№ 357
гр. С.З., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20225500900110 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от Е. Т. Р., роден на **********г. в
Република Г., гр. К., Р., притежаващ лична карта № **, издадена на
10.09.2010г. от РПУ - К., с постоянен адрес: Република Г., гр. К. против „З.
„О.-З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.*** с
правно основание: чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.52 от
ЗЗД и чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД и цена на иска: 26 000 лв.
(двадесет и шест хиляди лева), като частичен иск от цялата претенция в
размер на 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева) - обезщетение за
неимуществени вреди и 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева) - обезщетение за
имуществени вреди.
В исковата молба е посочено, че на 21.11.2020г., около 11:50 часа, по
път II-55, в землището на общ. Г., обл. С.З., в посока от гр. В.Т. към гр. Г. при
мокра асфалтова пътна настилка, се движил т.а. „Рено Магнум“, с peг. № ***,
с прикачено полуремарке „Кроне СДЛ 27“, с peг. № ***, управляван от водача
П. Л. Б. - гражданин на Република У., роден на ***г. На км.33+900 от път П-
55, при спускане, на десен завой, поради движение с несъобразена с пътните
условия скорост и неправилно задействане на спирачната система на т.а.
„Рено Магнум“, полуремаркето на управлявания от водача П. Б. товарен
1
автомобил поднесло и навлязло в двете ленти за насрещно движение. По това
време в същия пътен участък, но в противоположната посока, в лявата лента
за движение в посока от гр. Г. към гр. В.Т., се движил л.а. „Дачия Сандеро“, с
peг. № ***, управляван от А.Д., родена на** - гражданка на Република Р. и
съпруга на ищеца. Водачката на л.а. „Дачия Сандеро“ предприела действия за
предотвратяване на инцидента като завъртяла волана надясно, но въпреки
това в дясната лента за движение в посока от гр. Г. към гр. В.Т. настъпил
удар между двете ППС, в резултат на който А.Д. получила политравма -
мозъчна контузия, мозъчен оток, контузионен бял дроб, фрактура на гръдната
кост, серийна фрактура на I-IX ребра вдясно, фрактура на I ребрена дъга
вляво, парциален хемопневмоторакс вдясно, фрактура на сакрум.
Пострадалата била откарана от автомобил на ЦСМП - С.З. в УМБАЛ „***“
АД - гр. С.З., където била приета за лечение. Сочи се, че въпреки назначеното
лечение, на 05.12.2020г. А.Д. е починала в болницата.
Заявено е, че това се установява и от представените Съобщение за
смърт №500 от 05.12.2020г., издадено от УМБАЛ „***“ АД - гр. С.З., както и
от Препис-извлечение от акт за смърт от 06.12.2020г., издаден от Община С.З.
въз основа на акт за смърт №2426 от 06.12.2020г., съставен в гр. С.З..
Сочи се, че ищецът Е. Т. Р. е съпруг и наследник на загиналата в
резултат на процесното ПТП А.Д..
Изложено е, че от съставения във връзка с инцидента Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и от представената справка в
електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за т.а.
„Рено Магнум“, с peг. № ***, управляван от виновния водач П. Л. Б., е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „З. „О.-З.““ АД по застрахователна полица, валидна от
15.04.2020г. до 14.04.2021г.
Посочва се, че за станалото ПТП са образувани ДП №1392/2020г. по
описа на РУ на МВР - К., пр.пр. №4056/2020г. по описа на РП - К., която
впоследствие е преобразувана в пр.пр. №96/2021г. по описа на ОП - С.З..
Заявено е, че към настоящия момент наказателното производство срещу
виновния водач все още не е приключило.
Сочи се, че от представените протоколи за извършени експертизи от
23.11.2020г. и от 01.02.2021г. е видно, че в изследваните проби кръв на
2
водачката на л.а. „Дачия Сандеро“ А.Д., не е установено наличието на етилов
алкохол, упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. От
Докладна записка от 21.11.2020г. до Началника на РУ - К. относно проба за
наркотични вещества в РУ - К., се установява, че пробата за наркотични
вещества на водача на т.а. „Рено Магнум“, с peг. № *** П. Л. Б., също е
отрицателна.
Твърди се, че ищецът и починалата негова съпруга са били
изключително близки и двамата са били много привързани един към друг.
Скръбта на Е. Р. е неизмерима и му причинява неимоверни страдания.
Ищецът много трудно преживява загубата на един от най-близките си хора.
Преди трагичния инцидент е имал хармоничен семеен живот със своята
съпруга, изпълнен с взаимна любов и силна привързаност. Съпрузите заедно
са споделяли всички радостни и тежки моменти в семейството. Връзката
между ищеца и неговата съпруга А.Д. била изключително силна и внезапната
смърт на последната се е отразила изключително негативно на психиката на
Е. Р.. Наведени са твърдения, че същият е претърпял и търпи и към момента
негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от
загубата на толкова близък за него човек. Посочва се, че това е нормалното,
житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство.
Ищецът е бил много близък със своята съпруга, съществувала е особена
връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг и много се
подкрепяли. Отбелязва се, че поради посочените причини, напълно е
разбираемо, че Е. Т. Р. все още страда от загубата на своята съпруга. Тя
нарушила обичайния му начин на живот.
Сочи се, че вследствие на процесното ПТП и в пряка причинно-
следствена връзка с него, ищецът е понесъл и имуществени вреди. От
Фактура №********** от 09.12.2020г., издадена от „Ж.“ ЕООД, се
установява, че ищецът е заплатил сумата от общо 1 800 лв. за траурни стоки и
услуги, свързани с транспортирането на тялото на съпругата му до Република
Г..
Ищецът намира, че се установяват по категоричен начин всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Водачът на т.а.
„Рено Магнум“, с peг. № *** - П. Л. Б., е извършил противоправно деяние,
като при управление на товарния автомобил е нарушил разпоредбите на
3
чл.20, ал.1 и ал.2, изр.1 от ЗДвП, както и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Посочва се,
че с деянието си П. Б. е причинил по непредпазливост смъртта на водачката
на л.а. „Дачия Сандеро“ - А.Д., като по този начин е причинил на ищеца Е. Т.
Р. неимуществени вреди болки и страдания, и имуществени вреди - разходи за
траурни стоки и услуги. Счита се, че несъмнено е налице пряка причинно-
следствена връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди, а
съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.
Предвид изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищецът е отправил
до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмо, изпратено на
14.06.2021г., получено на 15.06.2021г. По молбата на ищеца е образувана
Щета №0411-630-0003-2021г. от 15.06.2021г. След проведена между страните
кореспонденция, ответникът е изискал представяне на допълнителни
документи, с които ищецът не е имал възможност да се снабди, тъй като
образуваното по случая наказателно производство все още не е приключило.
С Писмо с изх. №99-14398/15.09.2021г. застрахователят е постановил изричен
отказ да изплати на ищеца застрахователно обезщетение по посочената щета.
Твърди се, че вследствие на противоправното си поведение, водачът П.
Л. Б. е причинил на ищеца вреда - изгубил е много близък човек - своята
съпруга. Инцидентът е белязал завинаги живота на ищеца.
Заявено е, че претендираните от ищеца неимуществени вреди - душевни
болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от
21.11.2020г. Изложени са аргументи по чл.52 от ЗЗД.
Ищецът счита, че претендираното обезщетение, както в пълния му
размер, така и като предявената с настоящата искова молба частична
претенция, за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 21.11.2020г., при което е починала неговата съпруга А.Д., е
справедливо, като се имат предвид преживените от него болки и страдания от
внезапната и нелепа загуба на толкова близък за него човек, с когото са имали
планове да създадат поколение и да споделят живота си. Отбелязано е, че
ищецът страда и от това, че няма да може да се радва на любовта,
уважението, подкрепата и грижите от страна на починалата А.Д., с които
последната винаги го е дарявала.
Заявено е, че на основание чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД,
4
ответникът следва да заплати и дължимата законна лихва върху
претендираните обезщетения, считано от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице - 15.06.2021г. до
окончателното изплащане на сумите.
Моли, да се постанови решение, с което да се осъди „З. „О.З.““ АД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати на Е. Т. Р.,
роден на **********г. в Република Г., гр. К., Р., притежаващ лична карта №
**, издадена на 10.09.2010г. от РПУ - К., с постоянен адрес: Република Г., гр.
К., в качеството му на съпруг на А.Д., родена на ** - гражданка на Република
Р., сумата от 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), като частично
предявен иск от цялата претенция в размер на 250 000 лв. (двеста и петдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
21.11.2020г., при което е починала неговата съпруга А.Д., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 15.06.2021г. - датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът моли, да се осъдите ответното дружество да му заплати, в
качеството му на съпруг на А.Д., родена на ** - гражданка на Република Р.,
сумата от 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща обезщетение
за претърпените от него имуществени вреди - разходи за траурни стоки и
услуги, свързани с транспортирането на тялото на съпругата му до Република
Г., причинени в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2021г. - датата на предявяване
на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира за съдебни и деловодни разноски, както и
възнаграждението за един адвокат.
Посочена е служебна банкова сметка по чл.39 от Закона за
адвокатурата.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът взема становище по предявените искове.
Счита, че предявените искове са допустими, но оспорва същите като
неоснователни и необосновани.
5
Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищеца е основал исковите си
претенции, предмет на настоящото дело.
Излага следните доводите и съображения:
Отбелязано е, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на
настоящото дело, тъй като не му е дадена възможност да определи и изплати
застрахователно обезщетение.
Сочи се, че исковете предмет на настоящето съдебно производство са
предявени по реда на член 432 алинея 1 от Кодекса за застраховането, като
съответно за тях са относими нормите на Кодекс за застраховането обн. ДВ
бр.102 от 29.12.2015 година, в сила от 01.01.2016 година. Заявено е, че извод в
тази насока следва и от факта, отговорността на ответника претендира на
основание Договор за застраховка - полица посочена в Констативен протокол
за ПТП.
Изложени са доводи, че при действието на влезлия в сила от 01.01.2016
година, Кодекс за застраховането е предвидена допълнителна, специална
предпоставка за допустимост на прекия иск (член 432 алинея 1 във връзка с
член 493 във връзка с член 380 КЗ) на пострадалия срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач на МПС, уредена в
нормата на член 498 алинея 3 от КЗ. Тази норма обвързва допустимостта на
прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка „ГО на автомобилистите” и изтичането на тримесечен срок от
предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител. Счита, че безспорно, липсата на доказателства за изтичането на
срока, предвиден в разпоредбата на член 498 алинея 3, води до недопустимост
на прекия иск по член 423 от КЗ. Сочи, че уредбата е повелителна и за
спазването на срока съдът следи служебно. Посочва, че в разпоредбата на
член 378 алинея 9 КЗ изрично е уредено, че докато тече този срок, спира да
тече давностния срок по член 378 алинея 2 КЗ за предявяване на прекия иск
по член 432 КЗ. Това ще рече, че изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. В тази насока
ответникът сочи съдебна практика.
Заявява, че ищецът чрез пълномощник е депозирал претенцията си за
6
неимуществени вреди пред застрахователя на 15.06.2021 година, като
посочва, че с писмо с изх. № ЦУ99-12368 от 17.06.2021 година
застрахователят е изискал по реда на член 106 от Кодекса за застраховането
представяне на допълнителни документи, необходими за изясняването на
факти и обстоятелства станали причина за настъпването на ПТП, респ. за
преценката за основателност на заявената застрахователна претенция.
Посочва, че писмото е било получено лично от пълномощника на
пострадалия, но такива документи, не са били представени от него, като
вместо това на дата 22.03.2022 г. е депозирана исковата молба в съда.
Заявява, че действително към предявената доброволна претенция от
дата 15.06.2021г. е приложен Констативен протокол за настъпило ПТП с
пострадали лица, но същият съдейки от съдържанието му е бил недостатъчен
за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
пътнотранспортно произшествие в това число както по отношение на вината
на застрахования в ответното дружество водач на МПС, така и по отношение
на поведението на другия водач участвал в пътния инцидент.
Твърди се, че с действията си увреденото лице е поставило ответното
дружество във фактическа невъзможност да установи относими към
образуваната от него щета факти и обстоятелства, както и да определи
размера на обезщетението, включително наличие/липса на основания за
изплащането му в законовия 3 месечен срок.
Счита, че в настоящият случай този срок към датата на подаване на
исковата молба не е изтекъл, тъй като към момента на подаването й -
22.03.2022 година застрахователят не е сезиран надлежно за произнасяне и не
е поставен началният момент, от който текат сроковете за произнасяне по
член 496 от КЗ, съответно по член 498 алинея 3 от КЗ.
Според ответника, посоченото по-горе е от значение и за момента от
който ищецът може да претендира законна лихва за забава върху евентуално
определените обезщетения за вреди от процесното ПТП.
Намира, че лихва, съгласно действащия Кодекс за застраховането, може
да се претендира най-рано от датата на предявяване на извънсъдебната
претенция, а съгласно член 497 алинея 1 от КЗ, ако обезщетението не е
определено или изплатено, законната лихва за забава се дължи или от
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
7
доказателства по член 106 алинея 3 или от изтичането на срока по член 496,
алинея 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на 106, алинея 3 от КЗ.
Заявява, че се налага извода, че за да бъде уважен предявен иск с правно
основание член 432 от Кодекса на Застраховането във връзка с 498 алинея 3
от Кодекса за Застраховането, следва да бъдат установени по безспорен начин
предвидените предпоставки, при които може да се направи обоснован и
еднозначен извод, че е налице непозволено увреждане, за да се ангажира на
отговорността на застрахователя за заплащането на застрахователно
обезщетение.
В настоящият случай, ответникът счита, че не са налице кумулативно
предвидените предпоставки от фактическия състав на член 432 алинея 1
Кодекса за Застраховането във връзка с член 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на застрахования при ответното дружество, сочен като пряк
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Посочва, че в исковата молба ищецът твърди конкретни нарушения на
закона, които са били извършени от водача на товарния автомобил, които
обаче не се подкрепят от приложените към исковата молба документи. За
необосновани намира твърденията, че пътния инцидент е настъпил, поради
движение с несъобразена с пътните условия скорост и неправилно
задействане на спирачната система на т.а. „Рено Магнум“, вследствие на
което полуремаркето на товарния автомобил поднесло и навлязло в двете
ленти за насрещно движение.
Твърди, че липсата на виновно противоправно поведение на лицето,
сочено като пряк причинител на вредите, с оглед на това, че тези елементи са
част от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на член
45 от ЗЗД, обуславя и невъзможността да се ангажира отговорността му за
репарирането на настъпили вреди, респ. тази на неговия застраховател, които
покрива гражданската му отговорност по реда на член 493 от Кодекса за
застраховането.
Твърди, че извод за наличието на виновно противоправно поведение на
водача на МПС, участвало в пътния инцидент не може да бъде направен п от
приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от дата 21.11.2020 година, не само по причина, че същия е вид, които не
8
позволява да бъде разчетен.
Сочи се, че извод в тази насока — липса на виновно п противоправно
поведение на застрахования в ответното дружество водача на МПС, може да
се направи и от факта, че към настоящия момент същия не е привлечен като
обвиняем по воденото но повод на настъпилото ПТП досъдебно
производство.
Ответникът счита, че от представените с исковата молба документи не
може да се направи извода, че са налице предпоставките на член 45 от ЗЗД,
при наличието на които следва да бъде ангажирана отговорността за
заплащане на застрахователно обезщетение - липсват такива, които да
установят противоправно деяние и вината на сочения като пряк извършител
на това деяние водач на лек автомобил.
Счита, че дори и да се приеме, че вредите са настъпили вследствие на
твърдяното ПТП, то това обстоятелство не е основание да се приема, че
същите са в резултат на деликт по смисъла на член 45 от ЗЗД - виновно,
противоправно деяние, в причинно-следствена връзка, с което е настъпила
вредата, при наличието на които следва да бъде ангажирана отговорността на
ответното дружеството за заплащането на застрахователно обезщетение.
Оспорва твърденията на ищеца за наличие на виновно противоправно
поведение на водача на товарния автомобил П. Л. Б. и причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца
имуществени и неимуществени вреди.
Ответникът моли, при постановяването на решението да се имат
предвид следните факти и обстоятелства: Правилото на член 51 алинея 2 от
ЗЗД. Счита, че независимо от оскъдните доказателства, че водача на лекия
автомобил А.Д., с действията е допринесла за настъпването на вредоносния за
нея резултат.
Заявява, че не би следвало да е спорно по делото, че в пътния участък, в
който е настъпилото ПТП, платното за движение в посока от гр. Г. към гр.
В.Т., по която се е движил управлявания от А.Д. л.а. „Дачия Сандеро“ е с две
пътни ленти. Сочи, че в исковата молба се твърди, че от нейна страна били
предприети действия за предотвратяване на инцидента, изразяващи се в
завъртане на волана надясно, но независимо от това в дясната лента за
движение в посока от гр. Г. към гр. В.Т. настъпил удар между двете ПТП.
9
Намира, че извод, доколко наведените твърдения от страна на ищеца за
мястото на настъпването на ПТП - дясна лента за движение в описаната
посока, са обективни не може да се направи еднозначно от приложените към
исковата молба документи - КП, фотоалбум и Протокол за оглед. Напротив -
същите анализирани във връзка с описаните в исковата молба обстоятелства
опровергават соченото от ищеца — че инцидента е настъпил в най-дясната
лента на платното за движение по посока от гр. Г. към гр. В.Т.. От
приложените доказателства и заявените обстоятелства, ответникът счита, че
ПТП е настъпило в лявата за водача на лекия автомобил лента за движение и
изпреварване, респ. в средната лента на пътното платно. Заявява, че този факт
се подкрепя, както от твърденията на ищеца, че от страна на водача на лекия
автомобил са били предприети действия за предотвратяване на инцидента,
изразяващи се в завъртане на волана надясно, респ. смяна на лентата за
движение, така и от фотоалбума - стр. 7, от който се вижда, че инцидента е
настъпил именно в тази средна лента. Аргументира се с разпоредбата на член
5 от Закона за движението по пътищата.
Твърди се, че в конкретния случай водачката на лек автомобил „Дачия“
А.Д. не изпълнила тези вменени й от закона задължения - не се е движила в
най-дясната за нея пътна лента и не е контролирала непрестанно
управляваното от нея превозно средство и не е съобразила скоростта си на
движение с факторите посочени в член 20 алинея 2 от Закона за движението
по пътищата.
Макар и на този етап от производството да няма доказателства,
ответникът счита, че скоростта на движение е била над максимално
допустимата за пътния участък.
Цитира правилото на член 137а алинея 1 от Закона за движението по
пътищата и не считам, че следва да е спорно по делото, че участвалия при
настъпило пътнотранспортно произшествие лек автомобил „Дачия“ е
фабрично оборудван с обезопасителни колани. Според ответника, не би
следвало да е спорно също така, че пострадалата е водач на въпросния
автомобил и като такава е била задължена пo време на движение да постави
обезопасителен колан.
Твърди се, че неизпълнението на посочените по-горе нейни задължения
като водач на МПС, обективно са допринесли за настъпване на вредните
10
последици, тъй като в случай, че се е движила най-дясно по платното за
движение е било напълно възможно да не се стигне до нейното участие в
пътния инцидент и да се избегне настъпването на сблъсък между двете
превозни средства. Сочи се, че дори и пътния инцидент да не е можел да бъде
предотвратен, ако пострадалата е била с поставен обезопасителен колан, дори
и да е било възможно да се получат увреждания, същите са щели да бъдат в
много по-лека степен и в по-малък обем, респ. не настъпването на вреди,
респ. тяхното ограничаване, е било могло да бъде постигнато и в случай, че
водачката на лекия автомобил е изпълнила задълженията си но член 137а
алинея 1 от ЗдвП и по член 188 алинея 1 от ППЗдвП.
Счита, че допуснатите от пострадалата нарушения на правилата за
движение са в пряка причинно-следствена връзка за допринасянето на
вредоносния резултат.
Посочва, че описаните обстоятелства осъществяват, както от правна,
така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на член 51 алинея 2 от ЗЗД и счита, че същото следва да
бъде отчетено от Съда при постановяване на решението му по съществото на
спора, дотолкова доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на
ответното дружество.
Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата при
ПТП към вредоносния резултат по смисъла на член 51 алинея 2 от ЗЗД.
По отношение на размера на исковата претенция за заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди, излага съображения по
чл.52 от ЗЗД и счита, че претендираното от ищеца обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди е прекомерно завишено и
несъобразено, както с икономическата и социалната действителност, така и с
конкретните обстоятелствата, при които следва да се ангажира отговорността
на извършителя на деянието, респ. на застрахователя.
Счита, че претендираният с исковата молба размер на обезщетението не
е адекватен и не съответства на реално причинените неимуществени вреди.
Според ответника, следва да бъде отчетено и това, че по отношение на
твърдените от ищеца като настъпили и търпени от него неимуществени
вреди, изразяващи се в разстройство на психиката не са ангажирани каквито и
да е било доказателства за извършени прегледи с медицински специалисти, за
11
провеждани възстановителни /оздравителни/ медицински процедури. Сочи, че
не полагането на грижи за собственото си здраве е в пряка и причинно-
следствена връзка със сочените като претърпени неимуществени вреди.
В случай, че се приеме, че предявения иск за заплащане на обезщетение
за причинените неимуществени вреди е доказан по своето основание, то
ответникът заявява, че прави и възражение за прекомерност на претенцията.
Намира за неоснователни заявените претенции за заплащането на
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за траурни
услуги п стоки, свързани с транспортирането на тялото на починалата до Г..
Твърди, че в представената фактура не са посочени конкретните стоки и
услуги, които са били предоставени от „Ж.“ ЕООД, за да може да се направи
преценка за относимостта им към предмета на настоящия спор.
Отбелязва, че във фактурата веднъж е посочено, че получател на същата
е ищеца, а на второ място неговия процесуален представител.
Отделно от това се сочи, че съдейки от публично достъпната
информация доставчика „Ж.“ ЕООД е регистриран по ЗДДС и за извършените
от него услуги е следвало да начисли дължимия за това данък, което не е
сторено по отношение на документирана с въпросната фактура доставка.
Посочва, че от публичния регистър на Регионалната здравна инспекция
град С.З. за обектите с обществено предназначение се установява, че
транспортните средства на „Ж.“ ЕООД със специално предназначение - за
превоз на тленни останки са регистрирани като такива на дата 17.12.2020
година, което пък с оглед разпоредите на член 24 от Наредба № 2 от 21 април
2011 година за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и
погребването и пренасянето на покойници изключва възможността това
дружество да е предоставило сочената от ищеца транспортна услуга.
Отбелязано е, че не е представено и издадено от Директора на
Регионалната Здравна Инспекция град С.З. Разрешение за пренасяне на
покойници от територията на Република България в друга държава.
По отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане на
обезщетението за неимуществени вреди се излагат подробни съображения и
се счита, че приложение следва да намери разпоредбата на член 497 алинея 1
от Кодекса за застраховането.
12
В случая ответното застрахователно дружество с писмо отлага
17.06.2021 година е изискало от увреденото лице да представи допълнително
документи, въз основа на които да бъде изяснена фактическата страна за
настъпването на щетата. Изисканите документи не са представени нито до
изтичането на срока по член 496 алинея 1 от Кодекса за Застраховането, нито
пък и до настоящия момент.
Счита, че на основание чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, следва да се приеме, че за
ответното дружество не е започнал да тече срок за произнасяне по щетата и
към датата на подаване на исковата молба тази страна не е изпаднала в забава.
В случай, че се приеме, че предявения иск за заплащане на обезщетение
за причинените неимуществени вреди е доказан по своето основание, то
ответникът заявява, че за начална дата, от която се дължи обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва следва да е датата на подаване
на исковата молба - дата 22.03.2022 година.
Заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни и
необосновани.
В случай, че се приеме, че са налице предпоставките на член 45 от ЗЗД
и се прецени, че трябва да бъде ангажирана отговорността на Застрахователно
дружество по реда на член 432 от Кодекса за Застраховането за заплащане на
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, заявява, че прави
възражения за: съпричиняване от страна на пострадалата при ПТП водачка на
лек автомобил „Дачия“ към вредоносния резултат по смисъла на член 51
алинея 2 от ЗЗД. прекомерност на заявената претенция за заплащането на
обезщетение за причинените неимуществени вреди. Моли да му бъдат
присъдени направените разноски.
В съдебно заседание на 15.11.2022 г. по делото, съдът е допуснал
изменение на предявения иск за неимуществени вреди, като е увеличил същия
от сумата 26 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
болки и страдания от загубата на съпругата му А.Д. в следствие на ПТП,
настъпило на 21.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 15.06.2021г. до окончателното изплащане.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
13
По делото са приложени заверени преписи от всички протоколи, схеми
на ПТП, фотоалбуми на местопроизшествието, експертизи, съдържащи се в
Досъдебно производство №1392/2020г. по описа на РУ на МВР - К., пр.пр. №
96/2021г. по описа на ОП – С.З..
От Препис-извлечение от акт за смърт от 06.12.2020г., издаден от
Община С.З. въз основа на акт за смърт №2426 от 06.12.2020г., съставен в гр.
С.З. се установява, че на 05.12.2020 г. А.Д. е починала.
От извлечение от акт за сключен граждански брак се установява, че
ищецът Е. Т. Р. е съпруг и наследник на загиналата в резултат на процесното
ПТП А.Д..
Към датата на ПТП за т.а. „Рено Магнум“, с peг. № ***, е налице
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „З. „О.-З.““ АД по застрахователна полица, валидна от
15.04.2020г. до 14.04.2021г..
От Фактура №********** от 09.12.2020г., издадена от „Ж.“ ЕООД, се
установява, че ищецът е заплатил сумата от общо 1 800 лв. за траурни стоки и
услуги, свързани с транспортирането на тялото на съпругата му до Република
Г..
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят В.Н.Ф. сочи, че познава семейството от много години, като
твърди, че за ищеца тази жена е станала идеалната жена. Свидетелства, че от
5 - 6 години живеят заедно в М.. Твърди, че ищеца има къща в К., където
свидетелят е ходил на гости много пъти. Сочи, че починалата съпруга на
ищеца правила всичко в домакинството - готвила, работила в градината,
ходила на лов и за риба с мъжа си. Правела всичко и постоянно били заедно.
Били неразделни. Родителите на ищеца също обичали много тази жена.
Правили опити да имат деца, ходели по лекари, правели терапии и имали
прогрес през последната година. След катастрофата Е. една година бил с
брада. Инцидента се отразил много лошо на психологията му и днес не е
добре. Първата им брачна нощ била в С.З.. Твърди, че ищецът живее днес с
паметта на А.. Ползвал психолог, но нямало промяна в състоянието му.
Свидетелства, че познава много семейства, които са преживели катастрофа,
но съпругата му му е много близко до сърце.
14
Свидетелят С.Г.Д. сочи, че от близо 10 години познава ищеца, още от
както си пишели и говорели с А.. В последствие се запознал с починалата
като се събрали с ищеца. Живели на приятелски начала в период от време от
около 2 години и след това сключили граждански брак, като свидетеля
присъствал на сватбата им, а в последствие си ходили взаимно на гости.
Твърди, че много се обичали, много хубаво си живеели, не можели един без
друг. Живеели в гр.К., в къщата на ищеца. Сочи, че нямали деца, но правили
опити да имат. Ищецът очаквал всеки момент съпругата си да забременее и да
си имат деца. Произшествието било преди 2 години и първо на свидетеля се
обадили от болницата, че А. е в критично състояние. Е. дошъл в болницата в
С.З., но тогава имало пандемия и не допускали свиждания. Тя така или иначе
не излезнала от кома. Били в къщи с Е. когато на свидетеля съобщили, че е
починала и тъй като не можал да му съобщи тази вест, помолил едно друго
момче техен познат да му съобщи. Когато разбрал, че е починала се разревал,
започнал да се вайка, не можел да се успокои. Твърди, че е погребана в М., в
селото на майка му и баща му. Преди месец когато му бил на гости, ищецът в
12 часа вечерта отишъл на гробищата да плаче и се прибрал сутринта към 5
часа. Майка на ищеца му разказала, че постоянно ходи на гробищата да
плаче. В къщата им в К., дрехите на А. все още били закачени по стените,
всички и вещи били наредени в банята. Казал му да ги махне, но той не искал
да чуе за това. Бил на психолог, предписали му хапчета да пие, но той рядко
ги пиел. Коренно се променил - преди в компания бил весел, сега въобще не
могат да го познаят. Отглеждали маслини, правели зехтин, но от момента в
който съпругата му починала, не ходи в градината въобще. Ходил на два пъти
да пръска, но видял някаква чаша от фрапе, от която починалата му съпруга
пила, захвърлил всичко и не е отишъл повече там.
Видно от заключението на КСМАТЕ се установява, че в конкретния
случай лекият автомобил се е движил със скорост гранична на критичната
скорост на приплъзване в завой, но същият не е навлязъл в насрещната лента
за движение на автокомпозицията. Произшествието настъпва при навлизане
на полуремаркето в двете ленти предназначени за движение на лекия
автомобил. По посоката си на движение на лекия автомобил има поставен
пътен знак В26 - 40км/час. Надвишената от лекия автомобил максимално
допустима скорост на движение от 9 км/час над ограничението не е в
причинно следствена връзка с настъпване на произшествието. При посочените
пътни условия на 21.11.2020 год. около 12:00 часа по ВП-П-55, “Прохода на
Републиката“ в посока от гр. В. Т. към гр. Г. с се е движила товарна
15
композиция състояща се от влекач марка „Рено“ модел „Магнум“ с per. № ***
и прикачено полуремарке марка „Кроне“ СДЛ 27“ per. № *** управлявана от
Б.. По същото време в противоположна посока се движил л.а. марка „Дачия“
модел „Сандеро“ с per. № KON ***, управляван от А.Д.. В зоната на км.
33+900, в общ. Г. на ляв завой по посоката си на движение с радиус 48 м
водача на товарната композиция губи контрол върху управлението,
полуремаркето навлиза в срещуположната лента на движение, където
настъпва удар с лекия автомобил в лявата част на средната ос на
полуремаркето. В резултат на настъпилото ПТП, водачката Деак получава
травматични увреждания несъвместими с живота, а на превозните средства са
нанесени материал ни щети. Първоначалният контакт е настъпил с лявата
част на задна броня на полуремаркето в източната предпазна мантинела. След
удара е последвал втори удар с предна лява част на лекия автомобил в средна
лява гума на полуремарке, което го определя по характер като кос-страничен.
Към този момент надлъжната ос на автокомпозицията е била разположена
почти перпендикулярно на надлъжната ос на платното за движение с предна
част насочена в посока юг, а надлъжната ос на процесния лек автомобил е
била разположена на около 30 градуса косо вдясно спрямо напречната ос на
платното за движение, с предна част насочена в посока юг. След така
описания вторичен удар автокомпозицията е запазила първоначалната си
траектория на движение и след като масовия и център е изминал около 24 м
се е установила на местоположението в което е фиксирана в огледния
протокол с предна част насочена в посока запад. По същото време, тъй като
удара е настъпил пред масовия център на лекия автомобил, същия е ротирал
около вертикалната ос на масовия център по посоката обратна на
часовниковата стрелка. Движейки се транслационно-ротационно е достигнал
до мястото където е фиксиран в огледния протокол. Водачката в лекия
автомобил е ползвала предпазен колан.Основни критерии за определяне на
мястото на удара, респективно положението на превозните средства в този
момент и неговия механизъм са: фиксираните преди и след настъпилото ПТП
следи по пътното платно от протриване на гуми и механични предмети,
пропаднала пръст от калниците на автомобилите, люспи боя, парчета стъкла
от оптичните елементи, изхвръкнали от автомобилите части и предмети,
деформациите по превозните средства, показанията на свидетелите-очевидци
и др.При извършения оглед е установено и фиксирано в огледния протокол: -
пресни вкопавания по пътното покритие и прясно пропаднала земна маса с
местоположение 29 м южно от ориентира (О) и на 1,7 м западно от източния
край на платното за движение; механично протриване по пътното покритие с
начало 32 м южно от О и завършващи до 35 м южно и 4,5 м западно от
източния край на платното за движение. От така описаните данни, следва да
се приеме, че търсеното място на удара в надлъжно разположение се намира
на около 29 м южно от О, а в напречно на 1,7 западно от източния край на
асфалтовото покритие, в източната лентата на движение на лекия
автомобил.Основната техническа причина за настъпване на конкретното ПТП
16
е загубата на напречна устойчивост на автокомпозицията при задействане на
спирачната уредба и навлизане в срещуположните ленти на движение от
страна на водача на влекач “Рено Магнум” с peг. *** - П. Л. Б. с което е
преградил пътя на лек автомобил „Дачия Сандеро“. При автозлополуката на
21.11.2020 г. А.Д. е получила: Черепно-мозъчна травма - кръвонасядане,
охлузване и разкъсно- контузни рани в лява тилна област, кръвонасядане на
меките черепни обвивки, контузии на дясна голямо-мозъчна полусфера и
дясната малко-мозъчна полусфера. Оток на мозъка. Гръдна травма -
кръвонасядания на двете гръдни половини, ивицесто охлузване на лява
гръдна половина, серийно счупване на ребра в дясна гръдна половина,
счупване на гръдната кост, контузия и разкъсване на десния бял дроб,
кръвоизлив в дясна плеврална кухина, състояние след оперативно отваряне на
дясна плеврална кухина /торакоцентеза/. Остри циркулаторни разстройства на
вътрешните органи. Травма на опорно-двигателния апарат - Разчленяване на
дясна кръстно-поясна става. Охлузвания и кръвонасядания на горните и
долните крайници, дясна поясна и дясна седалищна области.Причината за
смъртта е съчетана тежка черепно-мозъчна травма и гръдна травма.
Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи
предмети и отговарят да са получени от детайли в купето на лек автомобил
при описаното в материалите на делото ПТП. Пострадалата при сблъсъка се е
намирала на предна лява, шофьорска седалка. Всички увреждания са
получени едномоментно. След удара е останала на мястото си, фиксирана с
предпазния колан. Това е наложило срязването му, за да бъде извадена от
автомобила. Лек автомобил „Дачия Сандеро", с per. № КОN *** е оборудван
фабрично с обезопасителни колани на предни и задни седалки. Предпазният
колан на водача е намерен срязан, което се е наложило при оказването на
първа помощ. Това е косвен признак за поставен предпазен колан. Ивицестото
охлузване, косо разположено в предната лява част на гръдния кош от горе
ляво към долу дясно с размер 21x3,5 см. е специфично увреждане от
въздействието на предпазен кола. То е доказателство, пострадалата е била с
поставен предпазен колан при удара. Касае се за високо енергийна травма, за
голяма деформация на купето, при които условия използването или не на
предпазен колан няма никакво значение за мащаба и тежестта на
травматичните увреждания, които получава водачът и неговите вътрешни
органи. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че става дума за техническа
грешка и става дума за десен завой за товарната композиция. Стр.7 – Предпоследно
изречение – с предната част насочена посока юг, по-скоро е на север за лекия автомобил.
Във връзка с факта, че материалите по досъдебното производство по
време на изготвянето на КСМАТЕ не са били приложени по делото и поради
факта, че страните са нямали възможност да се запознаят с тях съдът е
назначил нова съдебно-автотехническа експертиза поради това, че
първоначалната такава е комплексна, а се оспорва заключението само в
автотехническа част.
От заключението се установява, че на 21.11.2020 год. около 12.00 часа
17
+900
по ВП-II-55 /"Прохода на Републиката", на км. 33 в посока от гр. В. Т.
към гр. Г. се е движила товарна композиция състояща се от товарен
автомобил - влекач "Рено" Магнум с per. № *** с прикачено към него
полуремарке "Кроне" СДЛ 27 с peг. № *** управлявана от П. Б..
Скоростта на движение на товарен автомобил "Рено" Магнум, с per. № ***, с
прикачено полуремарке "Кроне" СДА 27, с peг. № *** преди настъпване на
сблъсъка/удара и към момента на сблъсъка е 50.00 км/ч.. По същото време в
противоположна посока се движил л.а. "Дачия" Сандеро с per. № KON - ***,
управляван от А.Д.. Скоростта на движение на лекия автомобил "Дачия"
Сандеро", с per. № КОN - *** преди настъпване на сблъсъка/удара и към
момента на сблъсъка е V = 49.00 км/ч. зоната на км. 33, на десен завои по
2
посоката си на движение /първият десен завой след местността "Предела" в
посока юг/, водача на товарната композиция губи контрол върху
управлението, полуремаркето навлиза в срещуположната лента на движение,
движейки се странично, където настъпва удар с лекия автомобил.
Първоначалният контакт е настъпил с лявата част на задна броня на
полуремаркето в източната предпазна мантинела. След това е последвал
втори удар с предна лява част на лекия автомобил в средна лява гума на
полуремарке. При сблъсъка прикачното полуремарке "Кроне" е било
разположено косо. При сблъсъка лекия автомобил "Дачия" е бил разположен
челно екцентрично. Сблъсъка между прикаченото полуремарке "Кроне" и л.а.
"Дачия е кос - челно екцентричен. Мястото на сблъсъка/ удара на товарен
автомобил - влекач "Рено" Магнум с peг. № *** с прикачено към него
полуремарке "Кроне" СДЛ 27 с per. № *** и лек автомобил "Дачия" Сандеро
с рег.№ KON - *** - гръцка регистрация, се намира в източната пътна лента -
по дължина на пътното платно се намира на 29.00 м. южно от ориентира, а по
широчина на пътното платно на 1.70 м западно от източния край на платното
за движение. След сблъсъка с л.а., автокомпозицията е изминала около 24.00
м. и се е установила на положението в което е фиксирана след ПТП. След
сблъсъка л.а. "Дачия" е ротирал около вертикалната ос на масовия център по
посоката обратна на часовниковата стрелка и е заел положението в което е
фиксиран след ПТП. В резултат на настъпилото ПТП, водача на л.а. "Дачия"
Сандеро - А.Д. получава травматични увреждания несъвместими с живота, а
на превозните средства са нанесени материални щети. В резултата на това
настъпва ПТП с последици описани в делото. Товарен автомобил - влекач
"Рено" Магнум с per. № *** с прикачено към него полуремарке "Кроне" СДЛ
27 с per. № *** управлявана от П. Б. преди сблъсъка се е движил от север на
юг. Скоростта на движение на товарен автомобил "Рено" Магнум, с per. №
***, с прикачено полуремарке "Кроне" СДА 27, с per. № *** преди
настъпване на сблъсъка/удара и към момента на сблъсъка е 50.00 км/ч. Лек
автомобил "Дачия" Сандеро с per. № KON - ***, управляван от А.Д. преди
сблъсъка се е движил от юг на север. Скоростта на движение на лекия
автомобил "Дачия" Сандеро", с peг. № КОN - *** преди настъпване на
сблъсъка/удара и към момента на сблъсъка е 49.00 км/ч.. В зоната на зоната на
18
+900
км. 33 на описания път, водача задейства спирачната система, но поради
това, че е задействана спирачната система, прикаченото полуремарке е било
без товар и композицията е била в процес на завиване при мокра асфалтова
настилка, задната част на прикачното полуремарке ротира напред и в ляво /по
часовниковата стрелка/ гледано по хода на движение на товарната
композиция. Преди сблъсъка с л.а. задната лява част на полуремаркето
/задната броня в ляво/ се блъска в източната мантинела и същата деформира в
посока изтокq деформация на източната мантинела на височина 0.58 м. от
терена, припокрито с пресни протривания. В момента на сблъсъка/удара
прикачното полуремарке "Кроне" изцяло е заемало двете пътни ленти да
движение от юг на север. В противоположна посока се движил л.а. "Дачия"
Сандеро с per. № KON - ***, управляван от А.Д. от юг на север. Преди
+900
сблъсъка в зоната на км. 33 на описания път лекия автомобил е завил
надясно по посоката си на движение и се е намирал изцяло в източната пътна
лента. Сблъсъка между прикаченото полуремарке "Кроне" и л.а. "Дачия е кос
- челно екцентричен. Направлението на ударния импулс при сблъсъка е около
20°. Преди сблъсъка водача на товарната композиция задейства спирачната
система, но поради това, прикаченото полуремарке е било без товар и
композицията е била в процес на завиване при мокра асфалтова настилка,
задната част на прикаченото полуремарке ротира напред и в ляво /по
часовниковата стрелка/ гледано по хода на движение на товарната
композиция. Преди сблъсъка водача на лекия автомобил е завил надясно по
посоката си на движение, т.е. тя е предприела действия за предотвратяване на
ПТП-то, като при сблъсъка се е намирал л.а. изцяло в източната пътна лента.
Товарен автомобил - влекач "Рено" Магнум с peг. № *** с прикачено към
него полуремарке "Кроне" СДЛ 27 с per. № *** управлявана от П. Б. преди
сблъсъка се е движил от север на юг. Скоростта на движение на товарен
автомобил "Рено” Магнум. с peг. № ***, с прикачено полуремарке "Кроне"
СДА 27. с. peг, № *** преди настъпване на сблъсъка/удара и към момента на
сблъсъка е 50.00 км/ч.. Лек автомобил "Дания" Сандеро с per. № KQN – ***,
управляван от А.Д. преди сблъсъка се е движил от юг. Скоростта на движение
на лекия автомобил ”Дачия” Сандеро", с peг. № КОМ - *** преди настъпване
на сблъсъка/удара и към момента на сблъсъка е 49.00 км/ч.. Преди сблъсъка
водача на товарната композиция задейства спирачната система, но поради
това, че прикаченото полуремарке е било без товар и композицията е била в
процес на завиване при мокра асфалтова настилка задната част на
прикаченото полуремарке ротира напред и в ляво /по часовниковата стрелка/
гледано по хода на движение на товарната композиция. Преди сблъсъка
водача на лекия автомобил е завил надясно по посоката си на движение и се е
намирал изцяло в източната пътна лента. Критичната скорост при занасяне на
двете ППС в завоя, т.е. скоростта с която двамата водачи имат възможност да
следват траекторията си на движение и да преодолеят завоя в
предназначената за тях пътна лента, е равна на 45.68 км/ч. Преди сблъсъка
водача на товарната композиция се е движил със скорост равна на 50.00 км/ч.,
19
която скорост е надвишавала критичната скорост, която е равна на 45.68
км/ч.. При движение с по-висока скорост от критичната 50.00 км/ч и
задействане спирачната система и това, че прикаченото полуремарке е било
без товар и композицията е била в процес на завиване при мокра асфалтова
настилка, водача на композицията е изгубил управлението над същата и това
е техническата причина за настъпване на сблъсъка. От техническа гледна
точка за водача на товарната композиция е съществувала техническа
възможност да избегне настъпването на ПТП, като се движи със скорост
равна или по малка от 45.68 км/ч., гарантираща му осъществяването на
постоянен контрол върху движението на композицията, да не използва
спирачната система на композицията в завой при мокра асфалтова настилка,
като това е способствало до навлизането в насрещната лента за движение на
прикаченото полуремарке, в която по същото това време се е движил
процесния лек автомобил Дачия Сандеро с рег.№ KON *** с водач А.Д..
Лекия автомобил "Дачия" Сандеро с peг. № KON *** с водач А.Д. преди
сблъсъка се е движил в предназначените за него пътни ленти - двете източни,
не ги е напускал за да навлезе в лентата на товарната композиция и по този
начин да стане опасност за настъпване на ПТП. От техническа гледна точка
това, че скоростта на движение на л.а. "Дачия" Сандеро", с peг. № КОN - ***
преди настъпване на сблъсъка/удара е 49.00 км/ч., при ограничение 40.00 км/ч
по направлението й на движение, не е в причинно- следствена връзка с
настъпилия сблъсък. Преди настъпването на сблъсъка водача на л.а. "Дачия" е
предприела маневрата за завиване на дясно по хода си на движение, т.е. се е
опитала да избегне сблъсъка. За водача на лекия автомобил "Дачия" - А.Д. не
е имало техническа възможност да избегне настъпването на ПТП, тъй като
навлизането на полуремаркето е изцяло в двете ленти на движение на лекия
автомобил и за нея е нямало свободен коридор да избегне сблъсъка. Мястото
на сблъсъка/удара е в дясната /източната/ лента по хода на движение на л.а.
От техническа гледна точка за водача на товарната композиция - П. Балъчев е
съществувала техническа възможност да избегне настъпването на ПТП, като
се движи със скорост гарантираща му осъществяването на постоянен контрол
върху движението на композицията и да не използва спирачната система на
композицията в завой при мокра асфалтова настилка. От техническа гледна
точка за водача на лекия автомобил "Дачия” - А.Д. не е имало техническа
възможност да избегне настъпването на ПТП, тъй като навлизането на
полуремаркето е изцяло в двете ленти на движение на лекия автомобил и за
нея е нямало свободен коридор да избегне сблъсъка. Скоростта на движение
на товарен автомобил "Рено" Магнум. с per, № ***, с прикачено полуремарке
"Кроне" СДА 27, с peг. № *** преди настъпване на сблъсъка/удара и към
момента на сблъсъка е = 50.00 км/ч. Скоростта на движение на лекия
автомобил "Дачия" Сандеро", с peг. № КОN - *** преди настъпване на
сблъсъка/удара и към момента на сблъсъка е 49.00 км/ч.. Мястото на
сблъсъка/ удара на товарен автомобил - влекач "Рено" Магнум с peг. № *** с
прикачено към него полуремарке "Кроне" СДЛ 27 с per. № *** и лек
20
автомобил "Дачия" Сандеро с рег.№ KON - *** - гръцка регистрация, се
намира в източната пътна лента - по дължина на пътното платно се намира на
29.00 м, южно от ориентира, а по широчина на пътното платно на 1.70 м
западно от източния край на платното за движение. Лек автомобил "Дачия"
Сандеро, с peг. № КОN - *** е оборудван фабрично с обезопасителни колани
на предни и задни седалки. При поставен триточков обезопасителен колан,
колана е захванат в три точки, като двете рамена /лентите/ на колана
придържат тялото на пътника към седалката. Долната лента придържа тялото
на пътника на линията на седалището, а горната лента/рамо минава косо през
тялото, на линията на лявото/дясното рамо, през гърдите към дясната/лявата
седалищна част. При поставен двуточков обезопасителен колан, колана е
захванат в две точки, като долната лента придържа тялото на пътника на
линията на седалището. Предпазният /обезопасителен колан/ е средство за
пасивна защита, предназначено за удържане на водача на автомобила и
пасажерите му на място при случай на внезапно спиране, при авария или
ПТП. Използването на предпазните колани предотвратява придвижването на
намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно възможното им
стълкновение с частите на интериора или с други пасажери, а също така
гарантира, че пасажера ще се намира на положение, гарантиращо безопасно
отваряне на въздушната възглавница. Освен това предпазният колан се
разтяга малко при рязко издърпване, като по този начин поглъща част от
кинетичната енергия на пътника. Разтягането на предпазните колани се
извършва с помощта на устройства за удължаване. Тези колани разпределят
по-равномерно натоварването на тялото в повече опорни точки. За да
прилягат максимално към тялото, съвременните колани са инерционни. Към
момента на ПТП лек автомобил "Дачия" Сандеро с peг. № КОN - *** е бил с
монтирани предпазни колани за пътниците и водача. Предпазните
обезопасителни колани монтирани на леки автомобили са двуточкови и
триточкови колани - инерционен тип. При внезапно спиране, при авария или
ПТП предпазните колани предотвратяват придвижването пътниците и водача
по инерция и съответно възможното им стълкновение с частите на интериора
или с други пасажери. При сблъсък предпазният колан се разтяга малко, като
по този начин поглъща част от кинетичната енергия на водача/пътника и след
това придържа тялото към седалката. Водача на лек автомобил "Дачия”
Сандеро с peг. № КОN - *** - А.Д. преди и по време на настъпването на ПТП,
е била с поставен обезопасителен триточков колан.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
21
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП
– 21.11.2020 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу
него с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Тъй като наказателното производство срещу виновния водач не е
приключило и доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна
за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези
предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
От назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се
установява механизма на процесното ПТП: на 21.11.2020 год. около 12.00
+900
часа по ВП-Н-55 /"Прохода на Републиката", на км. 33 в посока от гр. В.
Т. към гр. Г. се е движила товарна композиция състояща се от товарен
автомобил - влекач "Рено" Магнум с прикачено към него полуремарке
управлявана от П. Б. със скорост на движение преди настъпване на
сблъсъка/удара и към момента на сблъсъка 50.00 км/ч.. По същото време в
противоположна посока се движил л.а. "Дачия" Сандеро, управляван от А.Д..
Скоростта на движение на лекия автомобил преди настъпване на
сблъсъка/удара и към момента на сблъсъка е 49.00 км/ч. На първият десен
завой след местността "Предела" в посока юг, водача на товарната
22
композиция губи контрол върху управлението, полуремаркето навлиза в
срещуположната лента на движение, движейки се странично, където настъпва
удар с лекия автомобил. След това е последвал втори удар с предна лява част
на лекия автомобил в средна лява гума на полуремарке.
От което се налага извода, че вина за настъпилото ПТП е изцяло на
водача на лекия автомобил на товарната композиция, за който е съществувала
възможност да избегне настъпването на ПТП, като се движи със скорост
равна или по малка от 45.68 км/ч., гарантираща му осъществяването на
постоянен контрол върху движението на композицията, да не използва
спирачната система на композицията в завой при мокра асфалтова настилка,
като това е способствало до навлизането в насрещната лента за движение на
прикачното полуремарке, в която по същото това време се е движил
процесния лек автомобил Дачия Сандеро с водач А.Д..
Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от
пострадалия вреди. Вещото лице по КСМАТЕ установяват, че в резултат на
настъпилото ПТП, водачката Деак получава травматични увреждания
несъвместими с живота.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на товарния
автомобил "Рено" Магнум с прикачено към него полуремарке осъществява
всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от
ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени
вреди се явяват доказани по основание.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. По отношение на претенцията за
неимуществени вреди, съдът счита, че понятието „справедливост“, съгласно
даденото с ППВС № 4/64г. задължително за съдилищата разяснение, не е
абстрактно, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в
хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а
всякога е свързано с преценка на определени, конкретно съществуващи
обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден етап на
развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така
23
въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за
възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с
техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената относима
съдебна практика.
В конкретния случай от показанията на свидетелите се установи, че
ищеца много тежко приел загубата на неговата съпруга. Бил покрусен, тъй
като загинала нелепо и внезапно. Безспорно, ищеца е претърпял много болки
и страдания от смъртта й. Изгубил е своята съпруга, която не може да
прежали. Следва да се отчетат и настъпилите изключително тежки последици
за ищеца в психологичен план, неговата непреодолима мъка и емоционален
срив от настъпилата загуба на съпругата му. Съдът следва да съобрази и
проявленията на страданията на ищеца, в резултат на внезапната загуба на
единствения член на семейство му, установени от събраните по делото гласни
доказателства – лишаването му от топлите и изключително близки и
всеотдайни отношения със съпругата му, непреодолимото отчаяние, тъга и
самота, ограничени социални контакти, които ищеца винаги ще търпи. Това е
така защото специфичното при неимуществени вреди, причинени от смъртта
на близък е, че те имат много по-дълго проявление. При определяне на
дължимия размер следва да се отчитат не само наличните, вече осъществили
се вреди, а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма
част от случаите целия живот на пострадалите. Следва да се отчете, че
претърпените болки и страдания от загубата на близък човек са
изключително интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна точка
на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание,
семейство и деца.
От всичко казано до тук е видно, че справедливо обезщетяване по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това е прието в Постановление № 4/1968 год.
означава да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретните лица, но и всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
24
съпътстват същите и занапред.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че предявения иск
за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, е основателен за цялата
претендирана сума от 250 000 лв. и следва да бъде уважен.
По иска за имуществени вреди, съдът намира същия за основателен
доказан, тъй като представената фактура №********** от 09.12.2020г.,
издадена от „Ж.“ ЕООД, за сумата общо от 1 800 лв. е за траурни стоки и
услуги, свързани с транспортирането на тялото на съпругата на ищеца до
Република Г.. Ето защо следва да се осъди ответника да заплати на ищцата
сумата от 1800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.
Съдът намира, че следва да вземе становище по направеното
възражение от проц. представител на ответника, че пострадалия с
поведението си е допринесъл за настъпване на повечето по вид и по-тежките
по степен увреждания в резултат на ПТП. За да бъде намалено обезщетението
за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за
тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е
необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото
лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени
действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице.
Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване
на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя
на вредата.
В конкретния случай такъв принос ответникът не доказа по никакъв
начин. Вещите лица по КСМАТЕ сочат, че след удара пострадалата е
останала на мястото си, фиксирана с предпазния колан. Това е наложило
срязването му, за да бъде извадена от автомобила. Ивицестото охлузване,
косо разположено в предната лява част на гръдния кош от горе ляво към долу
дясно с размер 21x3,5 см. е специфично увреждане от въздействието на
предпазен кола. То е доказателство, пострадалата е била с поставен предпазен
25
колан при удара. Касае се за високо енергийна травма, за голяма деформация
на купето, при които условия използването или не на предпазен колан няма
никакво значение за мащаба и тежестта на травматичните увреждания, които
получава водачът и неговите вътрешни органи. Вещото лице по назначената
САТЕ също сочи, че водача на лек автомобил "Дачия” Сандеро. с peг. № КОN
- *** - А.Д. преди и по време на настъпването на ПТП е била с поставен
обезопасителен триточков колан. За водача на лекия автомобил "Дачия" -
А.Д. не е имало техническа възможност да избегне настъпването на ПТП, тъй
като навлизането на полуремаркето е изцяло в двете ленти на движение на
лекия автомобил и за нея е нямало свободен коридор да избегне сблъсъка.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано
от датата на предявената пред застрахователя претенция - 15.06.2021г..
Съгласно КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за
периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице.
При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в
срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то
може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В
конкретния случай на 15.06.2021г. ищеца е депозирал заявление за
обезщетение, поради което следва да се приеме, че застрахователят е
уведомен за процесното ПТП именно от тази дата за него настъпва
задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от
КЗ. Предвид на това лихва за забава върху горепосоченото обезщетение се
дължи както е поискано в ИМ от 15.06.2021г., до датата на окончателното
плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски съгласно представения списък по
чл. 80 от ГПК в размер 10 698,40 лв..
С исковата молба е направено и искане за присъждане на адвокатско
26
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. Размерът на възнаграждението се
определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който размер при този изход на делото е 15 130
лв., като това възнаграждение следва да се присъди в полза на адвокат М. З.
от АК С.З..
Водим от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З. „О.З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** да заплати на Е. Т. Р., роден на **********г. в Република
Г., гр. К., Р., притежаващ лична карта № **, издадена на 10.09.2010г. от РПУ -
К., с постоянен адрес: Република Г., гр. К., в качеството му на съпруг на А.Д.,
сумата от 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 21.11.2020 г., при което е
починала неговата съпруга А.Д., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 15.06.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З. „О.З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** да заплати на Е. Т. Р., роден на **********г. в Република
Г., гр. К., Р., притежаващ лична карта № **, издадена на 10.09.2010г. от РПУ -
К., с постоянен адрес: Република Г., гр. К., в качеството му на съпруг на А.Д.,
сумата от 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща обезщетение
за претърпените от него имуществени вреди - разходи за траурни стоки и
услуги, свързани с транспортирането на тялото на съпругата му до Република
Г., починала в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2021г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД "О.З." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С.*** да заплати на адв. М. З. – АК С.З., сумата 15 130 лв.
/петнадесет хиляди сто и тридесет лева/, адвокатско възнаграждение по чл. 38
от ЗА.
27
ОСЪЖДА ЗАД "О.З." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С.*** да заплати на Е. Т. Р., роден на **********г. в
Република Г., гр. К., Р., притежаващ лична карта № **, издадена на
10.09.2010г. от РПУ - К., с постоянен адрес: Република Г., гр. К., чрез адв. З.
сумата от 10 698 лв., /десет хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и 40
ст./, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
28