Присъда по дело №29/2019 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 февруари 2019 г. (в сила от 22 май 2019 г.)
Съдия: Юлияна Василева Цонева Йорданова
Дело: 20193310200029
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

Номер:2, 01.02.2019г., гр.Исперих

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На първи февруари през 2019 година,

в публично заседание, в състав:                                                                                                              

                                                                                              Председател: Юлияна ЦОНЕВА

                                                                                  

Секретар: Анна Василева,

Прокурор: Пенчо Минков,

като разгледа докладваното от председателя НОХД № 29 по описа за 2019 година и

 

П Р И С Ъ Д И :

 

            ПРИЗНАВА подсъдимия Г.С.Г., роден на ***г***, български гражданин, живущ ***, ЕГН-**********, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 15.01.2019г. в гр.Исперих, обл.Разградска, не е изпълнил Заповед за незабавна защита от домашно насилие от 15.01.2019г. по гр.д.№ 14/2019г. на РС-гр.Исперих, като е нарушил забраната да приближава на по-малко от 100 (сто) метра пострадалите И.Т.Ц. и Д.Г.С., жилището им, находящо се на адрес *** и местата за социални контакти и отдих на същите, имаща действие до приключване на производството по делото и издаване на Заповед за защита или постановяване на отказ от съда за издаване на такава, а именно като е приближил на по-малко от 100 (сто) метра жилището на пострадалите, находящо се на посочения горе адрес – престъпление по чл.296, ал.1, предл.2  от НК, поради което на посоченото правно основание и при условията на чл.54 от НК  го ОСЪЖДА на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година и 2 (два) месеца, което  да изтърпи ЕФЕКТИВНО при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗПС.

            ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, представляващо 1 брой кухненски нож със счупена в горния край пластмасова дръжка, с дължина на режещата част 20 см, послужил за извършване на престъплението, на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, СЕ ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА и поради своята незначителна стойност следва ДА БЪДЕ УНИЖОЖЕНО по реда на чл.133 и чл.134 от Правилника за администрацията в съдилищата.

            ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия Г.С.Г., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-гр.Исперих сумата от 20.00 (двадесет) лева – направени разноски в хода на съдебното производство.

            ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.68, ал.1 от НК, изтърпяване на отложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 (десет) месеца, определено с влязла в сила на 24.06.2016г. присъда по НОХД № 64/2016г. на РС-гр.Исперих, като ОБЩО наказание, на основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК, по цитираното дело и НОХД № 226/2015г. също на РС-гр.Исперих, поради нарушаване на изпитателния срок на отложеното наказание, като същото следва да бъде изтърпяно ЕФЕКТИВНО при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗПС.

            Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ към Присъда № 2/01.02.2019г.

по НОХД № 29/2019г. по описа на РС-гр.Исперих

  --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

            Повдигнато е обвинение срещу Г.С.Г., ЕГН-********** *** за това, че на 15.01.2019г. в гр.Исперих, обл.Разградска, не е изпълнил Заповед за незабавна защита от домашно насилие от 15.01.2019г. по гр.д.№ 14/2019г. на РС-гр.Исперих, като е нарушил забраната да приближава на по-малко от 100 (сто) метра пострадалите И.Т.Ц. и Д.Г.С., жилището им, находящо се на адрес *** и местата за социални контакти и отдих на същите, имаща действие до приключване на производството по делото и издаване на Заповед за защита или постановяване на отказ от съда за издаване на такава, а именно като е приближил на по-малко от 100 (сто) метра жилището на пострадалите, находящо се на посочения горе адрес – престъпление по чл.296, ал.1, предл.2  от НК.

            Представителят на РП-гр.Исперих поддържа обвинението от фактическа и правна страна, което счита за доказано пред съда и пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, което да бъде изтърпяно ефективно в затвор, при първоначален строг режим, както и на основание чл.68, ал.1 от НК да бъде приведено в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 10 (десет) месеца, на което подсъдимият е бил осъден по предходна негова присъда по НОХД № 64/2016г. на РС-гр.Исперих.

            Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Г.С.Г., ЕГН-********** ***, дава подробни обяснения относно обстоятелствата по повдигнатото му обвинение, но счита, че е невинен. Изразява несъгласие с издадената срещу него Заповед за незабавна защита (подсъдимият я нарича ограничителна заповед), като счита че бившата му фактическа съжителница неоснователно е подала оплакване. Разказва за обстоятелствата, по повод на които е била издадена въпросната Заповед за незабавна защита, като твърди, че на 13.01.2019г. посетил апартамента на бившата си съжителница, за да й поиска обяснения за връзките й с други мъже, за които разбрал, прониквайки в личната й кореспондениция в Месинджър. Искал да покаже и на детето си за какво става въпрос, като при посещението в апартамента действително показал на детето тази кореспонденция. На следващия ден отново ги търсил в апартамента, искал да се срещне с детето си, но разбрал, че то не е излизало, дори не е ходило на училище. В телефонен разговор с бившата си съжителница, тя го предупредила да очаква ограничителна заповед, при което той се изненадал и реагирал ядосано, на какво основание е поискала тази ограничителна заповед, тъй като нямало побой, не я е удрял, нямало домашно насилие. На 15.01.2019г. полицаите му връчили Заповедта за незабавна защита, при което отново се ядосал много, особено предвид наложеното ограничение спрямо детето му. В това ядосано състояние посетил питейното заведение „Ескейп“, където изпил две водки, след което отишъл зад блока на бившата си съжителница и започнал да вика, псувал я, вървял и я псувал, защото се подигравала с него, „кипнало му“, задето го дели от детето му. И кафе пил под тераса й. При дадената му последна дума, подсъдимият се извинява за всичко. Твърди, че и преди е имал ограничителна заповед, която е нарушил, но тогава предизвикал други скандали, а в случая счита, че няма вина.

            Защитата пледира за оправдателна присъда поради недоказаност на  обвинението по безспорен и категоричен начин, като излага доводи в тази насока анализирайки свидетелските показания. Евентуално, в случай, че съдът приеме обвинението за доказано, възразява срещу ефективното осъждане на подсъдимия, като пледира за налагане на наказание в другата алтернатива „Глоба“, позовавайки се на съдебна практика. Алтернативно, ако съдът приеме това наказание за несъразмерно, тогава да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“, но в минималния размер, определен от закона, а именно за срок от 3 (три) месеца. Твърди, че подсъдимият е импулсивен по характер, в определени положения с поведението си прекалява в обичта и загрижеността си, което рефлектира в отношенията с майката на детето му и и с детето.

            Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, приема за установена следната фактическа обстановка:

            Подсъдимият Г.С.Г. е роден на ***г***, с настоящ адрес:***. Не е трудово ангажиран, като работи на надник, когато намери работа. Не реализира доходи от други източници, не притежава движимо и недвижимо имущество, от което да се издържа. Осъждан е неколкократно, като последните му осъждания са:

- по НОХД № 226/2015г. на РС-гр.Исперих - за извършено продължавано престъпление по чл.296, ал.1, предл.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за неизпълнение на Заповед за защита от домашно насилие от 09.01.2014г. по гр.д.№ 801/2013г. на РС-гр.Исперих, като е нарушил забраната да приближава на по-малко от 50 (петдесет) метра И.Т.Ц., жилището й, местоработата и местата за социални контакти и отдих на същата, а именно като е приближил на по-малко от 50 (петдесет) метра жилището на пострадалата, находящо се в гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Васил Левски № 65, бл.“Елба“, вх.В, ет.2, ап.17 и

- по влязла в сила на 24.06.2016г. присъда по НОХД № 64/2016г. на РС-гр.Исперих - за извършено престъпление по чл.326, ал.1 от НК за това, че подал на тел.112 невярно повикване за злополука, като заявил, че е гръмнала газова бутилка в жилище, находящо се на адрес ***. Със същата присъда му е определено едно ОБЩО наказание от наложените такива по това дело и по НОХД № 226/2015г. на РС-гр.Исперих, в размер на най-тежкото, на основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 10 (десет) месеца, изтърпяването на което е било отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, за изпитателен срок от 3 (три) години и 6 (шест) месеца.

            Горните данни за личността на подсъдимия се установяват от Биографична справка и Декларация за семейно и материално положение, и имотно състояние на същия – л.15 и л.16 от Бързото производство и Справка за съдимост рег.№ 49/17.01.2019г., изд. от РС-гр.Исперих (л.36-38 от БП).

            Подсъдимият не е женен, но е имал фактическо съжителство със свидетелката И.Т.Ц., ЕГН-**********, от което съжителство имат родено малолетното им дете – свидетелката Д.Г.С., ЕГН-**********, сега на 12г. Вследствие на системна злоупотреба с алкохол от страна на подсъдимия, той и съжителницата му се разделили преди повече от 11 години, като и понастоящем живеят разделени. След раздялата им, детето Д. останало да живее при своята майка, като продължават да съжителстват заедно и с майката на И. (съответно баба по майчина линия на Д.) – свидетелката Д.И.Т., като трите обитават собствения на последната апартамент, находящ се в гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Васил Левски № 65, бл.“Елба“, вх.В, ет.2, ап.17, в централната част на гр.Исперих.

            Тъй като след раздялата на двамата родители, те не са регламентирали официално личните контакти между детето и отделно живеещия баща (подсъдимия Г.С.Г.), имали съгласие помежду си бащата да посещава жилището, в което живее детето, където в коридора на апартамента разговаряли помежду си. Срещите с детето давали повод на родителите му да поддържат в годините близки отношения помежду си, като майката - свидетелката И.Ц. никога не е ограничава срещите между детето и бащата, въпреки, че дава показания, че това е непрестанен и продължаващ тормоз спрямо нея, тъй като подсъдимият не спрял с употребата на алкохол и в годините, през периода на раздялата им, им продължавал всячески да се опитва да я контролира, да ограничава социалните й контакти, да я изнудва за пари.

            На 15.01.2019г., по оплакване на свидетелката И.Т.Ц. за извършено спрямо нея и детето Д. домашно насилие след поредица от инциденти и събития, станали на 26/27.12.2018г., 30.12.2018г., 01.01.2019г., 13.01.2019г. и 14.01.2019г., била издадена спрямо подсъдимия Г.С.Г. Заповед за незабавна защита по гр.д.№ 14/2019г. на РС-гр.Исперих, с наложени мерки за защита от домашното насилие, на основание чл.18, ал.1 във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) - задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалите И.Т.Ц. и Д.Г.С. и ЗАБРАНА на извършителя да приближава на по-малко от 100.00 (сто)
метра пострадалите, жилището им, находящо се в гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Васил Левски № 65, бл.“Елба“, вх.В, ет.2, ап.17, местоработата на И.Ц. и училището, в което учи Д.С., както и местата за социални контакти и отдих на същите, които мерки имали действие до приключване на производството по делото и издаване на заповед за защита от съда или постановяване на отказ да издаде такава.

            Обстоятелствата, по повод на които е издадена обсъжданата Заповед за незабавна защита, не са предмет на обсъждане в настоящото производство, тъй като е в компетенциите на гражданския съд, издал заповедта, преценката относно необходимостта от защита спрямо пострадалите лица. 

            Копие от тази Заповед за незабавна защита била връчена на подсъдимия Г.С.Г. в 16.35 часа на 15.01.2019г. от полицейски инспектор Б.Шахин, но подсъдимият отказал да я получи, удостоверено с подписа на свидетел Джейхун Ерджан Ниязи, ЕГН-********** от гр.Исперих, върху Разписката за връчване на съобщение от 15.01.2019г. (л.3 от БП). В съобщението изрично е цитирана разпоредбата на чл.44, ал.1 от ГПК, според която (изр. последно) отказът на получателя не засяга редовността на връчването. При връчването на Заповедта, на 15.01.2019г., в 16.35 часа, бил съставен от същия полицейски инспектор и в присъствието на свидетеля Станислав Веселинов Кишков – служител в РУ на МВР-гр.Исперих, Протокол за предупреждение спрямо подсъдимия Г.С.Г. да не нарушава Заповедта за незабавна защита от 15.01.2019г. на РС-гр.Исперих. Подсъдимият отказал да подпише и този Протокол, удостоверено с подписа на свидетеля Джейхун Ерджан Ниязи (л.5 от БП). За горните обстоятелства била изготвена и Докладна записка рег. № 175р692/16.01.2019г. до Началника на РУ на МВР-гр.Исперих, препратена на РС-гр.Исперих по гр.д.№ 14/2019г., като с Разпореждане от 17.01.2019г., съдът е разпоредил Заповедта за незабавна защита да се счита за връчена на 15.01.2019г. (л.32 от БП).

            Същата Заповед съдържа и предупреждение за последиците по чл.21, ал.3 от ЗЗДН при неизпълнението й, а именно задържане на нарушителя от полицейският орган, констатирал нарушението и незабавно уведомяване органите на прокуратурата за констатираното нарушение.

            Въпреки отказът на подсъдимия да получи Заповедта за незабавна защита от 15.01.2019г., той разбрал за наложените му ограничителни мерки спрямо И.Ц. и детето Д., което самият той заявява пред съда. Ядосал се много и още същият ден нарушил тази Заповед. Около 19.00 часа на същата дата, отишъл пред апартамента, обитаван от И.Ц. и детето Д., на посочения горе адрес, и започнал да чука по входната врата, която била желязна, но със стъкло, като имало и вътрешна дървена входна врата със шпионка. По същото време, вътре в апартамента били всички негови обитатели – детето Д., майка й И. и баба й Дарина. И.Ц. вече знаела за издадената Заповед за незабавна защита, тъй като й била връчена по–рано същия ден – около 16.00 часа. Тя не отворила вратата, но след няколко почуквания ударите по вратата станали по-силни, като последвало ритане и блъскане по стъклото на вратата. Погледнала през шпионката и видяла, че подсъдимия Г.С. Георгив замахва с нож по стъклото. Викал, псувал, отправял обиди и заплахи срещу И., че ще я убие. Викал „Ще те убия, ще те излежа”, псувни. В апартамента настанала суматоха. Детето и двете жени се изплашили, като помислили, че подсъдимият се опитва да счупи стъклото, а и имали подобен предходен инцидент с него. Детето отивало в коридора, връщало се в кухнята, където се криело, когато е изплашено. И.Ц. подала сигнал в РУ на МВР-гр.Исперих, като обяснила ситуацията и посочила адреса. След това отново погледнала през шпионката, но подсъдимият вече го нямало пред входната врата на апартамента. Погледнала надолу пред блока и видяла полицаите, но подсъдимият не се виждал. Не видяла полицаите да го прибират и никой от тях не се качил горе до апартамента. До около 22.00 часа подсъдимият не спрял да се обажда на И., като я заплашвал, че ще я убие, ще я излежи, че няма да посмее да се покаже пред града и за да изглежда като лека жена.  Към 22.00 часа същата вечер, подсъдимият застанал точно под прозорците и терасата на апартамента на трите жени, пред блока, на тротоарната част в центъра на  гр.Исперих (на посочения горе адрес). Апартаментът се намирал на височина около 5-6 метра (трети етаж). Започнал да вика, като първите му думи били „ще те намеря и ще те изям, ще те намеря и ще те обезкостя“, като детето Д. чувало всички тези думи. Отправял закани, обиди, нецензурни думи, „курво“ и от този тип, „за теб няма място в Исперих“. Детето се стресирало, поискало самото то да се обади на полицията, за да се отзоват на молбата на едно дете.  Тогава И.Т.Ц. отново подала сигнал, но на спешен телефон 112.

            На така подадения сигнал последвала реакция, като на мястото на инцидента, по сигнал на ОДЧ се отзовали патрулиращия екип на РУ на МВР-гр.Исперих – свидетелите С.П.П. и Хамид О.М.. Те заварили подсъдимия на същото място пред блока на пострадалите жени и го прибрали в Районното полицейско управление. Подсъдимият бил задържан за срок от 24.00 часа със Заповед за задържане на лице от 15.01.2019г. (л.2 от БП). 

            Същият патрулиращ полицейски екип при застъпване в дежурство, по-рано същата вечер (за смяна от 20.30 ч. до 08.00 часа), преди да бъде подаден сигнала срещу подсъдимия Г.С.Г., го видели отново пред блока на пострадалата И.Ц. и го предупредили да не вика, да не шуми, тъй като бил във видимо нетрезво състояние. Казали му да се махне оттам и той тръгнал в посока дома си, но по-късно след подадения сигнал около 22.30 часа, отново го заварили пред блока на пострадалите, когато последвало и задържането му. Пред полицаите подсъдимият Г.С.Г. споменал, че носи нож в себе си, но при извършения му обиск не бил открит такъв. Говорел несвързано и полицаите не могли да разберат какво точно им казва и дали се подиграва с тях, защото казал „имам нож, но не можете да го намерите“ и нещо такова. Направен му бил повторен обиск, но не бил намерен нож в него.  

            Същата вечер, от преживяния стрес, детето Д. вдигнало температура, изпитвало болки в стомаха и не се чувствало добре.

            На следващия ден, след обяд, като се връщали от разпит, проведен в РУ на МВР-гр.Исперих по повод на процесния случай, свидетелките И.Ц. и Д.Т. забелязали на козирката на входната врата на блока им захвърлен нож – вещественото доказателства по делото - кухненски нож със счупена в горния край пластмасова дръжка, с дължина на режещата част 20 см. Помолили съседа да им го смъкне оттам, тъй като се досетили, че това е ножът, с който подсъдимият удрял по вратата на апартамента им и го е захвърлил върху козирката от площадката на техния апартамент, където има прозорец. Ножът бил предаден от И.Ц. на разследващите органи с Протокол за доброволно предаване (л.29 от БП).

            Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Г.С.Г. е автор на престъплението, в което е обвинен. Възприетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели – малолетното дете Д., рапитано в присъствието на педагог, майка й И.Ц. и баба й Д.Т., като и трите имат преки и непосредствени впечатления от събитията, станали вечерта на 15.01.2019г., от 19.00 часа до 22.30 часа. Те са присъствали лично на мястото на инцидента, непосредствено са възприели поведението на подсъдимия и разкриват преките си впечатления, като очевидци, за обстоятелствата на обвинението относно времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние, и причинените от него вредоносни последици. Свидетелските показания са подробни, непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи. Подкрепят се и от показанията на разпитаните полицейски служители, заварили и задържали подсъдимия на мястото на събитието, където са го видели и по-рано същата вечер.

            В обясненията си, подсъдимият всъщност не отрича хронологията на възприетите от съда и описани горе събития, както и участието си в тях, но счита, че не е извършил нарушение на закона, поради несъгласието му с издадената срещу него Заповед за незабавна защита, тъй като не е дал повод за издаването й. Както беше отбелязано по-горе, в настоящото производство не са предмет на обсъждане обстоятелствата по издадената Заповед за незабавна защита. Срещу подсъдимия е имало издаден съдебен акт, който той не е съобразил и не е изпълнил.

            В подкрепа на обвинението и събраните гласни доказателства, е и писмения доказателствен материал, обсъден по-горе (Заповедта за незабавна защита по гр.д.№ 14/2019г. на РС-гр.Исперих и съобщението за издаването й, удостовераващо отказа на подсъдимия да я получи, Протокола от 15.01.2019г. за полицейско предупреждение и Докладната записка относно отказите на подсъдимия, да приеме Заповедта за незабвана защита и да подпише Протокола за предупреждение, Заповедта за задължане на подсъдимия, Протокола за доброволно предаване на вещественото доказателство), както и иззетото веществено доказателства – нож. Така събраните доказателства са в достатъчен обем, еднопосочни, кореспондиращи помежду си и въз основа на тях, съдът прие, че обвинението за извършено престъпление по чл.296, ал.1, предл.2 от НК, е ДОКАЗАНО ИЗЦЯЛО: На 15.01.2019г. в гр.Исперих, обл.Разградска, не е изпълнил Заповед за незабавна защита от домашно насилие от 15.01.2019г. по гр.д.№ 14/2019г. на РС-гр.Исперих, като е нарушил забраната да приближава на по-малко от 100 (сто) метра пострадалите И.Т.Ц. и Д.Г.С., жилището им, находящо се на адрес *** и местата за социални контакти и отдих на същите, имаща действие до приключване на производството по делото и издаване на Заповед за защита или постановяване на отказ от съда за издаване на такава, а именно като е приближил на по-малко от 100 (сто) метра жилището на пострадалите, находящо се на посочения горе адрес.                   

            Обект на престъплението са обществените отношения, които възникват и се развиват в сферата на правосъдната система във връзка с осъществяване на првораздавателната дейност, което обуславя висока обществена опасност на нарушенията по охраняване правата и законните интереси на гражданите в тази сфера.

            От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на заповед за незабавна защита от домашно насилие.

            От субективна страна, обвиняемият е действал със знание за общественоопасния характер на извършеното от него деяние и желание за настъпване на неблагоприятните последици от него, с оглед на което съдът възприема виновно негово поведение, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната проява, в предшестващите и последващите същата събития и действия на подсъдимия. Същият е съзнавал, че има наложена от съда забрана да приближава пострадалите и тяхното жилище, знаел е какви са последиците от неизпълнение на съдебната заповед, още повече, че вече е бил осъждан са такова престъпление, и въпреки това не е спазил съдебния акт и е нарушил заповедта, като е приближил жилището на пострадалите в нарушението на ограничението да не го приближава на по-малко от 100 метра.

            Действайки по описания начин, от обективна и субективна страна подсъдимият Г.С.Г. ангажира наказателна отговорност и следва да понесе съответно на общественоопасния характер на извършеното от него престъпление и степента на обществена опасност на личността си, наказание. За извършеното от престъпление по чл.296, ал.1 от НК се предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или „глоба” до пет хиляди лева. При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчита наличието единствено и само на отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства - висока обществена опасност на престъпното деяние, предвид неговия обект – засяга обществените отношения, свързани с осъществяване на правораздавателната дейност, също и с оглед начина на извършване на деянието – продължително и упорито, явно изразено несъгласие с издадената срещу него Заповед за незабавна защита, което е изразил с проява на агресивно, цинично и обществено неприемливо отношение към свидетелката И.Т.Ц., която с оплакването си е дала повод за издаване на процесната Заповед за незабавна защита. Цялостното поведение на подсъдимия е предизвикало голям стрес и безпокойство за детето му Д., както и за свидетелките И.Ц. и Д.Т., което е поредното му незачитане на техните лични права, лична свобода, правото им на личен и спокоен живот. В тази връзка съдът отчете и предишните осъждания за подсъдимия, като последните му такива, обсъдени по-горе, са били отново свързани с посочените горе потърпевши жени, засягащи личните им права и личното им спокойствие – чрез проявен спрямо тях пряк тормоз или косвено, подавайки лъжлив сигнал за злополука, засягаща отново тяхното жилище. Горното е показателно, че поведението на подсъдимия е проява на едно целенасочено, дори вманиачено, стериотипно и рецидивиращо лошо отношение от негова страна към бившата му съжителница И.Т.Ц. и нейните близки, с които съжителства, в това число и собственото дете на подсъдимия. Липсва критично отношение към проявата му, въпреки общо изразеното извинение за това, което е направил. Смекчаващи вината и отговорността обстоятелства липсват.

            При това положение, като съответно наказание и с оглед постигане на превенция спрямо подсъдимия, съдът прецени да му бъде наложено такова “Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година и 2 (два) месеца, което  да изтърпи ЕФЕКТИВНО при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗПС. Наказанието е значително над минималния, но под средния размер, предвиден от закона, като съдът приема, че същото ще окаже необходимото възпитателно и поправително въздействие върху личността на подсъдимия и ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.

            И тъй като престъплението от 15.01.2019г. е извършено преди изтичане на изпитателния срок по предходното осъждане на подсъдимия Г., то съдът ПОСТАНОВИ, на основание чл.68, ал.1 от НК, изтърпяване на отложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 (десет) месеца, определено с влязла в сила на 24.06.2016г. присъда по НОХД № 64/2016г. на РС-гр.Исперих, като ОБЩО наказание, на основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК, по цитираното дело и НОХД № 226/2015г. също на РС-гр.Исперих, поради нарушаване на изпитателния срок на отложеното наказание, като същото бъде изтърпяно ЕФЕКТИВНО при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗПС.

            ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, представляващо 1 брой кухненски нож със счупена в горния край пластмасова дръжка, с дължина на режещата част 20 см, послужил за извършване на престъплението, съдът постанови, на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, ДА СЕ ОТНЕМЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА и поради своята незначителна стойност ДА БЪДЕ УНИЖОЖЕНО по реда на чл.133 и чл.134 от Правилника за администрацията в съдилищата.

            На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Г.С.Г., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-гр.Исперих сумата от 20.00 (двадесет) лева – направени разноски в хода на съдебното производство.

            По изложените съображния, възприемайки по тази начин обективната истина по случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

Номер:2, 01.02.2019г., гр.Исперих

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На първи февруари през 2019 година,

в публично заседание, в състав:                                                                                                              

                                                                                              Председател: Юлияна ЦОНЕВА

                                                                                  

Секретар: Анна Василева,

Прокурор: Пенчо Минков,

като разгледа докладваното от председателя НОХД № 29 по описа за 2019 година и

 

П Р И С Ъ Д И :

 

            ПРИЗНАВА подсъдимия Г.С.Г., роден на ***г***, български гражданин, живущ ***, ЕГН-**********, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 15.01.2019г. в гр.Исперих, обл.Разградска, не е изпълнил Заповед за незабавна защита от домашно насилие от 15.01.2019г. по гр.д.№ 14/2019г. на РС-гр.Исперих, като е нарушил забраната да приближава на по-малко от 100 (сто) метра пострадалите И.Т.Ц. и Д.Г.С., жилището им, находящо се на адрес гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Васил Левски № 65, бл.“Елба“, вх.В, ет.2, ап.17 и местата за социални контакти и отдих на същите, имаща действие до приключване на производството по делото и издаване на Заповед за защита или постановяване на отказ от съда за издаване на такава, а именно като е приближил на по-малко от 100 (сто) метра жилището на пострадалите, находящо се на посочения горе адрес – престъпление по чл.296, ал.1, предл.2  от НК, поради което на посоченото правно основание и при условията на чл.54 от НК  го ОСЪЖДА на наказание Лишаване от свободаза срок от 1 (една) година и 2 (два) месеца, което  да изтърпи ЕФЕКТИВНО при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗПС.

            ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, представляващо 1 брой кухненски нож със счупена в горния край пластмасова дръжка, с дължина на режещата част 20 см, послужил за извършване на престъплението, на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, СЕ ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА и поради своята незначителна стойност следва ДА БЪДЕ УНИЖОЖЕНО по реда на чл.133 и чл.134 от Правилника за администрацията в съдилищата.

            ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия Г.С.Г., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-гр.Исперих сумата от 20.00 (двадесет) лева – направени разноски в хода на съдебното производство.

            ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.68, ал.1 от НК, изтърпяване на отложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 (десет) месеца, определено с влязла в сила на 24.06.2016г. присъда по НОХД № 64/2016г. на РС-гр.Исперих, като ОБЩО наказание, на основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК, по цитираното дело и НОХД № 226/2015г. също на РС-гр.Исперих, поради нарушаване на изпитателния срок на отложеното наказание, като същото следва да бъде изтърпяно ЕФЕКТИВНО при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗПС.

            Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ към Присъда № 2/01.02.2019г.

по НОХД № 29/2019г. по описа на РС-гр.Исперих

  --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

            Повдигнато е обвинение срещу Г.С.Г., ЕГН-********** *** за това, че на 15.01.2019г. в гр.И, обл.Р, не е изпълнил Заповед за незабавна защита от домашно насилие от 15.01.2019г. по гр.д.№ 14/2019г. на РС-гр.И, като е нарушил забраната да приближава на по-малко от 100 (сто) метра пострадалите И.Т.Ц. и Д.Г.С., жилището им, находящо се на адрес гр.И, обл.Р, ул.”В Л № , бл.“Е“, вх., ет., ап. и местата за социални контакти и отдих на същите, имаща действие до приключване на производството по делото и издаване на Заповед за защита или постановяване на отказ от съда за издаване на такава, а именно като е приближил на по-малко от 100 (сто) метра жилището на пострадалите, находящо се на посочения горе адрес – престъпление по чл.296, ал.1, предл.2  от НК.

            Представителят на РП-гр.И поддържа обвинението от фактическа и правна страна, което счита за доказано пред съда и пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, което да бъде изтърпяно ефективно в затвор, при първоначален строг режим, както и на основание чл.68, ал.1 от НК да бъде приведено в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 10 (десет) месеца, на което подсъдимият е бил осъден по предходна негова присъда по НОХД № 64/2016г. на РС-гр.Исперих.

            Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Г.С.Г., ЕГН-********** ***, дава подробни обяснения относно обстоятелствата по повдигнатото му обвинение, но счита, че е невинен. Изразява несъгласие с издадената срещу него Заповед за незабавна защита (подсъдимият я нарича ограничителна заповед), като счита че бившата му фактическа съжителница неоснователно е подала оплакване. Разказва за обстоятелствата, по повод на които е била издадена въпросната Заповед за незабавна защита, като твърди, че на 13.01.2019г. посетил апартамента на бившата си съжителница, за да й поиска обяснения за връзките й с други мъже, за които разбрал, прониквайки в личната й кореспондениция в Месинджър. Искал да покаже и на детето си за какво става въпрос, като при посещението в апартамента действително показал на детето тази кореспонденция. На следващия ден отново ги търсил в апартамента, искал да се срещне с детето си, но разбрал, че то не е излизало, дори не е ходило на училище. В телефонен разговор с бившата си съжителница, тя го предупредила да очаква ограничителна заповед, при което той се изненадал и реагирал ядосано, на какво основание е поискала тази ограничителна заповед, тъй като нямало побой, не я е удрял, нямало домашно насилие. На 15.01.2019г. полицаите му връчили Заповедта за незабавна защита, при което отново се ядосал много, особено предвид наложеното ограничение спрямо детето му. В това ядосано състояние посетил питейното заведение „Е“, където изпил две водки, след което отишъл зад блока на бившата си съжителница и започнал да вика, псувал я, вървял и я псувал, защото се подигравала с него, „кипнало му“, задето го дели от детето му. И кафе пил под тераса й. При дадената му последна дума, подсъдимият се извинява за всичко. Твърди, че и преди е имал ограничителна заповед, която е нарушил, но тогава предизвикал други скандали, а в случая счита, че няма вина.

            Защитата пледира за оправдателна присъда поради недоказаност на  обвинението по безспорен и категоричен начин, като излага доводи в тази насока анализирайки свидетелските показания. Евентуално, в случай, че съдът приеме обвинението за доказано, възразява срещу ефективното осъждане на подсъдимия, като пледира за налагане на наказание в другата алтернатива „Глоба“, позовавайки се на съдебна практика. Алтернативно, ако съдът приеме това наказание за несъразмерно, тогава да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“, но в минималния размер, определен от закона, а именно за срок от 3 (три) месеца. Твърди, че подсъдимият е импулсивен по характер, в определени положения с поведението си прекалява в обичта и загрижеността си, което рефлектира в отношенията с майката на детето му и и с детето.

            Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, приема за установена следната фактическа обстановка:

            Подсъдимият Г.С.Г. е роден на ***г***, с настоящ адрес:***. Не е трудово ангажиран, като работи на надник, когато намери работа. Не реализира доходи от други източници, не притежава движимо и недвижимо имущество, от което да се издържа. Осъждан е неколкократно, като последните му осъждания са:

- по НОХД № 226/2015г. на РС-гр.И - за извършено продължавано престъпление по чл.296, ал.1, предл.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за неизпълнение на Заповед за защита от домашно насилие от 09.01.2014г. по гр.д.№ 801/2013г. на РС-гр.И, като е нарушил забраната да приближава на по-малко от 50 (петдесет) метра И.Т.Ц., жилището й, местоработата и местата за социални контакти и отдих на същата, а именно като е приближил на по-малко от 50 (петдесет) метра жилището на пострадалата, находящо се в гр.И, обл.Р. ул.”В Л № , бл.“Е“, вх., ет., ап. и

- по влязла в сила на 24.06.2016г. присъда по НОХД № 64/2016г. на РС-гр.И - за извършено престъпление по чл.326, ал.1 от НК за това, че подал на тел.112 невярно повикване за злополука, като заявил, че е гръмнала газова бутилка в жилище, находящо се на адрес гр.И, обл.Р, ул.”В Л № , бл.“Е“, вх., ет., ап.. Със същата присъда му е определено едно ОБЩО наказание от наложените такива по това дело и по НОХД № 226/2015г. на РС-гр.И, в размер на най-тежкото, на основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 10 (десет) месеца, изтърпяването на което е било отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, за изпитателен срок от 3 (три) години и 6 (шест) месеца.

            Горните данни за личността на подсъдимия се установяват от Биографична справка и Декларация за семейно и материално положение, и имотно състояние на същия – л.15 и л.16 от Бързото производство и Справка за съдимост рег.№ 49/17.01.2019г., изд. от РС-гр.Исперих (л.36-38 от БП).

            Подсъдимият не е женен, но е имал фактическо съжителство със свидетелката И.Т.Ц., ЕГН-**********, от което съжителство имат родено малолетното им дете – свидетелката Д.Г.С., ЕГН-**********, сега на 12г. Вследствие на системна злоупотреба с алкохол от страна на подсъдимия, той и съжителницата му се разделили преди повече от 11 години, като и понастоящем живеят разделени. След раздялата им, детето Д. останало да живее при своята майка, като продължават да съжителстват заедно и с майката на И. (съответно баба по майчина линия на Д.) – свидетелката Д.И.Т., като трите обитават собствения на последната апартамент, находящ се в гр.И, обл.Р, ул.”В Л № , бл.“Е“, вх., ет., ап., в централната част на гр.И.

            Тъй като след раздялата на двамата родители, те не са регламентирали официално личните контакти между детето и отделно живеещия баща (подсъдимия Г.С.Г.), имали съгласие помежду си бащата да посещава жилището, в което живее детето, където в коридора на апартамента разговаряли помежду си. Срещите с детето давали повод на родителите му да поддържат в годините близки отношения помежду си, като майката - свидетелката И.Ц. никога не е ограничава срещите между детето и бащата, въпреки, че дава показания, че това е непрестанен и продължаващ тормоз спрямо нея, тъй като подсъдимият не спрял с употребата на алкохол и в годините, през периода на раздялата им, им продължавал всячески да се опитва да я контролира, да ограничава социалните й контакти, да я изнудва за пари.

            На 15.01.2019г., по оплакване на свидетелката И.Т.Ц. за извършено спрямо нея и детето Д. домашно насилие след поредица от инциденти и събития, станали на 26/27.12.2018г., 30.12.2018г., 01.01.2019г., 13.01.2019г. и 14.01.2019г., била издадена спрямо подсъдимия Г.С.Г. Заповед за незабавна защита по гр.д.№ 14/2019г. на РС-гр.И, с наложени мерки за защита от домашното насилие, на основание чл.18, ал.1 във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) - задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалите И.Т.Ц. и Д.Г.С. и ЗАБРАНА на извършителя да приближава на по-малко от 100.00 (сто)
метра пострадалите, жилището им, находящо се в гр.И, обл.Р, ул.”В Л №  бл.“Е“, вх., ет., ап., местоработата на И.Ц. и училището, в което учи Д.С., както и местата за социални контакти и отдих на същите, които мерки имали действие до приключване на производството по делото и издаване на заповед за защита от съда или постановяване на отказ да издаде такава.

            Обстоятелствата, по повод на които е издадена обсъжданата Заповед за незабавна защита, не са предмет на обсъждане в настоящото производство, тъй като е в компетенциите на гражданския съд, издал заповедта, преценката относно необходимостта от защита спрямо пострадалите лица. 

            Копие от тази Заповед за незабавна защита била връчена на подсъдимия Г.С.Г. в 16.35 часа на 15.01.2019г. от полицейски инспектор Б.Ш, но подсъдимият отказал да я получи, удостоверено с подписа на свидетел Д Е Н, ЕГН-********** от гр.И, върху Разписката за връчване на съобщение от 15.01.2019г. (л.3 от БП). В съобщението изрично е цитирана разпоредбата на чл.44, ал.1 от ГПК, според която (изр. последно) отказът на получателя не засяга редовността на връчването. При връчването на Заповедта, на 15.01.2019г., в 16.35 часа, бил съставен от същия полицейски инспектор и в присъствието на свидетеля С В К – служител в РУ на МВР-гр.И, Протокол за предупреждение спрямо подсъдимия Г.С.Г. да не нарушава Заповедта за незабавна защита от 15.01.2019г. на РС-гр.И. Подсъдимият отказал да подпише и този Протокол, удостоверено с подписа на свидетеля Д Е Н (л.5 от БП). За горните обстоятелства била изготвена и Докладна записка рег. № 175р692/16.01.2019г. до Началника на РУ на МВР-гр.И, препратена на РС-гр.И по гр.д.№ 14/2019г., като с Разпореждане от 17.01.2019г., съдът е разпоредил Заповедта за незабавна защита да се счита за връчена на 15.01.2019г. (л.32 от БП).

            Същата Заповед съдържа и предупреждение за последиците по чл.21, ал.3 от ЗЗДН при неизпълнението й, а именно задържане на нарушителя от полицейският орган, констатирал нарушението и незабавно уведомяване органите на прокуратурата за констатираното нарушение.

            Въпреки отказът на подсъдимия да получи Заповедта за незабавна защита от 15.01.2019г., той разбрал за наложените му ограничителни мерки спрямо И.Ц. и детето Д., което самият той заявява пред съда. Ядосал се много и още същият ден нарушил тази Заповед. Около 19.00 часа на същата дата, отишъл пред апартамента, обитаван от И.Ц. и детето Д., на посочения горе адрес, и започнал да чука по входната врата, която била желязна, но със стъкло, като имало и вътрешна дървена входна врата със шпионка. По същото време, вътре в апартамента били всички негови обитатели – детето Д., майка й И. и баба й Д. И.Ц. вече знаела за издадената Заповед за незабавна защита, тъй като й била връчена по–рано същия ден – около 16.00 часа. Тя не отворила вратата, но след няколко почуквания ударите по вратата станали по-силни, като последвало ритане и блъскане по стъклото на вратата. Погледнала през шпионката и видяла, че подсъдимия Г.С. Г замахва с нож по стъклото. Викал, псувал, отправял обиди и заплахи срещу И., че ще я убие. Викал „Ще те убия, ще те излежа”, псувни. В апартамента настанала суматоха. Детето и двете жени се изплашили, като помислили, че подсъдимият се опитва да счупи стъклото, а и имали подобен предходен инцидент с него. Детето отивало в коридора, връщало се в кухнята, където се криело, когато е изплашено. И.Ц. подала сигнал в РУ на МВР-гр.И, като обяснила ситуацията и посочила адреса. След това отново погледнала през шпионката, но подсъдимият вече го нямало пред входната врата на апартамента. Погледнала надолу пред блока и видяла полицаите, но подсъдимият не се виждал. Не видяла полицаите да го прибират и никой от тях не се качил горе до апартамента. До около 22.00 часа подсъдимият не спрял да се обажда на И., като я заплашвал, че ще я убие, ще я излежи, че няма да посмее да се покаже пред града и за да изглежда като лека жена.  Към 22.00 часа същата вечер, подсъдимият застанал точно под прозорците и терасата на апартамента на трите жени, пред блока, на тротоарната част в центъра на  гр.И (на посочения горе адрес). Апартаментът се намирал на височина около 5-6 метра (трети етаж). Започнал да вика, като първите му думи били „ще те намеря и ще те изям, ще те намеря и ще те обезкостя“, като детето Д. чувало всички тези думи. Отправял закани, обиди, нецензурни думи, „курво“ и от този тип, „за теб няма място в И“. Детето се стресирало, поискало самото то да се обади на полицията, за да се отзоват на молбата на едно дете.  Тогава И.Т.Ц. отново подала сигнал, но на спешен телефон 112.

            На така подадения сигнал последвала реакция, като на мястото на инцидента, по сигнал на ОДЧ се отзовали патрулиращия екип на РУ на МВР-гр.И – свидетелите С.П.П. и Х О.М.. Те заварили подсъдимия на същото място пред блока на пострадалите жени и го прибрали в Районното полицейско управление. Подсъдимият бил задържан за срок от 24.00 часа със Заповед за задържане на лице от 15.01.2019г. (л.2 от БП). 

            Същият патрулиращ полицейски екип при застъпване в дежурство, по-рано същата вечер (за смяна от 20.30 ч. до 08.00 часа), преди да бъде подаден сигнала срещу подсъдимия Г.С.Г., го видели отново пред блока на пострадалата И.Ц. и го предупредили да не вика, да не шуми, тъй като бил във видимо нетрезво състояние. Казали му да се махне оттам и той тръгнал в посока дома си, но по-късно след подадения сигнал около 22.30 часа, отново го заварили пред блока на пострадалите, когато последвало и задържането му. Пред полицаите подсъдимият Г.С.Г. споменал, че носи нож в себе си, но при извършения му обиск не бил открит такъв. Говорел несвързано и полицаите не могли да разберат какво точно им казва и дали се подиграва с тях, защото казал „имам нож, но не можете да го намерите“ и нещо такова. Направен му бил повторен обиск, но не бил намерен нож в него.  

            Същата вечер, от преживяния стрес, детето Д. вдигнало температура, изпитвало болки в стомаха и не се чувствало добре.

            На следващия ден, след обяд, като се връщали от разпит, проведен в РУ на МВР-гр.И по повод на процесния случай, свидетелките И.Ц. и Д.Т. забелязали на козирката на входната врата на блока им захвърлен нож – вещественото доказателства по делото - кухненски нож със счупена в горния край пластмасова дръжка, с дължина на режещата част 20 см. Помолили съседа да им го смъкне оттам, тъй като се досетили, че това е ножът, с който подсъдимият удрял по вратата на апартамента им и го е захвърлил върху козирката от площадката на техния апартамент, където има прозорец. Ножът бил предаден от И.Ц. на разследващите органи с Протокол за доброволно предаване (л.29 от БП).

            Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Г.С.Г. е автор на престъплението, в което е обвинен. Възприетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели – малолетното дете Д., рапитано в присъствието на педагог, майка й И.Ц. и баба й Д.Т., като и трите имат преки и непосредствени впечатления от събитията, станали вечерта на 15.01.2019г., от 19.00 часа до 22.30 часа. Те са присъствали лично на мястото на инцидента, непосредствено са възприели поведението на подсъдимия и разкриват преките си впечатления, като очевидци, за обстоятелствата на обвинението относно времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние, и причинените от него вредоносни последици. Свидетелските показания са подробни, непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи. Подкрепят се и от показанията на разпитаните полицейски служители, заварили и задържали подсъдимия на мястото на събитието, където са го видели и по-рано същата вечер.

            В обясненията си, подсъдимият всъщност не отрича хронологията на възприетите от съда и описани горе събития, както и участието си в тях, но счита, че не е извършил нарушение на закона, поради несъгласието му с издадената срещу него Заповед за незабавна защита, тъй като не е дал повод за издаването й. Както беше отбелязано по-горе, в настоящото производство не са предмет на обсъждане обстоятелствата по издадената Заповед за незабавна защита. Срещу подсъдимия е имало издаден съдебен акт, който той не е съобразил и не е изпълнил.

            В подкрепа на обвинението и събраните гласни доказателства, е и писмения доказателствен материал, обсъден по-горе (Заповедта за незабавна защита по гр.д.№ 14/2019г. на РС-гр.И и съобщението за издаването й, удостовераващо отказа на подсъдимия да я получи, Протокола от 15.01.2019г. за полицейско предупреждение и Докладната записка относно отказите на подсъдимия, да приеме Заповедта за незабвана защита и да подпише Протокола за предупреждение, Заповедта за задължане на подсъдимия, Протокола за доброволно предаване на вещественото доказателство), както и иззетото веществено доказателства – нож. Така събраните доказателства са в достатъчен обем, еднопосочни, кореспондиращи помежду си и въз основа на тях, съдът прие, че обвинението за извършено престъпление по чл.296, ал.1, предл.2 от НК, е ДОКАЗАНО ИЗЦЯЛО: На 15.01.2019г. в гр.И, обл.Р, не е изпълнил Заповед за незабавна защита от домашно насилие от 15.01.2019г. по гр.д.№ 14/2019г. на РС-гр.И, като е нарушил забраната да приближава на по-малко от 100 (сто) метра пострадалите И.Т.Ц. и Д.Г.С., жилището им, находящо се на адрес гр.И, обл.Р, ул.”В Л № , бл.“Е“, вх., ет., ап. и местата за социални контакти и отдих на същите, имаща действие до приключване на производството по делото и издаване на Заповед за защита или постановяване на отказ от съда за издаване на такава, а именно като е приближил на по-малко от 100 (сто) метра жилището на пострадалите, находящо се на посочения горе адрес.                       

            Обект на престъплението са обществените отношения, които възникват и се развиват в сферата на правосъдната система във връзка с осъществяване на првораздавателната дейност, което обуславя висока обществена опасност на нарушенията по охраняване правата и законните интереси на гражданите в тази сфера.

            От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на заповед за незабавна защита от домашно насилие.

            От субективна страна, обвиняемият е действал със знание за общественоопасния характер на извършеното от него деяние и желание за настъпване на неблагоприятните последици от него, с оглед на което съдът възприема виновно негово поведение, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната проява, в предшестващите и последващите същата събития и действия на подсъдимия. Същият е съзнавал, че има наложена от съда забрана да приближава пострадалите и тяхното жилище, знаел е какви са последиците от неизпълнение на съдебната заповед, още повече, че вече е бил осъждан са такова престъпление, и въпреки това не е спазил съдебния акт и е нарушил заповедта, като е приближил жилището на пострадалите в нарушението на ограничението да не го приближава на по-малко от 100 метра.

            Действайки по описания начин, от обективна и субективна страна подсъдимият Г.С.Г. ангажира наказателна отговорност и следва да понесе съответно на общественоопасния характер на извършеното от него престъпление и степента на обществена опасност на личността си, наказание. За извършеното от престъпление по чл.296, ал.1 от НК се предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или „глоба” до пет хиляди лева. При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчита наличието единствено и само на отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства - висока обществена опасност на престъпното деяние, предвид неговия обект – засяга обществените отношения, свързани с осъществяване на правораздавателната дейност, също и с оглед начина на извършване на деянието – продължително и упорито, явно изразено несъгласие с издадената срещу него Заповед за незабавна защита, което е изразил с проява на агресивно, цинично и обществено неприемливо отношение към свидетелката И.Т.Ц., която с оплакването си е дала повод за издаване на процесната Заповед за незабавна защита. Цялостното поведение на подсъдимия е предизвикало голям стрес и безпокойство за детето му Д., както и за свидетелките И.Ц. и Д.Т., което е поредното му незачитане на техните лични права, лична свобода, правото им на личен и спокоен живот. В тази връзка съдът отчете и предишните осъждания за подсъдимия, като последните му такива, обсъдени по-горе, са били отново свързани с посочените горе потърпевши жени, засягащи личните им права и личното им спокойствие – чрез проявен спрямо тях пряк тормоз или косвено, подавайки лъжлив сигнал за злополука, засягаща отново тяхното жилище. Горното е показателно, че поведението на подсъдимия е проява на едно целенасочено, дори вманиачено, стериотипно и рецидивиращо лошо отношение от негова страна към бившата му съжителница И.Т.Ц. и нейните близки, с които съжителства, в това число и собственото дете на подсъдимия. Липсва критично отношение към проявата му, въпреки общо изразеното извинение за това, което е направил. Смекчаващи вината и отговорността обстоятелства липсват.

            При това положение, като съответно наказание и с оглед постигане на превенция спрямо подсъдимия, съдът прецени да му бъде наложено такова Лишаване от свободаза срок от 1 (една) година и 2 (два) месеца, което  да изтърпи ЕФЕКТИВНО при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗПС. Наказанието е значително над минималния, но под средния размер, предвиден от закона, като съдът приема, че същото ще окаже необходимото възпитателно и поправително въздействие върху личността на подсъдимия и ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.

            И тъй като престъплението от 15.01.2019г. е извършено преди изтичане на изпитателния срок по предходното осъждане на подсъдимия Г., то съдът ПОСТАНОВИ, на основание чл.68, ал.1 от НК, изтърпяване на отложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 (десет) месеца, определено с влязла в сила на 24.06.2016г. присъда по НОХД № 64/2016г. на РС-гр.И, като ОБЩО наказание, на основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК, по цитираното дело и НОХД № 226/2015г. също на РС-гр.И, поради нарушаване на изпитателния срок на отложеното наказание, като същото бъде изтърпяно ЕФЕКТИВНО при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗПС.

            ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, представляващо 1 брой кухненски нож със счупена в горния край пластмасова дръжка, с дължина на режещата част 20 см, послужил за извършване на престъплението, съдът постанови, на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, ДА СЕ ОТНЕМЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА и поради своята незначителна стойност ДА БЪДЕ УНИЖОЖЕНО по реда на чл.133 и чл.134 от Правилника за администрацията в съдилищата.

            На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Г.С.Г., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-гр.И сумата от 20.00 (двадесет) лева – направени разноски в хода на съдебното производство.

            По изложените съображния, възприемайки по тази начин обективната истина по случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: