№ 1214
гр. Пловдив, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. К.а
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501180 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №348 от 08.11.2022 г. постановено по гр. д. № 2701/2021 г.
по описа на РС-Асеновград , е отхвърлен предявения иск от “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, за признаване на установено, че
К. М. Н., ЕГН **********, от гр. Асеновград, ул.***, му дължи сумата от 21
241,16 лева- главница и сумата от 1439,23 лева- договорна лихва за периода
от 07.06.2019г. до 18.02.2020г., дължими по договор за потребителски
паричен кредит №2692630 от 11.04.2017г., ведно с обезщетение за забава в
размер на 1260,71 лева за периода от 08.06.2019г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 29.06.2021г. и в размер на законната лихва от тази дата
до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена
заповед за изпълнение №448/05.07.2021г. по ч.гр.д.№1475/2021г. по описа на
РС-Асеновград.Отхвърлен е и предявения евентуален иск от “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, против К. М. Н., ЕГН
**********, за заплащане на сумата от 21 241,16 лева - главница и сумата от
1439,23 лева - договорна лихва за периода от 07.06.2019г. до 18.02.2020г.,
дължими по договор за потребителски паричен кредит №2692630 от
11.04.2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на 1 260,71 лева за
периода от 08.06.2019г. до датата на подаване на исковата молба –
14.12.2021г. и в размер на законната лихва тази дата до окончателното им
изплащане.С решението търговското дружество е осъдено да заплати на К. М.
Н. сумата от 600 лева, направени по производството разноски и сумата от 150
1
лева , направени разноски в заповедното производство.
С определение № 847 от 28.02.2023 г., постановено по същото дело по
реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на ищеца “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, за изменение на решението в
частта за разноските.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, в която са развити оплаквания
за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и
необоснованост.Искането до въззивния съд е за отмяната му и уважаване на
исковите претенции.
Въззиваемият К. М. Н., ЕГН ********** не е подал отговор на
въззивната жалба по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.
Срещу определение № 847 от 28.02.2023 г., постановено по реда на чл.
248 ГПК, е подадена и частна жалба от ищеца “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, с оплакване, че ПРС незаконосъобразно е
присъдил адвокатско възнаграждение в полза на длъжника за подадено
възражение в заповедното производство в размер от 150 лева. Моли съда да
отмени определението и да са уважи молбата на страната по чл.248 от ГПК.
По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК не е подаден отговор от насрещната
страна К. М. Н..
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Пловдивският районен съд е бил сезиран със следните предявени от
ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против
ответника К. М. Н., ЕГН ********** искове: 1. Кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с
чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с във връзка с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ
и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът –
кредитополучател , дължи вземания, за които е издадена Заповед
№448/05.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№1457/2021г. по описа на РС-Асеновград , произтичащи от Договор
за потребителски паричен кредит №2692630 от 11.04.2017г., сключен с
цедента "Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.2020 г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.11.2018г. , включващи сумата от 21 241,16 лева –неизплатена главница ;
2
сумата от 1439,23 лева- договорна лихва за периода от 07.06.2019г. до
18.02.2020г., сумата от 1260,71 лева- обезщетение за забава за периода от
08.06.2019г. до 29.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.06.2021г. до окончателното й изплащане и 2. Предявени при
условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане от страна на ответника на
сумата от 21241,16 лева –неизплатена главница дължима по Договор за
потребителски паричен кредит №2692630 от 11.04.2017г., сключен с цедента
"Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.2020 г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.11.2018г. ; сумата от 1439,23 лева- договорна лихва за периода от
07.06.2019г. до 18.02.2020г., сумата от 1260,71 лева- обезщетение за забава
за периода от 08.06.2019г. до 29.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата начиная от датата на подаване на исковата молба в съда.
Съдът като прецени събраните доказателства и изложеното от страните,
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 1457/2021 г. по описа на РС-Асеновград е
установено по делото, че на 05.07.2021г. е издадена Заповед № 448 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД срещу ответника за сумата от 21 241,16 лева –
неизплатена главница дължима по Договор за потребителски паричен кредит
№2692630 от 11.04.2017г., сключен с цедента "Уникредит кънсюмър
файненсинг" ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.2020 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018г. ; сумата от
1439,23 лева- договорна лихва за периода от 07.06.2019г. до 18.02.2020г.,
сумата от 1260,71 лева- обезщетение за забава за периода от 08.06.2019г. до
29.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата начиная от датата
на подаване на заявлението в съда-28.06.2021г. до окончателното
плащане.Срещу заповедта е било подадено от ответника възражение по
чл.414 ГПК, в резултат на което ищецът е предявил настоящия иск по чл.422
ГПК.
С оглед на така издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, предявеният от ищеца при условията на
евентуалност осъдителен иск е недопустим, а първоинстационното решение, с
което същия е отхвърлен следва да бъде обезсилено съобразно нормата на
чл.270 ал. З ГПК. При действието на чл. 290 ГПК е формирана
задължителна практика на ВКС, отричаща допустимостта на осъдителен иск
за парично вземане, за което е проведено успешно заповедно производство и
е издадена заповед за изпълнение, която не е обезсилена по надлежния
процесуален ред на чл. 415, ал. 2 ГПК или по искане на заявителя - кредитор.
3
Осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл. 410/чл. 417
ГПК, е допустим само след обезсилване на заповедта по предвидения в закона
процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за изпълнение защитата на
вземането е възможна единствено чрез уредения в чл. 422, ал. 1 ГПК
специален установителен иск. Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 от
18.06.2014г. на ОСГТК, т.11.б. /мотивите/, въвеждането на друго основание,
от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. Следователно, за да е
допустим евентуален осъдителен иск в специалното производство, е
необходимо той да се основава на въведено друго, различно основание за
възникването и съществуването на вземането.
В настоящия случай, безспорно сме в хипотезата на специалното
производство по иск по чл.422 от ГПК, тъй като кредиторът е избрал за
реализиране на правата си по договора за кредит специалния ред по чл.410 от
ГПК – снабдяване със заповед за изпълнение, надлежно издадена му. Видно
от изложените в исковата молба обстоятелства, факти, с които ищецът
свързва възникването и съществуването на спорното право – неизпълнение на
договор за потребителски паричен кредит от 11.04.2017г., основанието, от
което произтича вземането, респ. вземанията за главница и лихва, по
установителния иск и евентуалния осъдителен иск е едно и също. Вземанията,
предмет на двата вида иск, произтичат от едно и също договорно основание.
Следва да се посочи, че различната правна квалификация на установителния
и осъдителния иск, не означава разлика в основанието, от което произтича
вземането. Безспорно, видно от исковата молба се касае до същото вземане за
главница и лихви предмет и на заповедното производство, като кредиторът,
респ. цесионерът в исковото производство, се позовава на същото основание /
за потребителски паричен кредит /, от което произтичат вземането, предмет
на установителния иск и тези, предмет на осъдителния иск.
С оглед изложеното, предявеният при условията на евентуалност
осъдителен иск за заплащане на главница,договорна лихва и обезщетение за
забава, произтичащ от неизпълнение по договор за потребителски паричен
кредит от 11.04.2017г., е недопустим. Като такъв, същия следва да се остави
без разглеждане и производството по него – да се прекрати като недопустимо,
в който смисъл е Решение № 135/26.09.2018 г. по т. д. № 230/2017 г. на ВКС.
По отношение на останалата част от вземането предявеният иск се явява
допустим и съда дължи произнасяне по същество на правния спор.
От приложените по делото писмени доказателства е документално
установено , че на 11.04.2017 г. между ответника К. М. Н. , в качеството на
кредитополучател, и "Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД- кредитор, е
бил сключен договор за потребителски паричен кредит №2692630, съгласно
който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на
общо 24 000 лева, от които 7175,68 лева са послужили за рефинансиране на
4
дълг на ответника по договор за паричен кредит №2608674 сключен с
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, съгласно искане на ответника за
рефинансиране на съществуващ дълг/л.19 от първоинстанционното дело/, а
остатъка по заема в размер от 16 824, 32 лева, е бил преведена по банковата
сметка на ответника на 11.04.2017г.Ответникът не оспорва получаване на
сумата по договора на 11.04.2017г. , което обстоятелство е установено по
делото и от приетото без резерви от страните заключение на вещото лице по
допуснатата от съда ССЕ.Възраженията на ответника, че процесният договор
е нищожен поради непосочването на дата на неговото сключване са
неоснователни.Датата на сключването на договора-11.04.2017г. е посочена в
двустранно подписания погасителен план към договора.Освен горното
процесният договор е реален , поради което се счита сключен с предаване на
уговорената парична сума, а в настоящия случай беше казано,че ответникът е
получил заемната сума на 11.04.2017г.
С индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 18.02.2020 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 02.11.2018г., "Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД, като
продавач- цедент, е прехвърлил на ищцовото дружество "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, като купувач- цесионер, вземанията си по сключения с
ответника договор. По делото е представено пълномощно, с което цедентът
"Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД е упълномощил цесионера
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД от негово име да уведомява съгласно
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД длъжниците, чийто вземания са прехвърлени с договора за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.2020 г.
Посоченото пълномощно, ведно с исковата молба и приложените към
нея писмени доказателства, вкл. уведомителното писмо и договора за цесия,
са били връчени на ответника като приложения към исковата молба на
17.01.2022г.При тези данни по делото въззивният съд приема, че
фактическият състав на чл. 99 от ЗЗД е изпълнен, а възраженията на
ответника, че не е уведомен за прехвърляне на вземането-за неоснователни. С
решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., се е
произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен
от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о., в което е прието, че изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,
ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването
5
на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед изложеното , в
случая следва да се приеме за валидно уведомяването на длъжника по чл. 99,
ал.3 ЗЗД за цедиране на процесното вземане на ищеца, с връчване на препис
от исковата молба и приложенията към нея на 17.01.2022г.
За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел,
че сключеният между ответника и „Уникредит кънсюмър файненсинг“
ЕАД договор за паричен заем е недействителен съгласно разпоредбата на
чл.22 във връзка с чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като е с шрифт по-малък от 12.
С оглед оплакването във въззивната жалба досежно необоснованост на
извода на първоинстанционния съд за недействителност на договора за
кредит поради нарушаване изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, направен без
експертно заключение, въззивният съд служебно / ТР №1/2013 г. ОСГТК/
назначи съдебно-техническа експертиза за размера на шрифта на договора за
потребителски кредит и приложенията към него, с помощта на която да се
произнесе по релевантния за правния спор въпрос за недействителност на
договора поради неспазване на предвидената в закона форма. Според член 10,
ал. 1 от ЗПК в редакцията на закона, действаща към датата на сключването на
договора ( в ред. от изм., Дв. бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г.)
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител. Формата е за действителност и според чл. 22 от ЗПК
( в същата редакция, в сила от дата 23.07.2014 г. ) неспазването на
изискването за форма на договора води до неговата недействителност. За
спазване на изискуемата по закон форма за сключване на договорите съдът
следи дори и когато липсва възражение на страните, доколкото се касае за
приложение на императивни правни норми, неспазването на които по правило
обосновава нищожност на правните сделки (тълкувателно решение №
1/27.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
От заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза
се установява, че Договор за потребителски паричен кредит № 2692630 от
11.04.2017 е с шрифт om muna на "Хебър" (HebarDoubleCondensedCYR) и
размер от 9,6 pt.;Общите условия към договора са с шрифт от типа на
"Хебър" (HebarDoubleCondensedCYR) и размер от 11,3 pt.;погасителният план
към договора за кредит е с шрифт от типа "Хебър"
(HebarDoubleCondensedCYR) и размер от 9,6 pt.; декларация за приемане на
застраховането - шрифт от типа на „Хебър" (HebarDoubleCondensedCYR) и
размер om 9,4 pt.
Следователно е налице нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от
ЗПК, съгласно която всички елементи на договора следва да бъдат
представени с шрифт, не по- малък от 12.Неоснователни са възраженията
на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, отнасяща се до
минималния шрифт на договора, противоречи на Директива 2008/48/ЕО на
6
Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредит, тъй като такова изискване не се съдържа в директивата,
предвиждаща хармонизирана рамка на общността в областта на
потребителските кредити. Действително съгласно съображение 9 от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредит при наличие на хармонизирани чрез
директивата разпоредби на държавите- членки не следва да се позволява
да въвеждат или запазят национални разпоредби, различни от предвидените
в нея. В същото съображение обаче се предвижда, че при липса на
хармонизирани разпоредби държавите- членки са свободни да запазят
или въвеждат национално законодателство. В случая с чл.10 от
директивата е извършена хармонизация на изискванията относно
информацията, която следва да се съдържа в договорите за кредит, но в
директивата липсват разпоредби относно начина на представяне на тази
информация и в частност относно шрифта на договора. Ето защо следва
да се приеме, че няма пречки в българския Закон за потребителски
кредит да бъдат предвидени такива разпоредби и същите не са в
противоречие с правото на ЕС. Нещо повече, следва да се посочи, че в
постановеното Определение на Европейския съд от 14.04.2021 г. се приема,
че чл. 10, параграф 2 и чл. 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
следва да се тълкуват в смисъл, че се допуска националната правна уредба,
която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12, в
който смисъл е Решение №50162/10.01.2023г. по т.д.№550/2022г. на ВКС, II
т. о.
От изложеното дотук се налага извод, че процесният договор не
отговаря на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК за представяне на
елементите му на шрифт не по- малък от 12, поради което и съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият следва да се приеме за
недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК при недействителност на
договора за потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Действително в
настоящото производство ищецът основава претенцията си за връщане на
предоставената главница на сключения договор за заем, но с оглед изричната
разпоредба на чл.23 от ЗПК това не може да съставлява пречка за присъждане
на сумата и при направен в хода на делото извод за недействителност на
същия. С Решение № 50259/12.01.2023г. по гр.д.№3620 / 2021 г., III гр.отд. на
ВКС е прието, че при установена в хода на исковото производство по чл. 422
ГПК недействителност на договор за потребителски кредит, предявеният иск
следва да бъде уважен с установяване на дължимата на основание чл. 23 ЗПК
чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за чистата
7
стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД. Предвид
горното кредитополучателят дължи връщане само на остатъка от главницата,
след приспадане на заплатените от него на ищеца суми. От приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в
периода от 07.05.2017 г. до 07.08.2019 г. ответникът е извършил погасявания
по кредита в общ размер на 9820,16 лв. След приспадане на извършените от
него плащания, останалата невърната част от главницата е в размер на 14 179,
84 лева , до който размер предявеният иск за главницата е основателен.
Следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда – 29.06.2021г. За останалата част от претендираната главница – до
размера от 21 241, 16 лв., както и за претендираните от ищеца
възнаградителни лихви за периода от 07.06.2019г. до 18.02.2020г. в размер на
1439,23 лева, и обезщетение за забава за периода от 08.06.2019г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 29.06.2021г. в размер на 1260,71 лева,
предявените искове са неоснователни.
По така изложените съображения в частта му, с която е била отхвърлена
претенцията на ищцовото дружество спрямо ответника за сумата от 14 179,84
лв. - предоставена главница, обжалваното решение следва да бъде отменено.
В останалата му част, с която са били отхвърлени претенциите за главница за
разликата над 14 179,84 лв. до 21 241,16 лева, както и за договорна лихва и
обезщетение за забава, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, тъй
като предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл.
23 от ЗПК ответникът не дължи на ищеца други суми, освен чистата стойност
на кредита.
С оглед изхода на спора в настоящата съдебна инстанция присъдените в
полза на страните разноски следва да бъдат преизчислени, след отмяна като
неправилно на определение № 847 от 28.02.2023 г., постановено по реда на
чл. 248 ГПК.
По заповедното производство в полза на ищеца са присъдени
разноски в размер на 528,82 лв., от които съразмерно на уважената част
от претенциите му се следват 313,21 лева. По първоинстанционното
производство е направил разноски за държавна такса в размер на 478,82
лв. , за експертиза в размер на 200 лв., като в полза на ищеца следва да
се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. или
общо разноски за първоинстанционното производство в размер на 978,82
лева, от които съразмерно на уважената част от претенциите следва да му
се присъдят 580,39 лв. Във въззивното производство ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на 478,82 лв. , за експертиза в
размер на 350 лв., като в полза на ищеца следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. или общо разноски за
въззивното производство в размер на 1182,82 лева, от които по съразмерност
следва да му се присъдят 669,29 лева.
В първоинстанционното производство ответната страна е направила
8
разноски в общ размер от 600 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер от 500 лева и 100 лева – за експертиза, от които съразмерно на
отхвърлената част от претенциите й се следват 244,63 лева.Във въззивното
производство ответникът е направил разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 2000 лева, което е под минималния размер,
определен в чл.7,ал.2,т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, от които по съразмерност следва да
му се присъдят 815,44 лева.
Въззивният съд намира,че в полза на ответника не следва да се
присъждат направените в заповедното производство разноски за подаване на
възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.414 от ГПК. Заповедното
производство е уредено като едностранно, поради това в чл. 7, ал. 7 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ/ то е поставено наред с други едностранни
производства по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в тези
случаи минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК
не е израз на материално-правната защита на длъжника в заповедното
производство, а е основание за отпочването на исков процес. По
възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя
за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Възражението на длъжника няма
самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване на
заповедното производство в състезателно и двустранно /в този смисъл
Определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г. на ВКС, ТК, І
Т0/.Предвид горното, разноски във връзка с мотивирането на възражение по
чл. 414 ГПК, по преценка настоящия въззивен съд, не се дължат на длъжника.
Подаването на възражение по чл. 414 ГПК не представлява процесуално
действие, извършено в самостоятелно състезателно производство, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право от кредитора по исков
път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията
си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от
задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото
защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно
аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също
нещо. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране,
законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е
само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради
което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя
материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Липсва
следователно и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право /в този смисъл Определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч. т.
д. № 3074/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО; Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч.
9
т. д. № 236/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ Т0/.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №348 от 08.11.2022г., постановено по гр.д.
№2701/2021г., по описа на Районен съд- Асеновград, в частта му, с която са
отхвърлени предявените искови претенции от "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК: *********, за осъждане на ответника К. М. Н., ЕГН
**********, от гр. Асеновград, ул.***, да му заплати сумата от 21 241,16 лева
–неизплатена главница дължима по Договор за потребителски паричен кредит
№2692630 от 11.04.2017г., сключен с цедента "Уникредит кънсюмър
файненсинг" ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.2020 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018г. ; сумата от
1439,23 лева- договорна лихва за периода от 07.06.2019г. до 18.02.2020г.,
сумата от 1260,71 лева- обезщетение за забава за периода от 08.06.2019г. до
29.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата начиная от датата
на подаване на исковата молба в съда , и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част.
ОТМЕНЯ Решение №348 от 08.11.2022г., постановено по гр.д.
№2701/2021г., по описа на Районен съд- Асеновград, в частта му, с която е
отхвърлен предявения от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис-сграда "Лабиринт", ет. 2, офис 4, против К. М. Н., ЕГН
**********, от гр. Асеновград, ул.***, иск за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 14
179,84 лева - главница по Договор за потребителски паричен кредит
№2692630 от 11.04.2017г., сключен с цедента "Уникредит кънсюмър
файненсинг" ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.2020 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК- 29.06.2021 г., за които
суми е издадена Заповед № 448/05.07.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1475/2021г. по описа на РС-
Асеновград, КАКТО И В ЧАСТТА МУ , с която "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати на К. М. Н., ЕГН
**********, разноски направени в първоинстанционното производство за
размера над 244,63 лева до присъдените 600 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
10
ПРИЗНАВА за установено, че К. М. Н., ЕГН **********, от гр.
Асеновград, ул.***, дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис-сграда "Лабиринт", ет. 2, офис 4, сумата от 14 179,84
лева - главница по Договор за потребителски паричен кредит №2692630 от
11.04.2017г., сключен с цедента "Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 18.02.2020 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 02.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК- 29.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 448/05.07.2021
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
1475/2021г. по описа на РС-Асеновград.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №348 от 08.11.2022г., постановено по гр.д.
№2701/2021г., по описа на Районен съд- Асеновград, в частта му, с която са
отхвърлени предявените от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис-сграда "Лабиринт", ет. 2, офис 4, против К. М. Н., ЕГН
**********, от гр. Асеновград, ул.***, искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми
по Договор за потребителски паричен кредит №2692630 от 11.04.2017г.,
сключен с "Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.2020 г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.11.2018г. - главница по кредита за разликата над 14 179,84 лв. до
претендирания размер от 21 241,16 лв.; сумата от 1439,23 лева- договорна
лихва за периода от 07.06.2019г. до 18.02.2020г., сумата от 1260,71 лева-
обезщетение за забава за периода от 08.06.2019г. до 29.06.2021г., за които
суми е била издадена Заповед № 448/05.07.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1475/2021г. по описа на РС-
Асеновград.
ОТМЕНЯ определение № 847 от 28.02.2023 г. постановено по гр.д.
№2701/2021г., по описа на Районен съд- Асеновград, и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №348 от 08.11.2022г., постановено по гр.д.
№2701/2021г., по описа на Районен съд- Асеновград, в частта му, имаща
характера на определение, с която е осъдена “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на К. М. Н., ЕГН **********,
сумата от 150 лева - направени разноски в заповедното производство за
заплатено адвокатско възнаграждение , като:
ОСТАВЯ без уважение искането на К. М. Н., ЕГН **********, за
присъждане на направените в заповедното производство разноски по ч. гр.
11
дело № 1475/2021г. по описа на РС-Асеновград за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 150 лева.
ОСЪЖДА К. М. Н., ЕГН **********, да заплати на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 313,21 лева- разноски
направени в заповедното производство, сумата от 580,39 лева – разноски
направени в първоинстанционното производство , както и сумата от 669,29
лева- направени във въззивното производство разноски.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* , да
заплати на К. М. Н., ЕГН **********, сумата от 815,44 лева- направени във
въззивното производство разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12