Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
Плевен, 14.09.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ІІ граждански състав, в публичното заседание на седми септември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова
при секретаря Анета Христова като разгледа докладваното от
съдията ДИЛОВА гр. д. № 3667 по описа за 2017 година, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното
Искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***,
гр. ***, чрез юрк. И.З., против М.Г.Д. ***
за признаване за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1
от ГПК, че дължи на кредитора главница в
размер на 1195.38лв. и мораторна лихва в размер на 364.99 лв. за периода от
15.02.2014г. до 15.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.02.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 31.21 лв., представляваща
разноски по делото за държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в редакцията му
от Д.В. бр.8/24.01.2017 г. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д№1219/2017г. по описа на
ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило
възражение от страна на длъжника. Ищецът
твърди, че с договор за прехвърляне на вземания № 002/05.09.2008г. „Юробанк И
Еф Джи България“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД,
прехвърлило вземанията си по договори за кредит, между които и този на
ответника, на ищцовото дружество ***. Твърди се, че към 05.09.2008г, когато е
извършена цесията, ответникът дължал сума по кредита в размер на 1195,38 лева.,
от които 983,71 лева главница и 211,67лева лихва. Ищецът твърди, че на
основание чл.99 ал.3 ЗЗД ответникът е уведомен за цесията и за новия кредитор и
на 14.03.2013г. е сключил с ищцовото дружество споразумение, с което признал
съществуването на дълга си от 1195,38 лева. Твърди се, че страните са
постигнали споразумение ако ответникът заплати сумата 597,689 лв еднократно в
срок до 10.04.2013г. задължението да бъде редуцирано с 50 %. Твърди се, че М.Д.
не е заплатил дължимата сума, поради което уговорената редукция е станала
невалидна и ответникът е останал задължен за цялата неизплатена сума., а за
ищеца е възникнало и право да получи обезщетение за забавено плащане върху
неплатената сума. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1195.38лв. представляваща главница и мораторна лихва в
размер на 364.99 лв. за периода от 15.02.2014г. до 15.02.2017г.
Ответникът в срока на чл.133 от ГПК, не
изразява становище по исковете. В съдебно заседание ответникът се явява лично и
изразява становище, че признава вземането
но иска разсрочване на изпълнението, тъй като е пенсионер по болест,
получава пенсия в размер на 300 лв.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на
страните и закона, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД с цена 1136,77 лева и иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД с
цена 347,11 лева да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество главница в размер на1195.38лв. представляваща главница и мораторна лихва в
размер на 364.99 лв. за периода от 15.02.2014г. до 15.02.2017г.
С исковата молба са представени писмени
доказателства. Представено е споразумение от 14.03.2013г., с което ответникът се е
съгласил, че дължи претендираните суми в размер на 1195,38 лева, като ответникът се е задължил да
заплати сумата 597,69 лв в срок до 10.04.2013г., като страните са уговорили, че
при изпълнение на задължението по т. 4 от споразумението ответникът няма да
дължи остатъка в размер на 597,69 лв. и кредиторът ще счита претенцията си за
удовлетворени. В случай, че ответникът не изпълни задължението си редукцията
става невалидна и кредиторът има право да претендира цялата неплатена
сума.
С исковата молба е представена договор
за потребителски кредит за сумата от 1200
лева от 01.03.2006г. сключен между „Българска
Пощенска банка“ АД и ответника И.Д.И., с
който ответникът е получил кредит в размер на 1200 лева със задължение да
погаси кредита в срок до 2.01.2009г. Представен е и погасителен план с краен
срок 02.01.2009г., от който е видно, че размера на договорената лихва е 258,15
лева.
Представен е Договор за прехвърляне на вземания от
05.09.2008г., с който „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“ АД са прехвърлили на ***
вземанията си към длъжниците по приложен към Договор Списък на
Длъжниците и вземанията по чл.2. Видно от списъка, ответникът е вписан като
длъжник със задължение в размер на 1195,38 лева.
Към доказателствата по делото е приложено Уведомление
до ответника от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, с което кредиторът е уведомил
ответника, че на основание Договор за цесия от 05.09.2008г., Банката е прехвърлила
вземанията си към него, произтичащи от Договор за потребителски кредит от 02.03.2006г.
на ***.
Ответникът не е оспорил получаването на това
уведомление и не е направил възражения в тази насока нито в срока за писмен
отговор, нито в съдебно заседание, поради което съдът приема, че възможността
му за това е преклудирана.
При така представените доказателства,
съдът счита, че е доказано, че между ответника и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАЛИЯ“ АД
има сключен договор за кредит, по който ответникът не е изпълнил задълженията
си по погасителния план към договора. Видно е, че всички вноски са падежирали,
поради което не следва да се обсъжда настъпила ли е предсрочна изискуемост. Ответникът
е надлежно уведомен за прехвърленото вземане. Отделно от това е представено и
споразумение, с което ответникът е признал съществуващо към ищеца задължение в
размер на1195,38 лева.
От заключението на ВЛ по назначената
съдебно счетоводна експертиза е видно, че на основание договора за кредит по
сметка на ответника е преведена сумата 1200 лв, като към 05.09.2008г. по
кредита е била върната 262,77 лв, от която 216,29 лв главница и 46,48 лв лихва,
а остатъкът до пълния размер на сумата е 1195 ,38 лв главница и 211,67 лв лихва
за забава. За периода 15.02.2014г.- 15.02.2017г размерът на мораторната лихва
върху главницата от 1195,38 лв е 364,99 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
Предявени са специални установителни искове, имащи за
предмет претендирани неудовлетворени притезателни права за плащане на
задължение, възникнало на основание на договор за потребителски кредит и
прехвърлено на основание договор за цесия. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на
претендираните суми, да докаже
съществуването на валиден договор за цесия, както и че за станалото прехвърляне
на вземането е уведомен длъжника по правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова
тежест е да докаже основанието и размерът на претендираната сума.
Установи се по делото, че между Българска пощенска банка АД и ответникът М.Д. е
сключен договор за потребителски кредит въз основа на който кредитора е отпуснал на
кредитополучателя кредит в размер на
1200 лв, а кредитополучателя се е задължил да върне сумата в едно с дължимите
такси и лихви на 34 месечни вноски. Договора е сключен на 01.03.2006г. и
последната месечна вноска следва да бъде платена от кредитополучателя през м.януари 2009г. По делото се установява
също, че с договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/ от дата
05.09.2008г., с който „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“ АД са прехвърлили на ***
вземанията си към длъжниците по приложен към Договор Списък на
Длъжниците и вземанията по чл.2. Видно от списъка, ответникът е вписан като
длъжник със задължение в размер на 1195,38 лева. По делото е представено уведомление
за прехвърляне на вземане, адресирано до ответника, което е получено от
последния на 08.10.2008г. Предвид гореизложеното, съдът намира претендираното
вземане за заплащане на сумата от 1195,38 лв. главница и 364,99 лв лихва за забава за установено по основание
и размер.
Съгласно дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на
ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Прието е , че съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
С оглед на изложеното съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата 31,21 лв представляваща държавна такса и
сумата 50 лв представляваща юрисконсултско възнаграждение направени разноски в
заповедното производство.
С оглед
изхода на спора и в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, основателно
е искането на ищеца за присъждане на направените деловодни разноски направени в
исковото производство за държавна такса 68,79
лв и вещо лице в размер на 150 лв.По отношение на претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева, съдът намира
следното – с оглед на изхода на спора в установителното производство - уважен
изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер обаче не на претендираното от 300,00 лева. Съображенията на съда за това са
следните - съществува разлика в правния статут на адвоката и юрисконсулта,
която се дължи на съществените разлики в правната природа на договора за
поръчка и трудовия договор. Тази разлика и това, че чл.78, ал.8 от ГПК не
препраща изрично към от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., водят съда до извода, че
адвокатското възнаграждение за юрисконсулта следва да определя от съда при
всеки конкретен случай съобразно правната и фактическа сложност на делото и
материалния интерес, без обаче тази преценка да е обвързана от минимумите,
предвидени в Наредба №1 от 9 юли 2004 г, тъй като тази наредба е приложима само
за лица, осъществяващи свободна професия в защита правата и интересите на
гражданите, като целта е да се уреди конкуренцията пазара на адвокатската
услуга във връзка с минималния размер при уговарянето на възнагражденията. С
оглед различията в условията, при които се упражняват двете професии, не може
да се приеме, че възнаграждението, което се присъжда на юрисконсултите на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, е адвокатско по смисъла на Закона за адвокатурата
и да се прилагат правила, които са предвидени в наредбата. Разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК не фиксира размер на възнаграждението за юрисконсулт, нито
препраща към Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Това означава, че съдът следва да го
присъди в полза на организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя преценка,
като съобрази обема и качеството на положения труд. Ето защо съдът счита, че на
ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за установителното
производство в размер на 150,00 лева.
Ответникът е направил искане за
разсрочено плащане на задължението. По делото е представено за констатация
копие от експертно решение на ТЕЛК, от което е видно че на ответника е призната
60 % трайна неработоспособност, а от представената за констатация квитанция е видно,че ответникът получава
пенсия в размер на 332 лв. Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 241
от ГПК, и направеното искане е основателно. Следователно, изпълнението на общото
задължение по главния и акцесорния иск –1619,86 лв и разноските, които за двете производства
възлизат на 450лв или обща сума за плащане 2069,86 лв трябва да бъде разсрочено
на 24 последователни месечни вноски,
всяка от които по 86,24 лв платима на
5-то число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, и
останалите – на всяко следващо 5-то число на месеците, до окончателното
изплащане на вземането.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК вр.
чл.238 ГПК, че М.Г.Д., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на КРЕДИТОРА ***,/с предишно наименование”***/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, законен представител Г.А.Г.
- изпълнителен директор, следните суми: главница в размер на 1195.38лв. и
мораторна лихва в размер на 364.99 лв. за периода от 15.02.2014г. до
15.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.02.2017г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 790/17.02.2017г. по ч.гр.дело № 1219/2017г.
по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК М.Г.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, гр. ***, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Г. разноски по ч.гр.дело №1219/2017г
в размер на 81,21 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК, ал.1 М.Г.Д., ЕГН **********,***
ДА
ЗАПЛАТИ на ***, гр. ***, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Г.,
разноски
по настоящето дело в размер на 68,79 лева, 150 лв за ВЛ и 150 лв за
юрисконсултско възнаграждение.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК
изпълнението на решението, с което се установява вземането на ***, гр. ***, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Г.
към М.Г.Д., ЕГН **********,*** в общ
размер на главница, лихва и разноски 2069,86 лв, като постановява ответника да
заплати горепосочената сума на 24
последователни месечни вноски, всяка от които по 86,24 лв платима на 5-то число на месеца, следващ
този, в който настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо
5-то число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: