Р Е Ш Е Н
И Е
№ 654
гр.Бургас,
23.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
47–ми наказателен състав, в публично заседание на осми май две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря Мария Милева, като
разгледа НАХД № 974 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по повод жалба на Р.И.К. с ЕГН: **********,***, срещу Наказателно постановление
№ 3035/ 11.04.2016г., издадено от Заместник кмета на Община-Бургас, с което за
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП, на основание чл. 189,
ал. 12 и чл. 188, вр. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 20 лева.
С жалбата се моли
за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се твърди, че е налице
непълно описание на нарушението, като не е посочено за коя хипотеза на чл. 183,
ал. 2, т. 1 ЗДвП се касае. Също така се сочи като нарушение нередовното
връчване на НП на жалбоподателя, което ограничило правата му.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като се
представлява от адв. Б.Д.от АК- Бургас, който поддържа жалбата по изложените в
нея доводи. Жалбоподателят К. не оспорва, че е извършил описаното нарушение, но
поддържа, че са налице процесуални нарушения във връзка с връчването на НП.
Административнонаказващият
орган Община Бургас, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Н.,
която моли за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно.
Очевидно, първият основен въпрос в
производството е свързан с допустимостта на жалбата от гледна точка на
спазването на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, като в тази
връзка по делото бе разпитана дъщерята на жалбоподателя- св. Р.К.. Същата
заявява, че е подписала известието за доставяне на л. 7 и л. 24 по делото, но
не заявява с категоричност дали е предала писмото на баща си. На първо място,
съдът намира, че действително е налице нарушение на процедурата по връчване,
тъй като към 27.01.2017 г. (а и към приключване на делото пред настоящата
инстанция) св. Р.К. е била непълнолетна, което е в разрез с изискванията на чл.
180, ал. 2 НПК. Съществено е обаче да се установи, дали макар и нарушената
процедурата по връчване, обжалваното НП е достигнало до жалбоподателя и кога.
Правилата, регламентиращи връчването на книжа и съобщения по принцип
презюмират, че при разписаните начини на връчване съобщението ще достигне до
адресата с голяма вероятност, но реално няма пречка да се приеме, че той е
получил съобщението и по друг начин. Именно поради това и в конкретния случай,
съдът не прие, че a priori, ненадлежното връчване
на НП означава, че жалбата е подадена в срок, а разпита лицето, което
фактически го е получило. Доколкото обаче св. Р.К. не може да каже със
сигурност кога е предала писмото на баща си и дали изобщо го е предала, съдът
приема, че жалбата е подадена в срок, тъй като за да се приеме, че е налице
обстоятелство, което накърнява правата на жалбоподателя, същото трябва да е
безспорно доказано, какъвто не е настоящият случай. Освен, че е подадена в
срок, жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 04.04.2016 г., в
07.30 часа, свидетелите Д.Ф., старши специалист в Дирекция „УКОРС“ Община
Бургас и Н.Т., специалист в Дирекция „УКОРС“ Община Бургас, в гр.Бургас, установили
лек автомобил „Воксхол Вектра” с рег. № **, сив металик, който бил паркиран в
активна лента за движение- бус лента, на ул. „Царица Йоана“, пред сградата на
Автогара Юг, като пътният участък бил сигнализиран със знак Г-13. По този начин
се създавала пречка за движение на МПС от масовия градски транспорт. Автомобилът
бил собственост на жалбоподателя К., който се появил на мястото.
За констатираното св. Ф.
съставил АУАН с номер 079764, който бил връчен на К., като последният записал,
че допълнително ще внесе възражения. В АУАН като нарушена била посочена
разпоредбата на 98, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП.
Въз основа на АУАН на 11.04.2016г.
било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка,
описана в акта, поради което и на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 188, вр. чл.
183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 20 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Самият жалбоподател признава, че е
извършил описаното в АУАН и НП нарушение.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице – заместник кмета на
Община Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщените към
материалите по делото копия на Заповед № 416/26.02.2008 г. и Заповед № 1453/15.06.2015 г. на кмета на Община Бургас (л. 10 и л. 11).
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Неоснователен е доводът
в жалбата, че не било посочено дали жалбоподателят бил спрял или паркирал.
Словесно е посочено, че МПС е било паркирано, с което достатъчно ясно е било
посочено нарушението. Още повече, че за конкретното нарушение е абсолютно без
значение дали водачът е спрял за престой или е паркирал, доколкото и двете
действия са били забранени, тъй като с тях се е създавала пречка за движението
на МПС от градския транспорт. Посочени са нарушените материалноправни норми,
като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
По отношение
на обсъденото нарушение при връчване на НП, следва да се отбележи, че същото не
е основание за отмяна на обжалвания акт, а има отношение единствено към правото
на обжалване. Както бе посочено, щом НП е нередовно връчено, то жалбата срещу
него се явява допустима, като задължава съдът да я разгледа, без обаче да
предпоставя автоматична отмяна на обжалвания акт.
В обобщение,
в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
От обективна
страна се доказаха всички елементи от състава на нарушението по чл. 98, ал. 1,
т. 1, предл. второ от ЗДвП, което е вменено във вина на
жалбоподателя. Същият е паркирал автомобила си по начин, който създал пречки за
движение на МПС от масовия градски транспорт. Освен това, от показанията на
свидетелите се установява, че лентата, където е паркирал К. е била
предназначена само за този вид МПС.
От субективна страна,
съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно
в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил
запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно
на жалбоподателя.
Наложеното
на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.183, ал.2, т. 1 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението), която гласи, че за неправилно
паркиране глобата е 20 лв., т.е. размерът на наказанието е абсолютно определен.
Управлението
на МПС е дейност, представляваща източник на повишена опасност, като всяко
нарушение потенциално предпоставя не само имуществени вреди, но и засягане на
здравето на голям кръг хора. В случая не са налице каквито и да е
обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 28 ЗАНН, още повече, че с
деянието са се създали предпоставки за ПТП с МПС от градския транспорт, който е
предназначен за ползване от множество лица.
Така мотивиран,
на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 3035/ 11.04.2016г.,
издадено от Заместник кмета на Община-Бургас, с което за нарушение на чл. 98,
ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 188, вр.
чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на Р.И.К. с ЕГН: **********,***, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
Вярно с оригинала:
ММ