ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Хасково, 29.09.2020г.
Административен
съд – Хасково, на
двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия П. Костова адм. дело №871 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба от Т.Й.Г. ***, подадена чрез пълномощник адв. М.Д. ***, против
мълчалив отказ на Държавен фонд „Земеделие“ и МЗХГ по подадено от Г. възражение
от 29.01.2020г., против констатации в писмо изх. № 01-6500/663#17 от 16.12.2019г. на Зам.
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и уведомление за откриване
на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно
вземане.
При проверка допустимостта на
жалбата, съдът взе пред вид следната фактическа обстановка:
Установи се по делото, че на
13.06.2016г. Т.Й.Г. е подал заявление за подпомагане форма за физически лица с
УИН 2608071544248 и УРН 23484, в което е заявил за подпомагане схеми и мерки
включващи и „Агроекология и климат“ / мярка 10 /.
С писмо изх.№01-6500/663#17 от 16.12.2019год. на Зам.
изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ лицето е уведомено на основание чл.26
ал.1 АПК, че ДФ“Земеделие“ открива производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане. Посочено е, че производството се
открива на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент
по мярка 10 „ Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г. с изх. № 01-6500/663
от 10.11.2017г. и отхвърлена жалба с решение № 566 от 16.07.2017г. по адм. дело
№ 1247/2017г. на АС – Хасково, потвърдено с решение № 13080 от 03.10.2019г. по
адм. дело № 13111/2018г. на ВАС. В писмото е посочено, че на основание чл.37,
ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и във вр. с чл.28,
чл.29 и чл.32 от Регламент /ЕО/ №809/2014 на Комисията от 17 юли 2014г., са
извършени всички задължителни административни проверки и проверки на място по
заявлението на жалбоподателя и са изплатени суми по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР 2014-2020г., с направление „Контрол на почвената ерозия“.
Общата изплатена сума по посоченото направление, представляваща сбор от
изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи
годината на прекратяване на ангажимента е в размер на 6596.37 лв. В тази връзка
и в съответствие с чл.18, ал.4, буква „а“ от Наредба №7 от 24.02.2015г. в
писмото е указано, че Т.Г. следва да възстанови 100% от посочената сума, което
се равнява на 6596.37 лева. В последния абзац на писмото е посочено, че при несъгласие с направените
констатации, лицето има право да представи в 7-дневен срок от получаването му възражения
и допълнителни доказателства.
С вх.№01- 6500/663 от 30.01.2020 год.
в ДФ“Земеделие“ е подадено възражение от Т.Г. срещу констатации в писмо изх.
№01-6500/663#17
от 16.12.2019год. на Зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ за откриване
на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно
вземане.
На 04.05.2020г. от зам. изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издаден Акт за установяване на публично
държавно вземане №01-6500/663#23,
с който по отношение на Т.Г. е определено да възстанови изплатена субсидия по
направление „ Контрол на почвената ерозия“ за кампания 2015г. в размер на
6596.37 лв. От прочита на същия е видно, че при издаването му органа е
съобразил депозираното от Г. възражение с вх.№01- 6500/663 от 30.01.2020 год.,
като е намерил същото за неоснователно.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че жалбата на Т.Г., против мълчалив отказ на Държавен
фонд „Земеделие“ и МЗХГ по възражение от 29.01.2020г., против констатации в
писмо изх. № 01-6500/663#17
от 16.12.2019г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и
уведомление за откриване на производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане е недопустима.
Първоначално следва да бъде изяснен
характера на писмо изх.№01-6500/663#17 от 16.12.2019год. на Зам. изпълнителния директор на
ДФ “Земеделие“. Както бе посочено по-горе с цитираното писмо, жалбоподателят само
е уведомен, че фондът, на основание чл.26, ал.1 АПК, открива производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Изрично в него се
сочи, че при несъгласие с направените констатации, в 7-дневен срок от
получаване на писмото, Г. може да представи възражения и допълнителни
доказателства по установеното публично вземане.
Съобразно нормата на чл.27, ал.7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В случая акт за установяване на публично
държавно вземане, на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2,
т.8 и т.9 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс е издаден /
лист 71 от делото / и същия е оспорен пред Административен съд – Хасково, за
което е образувано адм. дело № 512/2020г., неприключило с влязло в сила
решение, видно от извършената служебна справка от настоящия състав на съда в
САС „Съдебно деловодство“ – Административен съд Хасково / приложена към настоящото
дело /.
При това положение следва да бъде
прието, че процесното писмо има уведомителен характер; не притежава белезите на
индивидуален административен акт и е част от производство по издаване на АУПДВ
по чл.27, ал.7 от ЗПЗП и съобразно нормата на чл.21, ал.5 АПК не подлежи на самостоятелно
оспорване, с него на основание чл.166, ал.2 ДОПК, е открито производство по
установяване на публично държавно вземане и е издаден съответния
административен акт, който е оспорен от жалбоподателя пред съда, т.е. същият е
реализирал правото си на защита в образуваното административно производство по
издаване на АУПДВ.
На следващо място ако се приеме, че е
налице формиран мълчалив отказ, така както се твърди в жалбата, на Зам.
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по постъпилото на
30.01.2020г. възражение от Т.Г., против констатациите в писмо с изх. №
01-6500/663#17
от 16.12.2019г., то настоящия състав на съда приема, че жалбата отново е
недопустима, поради нейното просрочие. Съгласно чл. 57, ал.1 от АПК административният акт се издава до
14 дни от датата на започване на производството, а когато е необходимо да се
съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на
други граждани и организации да се защитят, актът се издава до един месец от
започване на производството - чл. 57, ал. 5 от АПК. Следователно в случая дори да се
приеме, че срокът за произнасяне на административния орган след нормативно
определения срок от 7 дни от получаване на писмото, не е 14-дневен, а
най-дългият възможен по чл. 57, ал. 5 от АПК, то и в този случай жалбата против
мълчаливия отказ е просрочена, тъй като е подадена едва на 24.04.2020г., а
възможния срок за това е бил 02.04.2020г. / четвъртък – присъствен ден/.
По изложените съображения жалбата, с
която е сезиран съда в настоящия процес следва да се остави без разглеждане,
като недопустима, а производството по делото да се прекрати на основание
чл.159, т.1 и т.5 от АПК.
Водим от което, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Т.Й.Г. ***, против мълчалив отказ на Държавен фонд „Земеделие“ и
МЗХГ по възражение от 29.01.2020г., против констатации в писмо изх. №
01-6500/663#17
от 16.12.2019г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и уведомление
за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 871/2020г. по описа на Административен съд Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с
частна жалба, в 7- седем дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: