Гр. Сливен, 18.10.2022
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Сливен, в публично съдебно заседание проведено на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Детелина Бозукова
при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия
Бозукова административно дело № 327 по описа за 2022 година на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 вр. с чл.147 от Данъчно – осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано по жалба на Н.Ж.М. *** против Решение № 76/15.08.2022 година,
издадено от Директора на ТД на НАП Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на Н.Ж.М. с вх. № 8990/04.08.2022
г. срещу Разпореждане на Публичен изпълнител с изх.№ С220020-137-00007630/21.07.2022г.,
с което е постановен отказ за погасяване на публични задължения поради изтекла
абсолютна погасителна давност по изпълнително дело № 20150004229/2015г. по
описа на ТД на НАП Бургас.
Оспорващата твърди, че решението е незаконосъобразно, поради което моли
съда да го отмени. Счита, че не е надлежно уведомена за постановения от
публичния изпълнител отказ. Моли след отмяната на решението, преписката да бъде
върната на Директора на ТД на НАП Бургас със задължителни указания за произнасяне
по същество по подадената жалба.
В проведеното открито съдебно заседание оспорващата Н.М., редовно призована
се явява лично и поддържа жалбата. Уточнява, че електронният адрес, на който е
изпратен отказа за погасяване на публични задължения се ползва от
счетоводителката й, която я уведомила по телефона за полученото постановление.
Ответникът по жалбата – Директора на ТД на НАП Бургас редовно призован се,
представлява от главен юрисконсулт С.Д., който оспорва жалбата като
неоснователна и моли съда да я отхвърли по подробно изложени съображения в
оспорения акт.
Административен съд – Сливен, в настоящия съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Производството е започнало с възражение вх.№ 8024/12.07.2022г. от Н.М.
/л.18/, с което на основание чл.171 от ДОПК е направено възражение за погасени
по давност задължения за ЗО в размер на 269,58 лева главница и 381,03 лв лихва за 2011г. или в общ размер на 650,61лв по ИД №
20150004229/2015г. съгласно декларация обр.6. От публичния изпълнител е
поискано да бъдат отписани посочените задължения от данъчно-осигурителната светка и молителя да бъде уведомен за извършените действия
по отписване на основние чл.173 от ДОПК. В отговор на
подаденото искане, с разпореждане изх.№ С220020-137-0007630/21.07.2022г., Публичен изпълнител, на основание чл.226 ал.1
от ДОПК, отказва прекратяване събирането на вземанията, представляващи задължения
по декларация № 200021201779197/29.03.2012г.
в общ размер на 650,6 лева за периода 01.01.2011г. до 31.12.2011г. с
мотиви, че не е изтекла давността по чл.171 ал.2 от ДОПК /л.16/. Това рапореждане на публичния изпълнител е връчено на
оспорващата по електронен път на 21.07.2022г. в 13,40ч. на деклариран от нея електронен
адрес: **********
С жалба вх. № 8990/04.08.2022 г. на ТД на НАП
Бургас офис Сливен, подадена на основание чл. 266 ал.1 от ДОПК, Н.М. е обжалвала разпореждането
за отказ на публичния изпълнител К. М.по молбата за погасване на публични
задължения по изпълнително дело № 20150004229/2015г.
по описа на ТД на НАП Бургас /л.14/
С Решение № 76/15.08.2022 година, издадено от Директора на ТД на НАП Бургас
е оставена без разглеждане жалбата на Н.Ж.М.
с вх. № 8990/04.08.2022 г. срещу Разпореждане на Публичен изпълнител с изх. №
С220020-137-00007630/21.07.2022г., с което е постановен отказ за погасяване на
публични задължения поради изтекла абсолютна погасителна давност по
изпълнително дело № 20150004229/2015г. по описа на ТД на НАП Бургас.
С решението директора на ТД на НАП
Бургас, на основание чл. 267 ал.2 и чл.147
ал.1 от ДОПК е приел, че действията на публичния изпълнител могат да
се обжалват от длъжника пред директора на компетентната териториална дирекция в
7 дневен срок от извършване на действието, ако лицето е присъствало или е било
уведомено за извършването му, а в останаите случаи –
от деня на съобщението. Директорът приел, че разпореждането за отказ за
погасяване на публични вземания е получено от Н.М. по електронен път на
21.07.2022г., срокът за обжалването му изтича на 28.07.2022г., поради което
жалбата подадена на 04.08.2022г. е просрочена, следва да се остави без
разглеждане, а производството по нея да се прекрати /л.12/.
Решението на Директора на ТД на НАП Бургас е връчено на Н.М. на
25.08.2022г./л.13/.
Предвид установеното настоящият съдебен състав на Административен съд –
Сливен приема от правна страна следното:
Жалбата на Н.М. до съда е подадена от процесуално легитимирана страна - адресат
на оспореното решение, като с подаването й на 31.08.2022 г. е спазен срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Оспорването е спрямо подлежащ
на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт по
аргумент от чл. 268, във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК. С
оглед на горното жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК за служебна проверка на
обстоятелствата дали административният акт е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът,
съдът констатира следното:
Обжалваното Решение № 76/15.08.2022 година, издадено от Директора на ТД на
НАП Бургас, с което е оставена без разглеждане
жалбата на Н.М. срещу отказ на публичен изпълнител за погасяване на публични
държавни вземания е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК. Съгласно посочената разпоредба,
действията на публичния изпълнител се оспорват пред директора на съответната
компетентна териториална дирекция. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК,
компетентната дирекция се определя по постоянния
адрес на физическите лица, което определя ТД на НАП Бургас като
компетентна дирекция. Решението е издадено от зам.директора на ТД на НАП
Бургас, изпълняващ правомощия на директор съгласно заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/31.05.2017г. на Изпълнителния директор на НАП/л.38/.
Решението е издадено и в изискващата се писмена форма, съдържа фактически и
правни основания за издаването му, разпореденото с
него е в съответствие с предвидено в закона правомощие на издателя му по чл. 267 ал. 2 от ДОПК.
При постановяване на Решение № 76/15.08.2022 година Директорът на ТД на НАП
Бургас е спазил процесуалните правила и правилно е приложил материалния закон.
Според чл. 267 ал. 2 от ДОПК решаващият орган в 14 дневен
срок от постъпването на редовна жалба се произнася с решение, с което може да
остави жалбата без разглеждане. Когато подателят няма интерес от обжалването на действията на
органа на принудителното изпълнение или оттегли
жалбата, същата се оставя без разглеждане. Аналогична е и разпоредбата на
чл.147 от ДОПК, съгласно която когато жалбата
е просрочена, тя се оставя без
разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение.
В случая пред Директора на ТД на НАП гр. Бургас е било оспорен отказ на
публичен изпълнител да погаси публично държавно вземане. Разпореждането с изх.№
С220020-137-0007630/21.07.2022г., в което този отказ е обективиран
е съобщено на оспорващата Н.М. по електронен път на електронен адрес: ********** на 21.07.2022г. и отворено от
получателя на същата дата в 13,40 ч. Доколкото жалбата срещу това разпореждане
е подадена на 04.08.2022г. Директорът на ТД на НАП Бургас е приел, че същата е
просрочена и я оставил без разглеждане.
Съдът намира, че Директорът
на ТД на НАП Бургас правилно е приложил нормата на чл.30 ал.6 и чл.147 от ДОПК. Спорът по делото е правен
и се концентрира в отговора на въпроса
надлежно ли е връчено разпореждането
на оспорващата, която се явява длъжник
по изпълнително дело.
Съдът намира за неоснователни възраженията на оспорващата в насока ненадлежно връчване на оспореното пред директора на ТД на НАП разпореждане на публичния изпълнител. Чл. 28 от ДОПК определя адресите за кореспонденция на ФЛ и на ЮЛ, а чл. 29 оопределя начините на връчване на съобщения. Надлежното уведомяване на длъжника е задължителен елемент в процедурата по провеждане на изпълнението. По силата на чл. 29, ал. 4 от ДОПК
съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от кодекса регламентира начините на удостоверяване факта на връчването. Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. IP адресът представлява уникален идентификационен номер, асоцииращ компютър, интернет страница или ресурс на регистриран потребител по начин, който позволява локализирането им в глобалната мрежа. Електронна препратка е връзка, обозначена в определена интернет страница, която позволява автоматизирано препращане към друга страница, информационен ресурс или обект чрез стандартизирани протоколи. ИС "Контрол" автоматично регистрира изпращача като длъжностно лице с въвеждане на неговия ел. подпис, след което съобщението със съответното съдържание реално се изпраща на посочения получател. Самият момент на изпращането (изпращач, дата и час) се отразява в системата, като в изпратения документ се изписват: продуктът, чрез който се издава (изпраща) документа; трите имена и длъжността на лицето, изпратило същия; шифриран код от електронния му подпис; дата и час на изпращането. В момента на активиране препратката на съобщението от страна на получателя, електронната система на НАП автоматично регистрира датата на получаване, реалния електронен адрес, от който е активацията, както и електронната пощенска кутия, от която е изтеглено съобщението, респ. съдържанието на последното. След активиране на препратката, получена в пощенската кутия на получателя, системата извежда автоматично "Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС "Контрол" за изпратените документи. В последното автоматично се изписват: приложените документи; дата на активиране – получаване; данни за задълженото лице; IP address, от който е изтеглено съобщението; e-mail, от който е изтеглено съдържанието на документите, както и списък на документите, връчвани със съобщението.В
конкретния случай по делото е представено удостоверение по реда на чл. 30, ал. 6, изр. второ от ДОПК за извършено връчване по електронен
път / л.17/, което е оспорено от М. с наведени за това
доводи относно редовността на връчване на съобщението
и липса на представителна власт на лицето до
чиято електронна поща са били
изпращани. Ето защо следва да се приеме,
че се оспорва съдържанието
на изходящия от приходната администрация
документ, удостоверяващ датата и начина на връчването на
оспорените актове, като задължение
на решаващия административен орган е да представи доказателства, за да обори това възражение. В конкретния случай
разпореждане изх.№ С220020-137-0007630/21.07.2022г. е връчено на Н.М. по електронен път на 21.07.2022 г.
в 13,40ч., обстоятелство,
което е удостоверено по реда на
чл. 30, ал. 6 от ДОПК чрез активиране на електронната
препратка от електронен адрес: ********** . /л.17/. В съответствие с разпределената в
производството доказателствена тежест, Директорът на
ТД на НАП Бургас представя по делото актуална справка от партидата на задълженото лице Н.М. /л.35 и
л.36/, от която се установява, че в информационните партиди на НАП именно този адрес
- **********,
на който е изпратено разпореждането на публичния изпълнител е деклариран от Н.М.
като електронен адрес за кореспонденция и същият е актуален и към настоящия
момент. Следва да се отбележи, че оспорващата в открито сдебно
заседание изрично заяви, че това е адреса на нейната счетоводителка, поради
което и доколкото от М. не са ангажирани доказателства, че е уведомила НАП, че вече
не използва този адрес за кореспонденция, се налага извод, че връчването на
разпореждането на публичин изпълнител е надлежно
извършено, в съответствие с разпоредбата на чл.30 ал.6 от ДОПК. Данъчно
задълженото лице е следвало да посочи актуален адрес за кореспонденция и за
връчване на съобщения и книжа в НАП Бургас в случай, че вече не използва този
адрес. Очевидно е, че процесният акт е изпратен на
адрес, посочен от жалбоподателката, в съответствие с
посочените по-горе разпоредби на ДОПК в тази насока. Ето защо правилно е прието
от Директора на ТД на НАП Бургас, че разпореждането за отказ за погасяване на
публични вземания е получено от Н.М. по електронен път на 21.07.2022г., срокът
за обжалването му изтича на 28.07.2022г., а жалбата подадена от М. на
04.08.2022г. е просрочена и следва да се остави без разглеждане.
Разноски от административния орган не се
претендират, поради което не се присъждат.
По изложените съображения и на основание
чл. 268, ал. 2 вр. с
чл.147 от ДОПК, Административен съд Сливен,
Решението
на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК
не подлежи на обжалване.