Р Е Ш Е Н И Е № 144
гр.Пловдив, 10.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на
единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав
Председател: Росица
Кюртова
секретар:
Ваня Казакова,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №1015 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.505, ал.1 ТЗ и чл.537 ТЗ.
Ищецът И.Г.Г., ЕГН
**********,***, чрез пълномощник адв.И.Д., съдебен адрес ***, твърди, че със
запис на заповед от 19.12.2007 г. издателят „НЕКСТ“ООД (заличен търговец) се е
задължил неотменяемо и безусловно да заплати при предявяване на записа на
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД или на негова заповед сумата 40 000 лв., ведно с
годишна лихва в размер 13,5 %, считано от датата на издаване на записа на
заповед. Твърди още, че ответникът е авалист по записа на заповед, както и, че
правата си поемателят е прехвърлил с джиро на ищеца. Ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение за сумата 23 467,67 лв., представляваща част от общата
сума по записа на заповед, както и за сумата 33 895,44 лв. – лихва в годишен
размер 13,5% върху сумата 23 467,67 лв. за периода от 19.12.2007 г. (датата на
издаване на менителничния ефект) до датата на заявлението по чл.417 ГПК. Тъй
като е постъпило възражение от длъжника против заповедта, на основание чл.422 ГПК ищецът претендира вземанията да бъдат установени със сила на пресъдено нещо
в отношенията между страните. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът Й.И.М., ЕГН
**********,***, оспорва исковете. Възразява, че записът на заповед не е
предявен за плащане в срок до 19.01.2018 г., посочен в ценната книга, поради
което правата по менителничния ефект за изгубени. Поради липсата на
предявяване, падежът не е настъпил и вземанията не са изискуеми. Оспорва
цесията да е съобщена на длъжника. Възразява, че лицата, подписали договора за
цесия и джирото от името на банката, са действали извън правомощията си.
Възразява, че джирото е непълно, тъй като в същото липсва дата. Поддържа, че е
налице гаранционно-обезпечителна връзка между процесния запис на заповед и
договор за банков кредит от 15.12.2007 г. с кредитополучател „НЕКСТ“ООД,
представлявано от А.Т. и ответника Й.М.. С договора е уговорен кредит в размер
40 000 лв. със срок за погасяване 120 месеца. Й.М. е поръчител по договора за
кредит. Възразява, че отговорността му като поръчител по договора за кредит е
вече ангажирана и реализирана – банката-кредитодател се е снабдила със заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК от 28.04.2015 г. срещу издателя и поръчителите за
сумата 23 467,67 лв. – предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва
от 27.04.2015 г. до окончателното плащане; сумата 1 732,58 лв. – договорна
лихва за периода от 21.12.2014 г. до 22.04.2015 г. и сумата 44,24 лв. – банкови
такси. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело, в
рамките на което сумите са събрани изцяло от поръчителя А.Т., който е
конституиран като взискател срещу „НЕКСТ“ООД за цялата платена сума и по
отношение Й.М. – за половината от платената сума. След пълното си
удовлетворяване кредиторът е прехвърлил погасените вземания по договора за
кредит на ищеца чрез процесното джиро, за което ответникът не е уведомен.
Поддържа, че възраженията, произтичащи от каузалното правоотношение, са
допустими, тъй като е налице недобросъвестност и злоупотреба с право при
използване на записа на заповед в производството по чл.417 ГПК. По изложените
съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В допълнителна искова молба
ищецът възразява, че ответникът не е страна по твърдяното каузално
правоотношение – договор за кредит, поради което не може да прави възражения,
свързани с действителността на ефекта (с изключение на възражението за
недостатък във формата му), а така също и лични
(относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение.
Възразява също така, че издадените в полза на джиранта заповед за изпълнение и
изпълнителен лист са обезсилени, след което е издаден обратен изпълнителен лист
срещу банката за всички получени чрез принудителното изпълнение по
изп.д.№131/2015 г. на ЧСИ Стефан Горчев суми. Кредиторът по този изпълнителен
лист А.Т. е образувал изп.д.№11/2017 г. на ЧСИ М.Обретенова срещу „Юробанк
България“АД, по което чрез запор върху банкови сметки е получил сумата 29
693,04 лв. С това на същия е възстановена принудително събраната в рамките на
изп.д.№131/2015 г. на ЧСИ Горчев сума. Впоследствие с определение по гр.д.№15340/2015
г. на ПРС, V гр.с., А.Т. е осъден да заплати сумата, събрана по изп.д.№11/2017
г. на ЧСИ М.Обретенова, обратно на „Юробанк България“АД, в полза на която е
издаден изпълнителен лист. В тази връзка твърди, че вземането на банката,
произтичащо от договора за банков кредит, не е погасено, както възразява
ответникът. Поддържа и, че не е налице твърдяната от ответника
недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на ищеца, тъй като не се цели
двукратно събиране на едно и също вземане. По възраженията на ответника, че в
джирото няма дата, ищецът поддържа, че този реквизит не е задължителен –
съгласно чл.468 ТЗ задължителен е само подписът на джиранта. Ищецът счита още,
че възражението за съобщаване на цесията е недопустимо, тъй като отговорността
на ответника се ангажира в качеството му на авалист по запис на заповед, а с
договора за цесия са прехвърлени права по договора за кредит. Поддържа също
така, че, доколкото ответникът не е длъжник по този договор, не му се дължи
съобщаване на въпросната цесия. По възражението за непредявяване на записа
счита, че същото води до изгубване на правата по него само по отношение
регресно отговорните лица – джирантите и техните авалисти, но не се отнася за
издателя на записа на заповед и неговия авалист. За това правата по
менителничния ефект по отношение ответника не са изгубени. Евентуално счита, че
предявяване се дължи спрямо длъжника „НЕКСТ“ООД (заличен търговец), но не и
спрямо авалистите, респективно последните не разполагат с възражението на
хонората в този смисъл. Евентуално посочва и, че предявяването е от значение за
обезщетението за забава, а в случая такова не се претендира.
В отговора на допълнителната
искова молба ответникът изтъква, че е страна по каузалното правоотношение –
договор за кредит, в качеството си на поръчител. Поддържа, че е налице хипотеза
на недобросъвестност при придобиване на ефекта, както и на злоупотреба с право,
при което възраженията му, както абсолютни, така и лични – основани на
каузалното правоотношение, са допустими. Развива подробни съображения в тази
насока. Развива и съображения, поради които счита, че липсата на дата води до
недействителност на джирото, евентуално до действие на същото като договор за
цесия. Изтъква, че цесията не е съобщена на когото и да е, в това число и на длъжника,
поради което не е произвела действие. Оспорва джиратарят да е придобил правата
на кредитора по записа на заповед. Поддържа и останалите си възражения в
първоначалния отговор.
По делото е конституиран като
трето лице-помагач на ответника А.А.Т., ЕГН **********,***. В становището си по
исковата молба същият счита исковете за основателни.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№15078 по описа за 2018 г. на РС Пловдив, VІІІ гр.с., в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за исковите суми срещу ответника.
В срока по чл.414 ГПК последният е възразил срещу заповедта. В предоставения на
ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба. С
определение от 18.02.2019 г., поправено с определение от 03.04.2019 г.,
постановени по в.ч.гр.д.№2724/2018 г. на ОС Пловдив, разпореждането за
незабавно изпълнение е отменено.
Установява се от приложения по
ч.гр.д.№15078/2018 г. на ПРС оригинален документ, че на 19.12.2007 г. **** е
издаден запис на заповед за сумата 40 000 лв., платима на предявяване. Със
същия е поето задължение безусловно и неотменимо да се заплати горната сума на
“ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********. Издател на записа на заповед е
„НЕКСТ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Княз
Александър І Батенберг“ №32, представлявано от А.А.Т. и Й.И.М.. Установява се
от документа, че същият е авалиран от ответника Й.М., от третото лице-помагач
А.Т., както и от „ДУБЪЛ ВЕ И КО МЕДИАСЪРВИСЕЗ БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК *********,
гр.Пловдив. Записът не е предявен за плащане. В ефекта е посочен срок за
предявяване за плащане – до 19.01.2018 г. Посочено е изрично, че сумата
40 000 лв. се дължи, ведно с годишна лихва в размер 13,5 %, считано от
датата на издаването. С джиро на гърба на записа правата по същия са
прехвърлени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД (предишно наименование “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ”АД) в полза на ищеца И.Г.Г..
Установява се, че
дружеството-издател „НЕКСТ“ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, е заличено от
търговския регистър на 03.10.2016 г., в резултат от решение на ОС Пловдив по
т.д.№712/2014 г., с което производството по несъстоятелност, открито за същия
търговец, е прекратено и на основание чл.632, ал.4 ТЗ е постановено заличаване
на длъжника. След справка в деловодната програма на ПОС и в търговския регистър
се установява, че „НЕКСТ“ООД е обявено в несъстоятелност с решение от
07.09.2015 г., постановено по същото дело, обявено в ТР на 10.09.2015 г.
Установява се, че на 15.12.2007
г. е сключен договор за банков кредит между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД, като
кредитор, и „НЕКСТ“ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, като кредитополучател, за
сумата 40 000 лв. със срок за погасяване 120 месеца. Уговорено е, че за
обезпечаване на всички вземания на банката от кредитополучателя в полза на
кредитора се учредява поръчителство, като поръчители са А.Т. и Й.М.. Последните
двама са подписали договора като представляващи дружеството „НЕКСТ“ООД –
кредитополучател и като поръчители. В чл.7 от договора е уговорено за
обезпечаване на главницата, лихвите, таксите и др.разноски по договора за
кредит кредитополучателят да издаде в полза на банката запис на заповед за
сумата по кредита, ведно с лихвата, платим на предявяване, който да бъде
авалиран от поръчителите А.Т. и Й.М., както и от „ДУБЪЛ ВЕ И КО МЕДИАСЪРВИСЕЗ
БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК *********. На 15.12.2007 г. е сключен и договор за
поръчителство между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД и А.Т. и Й.М..
Установява се, че е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4990/2015 г. на ПРС, ХХІІ гр.с., с която е
разпоредено длъжниците „НЕКСТ“ООД, А.Т. и Й.М. да заплатят солидарно на
кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, сумата 23 467,67 лв. – предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва от 27.04.2015 г.
до окончателното плащане; сумата 1 732,58 лв. – договорна лихва за периода от
21.12.2014 г. до 22.04.2015 г. и сумата 44,24 лв. – банкови такси. Заповедта е
издадена въз основа извлечение от счетоводни книги на банката и договор за
кредит от 15.12.2007 г. Няма спор и се установява, че въз основа на тази
заповед е издаден изпълнителен лист от 30.04.2015 г. Установява се от приетото
по делото удостоверение от ЧСИ Стефан Горчев, че въз основа на същия изпълнителен
лист е образувано изп.д.№20158250400131. Според удостоверението, на 23.07.2015
г. е постъпило цялостно погасяване на дълга по изп.дело от солидарния длъжник
А.Т. и последният е конституиран като взискател срещу „НЕКСТ“ООД и Й.М..
Установява се, че с
последователни определения от 29.08.2016 г. и 01.12.2016 г., постановени по
гр.д.№15340/2015 г. на ПРС, V гр.с., заповедта за изпълнение и изпълнителният
лист, издадени по ч.гр.д.№4990/2015 г. на ПРС, ХХІІ гр.с., са обезсилени. На
04.01.2017 г. в полза на А.Т. е издаден изпълнителен лист за сумата
28 494,47 лв. – заплатена на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД по изп.д.№131/2015 г. на
ЧСИ Ст.Горчев, ведно със законна лихва от 03.01.2017 г. до окончателното
плащане.
Установява се още, че с
определение от 18.07.2017 г. по гр.д.№15340/2015 г. на ПРС, V гр.с., А.Т. е
осъден да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД сумата 32 168 лв. – заплатена по
изп.д.№11/2017 г. на ЧСИ М.Обретенова, ведно със законна лихва от 03.02.2017 г.
до окончателното плащане, като е разпоредено да се издаде обратен изпълнителен
лист за същата сума в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД. От мотивната част на
същото определение се установява, че до издаване на втория обратен изпълнителен
лист се е стигнало, след като разпореждането от 04.01.2017 г. за издаване на обратен изпълнителен лист в
полза на А.Т. по гр.д.№15340/2015 г. на ПРС е
отменено от ПОС с определение по в.ч.гр.д.№689/2017 г. и този изп.лист е
обезсилен. Установява се още, че сумата 32 168 лв. е платена от банката в
полза на А.Т. въз основа обезсиления изпълнителен лист по образувано от
последния изп.д.№11/2017 г. на ЧСИ М.Обретенова.
От приетия по делото договор за
цесия от 19.06.2018 г. се установява, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД е прехвърлила на
ищеца вземането си срещу А.Т. по горния обратен изпълнителен лист, ведно с
вземанията си за такси и разноски по образуваното по този изп.лист изпълнително
дело №806/2017 г. на ЧСИ Ст.Горчев и ведно с вземането за законна лихва по
същия изп.лист.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Установителните искове по реда на
чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същите вземания. Според установената съдебна практика правният
интерес от иск по реда на чл.422 ГПК не отпада при отмяна на разпореждането за
незабавно изпълнение, тъй като тогава заповедта за изпълнение не се обезсилва и
изпълнява функциите на такава по чл.410 ГПК. (В този смисъл Решение
№17/07.02.2018 г. на ВКС по т.д.№539/2017 г., ТК, II т. о., Решение
№1/10.04.2018 г. по т.дело №335/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.)
По същество на иска, съдът намира
следното:
Съгласно
т.17 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен
установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед
за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуването на вземане, основано на
записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани
на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Всяка от
страните следва да докаже фактите, на които са основани твърденията и
възраженията й и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право – за съществуването, респективно несъществуването на вземане по записа на
заповед.
Горното
тълкуване, досежно изследването на каузалното правоотношение, е приложимо в
хипотеза, когато е налице съвпадане между страните по каузалното и
менителничното правоотношение (арг.от чл.465 ТЗ). В настоящият случай не е
налице такова съвпадане, най-малкото защото ищецът не е страна по каузалното
правоотношение – договор за кредит, а се легитимира като носител на права по
запис на заповед въз основа на джиро. Според установената съдебна практика по
въпроса (например Решение №67/25.05.2017 г. по т.д.№60075/2016 г. на ВКС, І
г.о.), на джиратаря не могат да се противопоставят възражения, основани на
каузалното правоотношение, от издателя, а на още по-силно основание и от
авалиста, тъй като джирото принципно е първичен способ за придобиване на права,
а не деривативен – джиратарят не е правоприемник на джиранта по каузалното
правоотношение, а придобива само правата по менителницата – чл.469 ТЗ.
Т.нар.относителни възражения – личните си възражения срещу кредитора по
каузалното правоотношение, издателят и авалистът могат да правят само при
доказана недобросъвестност на джиратаря, а такава е налице, когато се установи,
че към момента на джирото същият е знаел за наличието на каузално
правоотношение, което записът на заповед обезпечава, и е знаел за твърдените от
ответника обстоятелства, водещи до изключване, нищожност, погасяване и пр. на
задължението по каузалното правоотношение. В настоящия случай ответникът твърди
да е налице такава недобросъвестност, но същата не се установява от
доказателствата по делото. Не се установява вземането по договора за кредит да
е погасено чрез плащане от третото лице-помагач, за което ищецът да е знаел при
извършване на джирото. Действително, кредиторът по договора за кредит се е
снабдил със заповед за изпълнение и с изпълнителен лист въз основа извлечение
от сметка за вземанията си по договора за кредит срещу кредитополучателя и
поръчителите (по отношение ответника заповедта и изпълнителният лист са
обезсилени), които вземания не се оспорват по основание и размер в настоящия
процес, и въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп.дело, в хода на
което дължимите суми са платени от втория поръчител А.Т.. Впоследствие, обаче,
въз основа на издаден в полза на последния обратен изпълнителен лист банката е
върнала всичко получено и на свой ред към настоящия момент разполага с обратен
изпълнителен лист срещу Т., като вземанията по договора за кредит очевидно не
са погасени. Няма данни и не се твърди да е предприето принудително изпълнение
въз основа на втория обратен изпълнителен лист, който понастоящем е предаден на
ищеца, видно от приетия по делото договор за цесия, с който договор на него е
прехвърлено и вземането срещу третото лице-помагач. Последният е солидарен
длъжник с ответника, поради което няма пречка кредиторът да предприеме
изпълнение спрямо двамата (чл.513 ТЗ) едновременно и/или поотделно и до
удовлетворяване на вземането му изцяло същият е добросъвестен, като не може да
се твърди, че търси повторно изпълнение на вече удовлетворено от главния или
друг солидарен длъжник вземане. Ето защо възраженията на ответника в тази
насока не се споделят от съда.
Не
се споделя и възражението за недействителност на джирото поради липса на дата.
Датата не е необходим реквизит на джирото и липсата й не води до неговата
недействителност. Формата и съдържанието на джирото са уредени в чл.468 ТЗ,
като изискванията на посочената разпоредба в случая са спазени. Ето защо съдът
намира, че процесното джиро е действително. Наличието на дата би имало значение
за приложението на чл.474 ТЗ. Последната разпоредба свежда действието на
джирото, направено след изтичане на срока за протест, до това на обикновена цесия.
Процесният запис на заповед, обаче, съдържа клауза „без протест“, с което
приносителят му е освободен от задължението да прави протест поради неприемане
неплащане, ето защо разпоредбата на чл.474, ал.1, изречение второ ТЗ не е
приложима за джирото, извършено в полза на ищеца, и възражението на ответника
за това, че същото джиро има действие на цесия, която трябва да бъде съобщена
на длъжника, съдът намира за неоснователно. Процесното джиро има действието,
предвидено в ТЗ, и по правило същото не подлежи на съобщаване на длъжника, а на
предявяване заедно със записа на заповед. В тази връзка следва да бъдат
обсъдени възраженията на ответника за това, че записът на заповед не е
предявен, поради което правата по него са изгубени (ефектът е прескрибиран).
Процесният
запис на заповед е с падеж „на предявяване“, поради което следва да бъде
предявен на издателя, за да настъпи изискуемостта му, както по отношение на
издателя, така и по отношение на авалиста. Предявяване на авалистите не е
необходимо. В този смисъл Решение №77/14.08.2015 г. по т.д.№1156/2014 г. на
ВКС, І т.о., Решение №113/12.07.2017 г. на ВКС по т.д.№640/2016 г., І т.о. и
многобройни определения на ВКС, постановени в производства по издаване на
заповеди за изпълнение по чл.417 и сл ГПК. Конкретният запис на заповед не е
предявен на издателя преди изтичане на срока, посочен за това в документа,
както и след този срок, включително до датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК. По делото, обаче, има една особеност, и тя е, че издателят „НЕКСТ“ООД
е дружество, обявено в несъстоятелност (заличено понастоящем). Дружеството е
обявено в несъстоятелност с решение от 07.09.2015 г. по т.д.№712/2014 г. на ОС
Пловдив. Съгласно чл.617, ал.1 ТЗ всички парични и непарични задължения на
длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в
несъстоятелност. Разпоредбата касае всички вземания срещу длъжника, както
предявените, така и непредявените в производството по несъстоятелност, без
значение основанието, от което същите произтичат. Следователно, изискуемостта
на вземанията по процесния запис на заповед е настъпила спрямо издателя на
07.09.2015 г. (от датата на решението за обявяване на „НЕКСТ“ООД в
несъстоятелност), като от този момент вземанията по менителничното
правоотношение са изискуеми и по отношение авалистите, в това число ответника,
доколкото последният отговаря като издателя. Изискуемостта по силата на чл.617,
ал.1 ТЗ настъпва автоматично, без да е необходимо записът на заповед да е бил и
да бъде предявяван, включително, когато падежът му е „на предявяване“ – в този
смисъл Решение №207/12.02.2018 г. на ВКС по т.д.№1100/2017 г., І т.о. Ето защо
съдът намира, че възраженията на ответника за това, че записът не му е
предявен, респективно не е предявен на издателя, с което правата по същия са изгубени
(ефектът е прескрибиран) са неоснователни. Не е налице хипотеза по чл.514,
ал.1, т.1 ТЗ, тъй като предявяване не е било необходимо след постановяване и
обявяване в търговския регистър на решението за обявяване в несъстоятелност на
издателя на процесния менителничен ефект. От този момент приносителят може да
търси принудително изпълнение на придобитите от него менителнични права, в това
число спрямо всеки от авалистите. (В горното решение на ВКС е прието още, че
няма пречка да се търсят права по запис на заповед срещу авалист, когато е
настъпило заличаване на издателя и това поведение на приносителя не е
недобросъвестно.) Правата си последният би изгубил с изтичане на давностния
срок по чл.531, ал.1 ТЗ, но давността не се прилага служебно от съда съгласно
чл.120 ЗЗД, приложим и в настоящата хипотеза. А възражение за изтекла
менителнична погасителна давност ответникът е направил след срока по чл.367,
ал.1 ГПК, поради което същото е преклудирано и не може да бъде включвано в
предмета на делото (В този смисъл Решение №236/20.01.2020 г. по гр.д.№4551/2015
г. на ВКС, ІV г.о.).
Възражението,
че лицата, подписали джирото от името на банката, са действали извън
правомощията си, по същността си представлява възражение за липса на
представителна власт, каквото принципно може да бъде правено само от
представлявания – в този смисъл т.2 от ТР №5/12.12.2016 г. на ВКС, ОСГТК. Ето
защо и не следва да бъде обсъждано, още повече, че ТЗ съдържа специална
разпоредба – чл.493, ал.3, според която платецът е длъжен да провери правилността
на реда на джирата, но не и подписите на джирантите.
В
обобщение ищецът доказва да е носител на менителнични права по валиден запис на
заповед, изискуемостта на който е настъпила преди датата на заявлението по
чл.417 ГПК. За пълнота следва да се изложи, макар и да липсват възражения в
тази насока, че е допустимо записът на заповед да се издаде и за лихва върху
сумата, платима на предявяване, като в този случай размерът на лихвата трябва
да бъде посочен, както е в настоящата хипотеза – чл.459 ТЗ, респективно лихвата
може да бъде претендирана за заплащане от издателя наред с главното задължение
по аргумент от чл.506, ал.1, т.1 ТЗ. Възражения в тази насока липсват, но съдът
констатира, че претендираната сума за лихва съответства за посочения в заявлението
по чл.417 ГПК период на определения със записа на заповед годишен размер.
Следователно исковете са основателни и доказани и следва да бъдат уважени
изцяло.
При
този изход на спора, в полза на ищеца се следват разноски на основание чл.78,
ал.1 ГПК. Ищецът има право на държавна такса в общ размер 2 294,52 лв. (4
% от материалния интерес), като е направил разноски и за адвокатско
възнаграждение за последното производство в размер 1 835,40 лв., платено
изцяло по банкова сметка на адвоката, общо 4 129,92 лв., които следва да
се присъдят в тежест на ответната страна, с оглед уважаването на предявените
искове.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Й.И.М., ЕГН **********,***, че същият дължи на И.Г.Г., ЕГН
**********,***, сумата 23 467,67 лв. (двадесет
и три хиляди четиристотин шестдесет и
седем лева и 67 ст.) – главница, както и сумата 33 895,44 лв. (тридесет и три хиляди осемстотин деветдесет
и пет лева и 44 ст.) – лихва в
годишен размер 13,5% за периода от 19.12.2007 г. до 20.09.2018 г., в качеството
си на авалист по запис на заповед за сумата 40 000 лв., ведно с годишна
лихва от 13,5 % от датата на издаването, издаден на 19.12.2007 г. **** от
„НЕКСТ“ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив (понастоящем заличен търговец), авалиран
от Й.И.М., ЕГН **********,***, А.А.Т., ЕГН **********,***, и „ДУБЪЛ ВЕ И КО
МЕДИАСЪРВИСЕЗ БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, прехвърлен чрез джиро на
И.Г.Г., ЕГН **********,***, за които вземания на последния е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№15078/2018 г. по описа за 2018 г. на ПРС, VІІІ гр.с.
Решението е постановено при
участието като подпомагаща страна на А.А.Т., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА Й.И.М.,
ЕГН **********,***, да заплати на И.Г.Г., ЕГН **********,***, сумата 4 129,92 лв. (четири хиляди сто
двадесет и девет лева и 92 ст.) – държавна такса и адвокатско възнаграждение в
производството по ч.гр.д.№15078/2018 г. по описа за 2018 г. на ПРС, VІІІ гр.с.,
и по т.д.№1015/2018 г. по описа на ПОС, ХVІ състав.
Решението подлежи на обжалване
пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: