Р E Ш Е Н И Е
№ 397
гр. Плевен, 26.09.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Николай
Господинов
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело №
481 описа на Административен съд – Плевен
за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С Решение № 308/23.05.2022 год., постановено по анд № 20224430200614/2022 год., Районен съд – Плевен е отменил
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с № **********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура, с който на Д.Е.Ц., с ЕГН ********** ***
на основание чл. 189е, ал. 3 и 4, чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева за
извършено нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, за това, че на 27.03.2021 г. в 10,36 часа е установено нарушение, с ППС лек автомобил *****,
с регистрационен номер *****, с технически допустима максимална маса 1790, в
община Долни Дъбник, за движение по път I - 3 км 100+471, с посока намаляващ
км., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с
устройство № 40222, представляващо елемент от електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I -3
км 100+471.
Срещу постановеното
решение е подадена касационна жалба от
Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез пълномощници юрк.М. и юрк.И., които считат
същото за неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърдят, че атакуваният електронен
фиш е издаден от орган със санкционни правомощия, в кръга на материалната му
компетентност, при спазена процедура за дирене на административнонаказателна
отговорност и в съответствие с правилата на материалния закон. Жалбоподателят е
санкциониран за деяние, съставляващо административно нарушение по чл. 139, ал.
6 от ЗДвП, за което на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 300 лв. Решаващият съд е нарушил материалния закон
като неправилно е приложил разпоредбите на чл. 6 и 7 от ЗАНН. Съдът неправилно
е приел, че липсва вина като елемент от субективна страна. Деянието неправилно е квалифицирано като
маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. Според касатора не са съобразени и правилата
за корекция на електронна винетка, регламентирани в чл. 10а, ал. 3б от Закона
за пътищата. Сочи се, че съгласно чл. 10а, ал. 3 от
Закона за пътищата при закупуване на електронна винетка следва да се посочи
регистрационния номер на превозното средство, категорията и периода на
валидност на винетката. Закупената винетка важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или
ползвателя му. Посочената разпоредба ясно очертава задълженията, които следва
да бъдат изпълнение и на следващо място изрично постановява, че винетната такса
важи единствено за онова пътно превозно средство, чийто регистрационен номер е
деклариран правилно от съответното лице. Съгласно чл. 10а, ал. 3а от Закона за
пътищата отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния
номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на
винетната такса е на собственика или на ползвателя му. При неправилно
декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена
винетна такса. Касаторът счита, че както задължението за деклариране на
коректни данни, така и отговорността за допуснати грешки по време на този
процес, са за собственика или ползвателя. Електронната система и
административнонаказаващият орган не могат да предвидят и нямат законово
задължение да изследват възможните грешки, допуснати при заплащане на таксата.
Електронната система е програмирана да прави сравнителен анализ между
регистрационните номера, за които са заплатени винетни такси и регистрационните
номера на МПС-та, които се движат по платената пътна мрежа, и при несъответствие
отчита нарушенията с доклад, приложен по делото. Сочи се
още, че от месец март 2021 г. има възможност за коригиране на неправилно
въведени данни при закупуване на винетка. Съгласно чл. 10а, ал. 3б от Закона за
пътищата (ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г.) когато при издаване
на електронна винетка е допусната техническа грешка при деклариране на
регистрационния номер на пътното превозно средство, включително на държавата, в
която е регистрирано, или на неговата категория, може да бъде извършена
корекция от съответните длъжностни лица, ако след заявление за промяна на
грешно декларирани данни от собственика или ползвателя, безспорно се установи,
че в Република България не съществува регистрирано пътно превозно средство с
идентичен на първоначално декларираните във винетката регистрационен номер,
държава на регистрация или категория. Промяната в данните на електронната
винетка има действие от момента на извършване на корекцията и има срок на
валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално издадената. Сочи
се в касационната жалба, че Ц. е подал заявление за корекция на винетката едва
няколко седмици след извършване на нарушението - на дата 26.07.2021 г. Към
датата на нарушението - 27.03.2021 г. за процесния автомобил не е била налице
валидна електронна винетка. Сочи се още, че при
установяване на нарушение в отсъствие на нарушителя и издаване на ЕФ се счита,
че пътното превозното средство е управлявано от собственика му (чл. 187а, ал. 1 ЗДвП), поради което правилно и
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
собственика на автомобила Д.Е.Ц.. От субективна страна дори да се приеме, че не
е налице умисъл, деянието е осъществено в условията на непредпазливост. Счита
още за неправилен извода на въззивния съд, че извършеното деяние е „маловажен
случай“ и е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Сочи още, че разпоредбата на
чл. 189з от ЗДвП /Нов - ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г., изключва
приложението на чл. 28 и 58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП. Съобразявайки това,
деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно
нарушение. В заключение моли съда да
отмени оспореното решение и да потвърди ЕТ, претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с
чл. 143, ал. 3 от АПК.
В
съдебно заседание касаторът се
представлява от юрисконсулт М., който поддържа подадената касационна жалба,
моли за отмяна на решението на въззивния съд. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника, в случай на
произнасяне на съда в полза на ответника.
Ответникът Д.Е.Ц. , в съдебно заседание не се представлява
и не взема становище по жалбата. Ответинкът, чрез адв.В. е депозирал писмена
молба с вх.№5056/13.09.2022 год., в която е взел подробно писмено становище за
неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното
приозводство е започнало със съставяне на Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от ЗДвП - №********** издаден от МРРБ, Агенция „АПИ“, с който на Д.Е.Ц.
ЕГН**********,***, на основание чл.189е ал. 3 и 4, чл.179 ал.3,вр.чл. 187а ал.1
от ЗДвП, е наложена глоба в размер на
300,00лв., за нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6 от ЗДвП, за това, че на
27.03.2021г. е установено нарушение, с ППС лек автомобил *****, с
регистрационен номер *****, с технически допустима максимална маса 1790, в
община Долни Дъбник, за движение по път I - 3 км 100+471, с посока намаляващ
км., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не
заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е
установено с устройство №40222, представляващо елемент от електронната система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се
на път I -3 км 100+471.
Съдът се позовал на разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2
от Закона за пътищата, според който за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като такса за
изминато разстояние - тол такса, се дължи за пътни превозни средства по чл.
106, ал.З. Заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно
средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло,
а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път
или пътен участък.
Въззивният съд анализирал представеното заверено копие
на разписка за електронна винетка № 21032656542956, от което установил, че такса
е била заплатена на 26.03.2021 г. - разписка № 0500012772052023, издадена от
„ИЗИПЕЙ“ за сумата от 97 лева, Категория - КЗ, за ППС с рег. № *****, валидна
от дата 26.03.2021г до 25.03.2022 г.
От приложеното Заявление с вх № 94-00-563/26.07.2021г
до Областно пътно Управление - Плевен от името на Д.Е.Ц. съдът установил, че
същият е собственик на ППС с рег. № ***** и в закупената от него електронна
винетка с № 21032656542956 валидирана в Електронната система за таксуване, с
държава на регистрация България и категория на ППС - К 3 е допусната техническа
грешка при въвеждането на данните - пропусната цифра в регистрационният номер.
От представеното копие от СРМПС Част I установил, че
под регистрационен номер ***** е регистриран МПС - лек автомобил "*****,
собственост на жалбоподателя.
Съдът изложил мотиви, че законът действително
предвижда, че отговорността при
неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса, е съответно на собственика или на ползвателя,
като в случаи на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно
средство не е заплатена дължимата винетна такса,
От друга страна санкционната разпоредба на чл. 179,
ал. 3 от ЗДвП, предвижда административно наказание глоба за водач, който
управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Съдът направил извод, че за да е осъществен състав на
административно нарушение, съгласно общата дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от
субективна страна е необходимо да е извършено виновно. Изложеното наложило
извод в решаващия съд, че за да се приеме, че е извършено административното
нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал.6 ЗДвП, е необходимо да бъде установено, че
съответното лице съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки
това, съзнавайки това обстоятелство, че автомобилът се е движел по път в
обхвата на платената пътна мрежа.
В конкретния казус от обективна страна, съдът направил
извод, че към дата 27.03.2021 г., е била
заплатена годишна винетна такса за ППС с рег.№ *****. При закупуването на
винетен стикер лицето декларира регистрационния номер и категорията на
превозното средство. Техническата грешка при посочването на категорията на
превозното средство от служителя на оператора "ИЗИПЕИ" АД не може да
бъде вменено във вина на собственика и/или лицето, което управлява ППС-то и в
този смисъл не е тъждествено, не се припокрива с виновно неизпълнение на
задължение за заплащане дължима винетна
такса при движение по републиканската пътна мрежа. В този смисъл според
въззивния съд липсва умисъл за осъществяване на нарушението, тъй като лицето
субективно е уверено, че след като е заплатил сумата за винетна такса за
категория автомобил, е изпълнило добросъвестно задължението, което законът му
вменява. Ако се приеме противното, то лицето би понесло
административнонаказателна отговорност за грешката в декларирането на данните,
а не за самото административно нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, тъй като то
предвижда задължение за водача за заплащане на винетна такса, което той
добросъвестно е изпълнил.
Съдът се позовал на представеното по делото платежно
нареждане от 26.03.2021г, според което Д.Ц. в качеството си на собственик на
управлявания от него лек автомобил, е заплатил сумата от 97лв., представляваща
плащане за електронна винетка за МПС *****. Следователно при заплащането на
винетната такса собственикът е изпълнил задължението си по чл.10а, ал.З от ЗП
като коректно е декларирал изискуемите от закона обстоятелства, в т.ч. и
правилния регистрационен номер на лекия автомобил. Непълното отразяване на
подадените от задълженото лице данни в информационните масиви на АПИ и
съответно генерирането на електронен документ /електронна винетка/,
удостоверяващ заплатена винетна такса за автомобил, за който не е било заявено
плащане, няма как да бъде вменено във вина на лицето, извършило плащането. Съдът
приел, че Ц. е можел да направи корекция на грешно декларираните данни, но той не е знаел за тази грешка, допусната
не по негова вина. Сумата е платена и е постъпила при получателя.
Съдът приел още, че дори да се приеме, че е налице
извършено нарушение, същото е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В
настоящия случай, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените такива нарушения от този вид. При преценката тежестта
на нарушението и съответно степента на обществената му опасност, въззивният съд
съобразил конкретните обстоятелства около неговото извършване – сумата,
представляваща винетна такса е била платена за управлявания автомобил и
действително е постъпила в бюджета, поради което и от деянието не са настъпили
никакви вредни последици. В този смисъл същото не се отличава със значителна
обществена опасност и налагането на глоба в размер на 300 лева, се явява
несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и степента на
обществената му опасност. Предвид това и след като административнонаказващият
орган не е извършил описаната по - горе преценка за наличие на маловажен
случай, съответно не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, то същото се
явява основание за отмяна на атакуваният ЕФ.
На тези основания съдът отменил оспорения ЕФ.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, макар и не по всички изложени в него съображения.
При постановяване на решението районният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, извършил е цялостна
проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, приложим по
препращане от чл. 84 ЗАНН. Районният съд не е
нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и събраните по
делото доказателства.
По приложението на материалния закон, съдът намира
следното:
Отговорността на Ц. е ангажирана за извършено
нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП, съгласно които
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се
извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 ЗП. В ал. 6 на
същия член е посочено, че водачът на ППС, преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, следва да заплати такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП в
случаите, когато такава е дължима според категорията на превозното средство.
Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП
предвижда такса за ползване на пътната инфраструктура, която се заплаща за
преминаването по републиканските пътища, включени в трансевропейската пътна
мрежа, както и за такива извън нея или по техни участъци. Тази такса дава право
на ППС да ползва за определен срок изброената категория пътища, като размерът й
се определя от МС.
С разпоредбата
на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП се предвижда наказание "глоба" в размер на
300 лв. за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП.
Според касационната инстанция извършеното нарушение е установено по
безспорен начин. При преценка на събраните по делото доказателства, се налага
извод, че Ц. е заплатил винетна такса в
размер на 97 лв. за МПС с рег. № *****,
но при въвеждане на данните за регистрационния номер на МПС, е пропусната една
цифра в регистрационния номер. Неправилното въвеждане на данни относно
регистрационния номер на ППС се приравнява на липса на винетка за лекия
автомобил. Ето защо, Ц. е осъществил с
деянието си признаците на състава на административно нарушение на нормата на
чл.139, ал.6 от ЗДП.
Правилна е преценката на въззивния съд, че извършеното
нарушение е маловажно. Извършеното
нарушение е формално по своя характер. Липсата на вредоносен резултат не
съставлява пречка да се извърши преценка за маловажност на нарушението.
Безспорно по делото е установено, че са налице данни за заплатена винетна такса
за МПС със същия регистрационен номер, но при неправилно въведен регистрационен
номер на МПС.
Предвид безспорното обстоятелство, че сумата от 97
лева за годишна винетна такса е била надлежно заплатена от Ц. и е постъпила в
бюджета на АПИ, степента на обществената опасност на деянието е много по-ниска
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид - при управление на
МПС без въобще собственикът или ползвателят да са заплатили дължимата сума за
винетна такса. Следва да се отчете, че не е налице ощетяване на държавния
бюджет, в частност на бюджета на АПИ.
Винетната такса по своята същност е такса за услуга –
ползването на републиканската пътна инфраструктура, което предполага държавата
да е осигурила вече поддържана пътна мрежа, за ползването на която водачите и
собствениците заплащат такса. В случая, както се посочи, все пак в бюджета на
АПИ е постъпил дължимият размер на винетната такса от Ц., макар и за автомобил,
с пропусната една цифра в регистрационния номер.
Изложеното обосновава извод, че конкретното
деяние е маловажно, до какъвто извод е
достигнал и въззивния съд. Поради по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението, в сравнение с обичайните случаи от този вид, последнното се явява
маловажно.
За пълнота следва да се отбележи, че новата разпоредба
на чл. 189з от ЗДвП, в сила от
23.12.2021 год. предвижда, че прилагането на чл. 28 от ЗАНН по отношение на
нарушения по ЗДвП е недопустимо. Без съмнение, към датата на извършване на
санкционираното нарушение /27.03.2021 г. /, не е съществувало нормативно
предвидено ограничение за прилагането на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по Закона за
движението по пътищата. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му, като в ал. 2 на чл. 3 е предвидено, че ако до влизане
в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. С оглед на
посочените разпоредби на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, настъпилата
законодателна промяна след издаването на наказателното постановление,
изключваща прилагането на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по
ЗДвП /съгласно новата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, в сила от
23.12.2021 г. /, не е приложима в настоящия случай. Тъкмо обратното - в
съответствие с принципа по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, приложим
е именно по-благоприятния за нарушителя закон, а именно ЗАНН преди изменението,
съобразно който преценката за законосъобразност на НП включва и преценка
относно правилното приложение на чл.28 от ЗАНН.
Ето защо , като
е отчел, че деянието съставлява маловажен случай на административно
нарушение, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави
в сила.
При този изход на делото и с оглед направеното искане,
за касационната инстанция следва да бъде присъдена на ответника сума за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, по аргумент от разпоредбата на
чл.18, ал.1във връзка с §1 от ДР на Наредбата, което е минималното такова,
предвидено в Наредбата.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
308/23.05.2022
год., постановено по анд № 20224430200614/2022 год., по описа на Районен съд –
Плевен.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура да заплати в полза на Д. Е.Ц.,
с ЕГН ********** *** разноски за възнаграждение за един адвокат, представлявал Ц.
*** в производството по канд №481/2022 год., в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.