Р Е Ш Е Н И Е
№ 248 20.08.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на тридесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Ива Атанасова
и с участието на прокурор Константин Тачев
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 194 по
описа за
2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на А.М.Б. ***, против Решение № 200 от 10.04.2020г.,
постановено по АНД № 36/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което
е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 631 от
14.11.2019г., издадено от Кмета на Община Стара Загора.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно
приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с
ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва
направения от въззивния съд извод, че са доказани по безспорен и несъмнен начин
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и съотв. извършването
на вмененото му административно нарушение. Поддържа, че предприетите от него действия са
били изцяло в изпълнение на задължението по чл.33 и чл.34, ал.1 във вр. с ал.2
от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община
Стара Загора. Направено е искане обжалваното съдебното решение да бъде отменено
и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно
постановление № 631 от 14.11.2019г. на Кмета на Община Стара Загора, като
неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по касационната
жалба – Община Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че нарушителят не
следва да бъде освободен от административно наказателна отговорност при
прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от
жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Производството пред Старозагорския
районен съд се е развило по жалба на А.М.Б. *** против Наказателно
постановление /НП/ № 631 от 14.11.2019г., издадено от Кмета на Община Стара
Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 24147 от 20.10.2019г., на А.Б. е наложено административно
наказание – глоба в размер на 500 лева, на основание чл. 50, ал.1, т.2 от
Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община
Стара Загора, за нарушение на чл.35, т.2 от същата Наредба. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 20.10.2019г. около
13.30 часа в гр. Стара Загора, ул. „Ген. Иван Пашинов“, вх.0, пред входа на
блока в озеленените площи, А.Б. използвайки трион и след това чрез чупене, е
отрязал и нанесъл повреди върху иглолистни дървета, представляващи дълготрайна
декоративна растителност.
Старозагорският
районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата материална и процесуална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че
при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са
допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и
процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по
чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от
фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в
решението писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по
безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно
от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като нарушение
на чл.35, т.2 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената
система на Община Стара Загора, за което на нарушителя на основание чл. 50,
ал.1, т.2 от същата Наредба е наложена предвидената по вид и размер
административна санкция – глоба в размер на 500 лева.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие
и при правилно приложение на закона.
Неоснователно е възражението на касатора, че вмененото му нарушение не е
конкретизирано - изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата
и достатъчна степен и от фактическа страна, и от правна страна, с посочване на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства и нарушената нормативна
разпоредба. Старозагорският районен съд подробно обсъдил това възражение, като
изложените мотиви за обосноваване на извода за неговата неоснователност, изцяло
се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни.
Фактически, правно и
доказателствено обоснован е и извода на въззивния съд, че извършването на вмененото
на А.Б. административно нарушение е установено по несъмнен начин. Както в хода
на проведеното административно наказателно производство, така и във въззивното
съдебно производство и пред касационната инстанция, възражението на
санкционираното лице се свежда до това, че действията му са били такива в
изпълнение на нормативно регламентираното задължение по чл.33 от Наредбата за
изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Стара Загора
/Собствениците и ползвателите на самостоятелни обекти на сгради в режим на
етажна собственост, са длъжни да се грижат и да опазват намиращата се в
прилежащия терен дървесна и храстова растителност/ и че тези действия са извършени с оглед „жизнено необходимото за
иглолистната дървесина подрязване на клоните, представляващо оформянето им и
служещо за стимулиране на растежа им“. Това възражение също подробно е
разгледано и обсъдено както от наказващия орган /в мотивната част на
наказателното постановление/, така и от Старозагорския районен съд в обжалваното
решение, като обосновано е прието за недоказано и като такова неоснователно. По
делото няма каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, че
действията на Б. са били насочени към „опазване“ на озелените площи чрез
полагане на грижи за поддържането им в добро състояние и недопускане на тяхното
увреждане или унищожаване, в изпълнение на задължението по чл.34, ал.1 във вр.
с ал.2 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на
Община Стара Загора. Тъкмо обратното – както правилно е приел въззивният съд,
доказателствата еднозначно сочат на неправомерни действия на санкционираното
лице, в нарушение на императивната забрана по чл.35, т.2 от Наредбата за
изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Стара Загора.
Очевидно рязането с трион и чупенето на клоните, нанасящо повреди върху
дърветата, не може да се приеме като грижа за дървесната растителност. Ако и да
е било необходимо отсичане на клони с цел сигурността на преминаващи граждани
или за безопасността на движението, или по санитарни причини, за това е било
необходимо издаване на съответното разрешение. А и самата дейност по поддръжка
на озеленените площи /както за широко, така и за ограничено обществено
ползване/, се осъществява от длъжностни лица при звено „Озеленяване и комунални
дейности” към Община Стара Загора.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че наличието на всички релевантни за
съставомерността на деянието факти, които обуславят административно наказателната
отговорност и с които е обосновано обвинението, се установяват от събраните в
хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни
доказателства, като жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства в
подкрепа на изложената защитна теза, опровергаващи фактическата обстановка,
посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление. С оглед на което в съответствие и при правилно
приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че извършването от санкционираното лице на съставомерно от обективна и
субективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 50,
ал.1, т.2 във вр. с чл.35, т.2 от Наредбата за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на Община Стара Загора, е доказано по несъмнен
начин.
За допуснатото нарушение
на А.Б. е наложено предвиденото в чл. 50, ал.1, т.2 от Наредбата за изграждане,
поддържане и опазване на зелената система на Община Стара Загора
административно наказание – глоба, определена в нормативно регламентирания
минимален размер. Правилно въззивният съд е приел, че нарушителят не следва да бъде освободен от
административно наказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска
степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид.
С оглед на изложените
съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, и постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в
сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 200 от 10.04.2020г., постановено по АНД № 36/ 2020г. по описа на
Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №
631 от 14.11.2019г., издадено от Кмета на Община Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.