Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
Гр. София, 31.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20
състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: Татяна Костадинова
като разгледа т.д. № 2103/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ
вр. чл. 274 - 278 ГПК.
Образувано
е по жалба на Т. ЕООД срещу отказ № 20190531141607-2/07.10.2019 г. на
длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър декларираните
от жалбоподателя по реда на ЗМИП данни относно лице за контакт. Отказът е
мотивиран с това, че не са изпълнени указанията за представяне на нотариално
заверена декларация-съгласие от заявеното за вписване лице за контакт.
Жалбоподателят
твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като такава декларация не е
необходима предвид обстоятелството, че посоченото лице за контакт е български
гражданин с постоянен адрес в Република България.
Съдът
намира следното:
Съгласно
чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП данните относно физическо лице
за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, се вписват само когато по партидата на заявителя „не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република
България законен представител - физическо лице“. В настоящия случай законният представител на
ответника В.М.В.е лице, за което в
Търговския регистър е посочено, че е с „държава на пребиваване България“.
Следователно
за заявителя не е налице задължение за
обявяване на лице за контакт – той не попада в изключението на чл. 63, ал. 4,
т. 3 ЗМИП. В тази насока са и указанията за прилагане на закона, дадени от
ДАНС в качеството й на орган, който съгласно чл. 4, ал. 5 ЗДАНС получава, съхранява, проучва, анализира и разкрива информация, получена при
условията и по реда на ЗМИП – „данни
за лице за контакт не се заявяват, когато по партидата на юридическото лице е
вписан представляващ, който постоянно пребивава в Република България без
значение дали действителните собственици са български или чуждестранни граждани
и дали пребивават в България“.
Съгласно
чл. 5 ЗТР в Търговския регистър се обявяват
актове, които се отнасят до търговците и за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване. Ето защо заявителят не може да обяви/впише данни, за чието
обявяване/вписване не е задължен по закон (в случая са вписани данните, за
които е бил задължен - данни за действителните собственици и за контролиращите
юридически лица, което е в пълно съответствие с ЗМИП и удовлетворява изцяло
изискването на закона).
Поради това
отказът за вписване, макар и по други
причини, се явява като краен акт законосъобразен и жалбата следва да се
отхвърли.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.
ЕООД срещу отказ № 20190531141607-2/07.10.2019 г. на длъжностно лице при
Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър декларираните от
жалбоподателя по реда на ЗМИП данни относно лицето за контакт.
Решението може да се обжалва пред
САС в седемдневен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: