Решение по дело №2931/2018 на Административен съд - Варна

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…………………………..   2020 година,

гр.ВАРНА

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О Д  А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна,, ХХХІІ-ри състав :

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   ГЕРГАНА СТОЯНОВА

 

В съдебно заседание, проведено на 17.06.2020  г.при участието на секретаря  Камелия Александрова  изслуша докладваното от председателя  административно дело № 2931/2018 г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с приложението на чл. 54 от ЗКИР. 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с приложението на ЗКИР.

Образувано е по жалбата на Н.В.Ж. срещу Заповед № 18-5240/19.07.2017 г. на Началника на СГКК Варна, с която е одобрено изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри в частта относно ПИ  с идентификатор 10135.5507.168, находящ се в гр.Варна,  ул.“Вилите“ №20.

 В жалбата  се твърди  процесуална незаконосъобразност, нарушение на административнопроизводствените правила, както и нарушение на материалния закон -    твърди се липса на основание за издаването  й,  предвид   възникнал  спор за материално право, който следва тепърва  да бъде разрешен по гражданскоправен ред. Представени са  документи в подкрепа на твърденията.

В открито съдебно заседание след докладване на жалбата  допълва,   че освен процесната заповед,  по същият начин, чрез залепяне на табло са били  връчени и уведомленията за започнало административно производство. Според изрично записаното в ЗКИР, при подадено възражение се издава заповед за отказ, като твърди, че при този начин на уведомяване  страната е  била лишени от възможността да направи възражение  още при образуване на административното производство. В тази връзка заявява, че жалбата съдържа и възражение срещу започнато административно производство и моли,  да се счита и като такова.

Въз основа на изложеното и формиран петитум с искане съдът да отмени оспорената заповед. Претендират се за присъждане и разноски.

 

Ответникът в писмено становище твърди, че оспорената заповед е била съобщена на всички заинтересовани страни в законоустановения срок с обява на таблото за съобщение, въз основа на  което твърди,  че е влязла в законна сила. Пледира за отхвърляне на жалбата като недопустима поради просрочие

 

 

Заинтересованата  страна С.М.С.,  чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост на оспорването поради просрочие и пледира за прекратяване на производството.

Алтернативно твърди неоснователност на изложените в жалбата доводи, като счита заповедта предмет на съдебен контрол за правилна и законосъобразна,  обединени главно около твърдението, че спорът за собственост между него и оспорващата  бил решен, касаело се за  непълнота на кадастралната карта, установена по съответния ред.

Въз основа на изложеното моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, претендира и присъждане на разноски. Останалите  заинтересовани страни Т.П.С., С.М.П., Ю.В.Й. не изразяват становище по жалбата.

Настоящият съдебен състав, като анализира доказателствата и съобрази доводите на страните с данните по делото, приема следното:

По допустимостта:

Според изрично заявеното от оспорващата в сезиращата съда жалба,  заповед № 18-5240/19.07.2017 г. , издадена от началника на СГКК Варна била връчена на  оспорващата на 17.10.2018г. по нейно искане, като преди връчването страната констатирала за възникналия от издаването и правен ефект – промяна на формата и площта на собствения ПИ 10135.5507.168.

Този факт не се оспорва от ответника.

Според изразеното от него становище  (л.23 от делото) процесната заповед била връчена на всички заинтересовани лица „ по  законоустановения ред, включително  и съгласно чл. 61, ал.3 от АПК“ – с поставяне на обява на таблото  за обявления. В тази връзка се  позовава на протокол от 04.09.2017 г., твърди, че заповедта е влязла в сила, тъй като в законоустановения срок  жалби и възражения не са постъпили.

Според данните, съдържащи се в административната преписка – процесната заповед  е изпращана  на заинтересованите страни Н.В.  Ж. (оспорващата) ; С.М.П., Ю.В.П. и В.Й.П. (починал 22.12.2001 г.)   чрез „Български пощи“ ЕАД на един и същи адрес: ж.к.“Аспарухово, м. „Вилите“ № 20. Видно от приложените заверени копия на известията за доставка, пощенската пратка била доставена в пощенски клон „Аспарухово“ на 07.08.2017 г. и върната на 17.08.2017 г. като непотърсена.

Това обстоятелство се оспорва  от жалбопотаделката,  същата твърди, че не е уведомявана,  не е получавала съобщение за доставената в обслужващия пощенски клон пратка.

С разпореждане от 24.01.2020 г.  съдът изиска конкретна информация и доказателства за движението  и доставката на препоръчана пощенска пратка с адресат Н.В.Ж. за относимия период на 2017 г., а именно: датите и броят на посещенията на пощенски служител на адрес “Вилите“ № 20 и доставените от него съобщения. С писма с.д.№ 19031/23.12.2019 г.  и с.д.№ 1288/27.01.2020 г. директорът на РУ“Североизточен район“ на „Български пощи“ ЕАД изрично посочва, че адресът не се посещава от пощенски раздавач, а срокът за съхранение на книгата за доставяне на препоръчани писма е 12 месеца, поради което не може да предостави исканата информация.

Доказването на позитивния факт на редовно връчено уведомление за  издадената заповед   е в  тежест на страната, която го твърди и която  ще се ползва от него – в случая ответникът.

Липсата на доказателства за уведомяването на адресата със съобщение,  доставено на посочения адрес – кв.Аспарухово, м. „Вилите“ № 20 да получи адресирана до него препоръчана кореспондентска  пратка  опровергава твърдяното от ответника редовно извършено връчване на заповедта при условията и по реда на чл. 61,ал.3 от АПК (ред. ДВ бр.27/2014 г. в сила от 25.03.2014 г., отм. ДВ бр. 77/2018 г.).

               Относима към случая е втората хипотеза на цитираната норма,  съгласно която  когато някое от заинтересованите лица не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Лицето има адрес, същият е известен на АО, но не е било търсено изобщо на него и това ясно и недвусмислено следва от съдържанието на коментираните две писма на директора на РУ“Североизточен район“ на „Български пощи“ ЕАД.

Начинът на организация и доставка на пощенската услуга от конкретното подразделение на “Български пощи“ЕАД  не  може да се третира във вреда на адресата на пратката.

Горното води до единствения извод за липса на  задължителната предпоставка лицето да не е намерено на посочения адрес, което  обосновава друг извод, че процедурата по чл. 61,ал.3 от АПК (ред. ДВ бр.27/2014 г. в сила от 25.03.2014 г., отм. ДВ бр. 77/2018 г.) е приложена неправилно.

Крайният  ефект  от този извод рефлектива позитивно върху правната сфера на оспорващата.

Съдът приема за дата на връчване на  Заповед № 18-5240/19.07.2017 г. на Началника на СГКК Варна на заинтересованото лице Н. В.Ж.   датата,  посочена в жалбата – 17. 10.2018 г.,  на която е и изпратена  по пощата до Административен съд Варна.

Предвид горното жалбата  е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване в производството пред настоящия съд е Заповед № 18-5240/19.07.2017 г. на Началника на СГКК Варна, с която на основание чл. 54, ал.4 във връзка с чл. 54,ал.1 от ЗКИР е одобрено изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри за ПИ с идентификатор 10135.5507.168, представляващо се според описанието, дадено от АО в „отразяване на границата между двата имота в съответствие с протокол за  делба на ВРС, вписан в СВ Варна под № 249/14.03.1989 г.

Промяната в границите на двата имота, обект на  изменение  се състои в следното:

1.ПИ с идентификатор 10135.5507.168  с начин на трайно ползване  ЛОЗЕ, собственост на Н.В.Ж.  съгласно НА № 133, том L, рег.№12602, дело 12258/26.10.1993 г.и с площ преди промяната 1833 кв.м., след промяната се редуцира  на 1808 кв.м.

2. ПИ с идентификатор 10135.5507.2709 , с начин на трайно ползване НИВА, собственост на Т.П.С. и С.М.С. съгласно протокол за съдебна делба № 249/, том І, рег.№ 1285 от 14.03.1989г.  с площ преди изменението  537 км., след промяната  се увеличава на 562 кв.м.

Административното производство пред СГКК Варна е инициирано по заявление № 01-138416/11.05.2017 г. ,депозирано от С.М.С.. Представен е и проект за изменение на КККР  с възложители С. М.С. и Т.П.С.. Видно от приложената към проекта скица – л.50 от делото  съществуващата  източна граница между двата имота - ПИ 10135.5507.168   и ПИ 10135.5507.2709 се премества на изток- югоизток и навлиза в  ПИ 10135.5507.168.  

На  основание чл. 26, ал.1 от АПК е изготвено уведомление до заинтересованите страни за започналото административно производство  по изменение на КККР по подаденото заявление № 01-138416/11.05.2017 г. за същите поземлени имоти, състоящо се в отразяване на границата между тях в съответствие с протокола за делба на ВРС  № 249/1989 г.

Уведомлението е изпратено с препоръчана кореспондентска пратка до неговите адресати- участници в административното производство: Т.П.; В.Й.П. (починал през 2001 г.!)  Н. В.Ж.;  С. М.П. и Ю. В.Й.- последните трима с адрес кв. Аспарухово, м. „Вилите“ № 20.

Видно от приложените  известия за доставка и трите пратки са върнати като непотърсени на 04.07.2017 г. Следва провеждане на процедурата по чл.  по чл. 61,ал.3 от АПК (ред. ДВ бр.27/2014 г. в сила от 25.03.2014 г., отм. ДВ бр. 77/2018 г.) – изготвен е протокол за обявяване на таблото на администрацията с дата 13.07.2017 г.,   според който

Следва да се повтори и акцентира, че и относно тази процедура по уведомяване  напълно са  валидни констатациите, до които съдът достигна при проверката за допустимостта на оспорването, както и взетите въз основа на тях изводи.

Процедурата по  чл. 61,ал.3 от АПК (ред. ДВ бр.27/2014 г. в сила от 25.03.2014 г., отм. ДВ бр. 77/2018 г.) и в тази фаза на административното производство е приложена  превратно и погрешно.

             С разпоредбата на действалата към момента на започване на административното производство  редакция на чл. 26, ал.2(отм.) от АПК, относимата към случая, законодателят изрично и императивно е предвидил кога  уведомяването на заинтересованите лица се извършва по   чл. 61, ал.3 от АПК. Според изричния текст на цитираната норма (чл. 26, ал.2) това е възможно само ако адресът или другите възможни начини за уведомяване (телефон, факс, електронна поща) на заинтересованите граждани и организации са неизвестни, съобщаването се извършва по реда на чл. 61, ал. 3. 

             В разглеждания случай не е налице нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл. 26, ал.2 от АПК, които да предпоставят приложението на процедурата по чл. 61, ал.3(отм.)  от същия кодекс – с поставяне на обявление на таблото. Адресът на заинтересованите лица е един, известен е  на административния орган, на този адрес за изпратени препоръчаните кореспондентски пратки,  в това число и до оспорващата ,което изключва приложението на чл. 61, ал.3 от АПК (отм..)  

             Извън визираните от законодателя в коментираната норма предпоставки, никакви  други обстоятелства не могат да обосноват приложението на реда за уведомяване по отменената разпоредба на чл. 61,ал.3 от  АПК.

Горното обективира съществено нарушение на административнопроизводствените правила, рефлектиращо върху правната сфера на  оспорващата до степен на пълна невъзможност  за участие в административното производство и съставляващо самостоятелно  основание за отмяна на заповедта.

Отделно  от направения коментар, съдът констатира и  съществено противоречие  на оспорената заповед с материалния закон.

Представеният проект за изменение на КККР за процесните два имота  е изготвен на базата на данните, съдържащи се в окомерна скица от 1989 г., изготвена от вещо лице в хода на  производство пред ВРС по съдебна делба.

По проведените по настоящото дело  две СТЕ – основна и допълнителна, вещото лице дава категорично заключение, че тази окомерна скица не отговаря  на нито един от действалите планове, нито на заснетото от него на място, което изключва възможност за техническа съпоставимост и съвместяване. От друга страна експертът посочва,  че при извършеното геодезическо заснемане имотът на оспорващата според материализираните граници на владение съответства  на действащата КК,  площта му е 1834 кв.м. Площта на  ПИ 10135.5507.2709  - на заинтересованата страна според това заснемане е  538 кв.м., но се владее при граници, които не съответстват на отразеното в КК – установено е значително различие на западната и южната граници  между двата имота, поставените от собственика огради не съвпадат с границите по КК. Видно от маркираното в червен цвят на комбинираната скица (л.164) и от обясненията на експерта при изслушването му в открито съдебно заседание  то обективира точно исканата промяна, според която се навлиза в имота на оспорващата – ПИ 10135.5507.168.

В случая  безспорно е налице конкуренция на права на собственост, фактическата обстановка насочва на такъв по    чл. 109а от ЗС.

В подкрепа на този извод  на първо място стои констатацията за  несъпоставимост на  окомерната скица с нито един от действалите кадастрални планове,  на второ място  -  липсата на еднозначен отговор дали  съществуващата на място   западна  граница  с материализирана ограда е съществувала на същото място и по времето на извършване на делбата.

Горното безспорно  насочва към хипотезата на чл. 54, ал.2 от ЗКИР,  поради което и административният орган не следва да се произнася, докато спорът не бъде решен по съдебен ред.

Също толкова безспорен е и фактът, че този спор не е разрешен с влязло в сила съдебно решение, което да е постановено по проведено общо исково производство. Съдебната делба, както се изясни, не решава този спор, нещо повече  - окомерността на данните поставят в неяснота вещните отношение на двамата собственика относно точните граници на  придобитите от тях след делбата имоти.

Административният орган не разполага с компетенции да разреши подобен спор, с такива не разполага и настоящият съд в това съдебноадминистративно производство.

При тази безспорна фактическа обстановка, съществувала и към момента на  иницииране на административното производство, АО е следвало да откаже  исканото изменение в КР за ПИ 10135.5507. 168 и ПИ 10135.5507.2709. Като не  се е съобразил  с тези факти,  началникът на СГКК Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

Мотивиран от  изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК  съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И:

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 18-5240/19.07.2017 г. на  Началника на СГКК-Варна, с която е одобрено изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри за ПИ 10135.5507. 168 и ПИ 10135.5507.2709.

 

Решението подлежи на обжалване  с касационна жалба пред ВАС  в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………..

                                                            Г.Стоянова