РЕШЕНИЕ
№ 1134
гр. Бургас, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120106481 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в .............................., представлявано от Ю.Б.Ц.,
съдебен адрес в ............................ чрез адв.В.Г., против Д. И. Л., ЕГН **********, с която е
предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане към него в размер на 49,95 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер **********/16.05.2017 г., сключен между
ответника и „БТК“ ЕАД, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на
всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура
№................/22.06.2018 г. за периода 22.05.2018 г. – 21.06.2018 г., което вземане е предмет на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№4946/2021 г. по описа на БРС.
Ищецът твърди, че между ответника и „БТК“ ЕАД има сключен договор за предоставяне
на далекосъобщитетлни услуги с клиентски номер **********/16.05.2017 г. за ползване на
мобилна услуга за номер ................ при условията на тарифен план ........................... с
месечна абонаментна такса 19,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца, съответно до 16.05.2019
г., по който ответникът е неизправна страна, тъй като не е заплатил дължимите суми за три
последователни отчетни месеца – м.02.2018 г., м.03.2018 г. и м.04.2018 г. за потребените от
него електронни услуги за периода на потреблението им 22.01.2018 г. – 21.04.2018 г.
Неплащането им е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната и да издаде крайна фактура с начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 49,95 лева. На следващо място се
1
твърди, че с Договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към
ответника на „С.Г.Груп“ ООД, а с Договор за цесия от 01.10.2019 г. вземанията са били
прехвърлени от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ООД.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, представя молба, вх.№17736/23.05.2022
г.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения му от съда особен представител
депозира писмен отговор на исковата молба, в който на подробно изложени аргументи
изразява становище за неоснователност на иска. Наред с това оспорва вземането на „БТК“
ЕАД спрямо Л. да е било предмет на договор за цесия, първоначално сключен със
„С.Г.Груп“ ООД, а впоследствие и с ищеца по делото, като сочи, че ответникът не е бил
надлежно уведомен за извършеното прехвърляне. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения особен представител,
който поддържа отговора на исковата молба, ангажира доказателства.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Приет като доказателство по делото е Договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер **********/16.05.2017 г. за ползване на мобилна услуга за номер
................ при условията на тарифен план ........................... с месечна абонаментна такса 19,99
лева, от съдържанието на който става ясно, че е сключен между „БТК“ ЕАД и ответника за
срок от две години, съответно до 16.05.2019 г. Налице са данни, че във връзка със сключения
договор и предоставените услуги операторът е издал фактури, сумите по които няма данни
да са платени от страна на ответника.
Приета като доказателство по делото е фактура – месечна сметка №................... от
22.06.2018 г. на стойност 171,51 лева, от съдържанието на която става ясно, че сумата е
формирана от стойността на неустойка за тарифен план ........................... в размер на 49,94
лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договор – за устройство в размер на 67,72
лева.
Приети като доказателства по делото са още Договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.10.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, пълномощно, потвърждение
за прехвърляне на вземания по чл.99, ал.3 от ЗЗД, Уведомление за цесия, договор за
прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД,
извлечение от приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., Уведомление за цесия,
от съдържанието на които става ясно, че кредиторът по договора за мобилни услуги е
прехвърлил на настоящия кредитор, вземанията, които има спрямо ответника Л., за което
последният е уведомен с получаване на препис от исковата молба и приложенията й чрез
особен представител.
2
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице, по която дава
заключение, че по фактура №.................../22.06.2018 г. на стойност 117,66 лева, няма
извършено плащане.
По делото е извършена съдебно-графологическа експертиза, вещото лице, по която дава
заключение, че подписът, положен в декларацията от 16.05.2017 г. е положен от ответника.
По делото е приложено ч.гр.д.№4946/2021 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на
което е видно, че е образувано на 08.07.2021 г. по заявление на „ЮБЦ“ ЕООД, по което има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1739/12.07.2021
г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от 49,95 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга от 16.05.2017 г., за което е издадена фактура
№.................../22.06.2018 г.
При така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните изводи:
Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №6481 по описа на Бургаски районен съд за 2021 г., против длъжника в
заповедното производство по ч.гр.д.№4946/2021 г. по описа на РС-Бургас, е подадена в
едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с
разпореждане от 09.08.2021 г., от лице легитимирано да предяви иск, поради което и същият
се явява допустим.
В тежест на ищеца бе да се установи наличието на облигационна връзка с ответника.
Същата не се оспорва от ответника, чрез назначеният му от съда особен представител и се
установява от приетия като писмено доказателство договор. По своята същност договорът
касае доставката на далекосъобщителна услуга, доколкото не са наведени твърдения и
представени доказателства за уговорка в различен смисъл, и поради това отношенията
между страните се регламентират от общите правила за договорните задължения с предмет
натурална престация. Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена
доставка. Подписвайки договора, потребителят декларира, че е запознат, приема и е получил
екземпляр от ОУ на дружеството по повод договорните отношения. В настоящия случай от
ищцовото дружество са представени фактури и приложения към тях, от които са видни вида,
количеството и стойността на потребените услуги и сумите по тях, които не се претендират
от ищеца.
Относно претендираната неустойка.
Съобразно нормата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като
идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения. Допустимо е уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното
прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била
3
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като
преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент
– т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации: операторът се задължава да предостави
на потребителя ползването на услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я
заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на три месечни
абонаментни такси, операторът по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без
да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече,
доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз
основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза
извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка в полза на оператора при предсрочно прекратяване
на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в
размер на три абонаментни вноски, считано от прекратяване на договора е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Ето защо установителният иск за неустойка в размер на 59,97 лева, следва да се отхвърли
като неоснователен.
В тежест на ищеца следва да се възложат разноските за възнаграждение на вещи лица в
общ размер на 384,30 лева, които се дължат по сметка на РС-Бургас.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК иск на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в ............................ представлявано от Ю.Б.Ц., против Д. И.
Л., ЕГН **********, адрес в ..........................., с която е предявен иск за приемане за
установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане към него в размер
на 49,95 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер **********/16.05.2017 г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД,
представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга
от сключения договор, за което е издадена фактура №................./22.06.2018 г. за периода
22.05.2018 г. – 21.06.2018 г., което вземане е предмет на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д.№4946/2021 г. по описа на БРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
............................ представлявано от Ю.Б.Ц., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Бургас, сумата
4
от 384,30 лева, представляваща възнаграждение за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5