РЕШЕНИЕ № 328
гр. Пловдив
26.07.2016 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 14 юли
2016 г.
в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на
секретаря М.Л., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 419/2015 г. по описа
на ПОС, намира за установено следното:
Иск по чл. 422, ал.1
от ГПК.
Ищецът В.Х. Х. ЕГН **********
*** моли да се постанови решение, с което се признае за установено че „РИФ – 08
Т., Х.А С-ИЕ” СД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Габрово,
ул. „Петър Божинов” № 10, вх.Б, ет.1, ап.2 му дължи сумата 125 000 лв., представляваща възнаграждение по договор за
консултантска услуга от 7.1.13 г., ведно със законова лихва върху сумата от
датата на подаване на заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение –
5.12.2014 г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение 4609 от 10.12.2014 г.по ч.гр.д. № 2503/14 г.
на РС Габрово, ведно с разноските по заповедното производство. Претендира присъждане
на разноските в настоящето производство. Подробни съображения са изложени и в
писмена защита, депозирана от процесуалния представител на ищеца адв. Д..
Ответното дружество „РИФ
– 08 Т., Х.А С-ИЕ” СД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Габрово, ул. „Петър Божинов” № 10, вх.Б, ет.1, ап.2, чрез управителя Т. Т. Т.,
моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Претендира
разноски по представен списък на разноските. Подробни съображения са изложени в
писмена защита, депозирана от процесуалните представители на страната адв. Д. и
адв. К..
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Искът е допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
За сумата от
125 000 лв. като дължимо неизплатено възнаграждение по договор за
консултанстска услуга от 7.1.13 и въз
основа на сключено споразумение от 21.6.13 г. с нотариална заверка на подписите,
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2503/14 г. на РС Габрово.
Срещу заповедта в законоустановения срок е постъпило възражение от назначен
особен представител на ответното дружество. Ищецът е уведомен за постъпилото
възражение и възможността да предяви иск за установяване на вземането си на
14.51.5 г. Исковата молба е постъпила в съда на 12.6.15 г., т.е. в рамките на
законоустановения срок.
При това положение е
налице правен интерес за ищеца от предявяването на установителния иск по чл.
422 от ГПК, като същият е предявен в законоустановения едномесечен срок от
получаване на съобщение за постъпилото възражение, поради което е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
Следва да се посочи,
че за част от общия размер на задължението по процесния договор и споразумение
– 25 000 лв. е издадена и влязла в сила заповед за изпълнение №
4402/26.11.14 г. по ч.гр.д. № 2396/14 но РС Габрово. Против тази заповед
първоначално е било подадено възражение от ответното дружество чрез управителя Т.
Т., което впоследствие е оттеглено чрез управителя Т. Х., като предвид
оттеглянето на възражението е прекратено заведеното исково производство по чл.
422 от ГПК и заповедта е стабилизирана.
В тази връзка ищецът
поддържа становище за недопустимост на оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането и
счита, че тези възможности са преклудирани освен при наличие на специалните
хипотези по чл. 424 или 439 от ГПК.
Съдът намира тези
възражения за неоснователни, като приема, че издадената заповед за изпълнение
за част от едно вземане не създава сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 299
от ГПК по отношение правното основание
за възникване и съществуване на вземането в останалата му част. Съгласно
чл. 299, ал.1 от ГПК спор, разрешен с
влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато
законът разпорежда друго. Заповедта за изпълнение обаче няма сила на пресъдено
нещо съгласно цитирания текст, тъй като не представлява решение, постановено в
спорно исково производство. Със сила на пресъдено нещо би се ползвало съдебно
решение по исково производство по частичен иск, каквото в случая не е налице.
Хипотезите по чл.
424 са неотносими към процесния казус, тъй като регламентират възможности за
искова защита на длъжника за оспорване
на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение и не е упражнена защита
чрез подаване на възражение. В случая предмет на исковото производство е останалата
част от вземането, което не е предмет на влязлата в сила заповед за изпълнение № 4402/26.11.14 г. по ч.гр.д. № 2396/14 но РС
Габрово, при което чл. 424 от ГПК е неотносима правна норма.
Неотносима е и
нормата на чл. 439 от ГПК, регламентираща предявяване на иск от длъжника за оспорване на изпълнението.
Настоящият иск има своето правно основание в чл. 422, ал.1 от ГПК, а защитата
на длъжника по заповедта за изпълнение – ответник по делото не е ограничена по
начина, регламентиран в чл. 439, ал.2 от ГПК.
Ето защо съдът
намира, че всички възражения на ответника, свързани с действителността на
консултантския договор и споразумението от 21.6.13 г. са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
Към исковата молба е представен договор от дата
7.1.13 г. между ищеца в качеството му на
консултант и ответното дружество в качеството му на възложител, по силата на ищеца
е възложено да консултира възложителя
във връзка с участието му като съдлъжник и ипотекарен длъжник по договор за
кредит с „УниКредит Булбанк” АД за отпускане на финансиране в размер на
1 035 000 евро на РАВНА ХИДРО ООД за доизграждане на МВЕЦ Равна
Хидро. Съгласно чл. 1 /2/ от договора консултацията следва да се изрази в
предоставяне на информация, запознаване с изискванията на кредитиращата
институция за отпускане на кредит,
съвети, указания за набавяне и попълване на документи във връзка със
сключването на договора за кредит. Срокът за предоставяне на консултацията е
регламентиран в чл. 7/1/ от договора – през целия период от сключване на
договора до вземане на решение от страна на кредитния съвет на банката за
одобряване на исканото финансиране. Уговорено е възнаграждение от 150 000
лв., платимо при подписване на двустранен писмен протокол за приемане на
предоставените консултантски услуги, а в случай на отказ на възложителя да
подпише такъв протокол – не по-късно от датата на сключване на договора за
кредит – чл. 8 /1/ и /2/ от договора.
Представено и
споразумение от 21.6.13 г. с нотариална заверка на подписите, с което страните
констатират, че между страните има сключен договор от 7.1.13 г. с предмет
консултиране във връзка с участието на възложителя като съдлъжник и ипотекарен
кредитор по договор за кредит с УниКредит Булбанк АД за отпускане на
финансиране в размер на 1 035 000 евро на РАВНА ХИДРО ООД за
доизграждане на МВЕЦ РАВНА ХИДРО, че ищецът е изпълнил възложените му
консултантски услуги и възнаграждението от 150 000 лв. е дължимо, като
споразумението играе роля на двустранен протокол за приемане на работата по
чл.8, ал.2 от договора за предоставяне на консултантска услуга. Със
споразумението се уговаря плащане на възнаграждението от 150 000 лв. на
девет вноски с последователни падежи, последната от които на 31.12.19 г., както
и че в случай на забава на каквато и да била част от възнаграждението целият
остатък от същото става незабавно предсрочно изискуем.
Твърди се, че още
първата вноска в размер на 5 000 лв. не е заплатена на уговорения падеж
/деня на сключване на споразумението/, втората в размер на 20 000 лв. също
не е заплатена на падежа 31.12.13 г. по указания в споразумението начин, при което
ответникът бил уведомен чрез нарочна покана, че ищецът счита цялото задължение
за предсрочно изискуемо, като ответникът бил поканен незабавно да заплати
пълния размер на задължението. Бил получен отговор, с който ответното дружество
признавало твърдените обстоятелства, но молило за търпение от страна на
кредитора поради временни затруднения за заплащане на сумата. Тъй като не било
извършено плащане, ищецът подал заявление за издаване заповед за изпълнение,
като искането било частично уважено и по ч.гр.д. № 2396/14 г. била издадена заповед за изпълнение за
25 000 лв. – т.е. за първите две вноски от споразумението,която заповед е влязла в законна сила. Предмет на настоящето производство е вземането
за остатъка от 125 000 лв., за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2503/14 г. на РС Габрово.
Ответното дружество
„РИФ – 08 Т., Х.А С-ИЕ” СД чрез управител Т. Т. възразява, че между страните не
е сключван договор за консултантски услуги от дата 7.1.13 г., като
представеният договор към исковата молба е антидатиран и всъщност е подписан
едновременно със споразумението – на 21.6.13 г.; документите били подписани от управителя Т. под натиск, че
майката на ищеца Т. Х., съдружник и представляващ дружеството, няма да подпише документите за
отпускане на кредит, като същият ги подписал дори без да ги чете. Възразява, че
ищецът не е предоставял каквито и да било консултантски услуги на дружеството
във връзка с кредита, който бил одобрен на 21.6.13 г. , като към 7.1.13 г. дружеството
дори не е имало намерение да се обръща към УниКредитБулбанк, т.е. към тази дата
ищецът не е могъл да знае, че точно тази банка ще отпусне кредит на
дружеството, нито пък размера му. Възразява, че отговорът на поканата за
плащане, в която се признава задължението и се заявява, че дружеството има
временни финансови затруднения, е подписан от майката на ищеца, в противоречие
с интересите на дружеството. Твърди, че банковата сметка, посочена в договора,
е открита за целите на споразумението, на 19.6.13 г., т.е. няма как договорът
да е сключен преди тази дата и да възпроизвежда номера на тази банкова сметка. Твърди,
че дружеството не се е нуждаело от консултантски услуги, а ищецът никога не е
възнамерявал, целял и желал да предоставя такива услуги. Във връзка с тези твърдения възразява, че договорът и
споразумението са нищожни поради
симулативност, невъзможност на предмета и липса на съгласие
Ищецът оспорва
доводите за нищожност на договора и споразумението, като твърди, че договорът
за предоставяне на консултантска услуга е подписан именно на посочената в него
дата – 7.1.13 г. Твърди, че първоначално в договора не е била посочена
банковата сметка за превеждане на възнаграждението, като е уговорено плащане в
брой, като на дата 21.6.13 г., когато работата вече е извършена, по молба на Т.
Т. първичният екземпляр бил унищожен, тъй като плащанията в брой били забранени
от 2011 г. и бил съставен нов екземпляр на договора при абсолютно същите
параметри, с единствената разлика, че е посочена банкова сметка, за да се избегнат
санкциите от уговорката за плащане в брой. Оспорва твърдението, че преговорите
с УниКредитБулбанк АД са започнали едва през април 2013, като твърди, че още
през декември 2012 г. е взето решение от общо събрание на съдружниците да се
кандидатства за инвестиционен кредит именно пред тази банка за отпускане на
1 000 000 евро за изграждане на МВЕЦ „Равна хидро”, както и за
обезпечаване на кредита с имущество на съдружниците. Възразява, че дори и да се
приеме, че договорът не е подписан на 7.1.13 г., то споразумението от 21.6.13
г. възпроизвежда и потвърждава всичките му съществени елементи и поети
задължения от страните; че писмената форма не е
необходима за валидността на консултантския договор и същият може да
бъде сключен и устно, като в тази връзка възпроизвеждането му в споразумението
доказва сключването на такъв договор между страните.
От събраните по
делото доказателства се потвърждава твърдението на ищеца, че представеният към
исковата молба договор не е подписан на дата 7.1.2013 г., като най-ранната
възможна дата на подписването му е 19.6.13 г. Последният извод се базира на
констатацията, че в чл. 8/3/ от договора е посочена банкова сметка, по която да
бъде преведено възнаграждението, за която безспорно е установено, че е открита
на 19.6.2013 г. за целите на споразумението с нотариална заверка на подписите.
Това обстоятелство изрично е заявено от самия ищец в подадените заявления за
издаване заповед за изпълнение вх. № 7721/24.11.14 г. и 8030/5.12.14 г., и
двете по описа на РС Габрово, по които са образувани съответно ч.гр.д. 2396/14
и 2503/14 г. на същия съд.
Всъщност
обстоятелството, че представеният към исковата молба договор е подписан заедно
със споразумението от 21.6.13 г. се признава и от самия ищец в допълнителната искова молба с обяснението,
че тогава договорът само е приподписан, като първоначално изготвеният екземпляр
е бил унищожен и заменен с нов по общо съгласие на страните, без да се изменят
други клаузи на договора освен че е посочена банковата сметка, по която да се
плати възнаграждението във връзка с невъзможността за плащане в брой поради
законова забрана.
При това положение в
доказателствена тежест на ищеца е да установи твърденията си, че на 7.1.13 е
между страните е подписан идентичен договор с посочената единствена разлика
относно начина на плащане /в брой или по посочена банкова сметка/, че оригиналните
екземпляри на така подписания договор са били унищожени по общо съгласие на
страните и договорът е бил приподписан с посоченото изменение на 21.6.13 г.
Съдът счита, че тези
твърдения на ищеца останаха недоказани в хода на производството.
Самият ищец в обясненията си, дадени по реда
на чл. 176 от ГПК заявява, че в приподписания договор е променена и още една
клауза – тази, сочеща размера на кредита, отпуснат на РАВНА ХИДРО ООД – бил
вписан кредит от 1 035 000 евро вместо 1 000 000 евро,
каквато сума се коментирала към началото на м. януари 2013 г. и каквато именно
фигурирала в първоначално сключения договор. Т.е. ищецът сам опровергава
твърдението си в допълнителната искова молба, че единственото внесено изменение
било вписването на банковата сметка за плащане по банков път вместо уговорка за
плащане в брой.
Становището на ищеца
не кореспондира и с клаузите на чл. 9 от договора – всички възникнали в процеса
на работа допълнителни въпроси и ситуации се договарят в писмена форма – анекс,
неразделна част от договора. Не се сочи да е налице някаква пречка от обективен
или субективен характер да не може да бъде съставен анекс към договора за
твърдяните промени съобразно повелята на чл. 9 от същия, а и съобразно правната
и житейска логика, още повече че страните са подписали и споразумението с
нотариална заверка на подписите на
същата дата.
Ищецът се позовава
на свидетелските показания на свид. Р. А. А., който заявява, че в началото на
м. януари 2013 г. В. Х. го помоли да го закара до Карлово, като по пътя му
споделил, че ще сключва договор със СД РИФ за консултантски услуги, тъй като
единият от съдружниците чрез друга фирма щял да тегли голям кредит, а СД РИФ
щял да бъде съдлъжник по кредита; такъв договор се подписал, като свидетелят
чакал ищеца около 40-50 минути в кафене заедно с друг приятел; по-късно през
годината Владо му казал, че напразно било ходенето до Карлово, тъй като трябвало
да подпишат нов договор като променят клаузата по отношение начина на плащане
на парите – по банков път вместо в брой; не може да каже къде точно се е
провела срещата в Карлово през м. януари, не знае подробности за договора за
това кого и за какво е консултирал В..
Съдът счита, че от
тези свидетелски показания не могат да се направят мотивирани изводи в подкрепа
на тезата на ищеца.
На първо място,
касае е за договор на стойност по-голяма от 5 000 лв., сключването на
който не може да бъде доказвано със свидетелски показания съгласно чл. 164,
ал.1,т.3 от ГПК. Следва да се посочи, че в случая не е налице хипотеза по чл.
165, ал.1 от ГПК, регламентиращо изключение от недопустимостта на свидетелски
показания, тъй като нормата изисква документът да е унищожен не по вина на
страната.
Освен това, показанията са неубедителни, общи,
възпроизвеждат научени от ищеца обстоятелства, като свидетелят не е присъствал
на срещата, на която се твърди да е подписан договор през януари 2013 г., нито
на последваща такава за подписване на нов договор. Свидетелят не е в състояние
да посочи конкретни договорености между страните, сам заявява, че единственото
което е разбрал е, че е подписан договор без да се навлиза в подробности.
Отделно от това, свидетелят твърди да е кредитор на ответното дружество по
запис на заповед за 280 000 евро, джиросан от Т. Х. – майка на ищеца, за
което е налице висящо дело в ПОС, т.е. налице са отношения със страните, които
внасят съмнение в безпристрастността на
дадените показания.
Други доказателства
в подкрепа на твърденията на ищеца за сключване на писмен договор на дата
7.1.13 г., унищожаването му на 21.6.13 и подписването му с твърдяните корекции не са ангажирани по делото. При това положение съдът приема, че тези
твърдения остават недоказани, респ. доказва се възражението на ответника, че
представеният договор към исковата молба е сключен на 21.6.13 г. едновременно с
нотариално завереното споразумение.
С оглед на така
приетата фактическа обстановка съдът
възприема доводите на ответника за нищожност на договора на осн. чл. 26, ал.2,
предл. първо от ЗЗД поради невъзможен предмет. В случая консултантските услуги
е следвало да бъдат предоставени за периода от сключването на договора до
вземане на решение от страна на кредитния съвет на банката за одобряване на
исканото финансиране. Такова решение е взето на 9.5.2013 г., което се
установява от предоставената информация от УниКредит Булбанк /във връзка с
издаденото на ответника съдебно удостоверение/ - л. 195-196 от делото, при предварителен
преглед на искането – през периода януари – март 2013 и подадено искане за
кредит на 19.4.13 г. Т.е. крайният срок за предоставяне на консултантски услуги
е 9.5.13 г., който е изтекъл към действителната дата, на която се установява да
е подписан договора /четири дни преди подписването на договора за кредит, който
датира от 25.6.13 г./ Договорът се явява с невъзможен предмет, тъй като
дължимата престация е обективно невъзможно да бъде изпълнена след като към
момента на подписване на договора срокът за изпълнението му е вече
изтекъл.
Тази нищожност не
може да бъде санирана с подписването на споразумението от 21.6.13 г., тъй като
с него не се поемат други задължения, различни от задълженията по коментирания
договор, а страните констатират съществуването на такива задължения. Нищожността
обаче има за правна последица невъзникването на права и задължения между
страните, каквито биха възникнали при наличието на един действителен договор.
При това положение не може да се приеме, че такива са възникнали само въз
основа на факта, че е подписано споразумението от 21.6.13 г. с нотариална
заверка на подписите.
С оглед посоченото
съдът приема, че предявеният иск остава недоказан и неоснователен и следва да
бъде отхвърлен изцяло.
/Що се отнася до останалите
наведени възражения за нищожност – поради привидност и липса на съгласие,
според съда същите остават недоказани, но това не променя вече изложения извод
за нищожност на договора на основание „невъзможен предмет“.
За да е налице
привидност, следва да се установи, че и двете страни по договора не са желали
настъпването на правните последици по сделката и са постигнали съгласие в този
смисъл. Релевантни доказателства за подобно съглашение между страните по делото
не са ангажирани. Сочените от ответника обстоятелства „липса на квалификация на
ищеца да извършва консултантски услуги във връзка с кредитирането, липса на
нужда от такива услуги от страна на дружеството, антидатирането на договора,
подписан едновременно със споразумението на 21.6.13 г.“ не са относими към това
правно основание за нищожност на сделките.
Не се установяват по
делото и обстоятелства, релевантни към наведеното основание за нищожност „липса
на съгласие“ от страна на управителя Т../
Възраженията за
унищожаемост поради измама, грешка в предмета и сключване при крайна нужда при
явно неизгодни условия, както и изявлението за разваляне, са направени
евентуално, ако не се уважи някое от възраженията за нищожност. Тъй като съдът
приема, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет, то произнасяне по
евентуалните възражения не се дължи.
За разноските:
С оглед отхвърлянето
на исковите претенции ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество направените разноски по делото в размер на 4060 лв. по представения
списък на разноските.
Ето защо съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от В.Х. Х. ЕГН
********** *** против „РИФ – 08 Т., Х.А С-ИЕ” СД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Петър Божинов” № 10, вх.Б, ет.1, ап.2 иск
да се признае за установено съществуването на задължение на „РИФ – 08 Т., Х.А
С-ИЕ” СД ЕИК ********* спрямо В.Х. Х. ЕГН ********** за сумата 125 000 лв., представляваща
възнаграждение по договор за консултантска услуга от 7.1.13 г., ведно със
законова лихва върху сумата от датата на подаване на заявление за издаване
заповед за незабавно изпълнение – 5.12.2014 г., за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение 4609 от 10.12.2014
г.по ч.гр.д. № 2503/14 г. на РС Габрово
ОСЪЖДА В.Х. Х. ЕГН **********
*** да заплати на „РИФ – 08 Т., Х.А С-ИЕ”
СД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Петър
Божинов” № 10, вх.Б, ет.1, ап.2 направени по делото разноски в размер на 4060 лв.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен
съд.
СЪДИЯ: