Р
Е Ш Е
Н И Е
№358 22.11.2019
год. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Ива Атанасова и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа
докладваното от съдия М. Русев КАН дело №365 по
описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
М.Д.П. *** срещу Решение №394 от 03.07.2019 год., постановено
по АНД №1412/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно
постановление №18-0804-003149 от 30.11.2018 год. на Началника на РУП – Сливен при ОДМВР - Сливен, с което на М.Д.П.,
ЕГН ********** са наложени две административни наказания „глоба”, както следва:
в размер на 45.00 лева на основание чл.180, ал.1, т.1, предложение второ от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП и в размер на 45.00 лева на основание
чл.180, ал.1, т.1, предложение второ от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.3
от ЗДвП.
В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона и
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни
основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е бил оставил
автомобила си на пътния мост и се е отдалечил, като не е изчакал колоната от
автомобила да се изнесе и да продължи пътя си. Твърди, че нито в АУАН, нито в
издаденото наказателно постановление е описано поведението което е имал
касатора, както и че не са описани всички обстоятелства, при които е извършено
нарушението. Не е налице идентитет и между АУАН и наказателното постановление.
Посочени са две нарушения, поради което за него не е станало ясно за какво
нарушение е бил санкциониран – дали за това, че като е спрял е създал опасност
за останалите участници в движението или за това, че е бил спрял на моста. Това
намира за съществено нарушение, което намира за самостоятелно основание за
отмяната на наказателното постановление. Отрича от обективна и субективна
страна да е извършил състава на посоченото в наказателното постановление
нарушение. Нарушението което е извършил не е виновно извършено. Ако се приеме
от съда, че е извършил административно нарушение, то излага съображения, че са
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, същото да бъде квалифицирано като
маловажно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №394/03.07.2019
год., на Районен съд Стара Загора, постановено по АНД №1412/2019 год. и да се отмени
обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по касация Районно управление Сливен при ОД на
МВР Сливен, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище
по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че
касационната жалба е неоснователна.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното
решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от легитимирана страна и разгледана по същество е основателна.
Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило
по жалбата на М.Д.П. *** против наказателно постановление №18-0804-003149/30.11.2018 год. на Началника на РУ - Сливен при ОДМВР – Сливен,
с което й са наложени две административни наказания. От фактическа страна
въззивният съд е приел, че на 11.11.2018 год. около 16.33 часа по път втори
клас №53 на моста на река Тунджа, в посока от село Крушаре в посока село
Чокоба, паркира собствения си лек автомобил „Ауди А4“, с регистрационен №****,
върху моста, с което създава опасност и пречки за другите участници в
движението, с което е нарушил разпоредбите на чл.98, ал.1, т.1 и т.3 от ЗДвП. С
решението съдът е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че вменените
административни нарушения са доказани по безспорен начин. Оставяйки автомобила
си на мостовото съоръжение, наказаното лице е осъществило паркиране на
собствения си автомобил пи смисъла на чл.93, ал.2 от ЗДвП. С това си деяние е
създал пречка за движението. Приел е също така, че точно, последователно и
детайлно е описано както мястото, където са осъществени административните
нарушения, както и че с тези си действия жалбоподателят е допуснал нарушаване
на правилата на чл.98, ал.1, т.1 и т.3 от ЗДвП, поради което е приел, че ясно и
точно са описани релевантните към предмета на делото обстоятелства. Правилно и
посочена нарушената разпоредба, която обективира състава на всяко едно
нарушение, както и санкционната норма за това. Приел е, че деянието е извършено
виновно, а наложените наказания съответстват на предвиденото в закона, а
размера име е определен с оглед тежестта на самите нарушения. Това го е
мотивирало да постанови решение за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление.
Решението на районния съд е незаконосъобразно.
Съдът споделя мотивите изложени в обжалваното
съдебно решение, че нарушението е описано в достатъчна степен на конкретика,
като се посочени и всички съставомерни елементи от фактическия състав на вменените
във вина на касатора административни нарушения. Описанията на нарушенията са
пълни, ясни и не пораждат никакви съмнения относно констатираното.
Всъщност и касатора не оспорва, че на посоченият в
наказателното постановление ден и час е бил паркирал собственият си лек
автомобил на моста. Ирелевантни за спора са причините наложили това. Дори и да
е било принудително спирането, поради действия на полицейските органи, то е
недопустимо водача на което и да е МПС, да оставя същото без надзор, още
повече, когато същото е спряно на мост. След като е напуснал МПС, то същото е
паркирано по смисъла на чл.93, ал.2 от ЗДвП, както е приел и районният съд.
Основателно е обаче оплакването, че е недопустимо
налагането на две наказания за едно и също нарушение. Посочените като нарушени
разпоредби са в алтернативност, но е недопустимо да бъдат налагани
едновременно. Основателно в този смисъл се явява оплакването, че е накърнено
правото му на защита и не става ясно кое от двете нарушения е осъществил.
Чл.98, ал.1, т.3 от ЗДвП изключва наказанието по чл.98, ал.1, т.1 от същия
закон. Недопустимо е при едни и същи факти и за едно административно нарушение
/паркиране на мост/ да се наложат две административни наказания. Доколкото в
съдебното производство по обжалването на едно наказателно постановление се
извършва проверка на изводите на наказващият орган, а в случаят наказанието е
наложено в нарушение на принципа ne bis in idem, то обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено изцяло, тъй като е невъзможно да се съпоставят установените по делото
факти, с фактическия състав на административното нарушение, прието от
наказващият орган. Съдът не може сам да определи административното наказание,
той проверява наложеното такова от наказващият орган.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221,
ал.2, предложение първо от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №394 от 03.07.2019 год., постановено по АНД №1412/2019
год. по описа на Районен съд Стара Загора и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0804-003149 от
30.11.2018 год. на Началника на РУП – Сливен при ОДМВР – Сливен, като незаконосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.