. Отразено е,
че СТИ се демонтира, изпраща се за експертиза в БИМ. Подменено е с ново при нулеви
показания по първа и втора тарифи. Протоколът е бил подписан от служителите
извършили проверката и двама свидетели.
Изготвена е метрологична
експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за която е съставен констативен
протокол № 1680/15.07.2019г. В него е документирано, че при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера- наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана
тарифа- Т3- 022515,3кВтч. Електромерът не съответства на техническите
характеристики, но съответства на метрологичните характеристики и изискванията
за точност при меренето. При направените замервания не е констатирано измерване
с грешка над допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията,
клемите и клемния блок на СТИ, като липсва и
осъществен достъп до вътрешността на СТИ.
Със становище от 24.07.2019г.
е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 22515квтч.
за периода 05.07.2017- 04.07.2018г. Корекцията е извършена на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било
начислено допълнително количество ел. енергия за периода 05.07.2017- 04.07.2018г.
в размер на 22515квтч. за остойностяване, на която е издадена фактура с № **********/25.07.2019г.
за сумата от 4191,48лева.
По делото е представена
процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество
ел. енергия е с посочено основание- служебно.
От заключението на в.л.
инж. Л.Б. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при изслушването
му се установява, че СТИ е в метрологична годност, без дистанционен отчет. Отчитането
на консумираната ел. енергия в битов обект се извършва по две тарифи.
Показанията по тарифа 3 не са визуализирани на дисплея и не са отчитани при
редовните отчети. Констатациите на БИМ са, че е установено наличие на ел. енергия
по тарифа Т 3, която е натрупана в невизуализирани регистри. Това количество е
преминало през измервателната система на СТИ, но в следствие на неправомерно
софтуерно вмешателство в програмата за параметризация е натрупано в този
невизуализиран регистър. В.лице не е установило протокол за монтаж на
процесното СТИ в обекта на отчитане. Невъзможно е да се определи кога е
започнало натрупването в невизуализирания регистър, както и в кой часови
диапазон е станало натрупването. Въпросното количество е определено
математически и разпределено спрямо броя на дните, съдържащи се в отделните
ценови подпериоди. Липсват документирани показания на сумарния регистър.
Ответникът е
твърдял, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия е реално
доставена и потребена ел. енергия, като представлява корекция на сметката на
потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните
въпрос касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в
частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл.
50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са
реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват
на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи
заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това
основание, ответникът е следвало да докаже, че в този период това количество е
реално потребено от абоната. Безспорно
СТИ е от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е извършено
на основание становище изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.3
на СТИ и касае минал период 05.07.2017- 04.07.2018г. СТИ е правилно отчитало
консумираната ел. енергия, като не е документирано да е налице неточно
измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на
свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане
количество ел. енергия не е отчитано, което според в.л. е резултат на софтуерна
намеса в тарифната схема на СТИ, в който смисъл е и констатацията на БИМ. Липсват доказателства относно момента на
извършването й, още по- малко такива от които да следва извод, че тя е резултат
на виновни действия на потребителя при положение, че по делото не е наличен
протокол за първоначалния му монтаж, от който да са видни показанията на СТИ към
него момент. Не е отчетено и показанието на сумарния регистър, чието
предназначение е именно това да отчита цялото количество ел.енергия преминало
през измервателната система на СТИ. Когато се касае за договорна отговорност,
какъвто е случаят, наличието на виновно неизпълнение на договорни задължения, не
може да бъде презюмирана. Неясно е за какъв период и
в кой часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия. А щом се
позовава на реална доставка, то ответникът е следвало да докаже и периодът й,
доколкото той е част от основанието за получаване на дължимата цена. Начисляването
безспорно е сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща период до
една година и изчисления по цена за технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/. Хипотезата, регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ обаче предвижда възможност
операторът на съответната мрежа да коригира количествата ел. енергия в случаите
на установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия. В тази хипотеза според нормата на правилата, корекцията се извършва за
разликата между отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества ел.
енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период
не по- дълъг от една година. В случая обаче е неясно кога е допусната грешката,
а изчисленията са направени на база общото количество разделено на дните
съдържащи се в отделните ценови подпериоди. Затова, ако и да е приложима
корекцията по чл. 50 ПИКЕЕ, то не е спазен реда за извършването й. Извън това,
разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в казуса е неприложима, защото тя предвижда
възможност за корекция при разлика в данните от
паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не
е случаят по делото. Процесният електромер не е с
дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на
доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е
извършена по правилата, на практика лишава потребителя от възможността да
упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 ПИКЕЕ. Отделно, съгласно
чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната
мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа и данните от
измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален
или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа измервателния уред в
изправност е на ответника, а не на ищеца- потребител. Няма данни и ответникът
да е изпълнил задължението си по извършване на периодични проверки изправността
на СТИ, на което е собственик. При дефицит на доказателства за виновно
поведение на потребителя, неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат
вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството
за техническо измерване. В
чл. 48 ПИКЕЕ са изчерпателно регламентирани хипотезите, при които доставчикът
на електроенергия може да извърши корекция, без да се изисква изрично
доказването на виновно поведение от абоната и те са: установено от независим
орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата
на свързване, надлежно констатирана при извършена по реда на член 47 ПИКЕЕ
проверка. Очевидно, в настоящия случай не е налице нито една от изброените. Следва
да се има предвид и че проверката е изначално лишена от правно основание,
защото с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016г. /обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени. Останалите
като действащи разпоредби настоящият състав преценява, че макар и да
регламентират възможните хипотези на извършване на корекцията, се явяват
недостатъчни с оглед покриване изискванията на чл. 83 ЗЕ, защото не разписват
ред за извършване на корекционната процедура. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение, което в случая е станало на 14.02.2017г. Затова и нормата на
чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена след нейната отмяна, на 05.07.2018г.
Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях
обаче също липсват норми, разписващи процедура по извършване на проверка на СТИ
и нейното документиране.
Ако и да се касае за
реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното количество
ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в
предходен продължителен период от време, който е неясно как е определен. ОУ
вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на
доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало
правото да се получи цената. Липсата на
проведено доказване относно точния период на доставката и дали това количество
е потребено по дневна или нощна тарифа, имащо значение за дължимата за него
цена, налагат извод, че ответникът не доказва основанието, на което сумата е
дължима от потребителя.
Предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски. Искането е направено своевременно,
представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за
платена в ДТ в размер на 167,66лева за завеждане на делото и адв. възнаграждение
от 530лева по договор за правна помощ и съдействие. Така в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски от общо 697,66лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът А.С.С., ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 4191,48лева, представляваща стойност на
служебно начислена ел. енергия за минал период 05.07.2017г.- 04.07.2018г. за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Априлов”
№ 17, ап. 6, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане
е издадена фактура № **********/25.07.2019г, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на А.С.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, ул. „Д-р А. Железкова”
№ 16, вх. Г, ап.4 сумата от 697,66лева,
представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: