№ 8701
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110138708 по описа за 2022 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба, депозирана на 19.07.2022г. от М. Шимон Овшани, гражданин
на Република Полша срещу М. В. П. с правна квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр.
с чл. 3, т. 2, във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Молителят твърди, че с
ответника са имали връзка по време, когато са били колеги, продлъжила няколко месеца,
която е прекратена по негова инициатива на осми март 2022г. По време на връзката им и
след нейното прекратяване поведението на ответника не било нормално, според молителя.
Тя го задушавала психически, обсебвала го, контролирала го и му налагала психически
тормоз. Поради проявите на ревност и редица конфликтни ситуации на работното им място
трудовото правоотношение на ответника била прекратено. След това психическия тормоз от
страна на ответника П. продължил, като тя му изпращала постоянно съобщения чрез
социалните мрежи и и акаунти, по телефонния му номер, вайбър. Молителят блокирал
достъпа на ответника до неговия телефонен номер и акаунти в социални мрежи, но тя го
търсела чрез нови телефонни номера от карти, специално закупени, за да го тормози. В част
от текстовите съобщения имало заплахи, придружени с изнудване за осъществяване на
полови актове между тях и за срещи. Това поведение на ответника пречело на живота и
работния процес на ответника. В допълнителна молба от 10.08.2022г. молителят Овшани
уточнява, че с ответника са живели в условията на фактическо съпружеско съгжителство в
периода декември 2021г. до 08.03.2022г., когато връзкато им била прекратена по негова
инициатива. Двамата били колеги, като правилата на фирмата им работодател не
позволявала интимни връзки между колеги, но въпреки това двамата имали такава в
продължение на месеци. След прекратяване на интимната връзка между страните, същата
като отмъщение решила да подложи молителя на постоянен тормоз – психически и
сексуален. По този начин с действията си разрушила авторитета на молителя в неговата
работна среда като го изложила пред прекия му ръководител и нейните бивши колеги,
негови настоящи. В допълнителната молба се твърди още, че на 27.04.2022г. получил СМС
със заплаха, че негова колежка ще изчезне. На 09.04.2022г. молителят получил съобщение от
телефонен номер ********** да върне дрехите на М., което съобщение съдържало
1
заплашителна интонация. На 07.05.2022г. молителят получил съобщение чрез телефонно
приложение „Уотс ап” с текст „Знам абсолютно всичко, не съдя твоя живот и двамата сме
щастливи без да сме заедно. Ти си единственият, който не ме попита как съм, докато
купонясваше и аз изпитвах болка от това. Благодаря за онези евтини глупави кучки, с които
имаш шанс и чакаш цял живо за тях. Но аз все още страдам, надявам се, че един ден ще
говорим нормално и ще забравим ужасните моменти и какво ти казах”. Това съобщение е
последвано от много други, съдържащи нейни лимни интерпретации на техните отношения
и съдържащи заплашителен тон. В допълнителна молба от 30.08.2022г. молителят е посочил
освен изброените по-горе актове, иззвършени от ответника П., които счита за такива на
домашно насилие, още и за получено на 29.04.2022г. от телефонен номер ********** в
21.25ч. съобщение, в което пише,, че е от приятел на М., който моли да й се обади, защото
не се чувствала добре. , съобщение с подобен текст е получил и на 03.04.2022г. от телефонeн
номер **********. Други актове, които са извършени от молителката са следните: на
08.07.2022г. ответника М. П. е писала чрез платформа Телеграм от нейния телефонен номер
********** на колега на молителя – Драгомир Чукаров неверни неща за него, като твърдяла
че молителят я тормози , преследва и е очернил живота й. По късно самата М. П. се обадила
на молителя и ме разказала как се е оплакала на Драгомир Чукаров от него Това накарало
молителя да се чувства недобре пред колегите и познатите му. Другият акт на насилие бил
на 15.07.2022г. когато се провел телефонен разговор между ответника и близък приятел на
молителя Борис Десподов, на когото тя казала, че молителят не й позволява за ди вземе
нещата от неговия дом, нарочно неги връщал, за да може да я тормози и изнудва. Казала на
третото лице, че „М. е лъжец и ходи по кучки.” Същия ден ответника се обадила на
молителя и му разказала за този разговор, като била доволна, че всички сега ще разберяли
какъв човек е. Молителят твърди, че този системен тормоз продължава като постоянно
получава телефонни съобщения от различни телефонни номера и цялата тази
кореспонденция е свързана с това да се олади на М., за да разбере как се чувства. В
допълнителната молба се сочи още, че ответникът П. говорила неистини и клевети за
молителя пред негови приятели. В резултата на това той се чувствал с ниско самочувствие и
нежелание за работа. Твърди, че последните няколко месеца изпитвал силен стрес от
поведението на ответника П., която го тормозела сред приятели и на работата му, като не
пропускала да му се обазди потелефона и да му оказва психически тормоз като го
инхформира за томва, какво е говорила с колегите и приятелите му. Моли съда да наложи
мерки за защита по ЗЗДН като забрани на ответника да го приближава както в дома на
молителя така и на работното му място. Претендира разноски.
Ответникът М. П. оспорва напълно твърденията в сезиращата молба. В отговора
твърди, че самата тя е жертва на психически тормоз от страна на молителя Овсияни. Сочи,
че има издадена Заповед за незабавна защита от 06.07.2022г. по гр. д. № 35497 по описа на
СРС за 2022г. 83 състав. Заявява, че с молителя са имали няколко месеца сериозн авръзка по
време на която са били във фактическо съжителство, но след приключването му е подложена
на психически тормоз от молителя. Моли за оставяне на олбата за защита без уважение като
неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира
за установено следното:
Съдът е сезиран с молба от М. Шимон Овшани от 19.07.2022г. срщу М. В. П.. В нея и
в допълнителните три молби са изброени няколко акта, които молителят сита за такива на
актове на домашно насилие. Първата група са разговори, състояли се между страните през
месец април 2022г., които не са предмет на настоящото производство, защото са извън
времевите рамки , посочени от ЗЗДН. Втора група да два разговора, проведени от ответника
с трети лица на 08.07.202г. и 15.07.2022г., в които била правила коментари по адрес на
ответника с цел злепоставянето му пред колеги и приятели.
Ответникът П. не оспорва твърдението на молителя, че са били във фактическо
съжителство. Съдът намира, че от показанията на майката на ответника и от признанието в
молбата и отговора на молбата, се установява, че страните са били във фактическо
2
съпружеско съжителство в период от края на 2021г. до 08.03.2022г. По делото се установи,
че двамата са живеели заедно с общ дом в гр. София, в жилището обитавано от молителя.
Освен това се установи, че двамата са се представяли като двойка на свои приятели, ходили
са заедно на семейни събирания.
По изложените съображения съдът намира, че е надлежно сезиран с молба за защита
по реда на ЗЗДН от лице, което е било във фактическо съпружеско съжителства с ответника.
Молбата, инициирала производството пред настоящия съд е подадена от лице, което твърди,
че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл. 3, т. 2 ЗЗДН и в
рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Искането
надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и
удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10,
ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
По делото са представени разпечатки на текстови съобщения между две лица, които
са с неустановена самоличност. В съобщенията има лични изповеди, обвинения и обиди. По
делото не се ангажираха доказателства, че това са тестови съобщения, разменени между
страните. Освен това в съдържанието им няма нищо, което да се покрива с разбиранета на
ЗЗДН за домашно насилие.
Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, съгласно който "домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане
или отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели за се даде ефективна защита
на пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013г- на ОСГТК- т. 22, че налаганите по ЗЗДН
мерки не са административни наказания и са предназначени да охранят пострадалото лице, а
не да санкционират извършителя. От разпитаните по делото свидетели - свидетелят
Драгомир Чукаров, непосредствен ръководител на двамата и от св. Златка П. майката на
ответника, които съдът напълно кредитира, се установи, че страните са имали връзка, която
е завършила с раздяла, тежко преживяна и от двамата. Но това не е причина издаване на
заповед за защита на молителя. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Борис
Десподов , приятел на молителя и брат на предишна негова приятелка, в частта, в която
разказва за отношенията между страните след раздялата им, защото те са вътрешно
противоречиви ,както и противоречат на всички останали доказателства по делото, в това
число и частта, в която свидетелят твърди, че страните никога не са имали връзка.
По изложените съображения съдът намира, че в настоящия случай не се установи
наличие на актове на домашно насилие. Ако се приеме, че това са приложените от молителя
текстови съобщения, остана недоказано авторството на твърдените акт на домашно насилие.
Молителят не ангажира доказателства за твърдените актове на домашно насилие, въпреки
указанията на съда в доклада по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК.
Представените от молителя две декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН нямат характер на
годно доказателствено средство, тъй като не съдържа всички индивидуализиращи белези на
твърдяните от него актове на насилие, посочени от молителя и отразен в доклада на съда по
§ 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК.
Според регламентираната в ЗЗДН специфика на производството, е допустимо,
съгласно чл. 13, ал. 3 издаване на заповед за защита само на основание приложената от
молителя декларация по чл. 9, ал. 3., когато няма други доказателства. В случая обаче са
събрани доказателства, които изключват приложението на горната хипотеза и не
3
установяват предпоставките за издаване на заповед за защита. Или, според настоящия
съдебен състав, в хода на настоящото съдебно производството са събрани доказателства, от
които не може да се направи извод за обективно извършени актове на домашно насилие от
страна на ответника спрямо молителя, а описаното в молбата и установено по делото
поведение на ответника, според настоящият съдебен състав не покрива признаците на
домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН.
При това положение, съдът намира, че в производството не са събрани нужните
доказателства, от които да може да бъде направен категоричния извод за осъществено от
ответника деяние, което да изпълнява фактическия състав на чл.2 от ЗЗДН и да може да се
квалифицира като акт на домашно насилие и то да е осъществено на твърдяната от
молителката дата.
Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и
да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителя Овшани
против ответника.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителя М. Овшани да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса по
молбата за защита в размер на 25 лева.
С оглед изхода на делото, разноските, сторени от молителя Овшани трябва да останат за
негова сметка. Ответникът М. П. е направила искане за присъждане на сторените по делото
разноски, за които е представила доказателство за извършването им ведно със списък по чл.
80 от ГПК. Искането й е основателно, поради което молителят следва да бъде осъден за
заплати на ответника сумата от 800 лв. разноски за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата М. ШИМОН ОВШАНИ, роден на
09.09.1994г., гражданин на Република Полша, с адрес в страната – гр. София, кв.
„Симеоново”, ул. „Момина сълза” № 15Б за издаване на заповед за съдебна защита срещу М.
В. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „Бъкстон”, ул. „Тодор Каблешков”, № 10 и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. ШИМОН ОВШАНИ, роден на 09.09.1994г., гражданин на Република
Полша, с адрес в страната – гр. София, кв. „Симеоново”, ул. „Момина сълза” № 15Б, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и
пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. ШИМОН ОВШАНИ, роден на
09.09.1994г., гражданин на Република Полша, с адрес в страната – гр. София, кв.
„Симеоново”, ул. „Момина сълза” № 15Б, да заплати М. В. П., ЕГН **********, с адрес гр.
София, кв. „Бъкстон”, ул. „Тодор Каблешков”, № 10 сумата от 800 лв. представляващи
сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4