РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. гр. Хасково, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20235640200066 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от А. А. А. от град Х., подадена чрез адв.Б.С. срещу
Наказателно постановление № 19-1253-000389 от 08.04.2019г. на Началник група в Сектор
ПП при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл.1
от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания – „Глоба” в размер на 10 лева , глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6месеца. В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление.
Твърдят се и съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването
на НП. Освен това се излагат доводи на настъпила погасителна давност по чл.80 от НК.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея
1
наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, видно от приложеният плик, срещу
подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 09.11.2017г., около 10.30 часа свидетелят Ж. К. И. към същата дата на длъжност
„младши автоконтрольор” в Сектор ПП при ОД на МВР – Хасково бил на работа. Заедно с
колегата си А. О. К. спрели за проверка лек автомобил „*************“ с рег.№ ****** .
Автомобилът се движел и бил спрян на бул.“Васил Левски“ до цигарена фабрика в посока
бул.“Съединение“ в гр.Хасково. При извършената проверка на водача А. А.
А./жалбоподател/ се установило, че управляваният от него лек автомобил е с
регистрационни табели с изтекъл срок на 06.11.2017г. и същият не носи контролен талон
към СУМПС. За това нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН с бланков № 009196
от 09.11.2017г. Нарушенията в акта били квалифицирани по чл.140 ал.1 от ЗДвП и по
чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. АУАН бил предявен, подписан от жалбоподателя и му бил връчен
екземпляр от него. В акта не били направени възражения по констатациите.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на
нарушенията.
Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на
разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията му относно
обстоятелствата, свързани с извършване на проверката, начина, по който е осъществена
същата и констатациите до които са достигнали, изложени в АУАН и тези, свързани с
неговото съставяне. Същите, макар и лаконични, с оглед изминалия период от време, се
кредитират с доверие от съда, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал и логически безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП действащ към датата на нарушението- Чл. 140. Чл.
140. (1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила
от 1.01.2019 г.) По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.
Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП предвижда – (3) (Нова – ДВ, бр. 101
2
от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП - Чл. 100. (1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ,
бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
т.1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него;
Разпоредбата на чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП гласи - Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от
2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който:
1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.)
не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство;
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно
наказание е обявено от закона за наказуемо, към датата извършването му.
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията
на съществените. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. На следващо място, не са допуснати
нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на акта за
установяване на административно нарушение. Обжалваното наказателно постановление е
издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, спазена е формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити.
По същество съдът намира за доказано по безспирен начин по делото, че
жалбоподателят е извършил и двете описани в НП нарушения. На първо место не се спори и
се доказа по делото, че на 09.11.2017г., около 10.30 часа, жалбоподателят е управлявал по
бул.“Васил Левски“ до цигарена фабрика в посока бул.“Съединение“ в гр.Хасково лек
автомобил „*************“ с рег.№ ******. Именно там е спрян от свидетеля Ж. К. И..
Безспорно се доказа и че поставените на автомобила регистрационни табели са били с
изтекъл срок на валидност. Тоес автомобила е бил нерегистриран по надлежният ред. Или с
други думи съдът приема, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, както правилно е квалифицирано първото нарушение в НП.
Тук следва да се отбележи и факта, че правилно е санкциониран жалбоподателя за
това нарушение на осн.чл.175, ал.3 от ЗДвП, като правирлно са определени и размерите на
наложените му наказания, като същите са определени в минимален размер до колкото не са
изложени мотиви за отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства.
По отношение на второто нарушение, съдът намира за безспорно доказано по делото,
че при извършената проверка на жалбоподателя, той не е представил контролен талон към
СУМПС.за това свидетелства св.Ж. И., а и показанията се потвърждават от писмените
3
доказателства по делото. И тук това второ нарушение в НП е правилно квалифицирано по
чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, като правилно е санкционирано на осн. чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП,
като е наложено единствено възможното наказание което предвижда този текст а именно
глоба в размер на 10 лева.
Съдът намира още, че административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя е започнато със съставяне на 09.11.2017 г. на Акт за установяване на
административно нарушение № 009196 за извършените на същата дата нарушения по
ЗДвП. Съгласно възприетото с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС
виждане, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване –
чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателно
преследване. В подкрепа на горното е и възприетото актуално виждане по въпроса в
Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на
ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт, е
задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за
обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на
НК, доколкото в този закон не е предвидено друго. Следователно за процесното
административно нарушение, дори и да е доказано, давността следва да се съобразява с
разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която обаче давностният срок е три години, с
оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието изм. ДВ
бр. 26 от 06.04.2010г. Следователно, абсолютният давностен срок за нарушението в случая
е четири години и шест месеца, според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към
момента на извършване на деянието, с оглед последвалите изменения на горе цитираните
разпоредби от НК. Тоест, отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение –
09.11.2017г. абсолютният давностен срок ще може да се приеме, че изтича на
09.05.2022г. В случая обаче след със издаването на НП на 08.04.2019г., относителната
давност е прекъсната и от тази дата започва да тече нов тригодишен срок. Този срок изтича
на 08.04.2022г. тоест преди връчването на НП на жалбоподателя на 12.01.2023г. По тези
съображения съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.
5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичане
на предвидената в закона абсолютна давност, тъй като същата изтича на 09.05.2022г. , а от
описаното по-горе е видно, че в случая е изтекла относителна давност по чл.80, ал.1,т.5 от
НК към 08.04.2022г., тоест това е по-благоприятният за нарушителя срок. Тоест според
съда следва НП да се отмени поради настъпила давност на осн.чл.80, ал.1,т.5 от НК.
Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е
процесуална, има действие занапред и се прилага от момента на влизането в сила. Така
допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към
момента е в сила поради което на жалбоподателя, се следва адвокатско възнаграждение с
оглед изхода на делото. Видно от представените по делото доказателства това
4
възнаграждение е заплатено от жалбоподателя в размер на общо 500 лева. Затова и съдът
намира, че следва наказващият орган да бъде осъден да заплати адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя в размер на 500 лева, което е в минимален размер.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-000389 от 08.04.2019г. на
Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на А. А. А. с ЕГН **********, от град Х.,
ул.“****************** сумата в размер на 500 лв. - адвокатско възнаграждение за защита
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
5