МОТИВИ:
Плевенска районна прокуратура е
повдигнала обвинение против Л.Е.В. затова, че на 08.06.2019 година, в ***, като непълнолетен, но могъл
да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,
отнел чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефон марка „***“, модел „***“ на
стойност 175 лева и 1 брой велосипед марка „***“ на стойност 40 лева, всичко
вещи на обща стойност 215 лева от владението на собственика К.Б.Д. ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила -
престъпление по чл. 198 ал. І във вр. с чл. 63 ал. І т. 3 от НК.
В хода на съдебното производство
подсъдимият се представлява от служебен защитник в лицето на адвокат С.Н. ***.
Със
съгласието на подсъдимия и в присъствието на защитника му производството е
стартирано по реда на съкратеното съдебното следствие – чл. 372 ал. ІV във вр. с
чл. 371 т. 2 от НПК.
Представителят
на Р.п.- П. подържа изцяло така повдигнатото против подсъдимия Л.Е.В. обвинение
за извършено от него престъпление по
чл. 198 ал. І във вр. с чл. 63 ал. І т. 3 от НК. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда, като се има предвид съдействието, оказано
от подсъдимия в хода на разследването, направените самопризнания, младата му
възраст и чисто съдебно минало. Предлага на съда да определи наказание пробация
в размер на 1 година и 6 месеца, като счита, че по този начин ще бъдат
изпълнени целите на наказанията.
Защитникът
на подсъдимия Л.Е.В. – адвокат С.Н. също моли съда да определи и наложи на
подзащитния му наказание пробация, но към минимума.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
Л.Е.В. е роден на ***
***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи,
ученик, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимия
Л.Е.В. признава вината си, както и всички факти и обстоятелства, изписани в
обстоятелствената част на обвинителният
акт. Дава категоричното си съгласие да не събират доказателства за тези факти и
обстоятелства.
Предвид горното, СЪДЪТ прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Л.Е.В. ***, но тъй като бил ученик в *** в ***, през време на учебните занятия
живеел в общежитието към училището в ***.
На
08.06.2019 година, след обяд, подсъдимият В. *** и тръгнал пеша да се разхожда
в ***. На кръстовището преди магазин „***“ в кв. „***“ подсъдимият В. ***-
пострадалия К.Б.Д., който се движел също в посока *** с велосипед марка „***“.
Подсъдимият В. спрял свидетеля Д. и му поискал цигара. Последният казал, че има
само една цигара, но ще я запали и после ще му я остави да я допуши. След това
подсъдимият В. попитал Д. колко е часа и той извадил мобилния си телефон марка „***“, модел „***“. Било
17:35 часа. Когато видял телефона подсъдимият В. решил да го вземе от Д.. Ударил
му един шамар по бузата и дръпнал със сила телефона от ръката му, след което се
качил на колелото, което Д. бил оставил на стъпенка и се отдалечил. Свидетелят К.Д.
се опитал да го догони, но не успял. Същевременно подсъдимият Л.В. решил, че
няма да ходи в ***, а ще потърси на кого да продаде телефона и колелото.
Намерил свой познат от *** - свидетеля ***, на когото предложил да купи
телефона и колелото за по 20 лева. След като го уверил, че не са крадени,
свидетеля ***се съгласил да ги купи. След седмица телефона се счупил и ***го
изхвърлил, а велосипеда предал на отпадъци.
Свидетелят
К.Д., след като не успял да догони подсъдимия В., отишъл до дома на негов
приятел, който живеел в кв. „***“, за да се обади на родителите си, но не го
открил. Оттам тръгнал към жп-гарата в ***, където видял *** и му разказал какво
му се е случило. Последният сигнализирал ***, които дошли на място и отвели
пострадалия Д. в управлението, където той подал сигнал до ***.
В хода
на проверката полицейските служители, между които и свидетелите *** и ***,
установили извършителя на деянието - подсъдимия Л.Е.В.. Същият признал за
извършеното и предвид непълнолетието си дал обяснения пред *** ***, но телефона
и велосипеда не били установени.
Образувано
е досъдебно производство № Д-1063 от 2019 година по описа на Р.п.- П. в хода на
което към наказателната отговорност е привлечен Л.Е.В. *** извършено
престъпление по чл.
198 ал. І във вр. с чл. 63 ал. І т. 3 от НК.
В хода
на разследването са разпитани в качеството на свидетели К.Б.Д., ***, *** и ***,
извършен е разпит на обвиняемия Л.Е.В.. Назначена е съдебнооценителна експертиза,
от която се установява стойността на отнетите движими вещи, а именно 215 лева.
Назначена е и съдебнопсихологопсихиатрична експертиза, от която е установено,
че по отношение на подсъдимия Л.Е.В. няма данни за умствена недоразвитост и/или
психично разстройство в тесния смисъл на думата. Същият, макар и формално да е
отчитал противоправния характер на постъпката си е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, като липсват медицински
пречки В. да участва в наказателното производство. Според заключението по
експертизата същият е ръководен от користни подбуди, което е мотивация,
отхвърляща хипотезите за евентуално проявено лекомислие и/или увлечение.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по-горе
свидетели, обективирани в нарочни протоколи. В подкрепа на същата са и
показанията на подсъдимия Л.В. и заключенията по двете експертизи: съдебнооценителна
и съдебнопсихологопсихиатрична, приобщени по реда на чл. 283 от НПК чрез
прочитането им в съдебно заседание.
При
така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ намери повдигнатото на
подсъдимия Л.Е.В. обвинение с обвинителният акт за извършено престъпление по чл. 198 ал. І във вр. с чл. 63
ал. І т. 3 от НК за доказано както от обективна, така и субективна страна
по несъмнен начин.
От
обективна страна - на 08.06.2019 година, в ***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството
и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи
- 1 брой мобилен телефон марка „***“, модел „***“ на стойност 175 лева и 1 брой
велосипед марка „***“ на стойност 40 лева, всичко вещи на обща стойност 215
лева от владението на собственика К.Б.Д. ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл. 198 ал. І във вр. с
чл. 63 ал. І т. 3 от НК.
От
субективна страна подсъдимият Л.Е.В. извършил деянието при пряк умисъл по
смисъла на чл. 11 ал. ІІ предложение І от НК. Съзнавал е общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и
пряко ги е целял.
Предвид
горните фактически и правни доводи СЪДЪТ призна подсъдимия Л.Е.В. роден на *** ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи,
ученик, осъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на 08.06.2019 година, в ***,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефон марка
„***“, модел „***“ на стойност 175 лева и 1 брой велосипед марка „***“ на
стойност 40 лева, всичко вещи на обща стойност 215 лева от владението на
собственика К.Б.Д. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198 ал. І във вр. с чл.
63 ал. І т. 3 от НК във вр. с чл. 54 от НК му определи наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на
основание чл. 58 А ал. І от НК намали същото с 1/3 и го осъди на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА.
При
определяне вида и размера на наказанието, наложено на подсъдимия В. за престъплението,
описано по-горе, СЪДЪТ отчете като смекчаващо отговорността му
обстоятелство единствено младата му възраст. Приложеният бюлетин за съдимост
установява, че подсъдимият, макар и непълнолетен вече е осъждан за престъпление от общ характер. Извършеното
от негова страна деяние се отличава с висока степен на обществена опасност, времето,
мястото и начина на извършването му инициират и за високата лична степен на
обществена опасност на дееца. Събраните по делото данни за личността му,
обективирани в приложената по делото характеристична справка на свой ред
свидетелствата за личната висока степен
на обществена опасност на подсъдимия, който няма положително отношение и към
учебния процес, често отсъства от училище без основателни причини. Живее при
баба си, тъй като родителите му са разделени, която от своя страна не може да
упражнява ефективен родителски контрол. Подсъдимият е склонен към прояви на
агресия, дружи със свои връстници, които му влияят отрицателно, склонен е към
извършване на противоправни прояви.
Предвид горното съдът намери, че
за постигане целите на наказанието спрямо подсъдимия В. и по конкретно за
ефективното постигане на предупредителния и възпиращ ефект на наказанието на
същия следва да бъде наложено наказание
като вид лишаване от свобода в рамките на предвиденото в закона с оглед редукцията
по чл. 63 ал. 1 т. 3 НК. Ето защо съдът определи на подсъдимия Л.В. наказание на основание чл.
198 ал. І във вр. с чл. 63 ал. І т. 3 от НК и при условията на чл. 54 от НК
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 58 А ал. І от НК намали
същото с 1/3 и го осъди на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ОСЕМ
МЕСЕЦА.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 69 ал. І във вр.
с чл. 66 ал. І от НК съдът отложи ефективното изтърпяване на така определеното
на подсъдимия В. наказание с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.
При
този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК СЪДЪТ осъди
подсъдимия Л.Е.В. да заплати сумата от 512,40 лева, представляваща направените в досъдебната
фаза на процеса разноски за вещи лица в полза на ОД на МВР - Плевен.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: