№ 411
гр. В., 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря С.Ж.С.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20221320100854
по описа за 2022 година
Производството е по чл. 150 от СК за увеличаване на издръжка.
Предявен е иск от В.А.А. с ЕГН **********, представлявана от нейната
майка и законен представител М. В. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. В., ж.к. „Б.“ бл. 29, вх. В, ет. 3, ап. 7 против АС. АС. В. с ЕГН **********
с адрес: гр. П., бул. „К.В.“ № 89, ет. 4, ап. 14 за увеличение на присъдена
издръжка.
В исковата молба се сочи, че с решение от 21.07.2016 г. по гр. д. №
1430/2016 г. на РС – В. ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на
детето В.А.А. в размер на 120.00 лева, считано от влизане в сила на
решението до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за
получаване.
Ищцата твърди, че обстоятелствата, при които е била постановена
издръжката, значително са се променили. Сочи, че детето е ученичка в VI-ти
клас и се нуждае не само от средства за прехрана и облекло, но и от средства
за образование и културно възпитание. Поддържа, че детето има отличен
успех в училището, което посещава, също така проявява интерес и към
изучаването на английски език, за което е необходимо да се изразходват
средства за уроците по този език. Излага, че през изминалите шест години
настъпили сериозни промени в икономическите условия на живот. Твърди, че
1
ответникът работи във Военно поделение и би следвало да получава високо
трудово възнаграждение. Сочи, че не притежава никакво недвижимо или
движимо имущество, с доходите от което да би могла да се издържа
допълнително, извън получаваната от нея заплата.
Иска се от съда да постанови решение, с което да измени размера на
месечната издръжка, заплащана от ответника за детето В.А.А. от 120.00 лв. на
300.00 лв., считано от подаване на исковата молба – 12.05.2022 г., ведно със
законната лихва за забава до отпадане на основанието за даването или
изменението , считано от 1-во число на месеца, следващ месеца, за който се
дължи, като издръжката бъде платима до 15-то число на месеца, за който се
дължи.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника е постъпил отговор на
исковата молба. Счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан по
размер. Поддържа, че работи като военнослужещ във Военно формирование
32040, К. и че брутното му трудово възнаграждение възлиза на 1250.00 лева
месечно, като след направените удръжки, данъци и издръжката на детето В.А.
в размер на 120.00 лева и задължение, което има към ЧСИ в размер на 302.00
лева – сумата, която му остава, за да поеме разноските си за месеца е 840.00
лева. Излага, че има алиментни задължения към друго дете, а именно дъщеря
му К.А.А., родена на 06.01.2015 г., на която плаща доброволна издръжка в
размер на 200.00 лева, след което му остават около 640.00 лева за лични
разноски, храна, облекло, жилище, транспорт и др. необходими ежедневни
разходи. Освен това сочи, че от тези средства отделя и за да осъществява
срещи с детето си В., което същият твърди, че се отглежда от родителите на
майката в с. Б.. Поддържа, че като военнослужещ няма право да упражнява
каквато и да било алтернативна дейност и да получава допълнително
възнаграждение за това. Сочи, че са водени преговори за доброволно
уреждане на въпросите относно издръжката на детето. Излага, че признава за
основателен иска до размера за сумата от 200.00 лева месечна издръжка и
моли съда да отхвърли предявените претенции за увеличаване на издръжката
за разликата над 200.00 лева до поисканите 300.00 лева месечно.
Претендира се заплащане на разноски съобразно отхвърлената част от
иска.
2
По делото са събрани писмени доказателства.
От представения по делото препис на удостоверение за раждане,
издаден въз основа на акт за раждане № 1111/12.10.2009 г. на Община П., е
видно,че страните по делото са родители на детето В.А.А. и като такива са
процесуално легитимирани.
От приложеното копие на Решение от 21.07.2016 г., постановено по гр.
д. № 1430/2016 г. по описа на ВРС, е видно, че ответникът е осъден да
заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 120.00 лева.
По делото е представено удостоверение от Директора на ОУ „И.В.“, от
което е видно, че детето е ученичка в VI клас през учебната 2021/2022 г.
По делото е представен трудов договор от 06.06.2016 г. от майката на
детето, от който е видно, че същата е служител в ОДМВР – П. на длъжност
системен оператор, представено е също и удостоверение от ОДМВР – П., в
което е посочено брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода от
01.08.2021 г. до 31.07.2022 г. Представена е и декларация за семейно и имотно
състояние на ищцата, от която е видно, че същата не притежава МПС, нито
недвижими имоти, както и че същата получава от началото на 2022 г. брутно
трудово възнаграждение в размер на 1055.23 лева, също така няма сключен
граждански брак.
От представения социален доклад, изготвен от Д „СП“ – В. се
установява, че детето се отглежда от бабата и дядото по майчина линия в с.
Б., ул. „П.“ № 99, както и в гр. В. в апартамент, находящ се в ж.к. „Б.“ бл. 29,
вх. В, ет. 3, ап. 7. В социалния доклад е отразено, че детето споделило пред
социалния работник, че с бащата рядко се чуват по телефона, същият рядко си
идва в с. Б., където живеят и неговите родители, рядко се виждат с детето, при
срещите баща й не й е давал пари на ръка, момичето споделя, че не поддържа
контакт също и с бабата и дядото по бащина линия.
От ответника е представена декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, от която е видно, че същият има две дъщери
– В.А.А. и К.А.А., ЕГН **********, за които полага грижи, като освен
получаваното трудово възнаграждение в размер на 841.63 лева месечно,
същият декларира, че няма други доходи, както и че не притежава нито
движимо, нито недвижимо имущество. Представена е и служебна бележка от
ответника, от която е видно, че същият работи във Военно формирование
3
32040 – К. като военнослужещ и получава брутно трудово възнаграждение в
размер на 1253.21 лева за месец 06.2022 г., като чистата сума за получаване
след удръжките е посочена в размер на 841.63 лева. Представено е и
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
0009/09.01.2015 г., от което видно, че ответникът АС. АС. В. е баща на детето
К.А.А., родена на 06.01.2015 г.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че са
налице условията на чл. 150 от СК, тъй като са настъпили изменения на
обстоятелствата, с оглед на увеличилата се възраст на детето и нарасналите
му нужди през изминалия период от 6 години от присъждане на предходната
издръжка. В. е ученичка и средствата за облекло, храна и за обучение
безспорно са се увеличили.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи. В ал. 2 на чл. 142 от СК е посочено, че минималната
издръжка на детето е равна на 1/4 от минималната работна заплата за
страната.
Правото на издръжка е безусловно и принадлежи на детето, а
задължението за предоставянето на такава издръжка, чието предназначение е
да задоволява ежедневните нужди на детето, носи всеки родител.
В случая е безспорно, че ответникът е баща на В.А.А., че грижите по
отглеждането и възпитанието й са поети от майката, чрез нейните родители, а
така също и че ответникът не полага такива за детето си.
По делото се установи, че майката работи в ОДМВР – П. на длъжност
„системен оператор“.
От представената по делото служебна бележка от ответника е видно, че
същият работи във Военно формирование 32040 – К. като военнослужещ и
получава брутно трудово възнаграждение в размер на 1253.21 лева за месец
06.2022 г., като чистата сума за получаване след удръжките е посочена в
размер на 841.63 лева.
Във връзка с факта, че ответникът е родител на детето, то по отношение
на същия, който е освободен от грижите за него, се поражда задължението за
осигуряването на месечната му издръжка, независимо дали се намира в
4
трудови правоотношения или не, което задължение произтича от
императивният характер на чл. 139 от СК.
Имайки в предвид изложеното, както и обстоятелството, че по делото
не се ангажирани доказателства относно невъзможност за даване издръжка,
Съдът приема, че такава се дължи.
Съобразявайки данните по делото Съдът приема, че за месечната
издръжка на детето В. са необходими 480.00 лв., от които 240.00 лв. следва да
заплаща ответника, а останалите ще се осигуряват от майката.
Съдът счита, че така определената издръжка е съобразена с
ежедневните нужди /храна, облекло/ на детето, с оглед възрастта му, както и
че в така визирания размер издръжката е съобразена и с възможностите на
ответника, който има алиментни задължения и по отношение на друго свое
дете.
По делото се установи, че ответникът реализира доходи в размер на
841.63 лева месечно за месец юни 2022 г. като чиста сума след направените
удръжки, но дори и при липса на доходи за него съществува не само морално,
но и законово задължение да осигурява част от издръжката на ненавършилото
си пълнолетие дете. Ответникът е в активна трудоспособна възраст и би
могъл да реализира доходи над тази работна заплата.
Съдът отчете също и обстоятелството, че ответникът има други
алиментни задължения, видно от приложеното по делото доказателство
/копие на удостоверение за раждане издадено въз основа на акт №
0009/.09.01.2015 г. на общ. П./.
Във връзка с изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплаща
на детето си, чрез неговата майка и законен представител, ежемесечна
издръжка в размер на 240.00 лв., считано от датата на предявяване на иска -
12.05.2022 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването на задължението за издръжка, ведно със законната лихва за
забава, като в останалата част на иска до претендирания размер от 300.00 лв.
същият следва да се отхвърли като недоказан.
Предвид изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на
172.80 лева.
5
Ищцата претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
411.00 лева. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да
заплати разноските на ищцата за адвокатско възнаграждение, но съразмерно с
уважената част от иска, а именно сумата в размер на 328.80 лева.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска, а именно
такива в размер на 60.00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, която АС. АС. В. с ЕГН
********** с адрес: гр. П., бул. „К.В.“ № 89, ет. 4, ап. 14 е осъден да заплаща,
съгласно Решение от 21.07.2016 г. постановено по гр.д. № 1430/2016 г. по
описа на РС - В., на своето дете В.А.А. с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител М. В. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр. В., ж-к „Б.” бл. 29, вх. В, ет. 3, ап. 7, като УВЕЛИЧАВА този размер от
120.00 лева на 240.00 лева, считано от предявяване на иска - 12.05.2022 г. до
отпадане, изменение или прекратяване на основанието за заплащането й,
платима до 15-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва за всяка просрочена месечна вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до пълният му претендиран размер от 300.00 лева.
ОСЪЖДА АС. АС. В. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., бул. „К.В.“ №
89, ет. 4, ап. 14 да заплати на М. В. Д. с ЕГН **********, като майка и
законен представител на В.А.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В.,
ж.к. „Б.“ бл. 29, вх. В, ет. 3, ап. 7 сумата в размер на 328.80 лева - разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. В. Д. с ЕГН **********, като майка и законен
представител на В.А.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „Б.“
бл. 29, вх. В, ет. 3, ап. 7 да заплати на АС. АС. В. с ЕГН ********** с адрес:
6
гр. П., бул. „К.В.“ № 89, ет. 4, ап. 14 сумата в размер на 60.00 лева – разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА АС. АС. В. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., бул. „К.В.“ №
89, ет. 4, ап. 14 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС - В. държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка
в размер на 172.80 лева, както и 5.00 лева - държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред В.ски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му –
13.09.2022 г.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7