N 181
гр.
Русе, 19.04.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично
заседание на шести април през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при
секретаря Е.Д. като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр.
дело N 78 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
„ДАВ - В.Е.“*** качеството си на правоприемник на „ВУЛКАН – В.С.“ ЕООД има
вземане за сумата от 47 500 евро, представляваща неизплатена част от
продажна цена по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от
9.05.2008 г., сключен между него и отв. Р.Р., който предварителен договор е обявен за окончателен с
влязло в сила на 18.02.2014 г. съдебно решение по гр.д. № 226/2012 г. по описа
на ОС Русе. Твърди още, че предмет на предварителния и съответно окончателния
договор са апартамент № 9 и апартамент № 10, находящи
се на ІІІ жил. етаж в жил.
комплекс в гр. Русе, ул.“***, заедно с прилежащите им избени помещения и ид. части от общите части на сградата и от дворното място.
Заявява, че купувач по предварителния договор от 9.05.2008 г. е отв. Р.Р., който както към
момента на сключване на договора, така и понастоящем е в граждански брак с отв. Е.Р., поради което и двата апартамента са придобити в
режим на СИО. Задължението за заплащане на остатъка от продажната цена от
47 500 евро, неплатено и към настоящия момент, е поето от отв. Р.Р. с цел придобиване
собствеността на двата имота в СИО. Поетото задължение е за задоволяване
нуждите на семейството и поради това на основание чл. 32, ал.2 СК двамата
съпрузи отговаряли солидарно за него. Поради това и задължението им се
обезпечавало с имущество, притежавано в съпружеска общност. Твърди още, че на
24.06.2016 год. Р. и Е. Р. са дарили на сина си Г.Р. процесните
два недвижими имота с идентификатори, съответно 63427.2.1382.8.11 и
63427.2.1382.8.12. Заявява, че тъй като е кредитор с ликвидно и изискуемо
вземане, двата договора за дарение са относително недействителни спрямо него. С
извършените безвъзмездни разпоредителни сделки бил увреден, тъй като първите
двама ответници са се лишили от имущество, което
служи за общо обезпечение на кредиторите им. Знаели са за увреждането. По отношение
на отв. Е.Р. и отв. Г.Р.
била налице и законовата презумпция за знание, тъй като са съответно съпруга и
син на отв. Р.Р.. Иска от
съда да бъдат обявени за недействителни спрямо него договорите за дарение,
сключени с нот. акт № *** г. на Нотариус с рег. № ***с
район на действие РС Русе, вписан в СВ Русе с вх. рег. № 8590/24.06.2016 г.,
акт № ***, както и с нот. акт № ***. на Нотариус с
рег. № *** с район на действие РС Русе, вписан в СВ Русе с вх. рег. №
8591/24.06.2016 г., акт № ***, сключени между тримата ответници,
тъй като го увреждат. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 и тримата ответници чрез адв. Д.С. *** са
депозирали отговор на исковата молба. Намират предявения иск за допустим, но
неоснователен. Завяват, че към датата на процесните
сделки не е било налице вземане на ищеца от някой от ответниците.
Предварителния договор между ищеца и Р. Р. бил обявен за окончателен с влязло в
сила на 18.02.2014 г. решение по гр.д. № 22682012 г. по описа на РОС като по
него няма присъждане за заплащане на остатък от продажната цена на недв. имоти. Това било така, тъй като е направено
възражение за прихващане от дължимата от продавача неустойка за забава, а
претенция за заплащане на остатък от продажна цена от страна на ищеца не е
предявявана по делото. Това е следвало да стане единствено в това производство.
Предявяването на подобна претенция с отделен облигационен иск било недопустимо.
В този смисъл е и влязлото в сила решение между ищеца и отв.
Р.Р., постановено по в.гр.д. № 417/2015 г. на ОС
Русе. По тези съображения считат, че към датата на процесните
сделки – 24.06.2016 г., а и към настоящият момент няма вземане на ищеца към отв. Р.Р.. По тази причина и
сделките не са извършени с цел осуетяване вземане на ищеца, тъй като такова не
съществува. Отв. Р.Р. и Е.Р.
твърдят още, че разполагат и с друго имущество – движими вещи и недвижими
имоти. Отв. Г.Р. пък заявява, че знае за
взаимоотношенията между Р.Р. и ищеца, както и че
всички дела между тях са приключили и че всички претенции на ищеца са били
отхвърлени с влезли в сила съдебни актове.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Не се спори между страните, а и от
събраните по делото доказателства се установява, че с влязло в сила на
18.02.2014 г. съдебно решение по гр.д. № 226/2012 г. по описа на ОС Русе е обявен
за окончателен сключеният на 9.05.2008 г. предварителен договор между „ДАВ - В.Е.“***
качеството му на универсален правоприемник на „ВУЛКАН – В.С.“ ЕООД и отв. Р.Р. относно апартамент № 9
и апартамент № 10, находящи се на ІІІ жил. етаж в жил. комплекс в гр.
Русе, ул.“***, заедно с прилежащите им избени помещения и ид.
части от общите части на сградата и от дворното място. Не се спори между
страните и, че с договори за дарение, обективирани в нот. акт № *** от 24.06.2016 г. на Нотариус с рег. № *** с
район на действие РС Русе, вписан в СВ Русе с вх. рег. № 8590/24.06.2016 г.,
акт № ***, както и в нот. акт № № *** г. на Нотариус
с рег. № *** с район на действие РС Русе, вписан в СВ Русе с вх. рег. №
8591/24.06.2016 г., акт *** отв. Р. и Е. Р. са дарили
на Г.Р. самостоятелни обекти в сграда с идентификатори, съответно № *** и ***
Няма спор, че тези два недвижими имота са идентични на апартамент № 9 и
апартамент № 10, относно които с влязло в сила решение е обявен за окончателен,
сключеният на 9.05.2008 г. предварителен договор между ищеца и отв. Р.Р..
По
делото е приложено удостоверение № 3-176/2.02.2017 г. на Община Русе, от което
се установява, че ответниците Р.Р.
и Е.Р. са в граждански брак от 10.09.1973 г. като към настоящия момент няма
данни бракът да е разтрогнат. От представеното пък удостоверение №
3-12/2.02.2017 г. на Община Русе е видно, че третият отв.
Г.Р. е син на отв. Р.Р..
Към доказателствения материал са приобщени още:
Заповед № 205 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК - предварителен договор от 9.05.2008 г., обявен за окончателен с влязло
в сила на 18.02.2014 г. решение по гр. д. № 226/2012 г. на РОС, Разпореждане за
издаване на изп. лист от 25.01.2017 г. по ч.гр. д. №
368/2017 г. на РРС въз основа на горепосочената заповед за незабавно изпълнение,
издадения въз основа на това разпореждане изп. лист в
полза на ищеца в настоящото производство „ДАВ - В.Е.“ ЕООД срещу отв. Р.Р. за сумата от 47 500
евро - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.01.2017 г.
до окончателното изплащане, 1858,04 лв. – разноски за държ.
такса и 1855,00 лв.- адвокатско възнаграждение, удостоверение № 2861/27.03.2017
г., издадено по изп. дело № 20179140400049 по описа
на ЧСИ рег. № *** на КЧСИ с район на действие ОС Русе, образувано въз основа на
изп. лист, издаден по ч.гр.д. № 368/2017 г. на РРС от
„ДАВ - В.Е.“ ЕООД срещу отв. Р.Р.,
както и ПДИ до дл. Р.Р. по
това изп. дело. Приложена е и искова молба по чл. 422 ГПК от „ДАВ - В.Е.“ ЕООД срещу отв. Р.Р. вх. № 9979/10.03.2017 г. подадена след постъпило от
страна на Р. възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, въз
основа на която е било образувано гр.д. № ********* г. на РРС, прекратено с
представено определение от 17.03.2017 г. и изпратено по подсъдност на ОС Русе
на основание чл. 118 ГПК.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът черпи
правно основание от разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. При този иск доказателствената
тежест при условията на пълно и пряко доказване се носи от ищеца, който следва
да докаже качеството си на кредитор, извършената от длъжника му увреждаща
сделка чрез която имуществото на последния се намалява, а оттам се затруднява и
удовлетворението на кредитора - ищец.
Практиката
на ВКС, обективирана в актове, постановени по реда на
чл. 290 ГПК приема, че качеството кредитор е налице, ако ищецът по иска твърди
и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата
молба, като за действителността на вземането не е необходимо същото да е
ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Извод за
несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е
отречено със сила на присъдено нещо.
Основният
спорен между страните в настоящото производство въпрос касае именно
установяването на първата предпоставка за възникване на правото да се иска
обявяване недействителността на действията на длъжника като твърденията на ответниците в отговора им към исковата молба са, че с влизане
в сила на решението по гр.д. № 226/2012 г. по описа на ОС Русе на 18.02.2014
г., с което е обявен за окончателен
сключеният на 9.05.2008 г. предварителен договор между „ДАВ - В.Е.“***
качеството му на универсален правоприемник на „ВУЛКАН – В.С.“ ЕООД и отв. Р.Р. отношенията между тях по
повод този договор са окончателно уредени. Поради това не е налице твърдяното
от ищеца вземане, тъй като в диспозитива на решението
по чл. 19, ал.3 ЗЗД липсва присъждане за заплащане на остатъка от продажната
цена за процесните имоти от отв.
Р.Р., а предявяването на тази претенция е можело да стане само и единствено в това
производство.
Тези доводи на ответниците не се споделят от настоящия съдебен състав. Съдът приема, че
ищецът е
придобил качеството на кредитор спрямо първия ответник Р.Г.Р. с влизане в сила
на решението по гр.д. № 226/2012 г. по описа на ОС Русе на 18.02.2014 г., с което
е обявен за окончателен сключеният на 9.05.2008
г. предварителен договор между „ДАВ - В.Е.“*** качеството му на универсален
правоприемник на „ВУЛКАН – В.С.“ ЕООД и отв. Р.Р. относно апартамент № 9 и апартамент № 10, находящи се на ІІІ жил. етаж в жил. комплекс в гр. Русе, ул.“*** заедно с прилежащите им
избени помещения и ид. части от общите части на
сградата и от дворното място за сумата от 116 000 евро, от която са
платени 68 500 евро. Зависимостта на правните последици на съдебното
решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД от изпълнението на насрещно задължение на ищеца
/в конкретния казус отв. Р.Р./
е регламентирана с императивна правна норма, поради което пропускът на съда да
я посочи в това решение не я дерогира. Решението е
условно по силата на закона, а не по волята на съда. В същия смисъл е правната
теория (Калайджиев А. „Облигационно право – обща част”, изд. „Сиби”, 2013г., стр. 153 - 154), според която двуседмичният
срок по чл. 362, ал. 1 от ГПК „...е законен и той има сила за ищеца, дори и
съдът да е пропуснал да се произнесе по него.” Затова, независимо дали
решението съдържа изричен диспозитив в този смисъл,
задължението за ищеца съществува във вида, в който е нормативно регламентирано.
В този смисъл е и Решение № 2341 от 27.ХI.1968 г. по гр. д. № 1685/68 г., I г. о.
Съдът приема още, че задължението за заплащане
на остатъка от продажната цена от 47 500 евро на отв.
Р.Р. е свързано с придобиване собствеността на двата процесни имота в режим на СИО. Поетото задължение е за
задоволяване нуждите на семейството и на основание чл. 32, ал.2 СК двамата
съпрузи отговарят солидарно за него, поради което и втората отв.
Е.Р. има качеството на длъжник по отношение на ищеца „ДАВ - В.Е.“ ЕООД. По тези
именно съображения и задължението им се обезпечава с имущество, притежавано в съпружеска
общност.
Фактът на увреждането се преценява към
момента на сключване на сделките, чиито недействителност се иска да бъде
обявена, а към този момент - 24.06.2016 г. ищецът вече е имал качеството на
кредитор на ответниците Р.Р. и Е.Р., тъй
като съдебното решение по иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД, постановено по гр. д. №
226/2012 г. на РОС е влязло в законна сила на 18.02.2014 г. и затова се налага
изводът, че е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 135, ал.1 ЗЗД.
С оглед качеството на ищеца като кредитор по отношение
на първите двама ответници следващите въпроси, които
се поставят по делото във връзка с възраженията по основателността на
предявения иск, са тези относно увреждането на неговия интерес в това му
качество вследствие на извършените сделки и знанието на длъжниците
за това увреждане.
Неоснователно е възражението по посочените въпроси, че
липсва знание за увреждане предвид наличието на достатъчно имущество, с което
вземането на ищеца е обезпечено в образуваното изпълнително производство, за
което ответниците са ангажирали като доказателство
ПДИ по изп. дело № 20179140400049 по описа на ЧСИ
рег. № *** на КЧСИ с район на действие ОС. Безспорно в практиката се приема, че увреждане е
налице винаги, когато с фактическите си и правни действия длъжникът намалява
възможността за удовлетворяване на кредитора, спрямо който съгласно чл. 133 от ЗЗД той отговаря с цялото си имущество. В Решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Светла Цачева се приема, че „… За обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество /чл. 133 ЗЗД/, поради което право на
кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество -
дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично
такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество
извън разпореденото - той не разполага с възможност
за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното
изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго
имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай
обявената на основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на
разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на
длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя
преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение
върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на
кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния
иск по чл. 135 ЗЗД“.
Атакуваните
сделки са безвъзмездни /договори за дарение/, съобразно което е достатъчно само
длъжниците – отв. Р.Р. и отв. Е.Р. да са знаели за
увреждането - чл. 135, ал.1, изр.1 от ЗЗД, което знание в случая е налице, тъй като атакуваната
сделка е сключена след възникване на дълга на първите двама ответници
към ищеца ДАВ - В.Е.“ ЕООД. Без значение в случая е субективното отношение на
лицето, което е получило престацията от длъжниците, защото е получило имуществото на длъжниците без да престира нищо
насреща. Дарението е безвъзмездна сделка, така че за уважаването на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД не е нужно знание за увреждане и у приобретателя
– в случая отв. Г.Р..
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че са налице всички обективни и субективни
елементи на отменителния иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД, поради което искът на „ДАВ - В.Е.“*** против Р.Г.Р., Е.Г.Р. и Г.Р.Р. за обявяване за недействителни спрямо ищеца на договори
за дарение, обективирани в нот.
акт № *** от 24.06.2016 г. на Нотариус с рег. № ***с район на действие РС Русе,
вписан в СВ Русе с вх. рег. № 8590/24.06.2016 г., акт № 23, том 23 и в нот. акт № *** на Нотариус с рег. № *** с район на действие
РС Русе, вписан в СВ Русе с вх. рег. № 8591/24.06.2016 г., акт № *** е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Съответно на направеното искане и с оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски.
Ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят сумата в общ размер на 4167,43 лв., от
които заплатена държавна такса – 792,43 лв., такси за издаване на съдебни
удостоверения – 15,00 лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение – 3360,00 лева, съобразно представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК
и приложените доказателства за тях /листи 12, 13, 21 и 22 от делото/.
Разноските направени пред трети лица /агенции и ведомства/ не съставляват
съдебно - деловодни по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Още повече, че не са представени доказателства за извършено заплащане
от ищеца на претендираната такса пред СВ Русе в
размер на 78,05 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на
кредитора „ДАВ - В.Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Русе,
ул. „*** представлявано от управителя В.С.Е. сключеният между ответниците Р.Г.Р., ЕГН **********, Е.Г.Р., ЕГН **********
и Г.Р.Р., ЕГН **********,*** ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ, обективиран в нот. акт № *** на
Нотариус с рег. № ***с район на действие РС Русе, вписан в СВ Русе с вх. рег. №
8590/24.06.2016 г., акт № ***., с който Р.Г.Р., ЕГН ********** и Е.Г.Р., ЕГН **********
даряват на сина си Г.Р.Р., ЕГН **********
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** находящ
се в сграда № 8, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, съгласно
одобрена кадастрална карта със Заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на АК, с
предназначение –жилище, апартамент, с адрес: гр. Русе, ул.“***, ет.4, ап. А11 с
площ 42,85 кв.м. на едно ниво, при съседи – на същия етаж: *** под обекта: ***,
над обекта: ***, който имот е описан в Решение № 309/25.11.2013 г. по гр.д. №
147/2013 г. на ВТАС като апартамент № 10 с обща площ около 66 кв.м., състоящ се
от дневна с кухненски кът, спалня, входно антре, санитарни помещения, ведно с
прилежащото избено помещение № 11 с площ от 3.59 кв.м., заедно с 3,272 %
идеални части от общите части на сградата и същия процент идеални части,
равняващи се на 9,49 кв.м. от правото на собственост върху дворното място върху
което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор *** на
основание чл. 135, ал.1 ЗЗД.
ОБЯВЯВА за
относително недействителен по отношение на кредитора „ДАВ - В.Е.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „*** представлявано от
управителя В.С.Е. сключеният между ответниците Р.Г.Р.,
ЕГН **********, Е.Г.Р., ЕГН ********** и Г.Р.Р., ЕГН **********,***
ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ, обективиран в нот.
акт № *** от 24.06.2016 г. на Нотариус с рег. № *** с район на действие РС
Русе, вписан в СВ Русе с вх. рег. № 8591/24.06.2016 г., акт № *** г., с който Р.Г.Р.,
ЕГН ********** и Е.Г.Р., ЕГН ********** даряват на сина си Г.Р.Р., ЕГН ********** самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, находящ се в сграда № 8,
разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, съгласно одобрена
кадастрална карта със Заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на АК, с предназначение
–жилище, апартамент, с адрес: гр. Русе, ул.“*** с площ 39,82 кв.м. на едно
ниво, при съседи – на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: *** който
имот е описан в Решение № 309/25.11.2013 г. по гр.д. № 147/2013 г. на ВТАС като
апартамент № 9 с обща площ около 54 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски
кът, спалня, входно антре, санитарни помещения, ведно с прилежащото избено
помещение № 12 с площ от 3.91 кв.м., заедно с 3,024 % идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части, равняващи се на 8,77 кв.м. от
правото на собственост върху дворното място върху което е построена сградата,
представляващо поземлен имот с идентификатор *** на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.Г.Р., ЕГН **********, Е.Г.Р., ЕГН ********** и Г.Р.Р., ЕГН **********,*** да заплатят на „ДАВ - В.Е.“ ЕООД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „***, представлявано
от управителя В.С.Е. сумата от 4167,43 лв. /четири хиляди сто шестдесет и седем
лева и четиридесет и три стотинки/, представляващи разноски в настоящото
производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: