№ 535
гр. Ловеч, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА
в присъствието на прокурора В. Т. Р.
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20244310101958 по описа за 2024 година
Искова претенция за заплащане на сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.
РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба от К. Г. Т., с постоянен адрес в гр.Е. против Административен съд
гр. Ловеч, в която навежда твърдения, че упражнява свободна професия, като адвокат вписан в регистъра на
Адвокатска колегия-Велико Търново с ЛНА : ********** и адрес на адвокатската кантора : ***. Във връзка с
отказ за предоставянето му на информация по реда на чл.31, ал.1 от ЗАдв във връзка с чл. 8 от ИДДОПРБ е завел
искова претенция против ПРБ пред Адм. съд-гр.Велико Търново. Поради отстраняване на всички съдии от
състава му делото е изпратено на Върховен административен съд /ВАС/, който го е изпратил на Адм. съд-
гр.Габрово. С оглед отстраняване на всички съдии от състава му делото отново е изпратено на ВАС, който го е
изпратил на Административен съд-гр.Ловеч, където е образувано на дата 15.04.2024 год. по Адм. дело №182 по
описа му за 2024 година и все още по него липсва насрочване за разглеждане в открито заседание с призоваване
на страните, което ще се установи в хода на делото.
Ищецът счита, че при разглеждане на делото не е спазена гаранцията по чл.6, §.1 от ЕКЗПЧОС за
разглеждане на делото в разумен срок с цел съхраняване на доверието на обществото в правораздавателната
система и възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса. Разумността на времетраенето на
производството се преценява в светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите,
посочени в закона и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ - сложността на делото и поведението на
компетентните държавни органи, като не е необходимо да се доказват обичайните, типични неимуществени
вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което производството е продължило извън рамките на разумния
срок и изяснено също, че принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът се съобрази с всички обстоятелства от значение за
реално претърпените от увреденото лице неимуществени, по стандарта приет в ЕСПЧ, а именно : „Срокът не
спира да тече, докато правото, заявено в производството, не стане ефективно (Estima Jorge v. Portugal, §§ 36-
38)". Продължителност на производството и съгласно стандартите установени в практиката на ЕСПЧ : Чл.6, §.1
от ЕКПЧ задължава договарящите се страни да организират правните си системи така, че да дадат възможност на
1
съдилищата да се съобразят с разнообразните му изисквания. Като изисква делата да бъдат разглеждани в
„разумен срок", Конвенцията подчертава важността на правораздаването без забавяне, което може да застраши
неговата ефективност и надеждност (Н. v. France, § 58; Katte Klitsche de la Grange v. Italy, § 61). Що се отнася до
началната точка на съответния период, заявява, че срокът обикновено започва да тече от момента на предявяване
на иска пред компетентния съд (Poiss v. Austria, §. 50; Bock v. Germany, §.35). Следователно изискването за
разумен срок се прилага за всички етапи на съдебното производство, целящо уреждане на спора, без да се
изключват етапите след решението по същество (Robins v. the United Kingdom, §§28-29). Изпълнението на
съдебно решение, постановено от който и да е съд, следва да се счита за неразделна част от производството за
целите на изчисляването на съответния срок (Martins Moreira v. Portugal, § 44; Silva Pontes v. Portugal, § 33; Di
Pede v. Italy, § 24).
Изтъква, че в резултат на нарушаване принципа на разумна продължителност е претърпял и продължава
да търпи душевни болки и страдания и най-вече е загубил доверие в правосъдието, редом с житейски
дискомфорт, от погазване на основните му права и същите са в пряка последица и предмет на опровергаване от
ответната страна. Поради това, че болките и страданията са строго индивидуални и зависят от субективното
отношение на всяко лице към определено противоправно поведение. Строго индивидуални са и мерките, които
всяко лице предприема, за да се справи с негативните емоции, когато му се нарушават конституционно
гарантирани права, които може да предизвика у него, т.е. не е необходимо каквото и да е активно поведение на
пострадалото лице, за да се приеме, че то действително е изживяло негативни емоции. Евентуалното
предприемане на активно поведение, е средство за предотвратяване на евентуални неблагоприятни последици за
него. Тъй като не е налице позитивен правен механизъм, по който да си уредят отношенията извънсъдебно за
ищеца е налице правен интерес от предявяването на иск за овъзмездяване на претърпените неимуществени
вреди, за нарушаване разглеждането на делото в разумен срок.
Затова завежда настоящия иск за морална обезвреда, като моли да бъдат призовани с ответника на съд и
след установяване на релевираната фактология, да го осъди да му заплати сумата от 6 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които са последица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, §.1. от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи по Адм. дело №182/2024 година на Адм. съд-Ловеч, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК по делото е представен отговор на исковата молба от ответника
Административен съд-гр.Ловеч, представляван от *** - административен ръководител – Председател на
Административен съд Ловеч, в който последната намира исковата молба за нередовна на основание чл.127, ал.1,
т.4 и т.5 от ГПК и моли съда да я остави без движение за отстраняване на констатирани нередовности, които ако
не бъдат отстранени в законният срок, исковата молба заедно с приложенията да се върне на ищеца. Пояснява, че
в исковата молба липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца, не е
посочено в какво се изразява, според ищеца, разглеждането на адм.дело №182/2024 год. по описа на
Административен съд-гр.Ловеч в неразумен срок, какъв е периода, за който се твърди, че е налице забавено
разглеждане на делото. Според нея ищецът не е уточнил какви са претърпените от него неимуществени вреди,
като в тази си част исковата молба също е неконкретизирана. Намира, че в обстоятелствената част на исковата
молба са цитирани множество решения на ЕСПЧ, но не са посочени конкретни обстоятелства във връзка с
твърденията, че адм.дело №182/2024 год. по описа на Административен съд-гр.Ловеч е разгледано в неразумен
срок. Навеждат се твърдения, че делото е висящо, без да е уточнено на какъв етап е въпросното дело,
приключило ли е производството, за да се прецени допустимостта на предявения иск по чл.2б от ЗОДОВ, с оглед
разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба по приключени производства, искът по
чл.2б от ЗОДОВ е допустим, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по
реда на Глава III „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. В конкретният казус заявява, че
производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт и предявеният иск за обезщетение е недопустим, тъй
като не е налице цитираната по-горе законова предпоставка, в който смисъл моли съда да остави без разглеждане
и да прекрати производството по делото. Освен това счита исковата претенция за неясна, тъй като от
пространното изложение на обстоятелствената част на исковата молба не могат да се изведат еднозначно и
безпротиворечиво обстоятелствата, на които се основава искът. Не е ясно в какво качество ищецът навежда
твърдения, че е претърпял сочените от него неимуществени вреди - в качеството му на адвокат, осъществяващ
2
процесуално представителство на негов клиент или в лично качество. По същество липсва изложение на
обстоятелствата, на които К. Г. Т. основава иска си срещу Административен съд-гр.Ловеч. Единствено
декларативно е заявено, че се търси морална обезвреда от този субект, като е посочен размерът на предявения
иск, но не и периодът, за който се претендира обезщетението. Счита, че подобен неясен и противоречив подход
възпрепятства съда да даде точна правна квалификация, както и ответника – да вземе отношение по
основателността на иска. Предвид изложеното намира, че ищецът следва да отстрани нередовностите на исковата
си молба, като изложи ясно и точно обстоятелствата, на които основава претенцията си срещу Административен
съд-гр.Ловеч, както и да конкретизира какви са претърпените от него неимуществени вреди, в какво се изразява
според ищеца разглеждането на адм.дело №182/2024 год. по описа на Административен съд-гр.Ловеч в
неразумен срок, какъв е периода, за който се твърди, че е налице забавено разглеждане на делото и в съответствие
с това да формулира искането си. Едва след отстраняване на нередовностите счита, че ответникът може да вземе
обосновано становище относно основателността на предявения срещу него иск. В случай, че съдът приеме
исковата молба за редовна и процесуално допустима, заявява, че оспорва предявените искове по основание и
размер и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по конкретно посочени
съображения.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява.
Ответникът Административен съд-гр.Ловеч, редовно призован, се представлява от съдебен помощник
В.К. при Административен съд-гр.Ловеч, надлежно упълномощена от Административен ръководител на
Административен съд-гр.Ловеч, която моли съда да отхвърли изцяло предявеният от К. Г. Т. иск по основание и
размер като неоснователен и недоказан по подробно изложените от тяхна страна доводи в депозирания отговор
на исковата молба. В подкрепа на изложеното цитира и съдебна практика, установена до момента по аналогични
случаи, като : Решение №372/05.07.2024 год. на ОС-гр.Велико Търново по в.гр.дело №270/2024 год., с което е
потвърдено Решение №393/01.03.2024 год. на РС-гр.Велико Търново по гр.дело №3454/2023 год.; Решение
№272/29.05.2025 год. на ОС-гр.Велико Търново по в.гр.дело №131/2025 год., с което е потвърдено Решение
№109/17.01.2025 год., постановено по гр.дело №********* год. по описа на РС-гр.Велико Търново; Решение
№159/01.07.2025 год. на Апелативен съд-гр.Велико Търново по в.гр.дело №23382025 год., с което е потвърдено
Решение №63/01.04.2025 год., постановено по гр.дело №600/2024 год. на ОС-гр.Габрово и други.
Прокурор В. Р. в качеството й на представител на РП-гр.Ловеч, моли съда да остави без уважение исковата
молба като неоснователна и недоказана. Счита, че от данните по делото не се установява да е налице нарушаване
правото на разглеждане на делото в разумен срок. Административен съд-гр.Ловеч не е причина за забавяне на
делото поради движението на жалбата на ищеца по различни инстанции и се дължи изцяло на неговото
поведение, а именно множество заведени от К. Г. Т. дела до различни съдилища.
Първоинстанционният съд като взе предвид становището на представителите на страните, както и
събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, по вътрешно убеждение на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
Ищецът К. Г. Т., в качеството си на адвокат от АК-гр.Велико Търново е завел искова молба против
Прокуратурата на Република България с посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с посочена цена на иска
в размер на 900,00 лева. Исковата молба е подадена до Административен съд-гр.Велико Търново.
Видно от Определение №444/28.03.2024 год. на Адм.съд-гр.Габрово е, че след отвод на съдиите в този съд
е прекратено производството по адм.дело №80/2024 год. по описа на Адм.съд-гр.Габрово, като делото е
изпратено на ВАС на РБ за определяне на друг равен по степен съседен административен съд за разглеждането
му.
Следва произнасяне с Определение №4515/11.04.2024 год. по адм.дело №3629/2024 год. на ВАС, с което в
производство по реда на чл.133, ал.6, т.2 от АПК, е изпратил адм.дело №80/2024 год. по описа на Адм.съд-
гр.Габрово, образувано по искова молба на К. Г. Т. против Прокуратурата на Република България, за разглеждане
от Адм.съд-гр.Ловеч.
С Протокол от избор на съдия-докладчик на Адм.съд-гр.Ловеч с дата на разпределението : 15.04.2024 год.
16:28:42 часа, е образувано пред този съд адм.дело №182/2024 год., като същото е разпределено на съдия Д.Р..
Разпределението, което е автоматично е извършено от Георги Христов – Зам.-председател на Адм.съд-гр.Ловеч.
3
Определенията съдия-докладчик Д.Р. се е произнесла с Определение №874/07.05.2024 год., с което е
оставила без разглеждане и е върнала на подателя искова молба, подадена от К. Г. Т. – адвокат от АК-гр.Велико
Търново, ЛНА : **********, с адрес : *** против Прокуратурата на Република България, с адрес : ***, с
посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска – 900,00 лева, претендирано обезщетение за
причинени неимуществени вреди. Прекратила е производството по адм.дело №182/2024 год. по описа на
Адм.съд-гр.Ловеч.
Цитираното по-горе определение не е обжалвано с частна жалба в законният едноседмичен срок от
връчването на препис от него пред ВАС и е влязло в сила на 27.05.2024 год.
Предвид приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт адм.дело №182/2024 год.
по описа на Адм.съд-гр.Ловеч е архивирано с архивен №318/20024 год.
Въз основа на посочените по-горе факти, съдът достигна до следните правни изводи :
В чл.7 от ЗОДОВ е опредЕ. специална подсъдност на исковете за обезщетение по ЗОДОВ. Според
цитираната разпоредба, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съдът приема, че исковата претенция е
подадена пред родово компетентния съд – чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ.
По реда на ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Отговорността е обективна, като дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл.4 от ЗОДОВ.
Отговорността не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на
вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на
акта, действието или бездействието на държавния орган, т.е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако
противоречат на материални и процесуални норми.
С чл.2б от ЗОДОВ е създаден компенсаторен механизъм за бавно правосъдие като вътрешноправно
средство за защита и самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, т.е. наличие на
нарушение по чл.6 §.1 от ЕКЗПЧОС, респективно възможност да претендират обезщетение. В тази хипотеза,
държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които не са извършени в разумен срок като
отговорността е деликтна.
Претенцията на ищеца се основава на твърдения за претърпени от него неимуществени вреди в резултат
на прекомерна и продължила над разумния срок по чл.6 §.1 от ЕКЗПЧОС продължителност на производството по
адм.дело №182/2024 год. по описа на Адм.съд-гр.Ловеч.
Съгласно чл.6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, всяко лице при
определянето на неговите граждански права и задължения има право на справедливо и публично гледане на
неговото дело в разумен срок. За да се реализира правото на обезщетение по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ следва да се
установи, че производството по делото е продължило в неразумно дълъг срок – извън рамките на обичайно
необходимото му време за разглеждане и решаване съобразно критериите по чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ, както и че
ищецът К. Г. Т. е претърпял неимуществени вреди вследствие на необоснованото забавяне на производството.
Тоест за успешното провеждане на иска по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ се предполага доказване от страна на ищеца при
условията на пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки : че той /ищецът/ е страна по адм.
дело №182/2024 год. по описа на Адм.съд-гр.Ловеч; същото дело да е разгледано и решено извън разумния за
това срок; от забавянето ищецът да е претърпял неимуществени вреди със съответната причинно-следствена
връзка и ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.
Съгласно чл.8, ал.2 от ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ в
случаите на приключили производства е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди
по реда на Глава III „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Правилото е неприложимо по
отношение висящите производства. То произтича от разбирането, че в случай на твърдяно забавяне на
разглеждане на дело в разумен срок, да се предпоставя иска по чл.2б от ЗОДОВ от приключване на това
производство само по себе си би било нарушение на правото по чл.6 §.1 от ЕКЗПЧОС. Ето защо в чл.8, ал.2 от
4
ЗОДОВ е посочено, че тази предпоставка касае само приключилите, но не и висящите производства. Изводите се
подкрепят и от чл.2б, ал.3 от ЗОДОВ, където изрично е предвидено, че предявяването на иск за обезщетение за
вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството –
Решение №210/15.06.2015 год. по гр.дело №3053/2014 год. – III г.о. ВКС; Решение №153/13.06.2018 год. по
гр.дело №4658/2017 год., IV г.о. ВКС. По неприключили дела, които продължават да текат и при които е налице
забавяне – нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, следва да се търси
обезщетение по реда на ЗОДОВ директно пред съда, т.е. когато делото и висящо не може да се премине по
процедурата по Глава III „а“ от ЗСВ и затова остава открит пътя пред съда по реда на ЗОДОВ.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е налице необосновано бездействие
от страна на Административен съд-гр.Ловеч по образуваното пред него адм.дело №182/2024 год. във връзка с
извършване на предвидените по закон процесуални действия по движението на делото, което е приключило с
прекратяване на производството. Установява се безпорно, че конкретно тези процесуални действия на съда,
довели до прекратяване на производството по адм.дело №182/2024 год., са осъществени в кратки и разумни
срокове. Делото е образувано пред този съд на 15.04.2024 год., когато с Протокол от същата дата е избран съдия-
докладчик и е приключило с акт на съда на 07.05.2024 год. /влязло в сила на 27.05.2024 год. Определение №874/,
т.е. в рамките на 12 работни дни, което обосновава извод, че определеният съдия-докладчик се е произнесъл в
кратък и разумен срок, в който смисъл не може да се приеме, че е налице забавено правосъдие.
Изцяло голословни остават твърденията на ищеца, наведени в обстоятелствената част на исковата
молба, че в резултат на нарушаване принципа на разумна продължителност е претърпял и продължава да търпи
душевни болки и страдания и най-вече е загубил доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт от
погазване на основните му права. Производството по адм.дело №182/2024 год. по описа на Адм.съд-гр.Ловеч е
протекло в кратки срокове като в случай, че К. Г. Т. не е бил доволен от акта на съда е имал законова възможност
да го обжалва с частна жалба пред ВАС в едноседмичен срок от връчване на препис от определението, но той не
се е възползвал от това си право, а е счел, че следва да реализира правата си по ЗОДОВ. Пред настоящата
инстанция той не се яви в нито едно от общо проведените шест публични заседания, като прави впечатление, че
в три от тях е бил нередовно призован, въпреки положените от настоящият съдебен състав усилия за неговото
редовно призоваване. Това показва, че самият К. Г. Т. с поведението си се явява неизрядна страна, която по
никакъв начин не способства за бързото разглеждане на исковото производство, а именно той като ищец има
интерес от това. След като страна по делото, инициирала настоящото исково производство не се яви, за да бъде
изслушана пред съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси, в
съответствие с принципа на състезателното начало по реда на чл.8, ал.1 от ГПК, то съдът намира, че ищецът не
установи фактите, на които основава своите искания или възражение в съответствие с нормата на чл.154, ал.1,
поради което и предявеният от него против адм.съд-гр.Ловеч осъдителен иск с правно основание чл.2б, ал.1 от
ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 6 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, съгласно чл.6, §.1. от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по Адм.
дело №182/2024 година на Адм. съд-Ловеч, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане, се явява изцяло неоснователен и недоказан по основание и
размер и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изхода на процеса направените от ищеца съдебно-деловодни разноски следва да останат в
негова тежест.
Ответникът не е сезирал съда с претенция за разноски, поради което и такива не следва да му бъдат
присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Г. Т., ЕГН-**********, с постоянен адрес : *** против
5
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ГРАД ЛОВЕЧ, осъдителен иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, за
заплащане на сумата от 6 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
които са последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6,
§.1. от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по Адм. дело №182/2024 година на
Адм. съд-Ловеч, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Направените от ищеца К. Г. Т., с горните данни съдебно-деловодни разноски по настоящото гражданско
дело остават в негова тежест.
Ответникът АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ГРАД ЛОВЕЧ не е сезирал съда с претенция за разноски, поради
което и такива не следва да му бъдат присъждани.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6