РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Благоевград, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210100023 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Е.“ /с предишно наименование “Ч.”/, ЕИК, със
седалище и адрес на управление - гр. С., район „М.”, бул. ’’Ц.” № , бл. ”Б.”, Бизнес център,
представлявано от законните представители П. Х. и В. Л. С., чрез пълномощника им
юрисконсулт И. П. против Л. А. А., ЕГН **********, от гр. С., ул. „З.“ №.
Ищецът твърди, че претендираните вземания са задължения на ответника, който ползвал
процесния недвижим имот и доставяната в него ел. енергия. Сочи, че на 18.05.2019г.
служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са извършили техническа проверка на
средството за търговско измерване (СТИ), отчитащо електроенергията, потребявана в
процесния обект, за който е открита партида с абонатен № **********, с титуляр ответника.
Заявява, че в момента на контролната проверка бил съставен Констативен протокол /КП/ №
3026108/18.05.2019г., в присъствието на независимия свидетеля В. М. Г. – член на
Федерацията на потребителите. Поддържа, че потребителят е бил потърсен, но не е бил
намерен, като за проверката била уведомено МВР. Излага, че при проверката било
констатирано неправомерно въздействие върху СТИ, чрез промяна в схемата на свързване
на измервателната му система, изразяваща се в направено присъединяване без СТИ с
проводник 1х6 кв.мм., като единият край на присъединяването бил свързано към изходящата
фазова клема на входящия предпазител, а другият към изходящата фазова клема на
изходящия предпазител, вследствие на което консумираната ел. енергия не се е отчитала.
Смята, че проверката била извършена в съответствие с изискванията на приетите от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем с наименование
Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/) Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ. бр. 35 от 30.04.2019 г. Навежда, че въз основа на
резултатите от процесната проверка, обективирани в нарочен констативен протокол, и
съгласно предложение за корекция на сметка, съобразено с методиката, уредена в ПИКЕЕ, е
била извършена корекция на сметката на абоната за установения в цитираните правила 90-
дневен период, възлизаща на исковата сума за главница в размер от 351,14 лв., за което била
издадена фактура № **********/31.07.2019 г. за периода от 01.03.2019г. до 18.05.2019г.
Счита, че ответникът му дължал и мораторна лихва върху главницата в размер на 67,39 лв.
1
за периода 13.08.2019 г. до 09.08.2021 г.
Ответникът Л. А. А., чрез особения си представител адв. М. Й. Л., счита предявените
срещу него искове за неоснователни. В тази връзка излага доводи, че ищецът не разполагал
с основание да извършил процесната корекция на сметка, поради което спорната сума не се
била държала. Смята, че имало противоречие между ПИКЕЕ и чл. 98а, ал.2, т. 6 ЗЕ, поради
което следвало да се приложи чл. 15, ал. 3 ЗНА.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 351,14 лв. /триста
петдесет и един лева и четиринадесет стотинки/ - главница, представляваща дължима сума
на клиент, фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия на основание чл.83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и чл.
56 на издадените въз основа на тази разпоредба Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, публикувани в ДВ на 30.04.2019 г., според фактура №
**********/31.07.2019 г. за сумата от 351,14 лева за периода от 01.03.2019г. до 18.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на заявлението в
съда /17.08.2021г./ до окончателното погасяване.
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 67,39 лв.
/шестдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/ - представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода 13.08.2019 г. до 09.08.2021 г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.08.2021г. по ч. гр. д. № 2115/2021г.
на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
Относно иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В принципен план уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от
кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ извършването на проверка на средството
за търговско измерване, отчитащо потребяваната ел. енергия в процесния обект, при която е
констатирано твърдяното в исковата молба неправомерно въздействие; 2/ спазването на
изискванията на ПИКЕЕ при осъществяването на проверката; 3/ съответствие на
преизчисляването на сметката на ответника с методиката, уредена в ПИКЕЕ, както и че то
касае визирания в правилата 90-дневен период и отговаря на цените за доставка на ел.
енергия, действащи за процесния период, и 4/ неизпълнение на корелативното задължението
на потребителя за заплащане на преизчислената му сметка.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответницата трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението
на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Видно от лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. и решение № И2-Л-135/9.12.2013 г. ответното
дружество е лицензирано за дейността „разпределение на електрическа енергия“ за срок от
35 години, на обособена територия, включваща административните области София,
Софийска, Благоевград, Перник, Кюстендил, Монтана, Враца, Видин, Плевен. Лицензията
включва и дейност координатор на специална балансираща група за компенсиране на
технологичните разходи в електроразпределителната мрежа.
От събраните по делото доказателства става ясно, че през процесния период (от
01.03.2019г. до 18.05.2019г.) страните са се намирали в облигационно отношение, касаещо
предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа,
2
собственост на ищеца, до мястото на доставка на обекта („етаж от къща“ в гр. С., ул. „З.“
№) на ответника, в качеството на потребител (абонат с абонатен № **********).
Същевременно във връзка с присъединяването на електроснабдения обект към
разпределителната мрежа на ищеца, ответникът е бил обвързан от общите условия на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи на последното дружество,
одобрени също с решение от 07.11.2007г. и изменени с решение от 26.04.2010г. на ДКЕВР.
Самата продажба на електрическа енергия е била регулирана от общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, одобрени
с решение на ДКЕВР от 07.11.2007г. и изменени и допълнени с решение от 26.04.2010г. на
същата комисия.
Като част от писмените доказателства по делото е приобщен Констативен протокол /КП/
№ 3026108/18.05.2019г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на
електрическа енергия. Съгласно съдържанието му, на датата на неговото съставяне,
служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (П. И. П. и Р. В. К.), в присъствието на
един свидетел – представител на Федерация на потребителите – гр. София (В. М. Г.), са
извършили проверка на СТИ (електромер), отчитащо електроенергията, потребявана в
процесния обект. В обсъждания протокол е отразено, че при проверката е установено
следното: СТИ е прекъснато за неплащане; направено присъединяване без СТИ с проводник
2
ПВА 1х6мм, като единият край на присъединението е свързано към изходящата фазова
клема на входящия предпазител, а другият-към изходящата фазова клема на изходящ
предпазител; по този начин е направена промяна в схемата на свързване за измерване на
ел.енергия; вследствие на това консумираната ел.енергия не се отчита. В протокола е
записано още, че потребителят е бил потърсен на обекта, за да бъде поканен да присъства по
време на проверката, но същият е отсъствал при извършената проверка. Посочено е също
така, че след проверката присъединението е премахнато и жилището е оставено временно
без захранване. Отразено е също така, че констатациите са демонстрирани пред
представителя на Федерация на потребителите – гр. София (В. М. Г.), както и че е била
уведомено ОД на МВР-Благоевград, но не е присъствал служител на МВР.
Изложеното в обсъждания констативен протокол се потвърждава изцяло от разпита на
свидетелите П. И. П. и В. М. Г., които са участвали при извършването на проверката –
първият като служител на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, а вторият като свидетел по
съставения КП. От съдържанието на техните показания може да се направи извод, че същите
са последователни и логични и в тях не се наблюдават противоречия по отношение на
основните факти, касаещи начина на осъществяване на проверката и направените в резултат
на нея констатации. Същевременно гласните доказателствени средства, формирани с
участието на тези двама свидетели, внасят яснота и по въпроса търсен ли е бил
потребителят, за да присъства на самата проверка. В тази насока свидетелят П. П. е
категоричен, че абонатът е търсен, като при разпита си в открито съдебно заседание посочи,
че е първо е отворил вратата, но след като ги е видял, я бил затворил. В същия смисъл са и
показанията на другия свидетел В. Г., която си спомня, че на проверката е видяла абонатът
да скача от прозореца на апартамента и да изчезва. Не без значение в коментирания аспект е
и това, че заявеното от двамата свидетели не се опровергава от останалия доказателствен
материал.
На базата на цитирания по-горе констативен протокол ищцовото дружество, в качеството
му на доставчик на електроенергия, е извършило корекция на консумираната електрическа
енергия за периода от 01.03.2019г. до 18.05.2019г.
Видно от преписка УРИ.№785200- 432/2023г. по описа на 02 РУ – Благоевград, ведно с
докладна записка от 28.02.2023 г., изготвена от ПИ Т. М. и Дневник за предложения и
сигнали с УРИ7852р-863/17.01.2019 г. на 02 РУ – Благоевград е, че на деня на проверката
18.05.2019г. в 08:00 дежурният при 2 РУ-Благоевград е бил уведомен от служители на
ищеца за неправомерно ползване на ел.енергия в гр. Симитли.
3
Във връзка с обсъжданата корекция на сметката до потребителя на 20.05.2019г. е било
изпратено уведомление за извършената проверка, като било изпратено и копие от КП,
съставен при проверката и справка за преизчислените количества електрическа енергия,
което заедно с процесната фактура са му били изпратени с известие за доставяне.
От заключението на допуснатата съдебно – техническа експертиза (СТЕ) се констатира,
че: посоченото в КП състояние на електрическата схема на свързване /направено
2
присъединяване без СТИ с проводник ПВА1-1х6мм, като единият край на присъединението
е свързано към изходящата клема на входящия предпазител, а другият-кьм изходящата
фазова клема на изходящ предпазител. По този начин е направена промяна в схемата на
свързване за измерване на ел.енергия. Вследствие на това консумираната ел.енергия не се
отчита/ представлява промяна на правилната електрическа схема на електромера за
измерване на консумираната електроенергия, като вследствие на посоченото състояние е
осъществен нерегламентиран достъп, респективно промяна схемата на свързване на
ел.измервателната система за абоната, което е довело до пълно неотчитане на потребената
ел.енергия в процесното жилище; самото преизчисляване на сметката на ищеца е извършена
в съответствие с методиката, въведена с ПИКЕЕ и касае предвидения в чл. 48, ал. 1 от
цитираните правила 90-дневен период и съответства на действащите за процесния период
цени на електрическата енергия, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР). Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице.
Предвид горните фактически данни и спецификата на конкретния спор, централният
правен въпрос, от който е детерминирано неговото разрешаване, се свежда до това дали
ищецът е материалноправен легитимиран да начисли и събере процесната сума за
преизчислените количества ел. енергия.
За да се отговори на втория въпрос следва да се анализират отношенията по доставка на
ел. енергия. Тези отношения са подробно уредени в Закона за енергетиката и издадените въз
основа на него подзаконови актове, която уредба има предимство пред общата уредба по
гражданското и търговско законодателство, прилагащо се само субсидиарно. Спецификите
произтичат от естеството на електрическата енергия, както и от способите за нейната
доставка до крайните клиенти след нейното производство. Транспортирането на енергията
се извършва чрез съответните преносни и разпределителни мрежи, за чиито оператори
законът предвижда естествен монопол за извършване на съответните мрежови услуги - на
територията на страната се издава само една лицензия за пренос на ел. енергия /чл. 43, ал. 1,
т. 1 ЗЕ/, а за обособена територия от страната се издава само една лицензия за разпределение
на ел. енергия /чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗЕ/. Същевременно и с цел защитата на конкуренцията е
установена забрана за тези естествени монополисти да извършват друга дейност, подлежаща
на лицензиране по този закон, поради което те не могат да произвеждат ел. енергия или да
търгуват с такава - чл. 44, ал. 1 и 3 ЗЕ. Търговия с ел. енергия могат да извършват само
търговци, получили лицензия за производител на енергия, обществен доставчик, доставчик
от последна инстанция, краен снабдител, търговец на ел. енергия, оператор на борсовия
пазар или координатор на балансираща група. Крайни клиенти могат да купуват ел. енергия
само от такива лицензирани доставчици съобразно регламентирания обхват на дейността на
последните. Съобразно чл. 91, ал. 1 и чл. 98в ЗЕ отношенията между основните участници в
електроенергийната система /производители, мрежови оператори, доставчици и крайни
клиенти/ са детайлно уредени в Правилата за търговия с електрическа енергия, приети от
КЕВР (ДВ, бр. 66/23.07.2013 г., изм. и доп.), както и в други нормативни актове. Макар
ПТЕЕ да предвиждат, че по принцип тези участници уреждат конкретните си отношения в
сключени между тях договори, то е установена засилена административна регулация, която
е част от естественото съдържание в тези договори.
Според тази нормативна регулация крайният клиент се намира в облигационни отношения
както с продавача /доставчика/ на ел. енергия, така и с оператора на съответната преносна
или разпределителна мрежа, към която е присъединен. Ако крайният клиент е присъединен
4
към електропреносната мрежа, той е обвързан с оператора на същата от договор за достъп до
електропреносната мрежа и предоставяне на системни услуги и договор за пренос на
електрическа енергия през електропреносната мрежа /чл. 12, ал. 2, т. 1 и чл. 13, ал. 2, т. 1
ПТЕЕ/. Ако крайният клиент е присъединен към електроразпределителната мрежа, той е
обвързан с оператора на същата от договор за достъп и пренос на ел. енергия през
електроразпределителната мрежа при общи условия /чл. 14, ал. 2, т. 1 ПТЕЕ/. И в двата
случая спрямо тези договори за мрежови услуги се прилагат общи условия, одобрени от
КЕВР /чл. 21, ал. 1, т. 4 ЗЕ/ и публикувани по реда на чл. 104а, ал. 3 ЗЕ. Ползването на
мрежовите услуги не е безплатно за крайните клиенти, а те дължат на съответните
оператори заплащане на цена за достъп и пренос и за електропреносната мрежа и за
електроразпределителната мрежа, които цени са регулирани от КЕВР /чл. 30, ал. 1, т. 10 и 13
ЗЕ/.
Същевременно, между оператора на електропреносната мрежа и оператора на съответната
електроразпределителна мрежа също следва да се сключи договор за достъп до
електропреносната мрежа и предоставяне на системни услуги и договор за пренос на
електрическа енергия през електропреносната мрежа /чл. 12, ал. 2, т. 3 и чл. 13, ал. 2, т. 3
ПТЕЕ/. В тези договори следва да се уредят редът и условията за превеждане от операторите
на електроразпределителни мрежи на преносния оператор на сумите за достъп до и за
пренос през електропреносната мрежа, дължими от клиенти и производители за обекти,
присъединени към електроразпределителната мрежа /чл. 12, ал. 3 и чл. 13, ал. 3 ПТЕЕ/.
Предвидено е и, че между оператора на съответната електроразпределителна мрежа и
съответния краен снабдител следва да се сключи договор за уреждане на финансовите
взаимоотношения във връзка с разплащанията на мрежовите услуги /чл. 14, ал. 3 ПТЕЕ/.
Подобно уреждане на тези финансови въпроси е необходимо, тъй като по принцип крайните
клиенти не заплащат мрежовите услуги пряко на съответния оператор на мрежа, а заплащат
същите на техния доставчик на енергия - крайния снабдител, търговец на енергия или
доставчик от последна инстанция /чл. 28, ал. 1, чл. 31, ал. 1 ПТЕЕ/. Доставчикът на енергия
заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа мрежовите услуги за съответния
ценови период за цялото фактурирано количество ел. енергия, а последният пък заплаща на
независимия преносен оператор мрежовите услуги, относими към електропреносната мрежа,
за цялото количество ел. енергия, пренесено до крайни клиенти, присъединени към
съответната електроразпределителна мрежа, при това - независимо дали са получили
плащане от клиента /чл. 28, ал. 2 и 3, чл. 31, ал. 2 ПТЕЕ/. Мрежовите услуги се заплащат от
клиентите върху фактурираните количества активна ел. енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени /чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ/.
Следователно, независимо, че за мрежовите услуги крайните клиенти се намират в
договорни отношения със съответния оператор на мрежа, то по силата на специалната
регулация оправомощени да фактурират и събират дължимите суми за ползване на тези
услуги са съответните доставчици на енергия, при това - от свое име. От своя страна
доставчиците следва да преведат на съответния мрежови оператор сумите за мрежови
услуги за съответния ценови период, определени на база отчетеното количество активна ел.
енергия, ползвано от крайните клиенти, независимо дали са получили плащане от
клиентите. Същевременно, самите оператори на мрежови услуги се намират помежду си във
финансови взаимоотношения, по силата на които операторите на електроразпределителни
мрежи следва да преведат на преносния оператор на сумите за достъп до и за пренос през
електропреносната мрежа, дължими от клиенти и производители за обекти, присъединени
към електроразпределителната мрежа. Тази специфична регулация представлява съществено
отклонение от общия правен режим на облигационните отношения, но очевидно е
предвидена с цел улесняване на крайните клиенти, които следва да заплащат всички суми на
5
един субект, вместо на трима /един доставчик на енергия и двама оператори на мрежи -
преносна и разпределителна/. Това не означава, че доставчикът на енергия замества
мрежовия оператор в облигационното му отношение с крайния клиент, а че е налице
специално нормативно овластяване да упражни от свое име правата на мрежовия оператор
спрямо клиента. По тази причина доставчикът има право да събере от свое име вземанията
за цена за мрежовите услуги - доброволно или принудително, вкл. и чрез съдебна и
изпълнителна защита. Подобен правен механизъм на уреждане на търговските отношения в
областта на електроенергетиката, не е изключение, а намира приложение и в редица други
хипотези.
По-специално, подобна регулация съществува и за отношенията, касаещи измерването на
количествата ел. енергия, вкл. в хипотезите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия. Съобразно чл. 87, ал. 2, т. 6 и чл. 89, т. 6 ЗЕ част от мрежовите услуги,
които предоставят операторите на мрежи, е измерването на електрическата енергия в
електропреносната и електроразпределителните мрежи. По правило средствата за търговско
измерване са собственост на мрежовите оператори /чл. 120, ал. 1 ЗЕ/, а не на доставчиците
или клиентите на енергия, като операторите осигуряват техническо и метрологично
обезпечаване, развитие и модернизация на средствата за търговско измерване и предоставят
информация от базата данни от измерванията на доставчиците /чл. 110 ЗЕ/. По силата на
законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ отношенията относно измерването на енергия
се уреждат от приети от КЕВР правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или
за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни.
В изпълнение на делегацията КЕВР е утвърдила действащите ПИКЕЕ (ДВ, бр.
35/30.04.2019 г., изм. и доп.), в чийто раздел IX е уреден редът и начините за преизчисляване
на количеството ел. енергия. Предвидено е, че това преизчисляване се извършва след
проведени проверки, чиито резултати са закрепени в констативен протокол, който се
подписва от представител на мрежовия оператор и от ползвателя или негов представител,
като при отсъствие на такъв или отказ да подпише се подписва и от свидетел, който не е
служител на оператора, а протоколът се изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с
обратна разписка - чл. 49, ал. 3 и 4 ПИКЕЕ. Подробно е уредено как се процедира в
различните хипотези на установено несъответствие на метрологичните и/или техническите
характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта
и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на
чужд за средството за търговско измерване елемент, както и ако повредата в СТИ се дължи
на форсмажорни обстоятелства или ако е установено добавяне на чужд за системата елемент
или друга намеса, представляваща промяна на схемата на свързване, което не влияе на
изправността на средството за търговско измерване /чл. 49, ал. 5 - 8/. Правилата уреждат
начините за преизчисляване на количеството ел. енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване, неправомерно въздействие, повреда на СТИ или в случай
на ел. енергия, измерена с показания в невизуализиран регистър на СТИ. В тези случаи се
извършва корекция на сметка на крайния клиент по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а,
ал. 2, т. 5 от ЗЕ, която съставлява корекция на фактурираното количество ел. енергия за
предходен период, което от своя страна води до промяна в цената, дължима от клиента за
предоставената му престация - както за потребената енергия по продажбеното отношение с
доставчика, така и на потребените мрежови услуги по правоотношението със съответния
оператор на мрежа. В този смисъл тази корекция се отразява не само върху продажбената
6
цена на потребената от клиента енергия съобразно общите му задължения по чл. 183 и чл.
200, ал. 1 ЗЗД, но корекцията може да е в полза на клиента, когато му е начислено по-голямо
количество ел. енергия от реално използваното и той е надплатил, в който случай е
безспорно, че му се връща не само надплатената цена за доставена енергия, но и
надплатената цена за мрежовите услуги по правоотношението с мрежовия оператор,
зависеща от доставеното количество енергия /чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „б“ ЗЕ, чл. 57 ПИКЕЕ/.
Отчитайки спецификата на отношенията с клиента ПИКЕЕ диференцира хипотезите на
корекция на цената, когато тя не се извършва в полза на клиента, а той следва да заплати
допълнителни суми. Регулацията предвижда следното: 1) корекцията се извършва от и в
полза на доставчика на енергия в хипотезата на чл. 56, ал. 4 във вр. с чл. 53, ал. 1 ПИКЕЕ -
когато поради повреда или неточна работа на тарифния превключвател, използваната
електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани
от ползвателя, като в тези случаи преизчислените количества енергия се заплащат от
потребителя по цената за съответната тарифа; 2) корекцията се извършва от и в полза на
оператора на електроразпределителната мрежа - във всички останали случаи на
преизчисляване - чл. 56, ал. 1 и 2 ПИКЕЕ. В последната хипотеза операторът предоставя на
ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел. енергия, както и
информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за
„задължения към обществото“ /чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ/. Определената сума се заплаща от
ползвателя на мрежата на оператора на съответната мрежа /чл. 56, ал. 2/, като
преизчислените количества ел. енергия се фактурират по действащата за периода на
преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичните
разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор /чл. 56, ал. 3/.
Както е видно от ал. 1 на чл. 56 ПИКЕЕ преизчислените количества ел. енергия се
отразяват както на дължимите суми за самата доставена енергия, така и на сумите за
мрежови услуги, /с посоченото изключение/, макар и глобалната сума да се определя на база
действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел. енергия за
покриване на технологичните разходи по ал. 3. Всяко от тези вземания се дължи от клиента
в рамките на отделните облигационни отношения с доставчика и с мрежовия оператор, но
по силата на изричното нормативно овластяване право да получи и събере дължимите суми
има само мрежовия оператор. Както бе посочено по-горе, подобно отклонение от общите
облигационни правила е установено и при нормалния ход на отношенията в
електроенергетиката, където то е с обратен знак - доставчикът получава от клиента както
цената за доставената енергия, така и цената за мрежовите услуги. И едното и другото
отклонение е обусловено от спецификите на отношенията в сферата на
електроснабдяването, в която участват множество субекти. И едното и другото отклонение е
уредено в нормативни правила, приети от КЕВР - ПТЕЕ и ПКИЕЕ. Правото на КЕВР да
приеме тези правила произтича от изрични законови делегации и е в техните рамки, поради
което така уредените отклонения не противоречат на закона. Това отклонение е създадено в
интерес на клиента, така че плащането да е към един субект, а начинът на разпределение на
сумата между съответния доставчик и мрежовия оператор е въпрос на техните вътрешните
финансови отношения, които се уреждат с договор съгласно ПТЕЕ, независимо кой е събрал
сумата.
Ето защо уредбата на чл. 56, ал. 1-3 ПИКЕЕ не е в противоречие с разпоредбите на чл.
98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, нито излиза извън рамките на законовата делегация за
приемане на ПИКЕЕ или на ПТЕЕ, тъй като законът е делегирал на КЕВР цялостната
подзаконова регламентация на отношенията между крайните клиенти, доставчиците на
енергия и операторите на мрежи. В този смисъл е и практиката на ВКС (вж. решение №
77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г., решение № 60269/27.05.2022 г. по гр. д. №
1054/2021 г. и решение № 61/02.06.2022 г. по гр. д. № 1898/2021 г. на ВКС, III г.о., решение
7
№ 55/30.05.2022 г. по гр. д. № 1421/2021 г., решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. №
1629/2021 г., решение № 85/27.06.2022 г. по гр. д. № 2528/2021 г., решение № 153/29.06.2022
г. по гр.д. № 2999/2021 г. на ВКС, IV г.о.).
Следователно, ищецът като оператор на електроразпределителната мрежа, към която е
присъединен ответникът, е легитимиран да начисли и събере процесната сума за
преизчислените количества ел. енергия.
В случая е налице и основание за начисляване на процесната сума. В тази насока по
делото са събрани множество доказателства - писмени, гласни и съдебна експертиза,
подробно описани по-горе. От съвкупната им преценка съдът намира за доказано по
несъмнен начин, че при извършена на 18.05.2019 г. проверка по реда на чл. 49 ПИКЕЕ е
установено, че спрямо средството за търговско измерване на доставената ел. енергия в
обекта на ответника е осъществен нерегламентиран достъп и промяна на схемата на
свързване на измервателната система, което води до пълно неотчитане на потребената ел.
енергия.
Ето защо налице е било основание за преизчисляване на количеството ел. енергия,
доставено на обекта, по реда на раздел IX от ПИКЕЕ.
Ответникът не е извършил плащане на сумата по фактура № **********/31.07.2019 г. в
размер от 351,14 лева.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск се явява основателен и като такъв
подлежи на уважаване.
Относно иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде уважена посочената искова претенция, е необходимо наличие на няколко
изисквания, а именно: 1/ наличието на твърдения главен паричен дълг, с определен ден на
изпълнение (падеж); 2/ настъпване на падежа на задължението на потребителя за
заплащането на тази лихва и 3/ липса на изпълнение на това задължение от страна на
потребителя.
В настоящия случай се установи наличието на главен паричен дълг, произтичащ от
вземане на ищеца по процесната фактура № **********/31.07.2019 г.
Установява се също така, че е настъпил падежът на задължението на потребителя за
заплащане на лихвата.
В този контекст и втората от разглежданите искови претенции подлежи на уважаване.
Относно разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено само от ищцовата страна. Съобразно т. 12
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на
ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските в
заповедното производство и по тези, касаещи настоящото исково дело.
Предвид изхода от спора (основателност на предявените искове) и с оглед сторените и
заявени от ищеца разноски (25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство; 75 лв. – държавна такса, 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, 200 лв. – възнаграждение за вещо лице по съдебно-
техническата експертиза и 300 лв. – възнаграждение за особен представител за исковото
производство), отговорността за разноски в полза на ищцовото дружество трябва да бъде
разпределена по следния начин:
- 75 лв. – общ размер на дължимите разноски за заповедното производство и
- 675 лв. – общ размер на дължимите разноски за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че Л. А. А., ЕГН
8
**********, от гр. С., ул. „З.“ №, дължи на „Е.“ /с предишно наименование “Ч.”/, ЕИК, със
седалище и адрес на управление - гр. С., район „М.”, бул. ’’Ц.” № , бл. ”Б.”, Бизнес център,
представлявано от законните представители П. Х. и В. Л. С., следните суми, които са били
предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.08.2021г., издадена по ч. гр. д. №
2115/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 351,14 лв. /триста петдесет и един лева и четиринадесет стотинки/ - главница,
представляваща дължима сума на клиент, фактурирана при установен случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия на основание чл.83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката и чл. 56 на издадените въз основа на тази разпоредба Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, публикувани в ДВ на 30.04.2019 г.,
според фактура № **********/31.07.2019 г. за сумата от 351,14 лева за периода от
01.03.2019г. до 18.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението в съда /17.08.2021г./ до окончателното погасяване;.
- 67,39 лв. /шестдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/ - представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 13.08.2019 г. до 09.08.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. А. А., ЕГН **********, от гр. С., ул. „З.“ №
да заплати на „Е.“ /с предишно наименование “Ч.”/, ЕИК, със седалище и адрес на
управление - гр. С., район „М.”, бул. ’’Ц.” № , бл. ”Б.”, Бизнес център, представлявано от
законните представители П. Х. и В. Л. С.,, разноски, сторени в заповедното производство и
в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ – представляваща разноските, дължими за
заповедното производство (ч.гр.д. № 2115/2021г. на РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 675 лв. /шестстотин седемдесет и пет лева/ – представляваща общ размер на
разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 23/2022г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9