№ 147
гр. Ботевград, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20211810101700 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 1от КТ.
Ищецът- К. А. З. от гр. Ловеч твърди, че е работил при ответника „*******” АД
- клон Ботевград на длъжност „кранист”. Сочи, че на 29.03.2021 г. ответникът му
връчил Заповед No 16/12.03.2021 г., с която на основание чл. 188, т. 3 от КТ и на чл.
190, ал. 1, т. 4 и т. 7 във вр. с чл. 186 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”. В мотивите на заповедта е изложено, че на 03.03.2021 г. ищецът е
допуснал увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали,
като е участвал в присвояване на гориво от автоцистерна на „*******” АД и
наливането й в нерегламентирани съдове (туби), разположени в собствения му
автомобил, което съставлявало нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.
9 от КТ. Твърди, че така издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена. Оспорва да е извършил твърдените нарушения на трудовата дисциплина,
като счита, че липсва основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение”. Поддържа, че не е изпълнено изискването на закона преди налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” работникът или служителят да бъде изслушан,
като не му е дадена възможност да даде обяснения по твърдяното нарушение на
трудовата дисциплина и такива изобщо не са му поискани, което съставлява
самостоятелно основание за отмяна на заповедта за уволнение, без да бъде разглеждан
спорът по същество. Поддържа, че във връзка с установени нарушения на трудовата
дисциплина от служители на „*******” АД - клон Ботевград е образувано ДП No
114/2021 г. по описа на РУ Ловеч, прокурорска преписка No 1077/2021 г. по описа на
РП Ловеч, по което той е бил викан само като свидетел, но срещу него няма
доказателства да е участвал в процесното нарушение. След събиране на
доказателствата е образувано НАХД No 423/2021 г. по описа на PC- Ловеч срещу друг
служител на работодателя, който също е уволнен дисциплинарно. Твърди, че под негов
1
надзор не е допуснато увреждане на имуществото на работодателя и по никакъв начин
не е присвоявал гориво от автоцистерни на работодателя. Изтъква, че в оспорваната
заповед не са посочени никакви писмени доказателства и не става ясно въз основа на
какво работодателят приема, че ищецът е извършил нарушение на трудовата
дисциплина. Излага, че вследствие на незаконосъобразното уволнение е останал без
работа и е регистриран като безработен в Бюро по труда - гр. Ловеч.
Моли съда да постанови решение, с което признае уволнението му за
незаконосъобразно и отмени Заповед No 16/12.03.2021 г., да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност преди уволнението „Кранист” в „*******” АД - клон
Ботевград, и да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в
размер на 5 983.20 лв. /две брутни трудови възнаграждения/ за периода от 29.03.2021 г.
до 21.05.2021 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ответникът – „*******” АД - клон Ботевград в депозиран по реда на чл. 131 от
ГПК писмен отговор чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове
като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Заявява, че изцяло оспорва като
неверни, необосновани и недоказани всички изложени от ищеца твърдения. Твърди, че
изцяло се е осъществил законовият фактически състав, свързан с налагане на
дисциплинарното наказание на ищеца и прекратяване на трудовото му
правоотношение, а Заповед No 16/12.03.2021 г. на работодателя, с която е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца, е правилна, законосъобразна и обоснована.
Заповедта е подробно мотивирана. Сочи, че въз основа на Докладна записка от
05.03.2021 г. на ръководител „Автотранспорт и механизация“ на „*******” АД и
събраните от работодателя доказателства и данни за извършеното нарушение и за
поведението на работника, безспорно е установено, че на 03.03.2021 г. ищецът е
допуснал увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали,
като е участвал в присвояване на гориво от автоцистерна на „*******” АД и
наливането й в нерегламентирани съдове (туби), разположени в собствения му
автомобил, което съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 9
от КТ. Дисциплинарното наказание е наложено при спазване извикванията на чл. 189,
ал. 1, чл. 193, ал. 1 и чл. 194 от КТ. Поддържа, че извършените дисциплинарни
нарушения от работника са тежки, съществени и особено вредоносни за работодателя,
като с поведението си работникът е увредил имуществено работодателя. Твърди, че
преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят е изпълнил
задълженията си по чл. 193 от КТ, като от работника са изискани обяснения съгласно
изрично писмо на работодателя изх. No 25/05.03.2021 г., работникът е предоставил
своите обяснения и в хода на проведена среща с работодателя на 10.03.2021 г.,
проведена лично и от управителя на клона, а в процеса на изслушване лицето е
признало извършените нарушения. Наказанието е определено и наложено след
отчитане на тежестта на извършеното нарушение, което в случая съставлява тежко
нарушение на трудовата дисциплина по отношение на работодателя. С оглед
неоснователността на иска за оспорване на законността на уволнението по чл. 344 от
КТ, то неоснователни са и искът за възстановяване на работника на предишната работа
и заемана длъжност и искът за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Освен това твърди,
че ищецът не е останал без работа след момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение и за твърдения с исковата молба период.
Прави възражение и за погасяване по давност на всички претенции на ищеца.
2
При условията на евентуалност, в случай на уважаване на претенцията на ищеца
по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, прави и възражение за
прихващане със сумата от 2160.57 лв., изплатено от работодателя на ищеца
обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 13 дни, като
моли сумата да бъде прихваната от евентуално уважената претенция и присъденото
обезщетение по чл. 225 от КТ на ищеца. Твърди, че работодателят е начислил и
заплатил посоченото обезщетение, което е получено от ищеца, а в случай на
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, би се възстановила
трудово правната връзка, респективно отпада основанието за получаване на сумата тя
подлежи на връщане от страна на ищеца - чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните и от представените по делото заверено копие на
Трудов договор No 173 от 13.07.2020 г., се установява, че ищецът е работил по
безсрочно трудово правоотношение при ответника, по силата на което е заемал
длъжност “Кранист”, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 952.00
лв.
Със заповед No 16/12.03.2021 г. на управителя на “*******” АД- клон Ботевград
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, считано от 29.03.2021 г.,
на основание чл. 188, т. 3 от КТ и на чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 във вр. чл. 186 от КТ.
Като причина за налагане на дисциплинарното наказание е посочено извършените от
работника дисциплинарни нарушения – на 03.03.2021 г. същият е допуснал увреждане
на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, като е участвал в
присвояване на гориво от автоцистерна на “*******” АД и наливането й в
нерегламентирани съдове (туби), разположени в собствения му автомобил, което
съставлявало нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ
(увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини,
енергия и други средства). Посочено е, че извършените дисциплинарни нарушения са
тежки, съществени и особено вредоносни за работодателя, като с поведението си
работникът е увредил имуществото на работодателя. В заповедта е вписано, че лицето
е изслушано по законоустановения ред на 10.03.2021 г., като в процеса на изслушване
напълно е признало извършените нарушения. Заповедта е връчена на ищеца срещу
подпис на 29.03.2021 г.
От заверено копие на писмо изх. No 251/05.03.2021 г. е видно, че до ищеца е
отправена писмена покана от управителя на “*******” АД- клон Ботевград да се яви на
10.03.2021 г. в 10.00 часа в офиса на “*******” АД- клон Ботевград в с. Скравена, общ.
Ботевград, производствена база, административна сграда, конферентна зала, за
изслушване на обясненията му по повод извършените от него в периода 01.09.2020 г. –
28.02.2021 г. дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ (неизпълнение на
възложената работа – зареждане с гориво на поверената му механизация на
работодателя, обслужваща обект на АМ “Хемус” само при необходимост от попълване
на резервоара; издаване на първични документи, отразяващи достоверно зареждането
на поверената му механизация), по чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ (неизпълнение на
законните нареждания на работодателя – ежедневно отчитане на действително
заредените количества гориво на машината; ежедневно отчитане на действителните
моточасове работа на машината), по чл. 187, ал. 1. Т. 8 от КТ (злоупотреба с доверието
на предприятието – отчитане на неизвършени стопански операции по зареждане с
3
гориво), по чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ (увреждане на имуществото на работодателя и
разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства – отчитане на гориво
като изразходено при работа с машина). В поканата е посочено, че неявяването в
посочения ден, място и час ще бъде считано за отказ от негова страна. Поканата е
връчена на ищеца срещу подпис на 05.03.2021 г.
По делото е представено заверено копие на Протокол от проведена среща по
повод поискани обяснения на група работници и служители от ******* АД – клон
Ботевград, проведена на 10.30.2021 г., видно от който сред посочените в протокола
лица е и ищецът К. А. З.. Протоколът не носи подписа на ищеца, поради което и като
частен свидетелстващ документ същия установява единствено факта на съставянето му
от лицето, посочено като протоколчик, както и присъствието на срещата на лицата,
подписали протокола в качеството си на лица “присъствали на срещата”.
Представено е и заверено копие на Докладна записка от ***** ръководител
“Автотранспорт и механизация” - “*******” АД, до Изпълнителния директор на
“*******” АД, гр. София от 05.03.2021 г., като и това писмено доказателства
съставлява частен свидетелстващ документ, който като такъв установява единствено
факта на съставянето му от посоченото като негов автор лице.
От служебна бележка изх. No 60-04-167/05.01.2022 г., издадена от Агенция по
заетостта, Дирекция “Бюро по труда” – гр. Ловеч, се установява, че ищецът е бил
регистриран в дирекция “Бюро по труда” като търсещо работа лице в периода 06.04.2021 г. –
05.12.2021 г., в група безработно.
Видно от заверено копие на фиш за работна заплата на ищеца за месец март 2021 г.,
със заплатата за посочения месец на ищеца е изплатено и обезщетение по чл. 224 от КТ за 13
дни в размер на 2160.57 лв., като това обстоятелство не е и спорно между страните.
По делото са разпитани като свидетели *****, ****** и *****.
От показанията на свид. ***** се установява, че същият работи в “*******” АД на
длъжност “Началник експлоатационно звено в транспорта”. Излага, че имали сигнал от
офиса в гр. София за липсва гориво в доста сериозни размери на обекта в Баховица, където
той бил пряк ръководител на ищеца. При започната вътрешно-фирмена проверка на място
на обекта, насочена към колегата на ищеца, който управлявал ведомествената цистерна,
която зареждала с гориво машините по обекта, на 03.03.2021 г. по Джи Пи Ес координати на
машината установили, че не е в регламентирания маршрут. Колегата му Ц****** отишъл на
място по време на обедната почивка към 12,15 часа и установил, че нерегламентирано се
източва гориво от цистерната на “*******” и се налива в туби, които били в личния
автомобил на ищеца К. З.. За случая били поискани обяснения както от К. З., така и от други
служители на фирмата, за които имало съмнения, че злоупотребяват с гориво на фирмата.
На проведена среща на 10.03. или на 12.03. в централата в Ботевград, на която присъствал и
свид. *****, им били поискани обяснения за случаите на липса на гориво, директно и към
ищеца и лицето *****, които били хванати на място. Обясненията били пред комисия,
включваща управителя на клона на дружеството в Ботевград, юриста на дружеството и др. В
обясненията си пред управителя на клона ищецът К. З. заявил, че не е знаел за какво го вика
колегата му Ахмед, който го помолил за помощ в обедната почивка, и че се е отзовал, но е
бил против да се източва гориво в туби и да се товарят в неговия автомобил, като след
кратко убеждаване се е съгласил. Свид. ***** сочи, че доколкото знае, органите на МВР са
известени за случая. Излага, че е виждал снимка, на която се вижда цистерната, автомобилът
и регистрационният му номер, като автомобилът бил пълен с туби, като се вижда и водачът
на цистерната ****. Имало около 5-6 около 20 литрови туби в багажника и 2 туби отпред
непосредствено пред багажника.
4
От показанията на свид. ***** се установява, че работи в “*******” АД, клон
Ботевград, на длъжност “Оперативен счетоводител, ТРЗ”. Сочи, че тя изготвила покани за
няколко лица, назначени работещи при тях на обект на ЛОТ 3 – Баховица, да се явят на
10.03.2021 г. и да дадат обяснения във връзка със случка от 03.03.2021 г., при която около
12,15 часа ищецът К. З. е бил видян с няколко туби с гориво, което е на фирмата, в
багажника на личния му автомобил и до него. Поканите за даване на обяснения били и към
ищеца, и към други служители, като поканата на ищеца му била връчена лично. Срещата
била проведена на 10.03.2021 г. и на нея присъствали свид. *****, управителят на фирмата и
други посочени от свидетеля лица, вкл. свидетелите *****, завеждащ отделение
“транспорт”, и *****, завеждащ отделение “транспорт”. На срещата били около 10
служители, които били извикани на разпит, включително ищецът К. З. и лицето *****, който
отговарял за мобилната цистерна на обект Баховица. Посочените двама служители дали
противоречащи си обяснения за случая. Двамата били събрани заедно, като в крайна сметка
при проведения разговор ***** се извинил, а К. З. потвърдил, че е натоварил въпросните
туби. Свид. ***** излага, че е видяла снимка с 3-4 бели туби извън джипа и 3-4 зелени туби
в багажника на личния автомобил на К. З. - джип “Витара”, като тубите били 20-литрови.
Доколкото знае, веднага на въпросната случка свид. Йордан Василен се е обадил на телефон
112, че има извършено престъпление и след това управителят на клона на дружеството е
завел дело срещу ***** за извършено престъпление за липсата на нафтата.
От показанията на свид. ***** се установява, че работи в “*******” АД, на
длъжност “Ръководител автотранспорт”. Свидетелят излага, че в дружеството има заповед с
изрична забрана да се зарежда гориво в туби. Сочи, че при направена проверка ищецът бил
хванат заедно с *****, който по това време управлявал мобилния нафтовоз, като *****
наливал гориво от нафтовоза в туби и тези туби се поставяли в личния автомобил на ищеца
К. З., джип “Сузуки Витара”. Сочи, че проверката била направена от него, били анализирани
резултати от 6 месеца назад, като били обследвани разходните норми на машините. Оказало
се, че има огромно завишение на разхода на гориво от около 30 процента, 15 600 литра
липси на гориво, като при така направената проверка хванали от къде идва липсата на
гориво. Излага, че има снимка на случката, направена на мястото от Ц******, на която се
вижда описаното от него. След установяването на огромните липси на гориво била
проведена среща на 10.03.2021 г., на която били поканени всички замесени в случая да дадат
обяснения пред ръководителите в дружеството, включително пред управителя на клона в
Ботевград. Ищецът К. З. бил поканен и присъствал на тази среща, като заявил, че за първи
път му се случва това нещо. Заявява, че длъжността на ищеца не е свързана с гориво и той
няма никакви правомощия в тази насока.
Съдът изцяло кредитира показанията на посочените по-горе свидетели,
отчитайки обстоятелството за служебната им ангажираност с ответното дружество,
респ. заинтересованост от изхода на спора, тъй като показанията им са обективни,
логични, последователни, непротиворечащи по между си и напълно кореспондиращи
на събраните по делото писмени доказателства. Същевременно липсват по делото
данни, които да разколебаят съда в преценката му относно достоверността на дадените
от свидетелите показания, поради което и изцяло им дава вяра.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице М. Б. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от което с установява, че брутното
трудово възнаграждение на ищеца за отработен пълен месец за м. 02.2021 г.,
предхождащ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение, е в размер на
3323.95 лв., а обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 29.03.2021 г. до
21.05.2021 г. е в размер на 5 983.20 лв. От същото заключение се установява, че
начисленото на ищеца обезщетение по чл. 224 от КТ за 13 дни неизползван платен
5
годишен отпуск по фиша за работна заплата за м. 03.2021 г. в размер на 2130.57 лв. е
преведено по личната му банкова сметка в Банка ДСК на 28.04.2021 г. Заключението
не е оспорено от страните, като съдът приема същото за обосновано, подробно,
компетентно и безпристрастно.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Дисциплинарното наказание “уволнение” се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения- дисциплинарно нарушение, при което с оглед
тежестта на нарушението това наказание се явява съответно. Преди да наложи
дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен да проведе своеобразно
дисциплинарно производство, изразяващо се в установяване факта на нарушението,
определяне вида на наказанието, издаване на заповед за дисциплинарно наказание и
накрая- връчването й на работника. Във фазата на установяването на нарушението,
работодателят следва да събере необходимите доказателства и да изслуша обясненията
на работника или да приеме писмените му такива. Освен това, за да бъде законна
заповедта за дисциплинарно наказание, същата трябва да отговаря на изискванията на
чл. 195, ал. 1 от КТ относно задължителните й реквизити, очертаващи фактическите и
правните основания за налагането й, а именно посочване на нарушителя, нарушението
и наказанието, както и законния текст, въз основа на който се налага.
В настоящият случай работодателят е провел дисциплинарното производство, а
заповедта за уволнение съдържа всички изискуеми реквизити. Същата се явява
законосъобразна, доколкото са налице както процесуалните, така и
материалноправните предпоставки за налагане на наказанието. Спазено е изискването
на чл. 193, ал. 1 от КТ, като на работника са искани обяснения от работодателя във
връзка с извършеното от него дисциплинарно нарушение, а именно неизпълнение на
възложената работа – зареждане с гориво на поверената му механизация на
работодателя, обслужваща обект на АМ “Хемус” само при необходимост от попълване
на резервоара, увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на
материали, суровини, енергия и други средства – отчитане на гориво като изразходено
при работа с машина, като ищецът е дал устни такива пред управителя на ответното
дружество, както и други длъжностни лица с ръководни функции, на проведена на
10.03.2021 г. среща със служители на дружеството. На ищеца е предоставена
възможност и същият е дал обяснения, касаещи именно причината за уволнението му,
т.е. установеното по надлежния ред от работодателя нарушение, което се установява от
събраните по делото гласни доказателства. Предвид изложеното, настоящият състав
намира, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 от КТ, а
дисциплинарното производство е проведено по надлежния ред. Заповедта е
законосъобразна, предвид наличието и на всички изискуеми реквизити в нея. Същата е
мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КТ, като в нея е посочено конкретното
нарушение на трудовата дисциплина, станало основание за налагане на
дисциплинарното наказание- уволнение, а дадената му правна квалификация- по чл.
190, ал. 1, т. 7 от КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина, във вр с чл.
187, т. 9 от КТ – увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на
материали, суровини, енергия и други средства, е правилна. Съдържащото се в
заповедта описание на вмененото нарушение и кога е извършено то позволява както
защитата на служителя, така и преценката за законосъобразност, която следва да
6
извърши съда.
Съдът намира, че по делото се доказа категорично и извършването от ищеца на
визираното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина. Безпротиворечиво от
събраните гласни доказателства по делото се установява, че при извършена проверка
на 03.03.2021 г., в обедната почивка, ищецът бил заловен от служителя Ц****** да
участва в присвояване на гориво от автоцистерна на “*******” АД, като служителят
*****, който по това време управлявал мобилния нафтовоз, източвал горивото от
цистерната и я наливал в туби, поставени в собствения на ищеца автомобил джип
“Сузуки Витара”. Съгласно показанията на изслушаните по делото свидетели, които
възприели посоченото обстоятелство от направена на мястото на проверката снимка,
става въпрос за около общо 5-6 20-литрови, бели и зелени, като част от тях били до личния
му автомобил на ищеца, а останалите били в багажника на автомобила. Така установеното
поведение на ищеца несъмнено представлява нарушение на трудовите му задължения,
изразяващо се в увреждане на имуществото на работодателя, доколкото същият е
предоставил помощта си и по този начин е съдействал за ощетяване на имуществото на
дружеството-работодател. Следва да се посочи, че наказателната отговорност не е
предпоставка за реализирането на дисциплинарната такава, като за квалификацията на
извършените от ищеца действия като нарушение на трудовата дисциплина не е
необходимо същите да осъществяват състав на престъпление, а още по-малко да бъде
осъден с влязла в сила присъда. Поради това и доводите на ищеца в тази връзка се
явяват неоснователни, включително твърдението му, че за това нарушение е било
образувано НАХД срещу друг служител на работодателя, а в хода на разследването той
е бил само свидетел.
Съдът намира, че извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение се явява
особено тежко такова, обуславящо налагането на дисциплинарното наказание
уволнение. Участието му в присвояването на гориво в немалки количества,
собственост на дружеството-работодател, при което ищецът е съдействал, подпомагал
за установяването на чуждата фактическа власт на собствената на дружеството вещ,
следва да се прецени именно като такова тежко нарушение на трудовата дисциплина. С
оглед на това съдът намира, че наложеното наказание се явява съответстващо по
тежест с тежестта на извършеното нарушение.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че уволнението е извършено
законосъобразно, като искът за отмяната му като незаконно е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна е обуславящ
по отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на предишната
работа и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение за оставяне без работа
поради уволнението. При отхвърляне на обуславящия иск, акцесорните искове също се
явяват неоснователен и като такива следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените от него в размер на 2500.00 лв., от които 2400.00 за адвокатско
възнаграждение и 100.00 лв. за възнаграждение за вещо лице.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от
ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Определено съгласно
разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4 от Наредба Nо 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за защита по граждански дела за една
инстанция по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
7
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната работна заплата за
страната към момента на сключване на договора – в случая 710.00 лв., а по искове с
определен интерес, при интерес от 1000 лв. до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над
1000 лв., то с оглед предявените искове минималното адвокатско възнаграждение в
случая е 1748.82 лв. (710 лв. по първия иск + 710 по втория иск + 348.82 лв. по третия
иск = 1748.82 лв.) Платеното и претендирано адвокатско възнаграждение е в размер на
2400.00 лв. с ДДС, или 2000.00 лв. без ДДС, което не надхвърля драстично посочения
минимален размер, поради което и не се явява прекомерно. Предвид това и
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответника е неоснователно.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. А. З., с ЕГН **********, с адрес: ******, срещу
“*******” АД – клон Ботевград, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
******, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване на
уволнението му за незаконно и отмяна на Заповед за дисциплинарно уволнение No
16/12.03.2021 г. на управителя на “*******” АД – клон Ботевград *****; за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “кранист” и за заплащане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ за времето, през което е останал без работа
вследствие на уволнението и през което в периода от 29.03.2021 г. до 21.05.2021 г. е
работил на по-нископлатена работа, за срок от 6 месеца в размер на 5 983.20 лв., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. А. З., с ЕГН **********, с адрес: ******, на основание 78, ал. 3 от
ГПК да заплати на “*******” АД – клон Ботевград, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: ******, сумата от 2500.00лв. /две хиляди и петстотин лева/ за
направените по настоящото дело разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8