Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   137 / 26.06.2020 година  град Хасково

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

    

 Хасковският районен съд, Втори  наказателен състав

   на  двадесет и седми май  две хиляди и двадесета година

   в публичното заседание в следния  състав:

                                                                       Районен съдия : Даниела Николова

                                                                           

секретар: Елена Драганова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

АНД №88  по описа за    2020 година на РС-Хасково

           

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Е.С.Х. ,чрез адв.Т.Т.  срещу Наказателно постановление № 45-0000371 от 18.12.2019 г., издадено от Началник на ОО „Автомобилна администрация” - Хасково, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на  200 лева по чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните превози. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, отнасящи се до описание на деянието в процесния акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Твърди, че не бил извършил описаното нарушение, тъй като констатациите в процесния АУАН и издаденото НП не отговаряли на действителната фактическа обстановка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

          Административнонаказващият орган  не взема участие в съдебното производство и не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 25.11.2019 г. около 11.10 часа  в град Хасково, в района на комплекс 21-век , свидетелите  В.С.М. и  Д.М.П.  и двамата  на длъжност „инспектор” в ОО „АА”, град Хасково  , на работа по график по същото време, извършили проверка на лек  таксиметров автомобил  марка „Дачия ***** „, с рег. № ******, собственост на А. Т. Д.  и  управляван от жалбоподателя Е.С.Х. . След като приели, че с превозното средство жълто на цвят с открита табела Такси и включен електронен таксиметров апарат  с фискална памет  на режим свободен се извършва таксиметрова дейност установило ,че водачът му престоява за изчакване на пътници  на спирка на превозните средства от  редовните линии за обществен транспорт.Въз основа на тези констатации  достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 45 т.2 пр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ. С оглед на това, на същата дата, в негово присъствие, срещу водача Е.Х.  бил съставен от св. В.М.  Акт за установяване на административно нарушение, Серия А – 2018, бл. № 268461, който жалбоподателят подписал лично, без да впише обяснения или възражения по акта. Актът бил съставен и в присъствие на Д.М. , посочен като свидетел при съставяне на акта и подписал същия в графата за свидетели под № 1.

          Възражения срещу съставения АУАН не са депозирани допълнително в рамките на законоустановения тридневен срок от връчване на екземпляр от него, станало на същата дата, лично срещу подпис на лицето, сочено, като нарушител, според отразеното в приложената разписка.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение ,като  на основание чл. 105 ал. 1 ЗАвП наложил  процесната санкция. 

          Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства,както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел В.М. и Д.П. ,чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, безпротиворечиви и последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи, без да коментира в този момент допустимостта на показанията и достоверността на изложеното от наказващия орган като свидетел.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

          Съгласно разпоредбата на чл. 45  т.2 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ на водача е забранено да  престоява за изчакване на пътници на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт или на участък от пътното платно, при което се създават затруднения за останалите участници в движението за изчакване на клиенти.Съгласно чл.105 ал.1 от ЗАвП  за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът  не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на това основание. Не  са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като съдържа и необходимите реквизити и  отговаря на изискването по т. 3 на цитираната разпоредба – да се впише дата на деянието, след като актосъставителят е отправил изрични твърдения в тази насока.  На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвтПр, Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед  № 458 от 7.08.2018 г. на изпълнителния директор на Агенция „Автомобилна администрация”,  в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства установяват, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят е имал качеството на  водач на управлявания от него лек таксиметров автомобил марка „Дачия”, модел „*****”, с рег. № ********.Самото  превозно средство било обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, а именно: жълт цвят и открит знак „Такси”.Установено по безспорен начин в хода на извършената проверка на дейността  на водача е,  че той е престоявал  за изчакване на пътници в работен режим на електронния апарат . В тази  насока е  и приложения към административно-наказателната преписка снимков материал,указващ на  конкретното местоположение  на  лекия таксиметров автомобил .От показанията на свидетелите по акта , за които липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че на процесната дата жалбоподателят  е бил спрял управлявания от него таксиметров автомобил на спирка на градския транспорт и е престоявал там. Предвид обстоятелството, че автомобилът е бил с включен таксиметров апарат и без табела, от която да е видно, че същият не работи, се налага извода, че последният действително е престоявал на посоченото място в очакване на пътници.В тази връзка не могат  да бъдат възприети твърденията на нарушителя/неподкрепени от съответни доказателства/,  че е спрял  на спирката само няколко минути,без да създава пречки на автомобилите за обществен превоз  .  При  събраните в хода на съдебното следствие  гласни доказателства ,че  наличието на лекия таксиметров автомобил  в очертанията на  автобусната спирка е  продължило  до момента на констатиране на нарушението е достатъчно   времеви да бъде определено като  "престой" по см. на чл. 93, ал.1 от ЗДвП. При това положение съдът приема за безспорно доказано, че санкционираното лице е престоявало за изчакване на пътници на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт. По този начин жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл. 45, т.2, предл.1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.  Предвид действията на жалбоподателя, който е спрял таксиметров автомобил на спирка на обществения транспорт, като от автомобила не са слизали или не са се качвали пътници, а същевременно същият е престоял известно време, за съда не съществува съмнение, че Е. Х.  действително е осъществил вмененото му нарушение. Наказанието също така е определено правилно, на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвПр, предвиждащ наказание за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него /в случая- Наредба № 34 от 1999 г./, за които не е предвидено друго наказание.Санкцията  за извършеното нарушение  правилно е определена на основание  административнонаказателната разпоредба на чл. 105 ал.1 ЗАВтПр. Доколкото  наложената административна сакнция  е строго определена, съдът не следва да разглежда въпроса относно нейния   размер.

         Настоящият  случай не може  да бъде определени като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен, а типичната обществена опасност за този вид нарушение. Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат изрично регламентиран ред за извършване на таксиметров  превоз , съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не може да не бъдат санкционирани, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.Забраната за престой на таксиметрови автомобили на  автобусна спирка за изчакване на пътници   е счетено от закона  за общественоопасно, поради факта, че затруднява дейността на  превозните средства от редовните линии за обществен транспорт. Деянието е  формално, поради което и факта на простото му извършване, без значение дали  от него  са настъпили  или не  други общественоопасни последици, е бил счетен от законодателя за достатъчно основание, за да се търси административнонаказателна отговорност. Поради това няма как извършеното деяние да бъде отнесено към хипотезата на маловажния случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

          Горното налага обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. като правилно и законосъобразно.

          Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

          ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 45-0000371 от 18.12.2019 г., на  Началник  ОО „Автомобилна администрация” – Хасково.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                   Съдия: /п/ не се чете

 

 

            Вярно с оригинала!

            Секретар: Е.Д.