№ 3293
гр. София, 14.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503561 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, във вр. с чл.436 и сл. от с.к. и е
образувано по частна жалба на „Солар Енерджи съпорт“ООД, ЕИК *********, чрез адв.И.А.
от ПАК насочена против Определение № 702/19.08.2021 г., постановено по ч.гр.д.№
501/2021 г. по описа на ОС Перник, с което е оставена без разглеждане жалбата на частния
жалбоподател с вх.№ 30783/08.07.2021 г., в качеството му на длъжник по изп.д. № 1667/2021
г. по описа на ЧСИ С. Б. срещу насрочване на опис на 16.07.2021 г. и е оставено без
уважение искането за спиране по чл.438 ГПК на публична продан по посоченото изп.дело.
В жалбата се излагат кратки оплаквания за неправилност на първоинстанционния
съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила,
установени от ГПК.
Поддържа се във връзка с тях, че обжалваното определение не било съобразено с факта,
че производството по задължението на „Солар Енерджи съпорт“ООД не било приключило с
окончателен акт пред всички инстанции.
Като правен резултат от развитите оплаквания се иска отмяна на атакуваното
определение.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния
жалбоподател, присъединен взискател по изп.дело, както и данните по
първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване на
първоинстанционното определение - адресатът на последното, подлежащо на последващ
съдебен контрол по арг. от чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Оплакванията за неправилност на обжалваното определение са несъстоятелни.
Правилно преди да пристъпи към разглеждане на въведените пред него с частната
жалба вх.№ 30783/08.07.20211 г. оплаквания първоинстанционният съд е извършил
проверка относно нейната допустимост, при която е констатирал, че жалбата е процесуално
недопустима на две основания – на първо място като просрочена, а на отделно и
самостоятелно основание – като насочена против действие на ЧСИ, за което не е предвиден
ред за осъществяване на самостоятелен контрол за законосъобразност.
1
В казуса няма спор и се установява еднозначно от данните по приложеното изп.д.№
1667/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., № *** от РКЧСИ, с район на действие – ОС Перник, че
частният жалбоподател има процесуалното качество на длъжник по същото.
От това негово качество се определя процесуалната му легитимация да оспорва пред
съда определени действия на СИ, при условията на чл.435 ГПК - чл.436 ГПК.
В случая с предявената пред ОС Перник жалба длъжникът е оспорил
законосъобразността на действията на ЧСИ, изразяващи се в насрочване на опис на
недвижими имоти и вещи за 16.07.2021 г., поради което и правилно първоинстанционният
съд е съобразил на първо място, че същата е процесуално недопустима, като просрочена.
За това изп.действие жалбоподателят-длъжник е бил редовно уведомен със
съобщение, връчено на пълномощника му адв. М. на 17.06.2021 г., поради което и по арг. от
чл.436, ал.1 ГПК е могъл да подаде жалба в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
При установеното от фактическа страна следва, че срокът е започнал да тече от
17.06.2021 г. /датата на получаване на съобщението за насрочения опис от длъжника/ и е
изтекъл на 01.07.2021 г., който ден е присъствен – четвъртък.
Доколкото не се спори и е установено от дадения вх.№ на жалбата при ЧСИ Б., че
същата е постъпила при него на 08.07.2021 г. - вх. № 307831, налага се единствено
обоснован извод, че жалбата се явява процесуално недопустима, като просрочена –
подадена извън установения от закона преклузивен срок за депозирането й.
Поради това и правило първоинстанционният съд я е оставил без разглеждане на
посоченото основание и определението му в тази насока се явява правилно.
Следва да се подчертае, че в вкл. в частната жалба, инициирала производството пред
настоящата инстанция, частният жалбоподател не твърди, нито ангажира доказателства
оборващи гореизложения правен извод.
Ето защо и само за пълнота на изложеното може да се допълни, че изцяло споделими,
като съответстващи на приложимия процесуален закон и на задължителната съдебна
практика, установена с тълкувателно решение, са и изводите на първоинстанционния съд за
недопустимост на другото, самостоятелно основание за разглеждане на жалбата по
същество.
Така на първо място в тълкувателните мотиви на т.8 от ТР № 2 26.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, които имат задължителен характер за съдилищата е възприето,
че връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и
разгласяването на проданта, в т.ч. връчването на съобщения за насрочването на описа,
оценката и проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от
предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане.
По арг. за по-силното основание, след като посочените действия не са предмет на
проверка при въведения от законодателя изричен контрол спрямо постановлението за
възлагане, с което публичната продан приключва, то тази действия не подлежат и на
самостоятелен контрол, вън от тази проверка.
Горният извод следва и от анализа на нормата на чл.435, ал.1 –ал. 5 ГПК, която урежда
по императивен и лимитивен начин както кръга действия на съдебния изпълнител, които
могат да бъдат оспорени с оглед тяхната законосъобразност, така и кръга лица, които
притежават съответно активна процесуална легитимация да предявят частна жалба срещу
тези действия. Нормата няма изчерпателен характер, доколкото ГПК съдържа и други
текстове /напр. чл.463, чл.503/ сочещи и други подлежащи на съдебно оспорване актове на
СИ, вкл. даващи право на жалба и на други, непосочени в чл.435 ГПК лица.
В случая обаче частният жалбоподател не е сред тези изключения, защото той има
качеството на длъжник, а от друга страна – в ГПК липсва норма, която да урежда
насрочването на опис като подлежащо на обжалване действие.
Следователно – частната жалба е насочена против действие на СИ, за което не е
предвидена възможност за осъществяване на съдебен контрол, което в случая не може да
бъде проверявано и по арг. от чл.446 ГПК, защото частният жалбоподател е юридическо
2
лице, и не е активно легитимиран да се позове на несеквестируемост.
Несъстоятелно е и единственото оплакване в частната жалба, че обжалваното
определение не държало сметка, че производството по паричното задължение на „Солар
Енерджи съпорт“ООД, въз основа на което е издаден изп.лист, послужил като основание за
образуване на изп.д.№ 1667/2021 г. по описа на ЧСИ Б. не е приключило с влязъл в сила
съдебен акт, вкл. на ВКС.
Дори и да беше допустима, разгледана по същество частната жалба би била
неоснователна на така посоченото основание, предвид че самият жалбоподател не е
ангажирал доказателства относно висящността на производството по т.д. № 5339/2018 г. по
описа на АС София и към настоящия момент.
Отделно от изложеното дори този факт да се приеме за установен, то същият не
предпоставя извод за незаконосъобразност на действията на ЧСИ Б. по принудителното
изпълнение по образуваното пред него изп.д., в частност и на насрочения опис на
недвижими имоти.
Това е така, защото според чл.404, т.1, пр.второ ГПК осъдителните решения на
въззивните съдилища подрежат на принудително изпълнение и издаденият изп.лист, въз
основа на което е предприето процесното принудително изпълнение, е годно изпълнително
основание.
Вкл. висящото касационно производство по жалба срещу осъдително решение на
въззивния съд не е основание за спиране на вече образуваното изп.дело, освен в хипотезата
на чл.282, ал.2 ГПК, за приложимостта на която в случая нито се твърди, нито се ангажират
доказателства.
В този смисъл и вън от посочената хипотеза спиране на изп.производство, образувано
въз основа на изпълнителен титул по реда на чл.404, т.1 ТПК поради висящността на
касационна такова, образувано по жалба против постановено осъдително решение на
въззивната инстанция, е недопустимо.
По изложените съображения и поради пълното съвпадение на правните изводи на
първата и настоящата инстанции, жалбата на „Солар Енерджи съпорт“ООД против
обжалваното определение следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Солар Енерджи съпорт“ООД, ЕИК
*********, чрез адв.И.А. от ПАК насочена против Определение № 702/19.08.2021 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 501/2021 г. по описа на ОС Перник.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3