Р Е Ш Е Н И
Е
град София, 27.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на двадесет и
седми февруари
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно гражданско дело № 1644 по описа за 2018 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба на “Д.З.“АД – длъжник по изпълнително дело № 20178620400064/17 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.Г., рег. № 862 при КЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд, срещу
Постановление за разноски от 27.07.2017 г.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното Постановление за разноски, тъй като ЧСИ Г.е уважила
само частично възражението на длъжника “Д.З.“АД за прекомерност на адвокатския
хонорар на взискателя по делото, като намалила същия от претендираните 4 900.00
лева до сума в размер на 3 530.00 лева. Жалбоподателят поддържа, че и този
размер от 3 530.00 лева се явявал прекомерен с оглед на фактическата и правна
сложност на изпълнителното дело, а не били налице и трудности за взискателя да
събере вземането си – последното било платено изцяло в срока за доброволно
изпълнение. В жалбата се излага още, че ЧСИ Г.неправилно е приложила
разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като не били извършвани никакви действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Счита, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде определено в минимума по Наредбата в размер на 200.00 лева – за
образуване на изпълнителното дело. При условията на евентуалност изтъква, че
дори и да се приеме, че следва да се определи възнаграждение и по реда на чл.
10, т. 2 от Наредбата, то същото възлиза на сума в размер на 1 015.00 лева. Предвид
което така определеното по изпълнителното дело възнаграждение за адвокат в
размер на 3 530.00 лева пак се явявало прекомерно. Твърди, че не следва върху
определената сума да се начислява и ДДС, тъй като законодателно не било
възложено върху съда задължение да се съобразява с публично-правното задължение
на адвоката по ЗДДС. Съобразно с изложеното моли съда да намали разноските за
адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20178620400064 по описа на ЧСИ
М.Г. до минималните размери по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира присъждане на
разноски за настоящото производство, като заявява възражение за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 ГПК за адвокатския хонорар, претендиран от ответната страна.
Взискателят И.Д.Ч., чрез пълномощника адвокат Д.С.- АК – Враца, е взел становище по така депозираната жалба, по
чл. 436, ал. 3 ГПК, с което е оспорил същата по изложените в нея доводи за
неправилност на размера на разноските за адвокатско възнаграждение. Претендира
присъждане на разноски за настоящото производство.
ЧСИ М.Г. е изложила мотиви по обжалваните действия, на основание
чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище, че жалбата е неоснователна, тъй
като хонорарът за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя е определен
за събиране в минимален размер по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата и прецени
материалите по изпълнителното дело,
приема от фактическа страна следното:
Изпълнителното
дело № 20178620400064/17 г. по описа на ЧСИ М.Г., рег. № 862 при КЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд, било образувано по молба на взискателя И.Д.Ч., чрез
пълномощника адвокат Д.С.- АК – Враца, срещу длъжника “Д.З.“АД, въз основа на изпълнителен лист от
04.07.2017 г. на Софийски апелативен съд, за сумата от 50 000.00 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
01.10.2005 г. Към молбата било приложено пълномощно/договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че хонорарът на пълномощника адвокат Д.С.– АК –
Враца, бил заплатен в брой и е в размер на 4 900.00 лева. На длъжника е връчена
на 21.07.2017 г. покана за доброволно изпълнение за главницата по изпълнителния
лист, посочения адвокатски хонорар в размер на 4 900.00 лева, авансови
такси по изпълнителното дело в размер на 268.00 лева по ТТРЗЧСИ и такси
разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 3 864.00 лева. ЧСИ указал на “Д.З.“АД, че
ако не изпълни доброволно в срока по чл. 428, ал. 1 ГПК ще пристъпи към
принудително събиране на горните суми и ще наложи запор на банковите сметки на
длъжника. На 24.07.2017 г. постъпила молба - възражение от “Д.З.“АД, в която
дружеството сочило, че ще изпълни доброволно задължението си в срока за
доброволно изпълнение, но възразява срещу размера на приетия за събиране
адвокатски хонорар. С обжалваното Постановление от 27.07.2017 г. ЧСИ Г.уважила
частично възражението за прекомерност, като намалила адвокатския хонорар от 4 900.00
лева на 3 530.00 лева. Постановлението било съобщено на длъжника на 31.07.2017
г., като жалбата срещу него е подадена на 02.08.2017 г., видно от товарителница
на л. 27 от делото. На 03.08.2017 г. сумата от 50 268.00 лева – за
главница и авансови такси, и сумата от 3 864.00 лева – пропорционална такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ били преведени от длъжника (писмени документи,
установяващи посочените транзакции на л.
23 и л. 24 от делото). За плащането им ЧСИ Г.била уведомена и с молба от “Д.З.“АД,
в която се излагало, че длъжникът ще преведе и останалата част от вземането –
възнаграждението за адвокат, след приключване на спора по него.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от лице, легитимирано да обжалва и е
насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие, съгласно чл.
435 и следващите от ГПК.
Разгледана по същество жалбата
е основателна, като съображенията на съда за това са следните:
Видно от надлежните писмени доказателства,
съдържащи се в изпратеното на съда копие от изпълнително дело № 20178620400064/17 г. по описа на ЧСИ
М.Г., по същото не са извършвани
действия, довели до принудително удовлетворяване на вземането на взискателите.
Сумите по поканата за доброволно изпълнение са платени доброволно, без да са
налагани дори обезпечителни мерки. Съдебната практика приема, че длъжникът
отговаря за разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото
съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото. В случая процесуалният представител на
взискателя е подал молба до ЧСИ за образуване на изпълнително производство и не
е извършвал действия
с цел удовлетворяване на парични вземания. Още преди подаване на молбата за изпълнителното производство е било
ясно, че действия с цел удовлетворяване на
парични вземания не е необходимо да се извършват, тъй като вземането
на взискателя е срещу застраховател. В тази връзка следва да се обоснове, че финансовата обезпеченост на
застрахователните дружества, каквото дружество е и жалбоподателят, е подчинена
на особен режим, регламентиран в Кодекса на З.то, включващ законодателно
регламентирани изисквания към финансовото състояние за застрахователите, както
и редица гаранции за тяхното спазване, подробно регламентирани и в Наредба
№ 51 от 28.04.2016 г. за собствените средства и за изискванията за
платежоспособност на застрахователите, презастрахователите и групите
застрахователи и презастрахователи (Обн. - ДВ, бр. 38 от 20.05.2016 г., в сила от
20.05.2016 г.; изм., бр. 6 от 19.01.2017 г., в сила от 19.01.2017 г., Приета с
Решение № 158-Н от 28.04.2016 г. на Комисията за финансов надзор), както и в Наредба
№ 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и
пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите,
презастрахователите и Гаранционния фонд (Обн. в ДВ, бр. 6 от 19.01.2017 г., в сила от
19.01.2017 г., попр., бр. 31 от 18.04.2017 г.). Посочените нормативни актове задължават застрахователите
да отделят резерв за всички предявени срещу тях, но неизплатени претенции, като
отделно от това и банковите сметки на длъжника са публично известни. Ето
защо не са налице основания за приложение на нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
възнаграждението за адвокат в процесния случай следва да бъде определено в
размер на 200.00 лева - по чл. 10, т. 1 от тази Наредба за образуване на изпълнително дело.
По изложените съображения, съдът
намира, че обжалваното Постановление за разноските на ЧСИ М.Г. по изпълнително
дело № 20178620400064/17, е незаконосъобразно и
следва да се отмени за сумата над 200.00 лева до пълния приет за събиране
адвокатски хонорар от 3 530.00 лева, а жалбата, като основателна, следва да
бъде уважена.
По разноските
Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 25.00 лева за държавна такса по жалбата
и 25.00 лева възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
На взискателя разноски не се следват, като
искането за присъждане на такива е неоснователно, с оглед уважаване на така
подадената жалба.
Така мотивиран Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноските от 27.07.2017 г. на ЧСИ М.Г., рег. № 862 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20178620400064/17 г., досежно
определеното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение за сумата над 200.00 (двеста) лева до
определената сума от 3 530.00 (три хиляди петстотин и тридесет) лева, като НАМАЛЯВА разноските по горното
изпълнително дело до сумата от 200.00
(двеста) лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, определено в полза на взискателя И.Д.Ч., ЕГН **********.
ОСЪЖДА И.Д.Ч., ЕГН **********, да заплати на “Д.З.‘АД,
ЕИК **********, сумата от 50.00
(петдесет) лева, представляваща разноски
за настоящото производство, от които: 25.00 лева за държавна такса и 25.00
лева за възнаграждение за юрисконсулт.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на И.Д.Ч., ЕГН **********,
за присъждане на разноски за настоящото производство, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.