Р Е Ш Е Н И Е  №576

гр.Русе, 29.07.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….………………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………………

          като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  910/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от „Ирим“ ЕООД до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0000339/03.04.2019 г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          Наказаното дружество притежавало лиценз № 5605 за международен обществен превоз на товари. На 21.03.2019 г. била извършена комплексна проверка на дружеството в сградата на АНО, която констатирала, че дружеството, в качеството си на превозвач, при осъществяване на обществен превоз на товари за собствена сметка от водача Ц.Г.Т.през периода 20.03.2018 г. – 20.03.2019 г., който бил с удостоверение за психологическа годност, валидно до 10.02.2016 г. За констатираното нарушение св. Й.П. съставил АУАН против дружеството, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му било наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 вр.чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр).

 

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

 

Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалния закон.

   

          От приложените към преписка писмени доказателства безспорно се установява, че удостоверението за психологическа годност на водача Ц.Т.действително е изтекло на 10.02.2016 г., видно и от справката от регистъра на психологическите изследвания на водачите на л.18 от делото. Едновременно с това, от приложените пътни листи и заповеди става ясно, че именно този водач с т.а. „Мерцедес Актрус“ с ДК№ ....е извършвал превози за собствена сметка – мебели от асортимента на произвежданите от дружеството такива на 28.03.2018 г. и 13.03.2019 г. на  територията на страната. В този смисъл и доколкото АУАН формално е подписан с възражения, а впоследствие са депозирани и такива по чл.44 ал.1 от ЗАНН, които обаче имат бланкетен характер, съдът намира, че действително е осъществен съставът на нарушението по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАПр. АУАН и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството. В съответствие с изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е посочена и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

          Възраженията, които се правят в жалбата са за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Тези възражения са неоснователни по следните съображения :

          Не е съществено нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че не е посочена дата на нарушението; напротив в наказателното постановление са посочени и двете дати, на които е осъществен превоз от водача Ц.Т.– пътни листи от 28.03.2018 г. и съответно от 12.03.2019 г. В случая, противно на изразеното в жалбата становище, се касае за продължено нарушение, тъй като същото продължава непрекъснато във времето и не е налице хипотезата на чл.18 от ЗАНН.

          Няма нарушение и досежно това, че в АУАН и в наказателното постановление не било посочено мястото на нарушението. Нарушението е извършено и в седалището на дружеството, което е гр.Русе, тъй като видно и от двата пътни листа маршрутите на движение са били гр. Русе – гр. София.

          Няма основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, което в настоящият случай би могло да бъде изведено единствено от продължителността на периода, през който дружеството е допускало превозите да бъдат извършвани от водач, който не е психологически годен. Касае се за период от повече от три години от датата на проверката, през който водачът Томов не е бил психологически годен по смисъла на закона (удостоверението му е изтекло на 10.02.2016 г.) и през който дружеството е допускало той да извършва превозите, което по никакъв начин не обуславя наличието на маловажен случай.

          При това положение обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно  постановление № 38 – 0000339/03.04.2019 г. на Началника на  ОО”Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на „Ирим“ ЕООД му е наложено  административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 3 000 лв.  за  нарушение по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАПр.

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                            

 

Районен съдия :