Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 11.05.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
Мл.с-я ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 516 по описа
за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и
образувано по подадена от Д.Т.Д., ЕГН **********,***, чрез процесуален
представител въззивна жалба против решение № 18/04.01.2018г. по гр. д. №3108/17г.
по описа на ВРС, ХLVІІІ-ми
с-в, в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. против Д.И.И. ЕГН **********,
с адрес ***, искове за предаване
владението на недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № 10135.1501.407 с административен адрес ул. „Капитан Райчо“ №
21, на основание чл.108 от ЗС, както и за осъждане на ответницата И. да премахне
находящите се в дворното място движими вещи: зелена мрежа, 5 броя гуми, бял
хладилник с една врата висок около метър, зелени пластмасови маса и столове,
канализационна тръба, кучешка колиба, метална стълба и 2 броя кучета порода
„кокер шпаньол“, с посочено местонахождение на скица на л.19 от делото,
приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението. В жалбата
се излага, че изводите на съда са неправилни, че е преклудирано искането да се
приеме, че развалянето на сключеното между страните споразумение е настъпило с
исковата молба. Сочи се, че това изявление е направено по повод отговора на
ответника и също е в срок- първо съдебно заседание. Сочи се и че неправилно са
интерпретирани свидетелските показания. Моли решението да бъде отменено в
атакуваната част и исковете изцяло уважени.
Постъпила е въззивна жалба и лично
от въззивника Д., в която същият излага в какво се изразява неизпълнението на
подписаното споразумение. И във втората въззивна жалба и в депозираното
споразумение се моли за отмяна на решението и уважаване на исковете.
Въззиваемата страна Д.И.И. в срока
за отговор оспорва въззивните жалби. Твърди, че споразумението не е развалено с
исковата молба, както и не е установено наличието на предпоставки за
развалянето му. Твърди се, че искът по чл.109 ЗС е неоснователен, тъй като не
се възпрепятства правото на ищеца. Моли решението да бъде потвърдено.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл.108 и
чл.109 ЗС се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът Д. излага в исковата молба, че е собственик на
основание покупко-продажба, обективирана в НА №71,том ХХХ дело 9138/1995г. на
нотариус при ВРС, на ½ ид.ч. от
дворно място, цялото с площ 150 кв.м. съставляващо парцел №ІV-7 в кв. 310 по
плана на ІХ микрорайон на гр.Варна, идентичен с имот с идентификатор №
10135.1501.407 с административен адрес ул. „Капитан Райчо“ № 21. До
11.12.2014г. дворното място се ползвало общо от съсобствениците, но след като
ответницата Д.И. закупила част от процесния имот, достъпът до него станал
невъзможен. Ответницата отглеждала кучета
в двора и складирала вещи- зелена мрежа, 5 броя гуми, бял хладилник с една
врата висок около метър, зелени пластмасови маса и столове, канализационна
тръба, кучешка колиба, метална стълба.
Моли съда, след
като установи, че е собственик чрез покупко-продажба на ½ ид.ч. от
дворно място, цялото с площ 150 кв.м. съставляващо парцел №ІV-7 в кв. 310 по
плана на ІХ микрорайон на гр.Варна идентичен с имот с идентификатор №
10135.1501.407 с административен асрес ул. „Капитан Райчо“ № 21, да осъди
ответницата Д.И.И. да му предаде владението върху процесната идеална част, на
осн.чл.108 от ЗС. Предявила е и иск да бъде осъдена ответницата И. да премахне
находящите се в имота движими вещи.
В срока за отговор ответницата И. представя писмен
отговор, като оспорва изцяло предявените искове. Излага, че иска по чл.108 е
неоснователен, тъй като ответницата ползвала незастроената част от дворното
място по споразумение с ищеца от 11.12.2014г. с нот. заверка на подписите. Сочи, че твърденията на ищеца за складиране в
двора на сочените вещи не отговаря на истината. Твърди, че ответницата не пречи
за упражняване правото на собственост на ищеца. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
В първото по делото о.с.з. процесуалният
представител на ищеца адв. А. прави изявление, че споразумението от
11.12.2014г. следва да се счита развалено още с исковата молба, тъй като е
налице неизпълнение от страна на ответницата.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
от НА за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том ІІІ, рег.№ 6586, дело №
419 от 11.12.2014г. на П.Симеонова нотариус с район на действие ВРС Н. Д. А., М.
А. Й., С. Г. Й., действаща лично за себе си и като пълномощник на А. Г. Й., Р.
П. В.-Й., действаща лично за себе си и като пълномощник на П. Х. Й. и Е. Х. Й.,
продават на Д.И.И., действаща със съгласието на майка си К. И.,***,
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.1501.407.1.2, състоящ се от три
стаи и салон с площ от 66 кв.м. с предназначение- жилище, сграда с идентификатор
№ 10135.1501.407.2 с площ от 9 кв.м. и с предназначение селскостопанска сграда,
ведно със 75 кв.м. идеални части от дворното място, в което е изградена
сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.1501.407. Посочените
продавачи същевременно учредяват на Р. Д. М. пожизнено право на ползване върху
описаното по-горе жилище и върху 75 кв.м. ид.ч. от дворното място.
Видно
от нот.акт за собственост на недвижим имот № 180,том ІХ,дело 4089/98г. от 28 май
1998г. нотариус при ВРС е признал за собственик Д.Т.Д. на три стаи и стълбище
на първи жилищен етаж с площ от 34,38 кв.м., стаи и стълбище на тавански етаж с
площ от 15,66 кв.м.,баня-тоалетна и стълбище в сутерена с площ от 44-04
кв.м.,ведно със стопанската постройка в дворното място и ½ ид. ч. от
дворното място,цялото с пространство от 150 кв.м.,съставляващо парцел ІV-7в кв.
310 по плана на ІХ микрорайон в гр.Варна.
Видно
от нот.акт за продажба на недвижим имот № 71,том ХХХ, дело 9138/1995г. на
нотариус при ВРС Й. А. и К. А. са продали на Д.Т.Д. следния свой собствен
недвижим имот, семейна имуществена общност: сутеренен етаж от жилищна сграда,
находяща се в гр.Варна, ул. Капитан Райчо №21, състояща се от три стаи, коридор,
антре, стопанска постройка, клозет в двора, ведно с ½ ид.ч. от
застроеното и незастроено дворно място, цялото с площ от 150 кв.м.
По
делото е приложено сключено между Д.Т.Д. и Д.И.И., действаща със съгласието на
майка си К. И., споразумение, което е с нот. удостоверяване на подписите от
11.12.2014г. на нотариус П.С.От цитираното споразумение се установява, че
страните са постигнали съгласие с общи усилия и средства да извършат дейности
по подобряване на съсобствения им имот. Уговорено е за извършване на посочените
в т.1, 2, 3 и 4 дейности разноските да се поемат солидарно и от двете страни по
споразумението. За дейностите по т.7 и 8 Д.Д. е следвало да поеме разноските
еднолично, а за дейностите по т.5 и 6 разноските са били за сметка на
ответницата. По т.5 от споразумението изрично е угооврено, че целият незастроен
двор и пространството /плочата/ над банята на Д. ще се ползват само от И., като
същата се е задължила със свои средства да изгради подходяща тента над банята,
за да не прониква влага.
По
делото са приложени множество постановления, обяснителни записка и отговори, от
които се установява, че ищецът е сезирал различни институции с жалби срещу
ответницата. Представените доказателства са неотносими към предмета на спора,
който касае накърнени вещни права на ищеца, поради което и няма да бъдат
коментирани.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели С. и Д. се установява, че в
имота си ищецът Д.Д. влиза през врата от към пътя. От 2014-2015г. няма достъп
до двора. От прозореца му се вижда
двора. В двора има столове, маси,
чадъри. Има две кучета кокер шпаньоли.
Те живеят на двора. Има сложена изкуствена преграда , зелена прозрачна, като
тента от към двора да не се вижда какво има. Има направено някакво мокро
помещение. Имало е от имота на Д.Т. врата към двора, но тя е била затворена
отдавна. Свидетелят Д. не си спомня за такава врата.
От
показанията на свидетеля И., баща на ответницата които съдът цени с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК се установява, че когато дъщеря му е купила
имота. Т. не е ползвал дворното място. В имота имат наематели и те отглеждат
две кучета. От земята към терасата на Т. има стъпала, изградени от свидетеля.
По тези стъпала, Т. може да излезе на двора. След сключено споразумение правили
ремонт по двора. Свидетеля бетонирал целият двор, с измазване, отделяне на
водата да отива по шахтата. Правили канализацията, ремонт на покрива.
Свидетелят
А., сочи че от една година е наел къщата на Капитан Райчо 21 от ответницата.
Познава г-н Т., който има отделен вход откъм мазата. Свидетелят има две кучета
кокершпаньол, които са на двора. Има масичка и два стола. Има неизползваем фризер
на двора, който е негов.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените
искове намират правното си основание в нормата на чл.108 и чл.109 ЗС.
Решението е влязло в сила в
частта, с която е прието за установено между страните, че ищецът е собственик
на ½ ид.ч. от дворното място, а именно 75 кв.м. ид.ч. Безспорно е и
обстоятелството, че ответницата владее цялото незастроено дворно място. Спорно
е дали същата има годно основание за установената от нея фактическа власт. И.
се позовава на споразумение, с което съсобствениците са постигнали съгласие
само тя да ползва незастроената част от дворното място. Ищецът възразява, че
споразумението е развалено с исковата молба. Съдът намира възражението на ищеца
за неоснователно, поради следното:
Съобразно
нормата на чл.87 ал.3 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може
да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма. Изявлението за разваляне на договора следва да бъде направено
ясно, категорично и безусловно. Същото следва да бъде доведено до знанието на
съконтрахента. Никъде в подадената от Д.
исковата молба не се съдържа дори твърдение за наличие на сключено между
страните споразумение, още по-малко се съдържа изявление, че такова е
подписано, но ищецът го разваля поради виновно неизпълнение от страна на
ответницата. Такова категорично и безусловно изявление не е направено, не е
даден подходящ срок за изпълнение, нито пък е наведено твърдение, че няма нужда
от даване на срок, тъй като изпълнението вече е безполезно. Респективно и с
изпратения препис от исковата молба до знанието на ответника не е достигнало
изявление за разваляне. Твърденията на ищеца, че предвид формулирания петитум
за връщане на владението върху вещта, следва автоматично да се приеме, че се
твърди разваляне на споразумението, съдът намира за неоснователни. Както вече
се коментира изявлението за разваляне на договора следва да е ясно и
категорично, като е недопустимо същото да се извлича чрез тълкуване волята на
страната, изразена в исковата молба. Такова изявление не е направено и в
първото съдебно заседание. Процесуалният представител на ищеца е твърдял, че
следва да се приеме, че споразумението е развалено още с исковата молба, защото
съдебната практика допускала такива възможност. Последното безспорно е така и
няма пречка с подаване на иска за претендиране на обезщетение от неизпълнен
договор напр. или неустойка и връщане на даденото по договора, последният да
бъде развален с исковата молба. Но за да се приеме това, е необходимо да е
налице ясно и категорично изявление, каквото в исковата молба по делото не се
съдържа. Освен това развалянето следва да е обективирано в писмена форма, тъй
като споразумението е сключено в такава. Горното изискване също не е спазено.
Дори и да
се приеме, че обективираното в протокола
изявление от първото съдебно заседание, направено от процесуалният представител
на ищеца, представлява ясно и категорично желание за разваляне на
споразумението, съдът намира, че настъпилите последици на развалянето не се
установяват. Ищецът не е посочил кои точни задължения не са изпълнени от
ответницата и то по причини, за които тя отговаря, нито е установил изпълнение
на своята част от задълженията по споразумението. Твърденията, че нищо по
споразумението не е изпълнено, не е достатъчно конкретизирано, тъй като
ответницата е лишена от възможността да се защита, доколкото не е наясно кои
точно задължения следва да установи, че е изпълнила. Посочването едва в
допълнението към въззивната жалба точка по точка кое не е изпълнено от
споразумението води до извод за преклузия на наведените твърдения. Освен това
се установява, че въззивникът твърди неизпълнени на точки от споразумението, за
дейностите по които и двете страни са били солидарно задължени за разноски и
съвместни действия. Следователно, не е ясно защо въззивникът сочи като
основание за разваляне на споразумението неизпълнение на дейност, за която и той е бил солидарно задължен. Наред с това
и за неизпълнение на част от дейностите се вменява вина на различни институции,
респективно не се твърдят някакви обективни пречки създадени от ответницата или
липса на съдействие или отказ за изпълнение от нейна страна.
Не на
последно място следва да се съобрази и обстоятелството, че правото да развали
договора има изправната страна по него. Задълженията, които е поел ищецът
самостоятелно са тези по т.7 и 8 от споразумението, а от т.1 до т.4 - съвместно
с ответницата. Ищецът обаче не е установил нито, че е изпълнил задълженията си
по т.7 и 8, нито че е бил готов или е престирал дължимото за извършване на
дейностите по т.1 до т.4, но само и единствено поведението на ответницата е
станало причина да не се изпълнят те.
Следва да
се съобрази и обстоятелството, че
изпълнението на споразумението не е уговорено за определено време, нито пък е
за действие, което вече е безполезно. Затова и ищецът съобразно нормата на
чл.87 ал.1 ЗЗД е следвало да даде подходящ срок за изпълнение на ответницата,
като посочи изрично кои задължения не са изпълнени, както и да укаже, че след този
срок едва договорът е прекратен. Такъв срок нито е даден на ответницата, нито
пък и е посочено какво следва да изпълни.
Затова и
възраженията на ищеца, че споразумението следва да се счита развалено още с
подаване на исковата молба, съдът намира за недоказани. Такова разваляне не е
направено нито с исковата молба, нито пък впоследствие. Споразумението от
11.12.2014г. е действащо между страните. По т.5 цитираното споразумение има
характера на постигнато между съсобствениците споразумение за ползване на съсобствената
вещ. Именно на основание т.5 от споразумението ответницата ползва цялото
незастроено дворно място. И макар и ищецът да е собственик на правото на
собственост върху ½ ид.ч. от същото, то доколкото между страните е
налице действащ договор, по силата на който ищецът е предоставил ползването на
цялото дворно място на ответницата, то и предявеният иск за предаване на
владението върху ½ ид.ч. от имота е неоснователен. Ответницата И.
упражнява фактическа власт върху имота на годно основание, което е
противопоставимо на ищеца, а именно действащо между страните споразумение.
Предявеният иск за предаване на владението върху ½ ид.ч. имота следва да
бъде отхвърлен.
По иска с
правно основание чл.109 ЗС:
Ответницата ползва на годно правно
основание цялото незастроено дворно място, поради което и същата има право да
държи там свои движими вещи. Не се установи от ищеца, чиято е доказателствената
тежест, че движимите вещи, разположени в ползваното от ищцата дворно място,
пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост. Безспорно е, че същият
влиза в имота си от вход през улицата, поради което не се налага и преминаване
през двора. И доколкото не се установи да са налице твърдените от ищеца
действия на ответницата, препятстващи правото на първия да ползва имота си, то
и предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Решението на ВРС в посочения смисъл следва да бъде потвърдено в
атакуваните му части.
На
осн. чл.78 ал.3 ГПК и предвид направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 350 лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18/04.01.2018г.
по гр. д. №3108/17г. по описа на ВРС, ХLVІІІ-ми с-в, в частта, с която са отхвърлени предявените от Д.Т.Д., ЕГН **********,***,
против Д.И.И. ЕГН **********, с адрес ***, искове за предаване владението на недвижим
имот, представляващ ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 10135.1501.407
с административен адрес ул. „Капитан Райчо“ № 21, на основание чл.108 от ЗС,
както и за осъждане на И. да премахне находящите се в дворното място движими
вещи: зелена мрежа, 5 броя гуми, бял хладилник с една врата висок около метър,
зелени пластмасови маса и столове, канализационна тръба, кучешка колиба,
метална стълба и 2 броя кучета порода „кокер шпаньол“.
ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Д.И.И.
ЕГН **********, с адрес ***, сума в
размер на 350 /триста и петдесет лева/, представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на осн.
чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.