Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.08.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осми май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 14692 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 410979 от 18.05.2018 год., постановено
по гр.дело № 35182/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 141 състав, е осъдена З. “Л.И.“-АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание
чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.498, ал.3 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, на Е.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 15000 лв., ведно със законната лихва от 27.04.2017 г. до окончателното
изплащане, заявена като частична
претенция от сума в размер на 60000 лв., и представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 14.12.2016 г. в
гр.Пазарджик, на ул.“ Константин Величков“ № 5, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от травматично
увреждане и стрес, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 20000 лв.,
както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата за деня
26.04.2017 г. С решението на съда е осъдена З. “Л.И.“-АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.А.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 450 лв., представляваща
сторени по делото съдебно- деловодни разноски. С решението на съда е осъдена Е.А.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З. “Л.И.“-АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 35,00
лв., представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски. С решението
на съда е осъдена З. “Л.И.“-АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, сумата 525,00 лв., представляваща държавна такса по уважения иск. С
решението на съда е осъдена З. “Л.И.“-АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Адвокатско дружество „ Г. и П.“, Булстат:********,
възнаграждение в размер на 1017,00 лв.на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната
на ответника- К.И.В., ЕГН **********.
Срещу
решението на СРС, 141 с-в е постъпила въззивна жалба от ответника З.“Л.И.“АД, ***, подадена чрез юрк.Л.С., с искане същото да бъде отменено, в частта в
която е уважен предявения частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ,
за разликата над 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди до размер на сумата от 15000 лв. В жалбата се излагат
доводи, че
решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправни
разпоредби на закона. Твърди
се, че присъденото с обжалваното решение, обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди е в завишен размер, с оглед претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна-
ищец Е.А.В., чрез пълномощника си адв.С.С., оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Третото лице- помагач на страната на
ответника- К.И.В.,
не оспорва подадената въззивна жалба. Моли жалбата да бъде уважена.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд,
като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява
така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните
за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявения от ищцата Е.А.В. срещу ответника
З. “Л.И.“***, частичен иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ, в частта, в която същия е
уважен до размер на сумата от 15000 лв. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146
от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните
по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност, в обжалваната част. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи от фактическа и правна страна за наличие на
предпоставките на чл. 432, ал.1 от КЗ за ангажиране на отговорността на
ответника и за размера на дължимото обезщетение на ищцата за претърпени
неимуществени вреди, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Изводите на
съда са обосновани с оглед данните по делото. Доводите в жалбата са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
В настоящия
случай не се спори, а това
се установява и от събраните доказателства,
че са налице
всички предпоставки по чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ за ангажиране
на отговорността на ответника, като застраховател на деликвента по
"Гражданска отговорност"
за причинените на ищцата неимуществени вреди от ПТП, станало
на 14.12.2016 г. в гр.Пазарджик. Спорният въпрос по делото е относно размера
на дължимото обезщетение на
ищцата за претърпени от нея неимуществени вреди- болки и
страдания. Съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК
въпросът за наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество като застраховател по риска „Гражданска отговорност” на
виновния за ПТП водач не може да бъде пререшаван от въззивния
съд.
Във връзка
с доводите в жалбата относно конкретно определения размер на претърпените от ищцата неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението
за неимуществени вреди се определя
от съда по
справедливост. Критериите за определяне на
размера им са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността
и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС №
4/23.12.1968 г. Понятието,, справедливост " по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му и обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и др. /в този смисъл ППВС 4/1968 г./. При определянето му
съдът следва да отчете характера
и вида на претърпените болки и страдания, техният интензитет и продължителност, всички други особености
и обстоятелства по случая.
В случая, видно от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- медицинска експертиза
прието, като неоспорено от страните по делото, което съдът кредитира изцяло,
като компетентно и обективно изготвено, се установява, че в резултат на
настъпилото пътно-транспортно произшествие/ПТП/ на 14.12.2016 г. при прегледи и
изследвания на ищцата Е.А.В. са установени контузия на главата с разкъсно- контузна рана в
окосмената й част, и сътресение на главния мозък, както и данни за гръдно-
коремна контузия. Проведено било лечение с налагане на шев на рана и
реимплантиране на скалп, и консервативно медикаментозно лечение, и активно
наблюдение за мозъчното сътресение. Пострадалата била изписана на 17.12.2016 г.
и постъпила отново в болница на 25.12.2017 г. с констатиран световъртеж от
централен произход. Установява се, че е налице причинно- следствена връзка
между причинените на ищцата травми и настъпилото ПТП. Установява се също така,
че болките от мекотъканните увреждания са отшумели за
около една- две седмици, като от получената черепно- мозъчна травма с мозъчно
сътресение, възстановяването продължавало за около 25- 30 дни. В процесния случай при пострадалата след инцидента е
регистриран за първи път световъртеж от централен произход- централен отоневрологичен синдром /ЦОНС/. Световъртежът от централен произход представлявал усещане
за движение или въртене на пациента или на заобикалящата го среда спрямо него.
Той можело да се дължи, както на заболявания, така и на травми на централната
нервна система. Като цяло в комбинация или поотделно симптомите на централния отоневрологичен синдром можели значително да засегнат
качеството на живот на пациента и дори да го инвалидизират.
Установява се също така, че в конкретния случай са налице медицински данни, че
при пострадалата от преди инцидента е била налице хронична мозъчно- съдова
болест с преживян мозъчен инсулт, и на този фон няколко дни след инцидента е
настъпила рязка изява на симптоматиката на ЦОНС. При тези данни с голяма
вероятност следвало да се приеме, че развитието на ЦОНС е обусловено именно от
причинената при ПТП травма, насложила се на фона на болестното увреждане на
мозъка травма. Последиците от това усложнение перистират
и към момента на прегледа, без данни за изявена тежка декомпенсация.
Тези последици щели да се изявяват и за в бъдеще, като от лечението е възможно
само да се намали честотата, броя и тежестта на пристъпите. От друга страна,
установения ЦОНС можело да се приеме, като трайна последица за здравето на
пострадалата.
С оглед така установеното от
заключението на СМЕ и от кореспондиращите му свидетелски показания, и
съобразно посочените по -горе критерии, въззивният
съд намира, че съответно на справедливостта би било обезщетение за неимуществени
вреди в общ размер на 15000 лв. Т.е. основателна е предявената от ищцата
частична искова претенция по чл.432, ал.1 от КЗ до размер на сумата от 15000
лв.- част от вземане в общ размер от 60000 лв. за обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди от ПТП, станало на 14.12.2016 г. в гр.Пазарджик.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
настоящата въззивна инстанция взе предвид: характера
и тежестта на увреждането на здравето на ищцата, изхождайки от характера на
получените травматични увреждания, периодът на лечение на причинените контузии
и настъпилите от тях последици за здравето на ищцата, продължителността на
понесените във връзка с уврежданията болки и интензивността им, начинът на
причиняване на телесните увреждания и стреса, възрастта на пострадалата, както
и обстоятелството, че за в бъдеще не се
очаква подобрение на здравословното състояние на ищцата, предвид установения
след настъпилото ПТП и причинената при него травма, централен отоневрологичен синдром /ЦОНС/, който може да се приеме,
като трайна последица за здравето на пострадалата ищца.
На
следващо място общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на обществото е обусловено и от съществуващата икономическа конюнктура
в страната към релевантния за спора момент. За да бъдат отчетени реалните
икономически условия, имащи значение за приложението на чл.52 от ЗЗД, следва да
бъдат взети предвид и обсъдени и лимитите на застрахователно покритие по
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от която
произтича отговорността на ответника- застраховател. Като паричен еквивалент на
претърпените болки и страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди
изискват съобразяване на конкретните икономически условия, чийто обективен
белег са и лимитите на застраховане макар да нямат самостоятелно значение по
отношение на критерия за справедливост /в този смисъл- Решение № 31/25 март
2014 г. по т.дело № 1203/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 217 от 20.12.2017
г. по т.дело № 990/2017г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 15 от 12.02.2018 г. по
т.дело № 1423/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС и др./.
Посочените факти, които в съвкупността си
формират съдържанието на понятието „справедливост”, мотивират настоящия въззивен състав да приеме за неоснователни изложените във въззивната жалба
оплаквания, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени
от ищцата, в резултат на ПТП, станало на 14.12.2016 г. в гр.Пазарджик, е
определен от първоинстанционния съд в нарушение на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, че същия е завишен и не удовлетворява залегналото в
закона изискване за справедливост. Спазвайки задължителните указания в ППВС №
4/1968 г., съдът приема, че обезщетение за неимуществени вреди от 15000 лв./ петнадесет
хиляди лева/ е съответно на справедливостта, същото не е завишено не само от гледна точка на
действителния обем на вредите претърпени от ищцата, а и с оглед съществувалата
към момента на увреждането /14.12.2016 г./ обществено - икономическа обстановка
в страната. Динамично променящата се икономическа конюнктура намира отражение в
непрекъснато нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната
отговорност „Гражданска отговорност” на автомобилистите, от която произтича
отговорността на ответника - застраховател. От друга страна лимитите не са
самостоятелен критерий при прилагането на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, но следва да бъдат отчетени при формиране на размера на следващото се
обезщетение за неимуществени вреди.
С
оглед на изложеното и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По отношение
на разноските за въззивното производство.
С оглед изхода на спора на въззивника-
ответник не се следват разноски за настоящата инстанция. От друга страна, с
оглед изрично направеното искане, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата/ ЗА/ ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С.С., пълномощник на въззиваемата
страна- ищец Е.А.В., адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1068 лв./
с включен ДДС/, предвид обстоятелството, че същия е оказал безплатна адвокатска
помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на въззиваемата
страна- ищец Е.А.В., видно от приложен по делото договор за правна защита и
съдействие от 02.05.2019 год. за въззивната инстанция.
Съдът приема, че при присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на
адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 от ЗА
вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да
включва ДДС./ в този смисъл е определение № 306 от 06.06.2017
г. по ч.т.дело № 2559/ 2016 г. на ВКС, Т.К., ІІ т.о./.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
№ 410979 от 18.05.2018 год.,
постановено по гр.дело № 35182/2017 г. на
СРС, ІІІ Г.О., 141 състав, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА
З. “Л.И.“-АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адвокат С.Е.С., ЕГН **********, с адрес: ***, офис 2А, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1068 лв. /
хиляда, шестдесет и осем лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.