№ 210
гр. Русе, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета А.а
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело
№ 20224500500203 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
ЕЛ. ЕГ. ЕГ. обжалва Решение № 260649 от 10.12.2021г., постановено по
гр.д.№ 2988/2020г. по описа на РС-Русе, с което е отхвърлен иска му срещу
М. АР. Х. за прогласяване на нищожността на Договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в нот. Акт № 125, том IV, рег. № 12694, дело
602 от 08.10.2018г.; отхвърлен е иска му срещу М. АР. Х. за прогласяване на
недействителност по отношение на него на същия договор за покупко-
продажба; отхвърлен е иска му срещу ЕРД. ЕРД. Н. и М. Н. АНГ. за
признаване за установено, че ищеца е собственик на Апа******************
с идентификатор № 63427.6.44.5.24; отхвърлен е иска му срещу М. АР. Х. за
признаване за установено, че в полза на ответника не съществува ипотечно
право върху горепосочения имот, което е било учредено с Молба за вписване
на законна ипотека с вх.рег. № 6936 от 20.07.2020г., акт 131, том 1.
Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност,
изразяваща се в и нарушение на процесуалните правила.
Навеждат се доводи за договаряне във вреда на представлявания, тъй
като представителят е уговорил продажбата да бъде осъществена на цена
около пет пъти по–ниска от пазарната. Смята, че тази разлика сочи за такава
нееквивалентност на престациите, при която едната от тях се явява
практически нулева. Твърди, че посоченото в пълномощното между страните,
че продажната цена е получена не отговаря на действителността и говори за
1
целената от М.Х. увреда. Посочва, че е недопустимо да се опровергава
съдържанието на процесния нотариален акт що се отнася до цената на
сделката със свидетелски показания на осн. чл. 164, ал. 1 ГПК, както е
допуснал първоинстанционният съд. Сочи, че след като бъде установено, че
собственик на имота продължава да бъде Е.Е., тази констатация следва да
доведе до отричане правото на собственост на правоприемниците на М.Х.
Е.Н. и М.А. и отпадане на вписаната спрямо тях ипотека.
Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния
съд и да уважи предявените искове. Претендира разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
М.Х., в който се излага становище за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение, като постановено в съответствие с
материалния закон и при правилно тълкуване на събраните доказателства.
Цитира ТР № 5/ 12.12.2016г. по д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, като
посочва, че иска, който ищеца разделя като т.1 и т.2 в петитума на ИМ, е един
и правната му квалификация следва да бъде 40 ЗЗД. Твърди, че страните са се
договорили помежду си за цената по договора и същата е бил платена при
изготвяне на пълномощното, което е видно от съдържанието му. Смята, че са
били налице обективни причини, поради които продажната цена да е била
уговорена значително по-ниска от пазарната, а именно: търсено плащане в
брой за избягване на принудително изпълнение върху сумата и спешна нужда
на продавача, лошото състояние на имота. Посочва, че не е доказан
субективният елемент от състава - намерението на страните по сделката за
увреждане на представлявания. Иска от съда да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира
разноски по делото.
Съдът констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана
страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
На 15.05.2012г. с Нотариален акт № 100, том II, рег. № 3772, дело 234,
Д.Д.К. и В.С.К. сключили с М.Ж.П. Договор за покупко-продажба на
Апа****************** с идентификатор № 63427.6.44.5.24 за сумата от
9900лв.
От Удостоверение за наследници е видно, че ЕЛ. ЕГ. ЕГ. е син и
единствен наследник на майка си М.Ж.П., като по наследство е придобил
гореописания имот.
На 13.09.2018г. е изготвено Пълномощно, с което Е.Е. упълномощава
М.Х. да го представлява и да извършва действия на управление и
разпореждане, включително продажба, замяна, дарение, прехвърляне срещу
задължение за издръжка и гледане, при условия каквито уговори, както и да
2
договаря сам със себе си на осн. чл. 38, ал. 1 ЗЗД с Апа****************** с
идентификатор № 63427.6.44.5.24. В пълномощното е изрично посочено, че
посочената като продажна цена за имота е действителното уговорено плащане
по сделката, което упълномощителят е получил при подписване на
пълномощното. Подписите и съдържанието на пълномощното е заверено от
нотариус в район на РС-Русе, с рег. № 221 НК, Г.Г..
На 08.10.2018г. с Нотариален акт № 125, том IV, рег. № 12694, дело
602, М. Х., като пълномощник на Е.Е., сключила със себе си Договор за
покупко-продажба на Апа****************** с идентификатор №
63427.6.44.5.24 за сумата от 9500лв. В него е записано, че сумата е получена
изцяло и в брой от продавача преди сключване на договора.
На 20.07.2020г. с Нотариален акт № 184, том II, рег. № 4393, дело 334,
М. АР. Х. сключила с Е.Н. и М.А. Договор за покупко-продажба на
Апа****************** с идентификатор № 63427.6.44.5.24. за сумата от
13200лв.
С Молба с вх.рег. № 6936 от 20.07.2020г., акт 131, том 1, е вписана
ипотека в полза на М.Х. върху процесния имот за сумата от 14200 евро, която
представлява остатъчна цена за обзавеждане и оборудване в имота.
От Удостоверение за данъчна оценка се констатира, че данъчната
оценка на имота е в размер 13083,10лв. към 26.09.2018г.
От Справка от „Дирекция данъци и такси“ към Община Русе се
констатира, че данъчната оценка на имота е в размер 12897лв. към
28.07.2020г.
В разпита си св. Н.У., служител в нотариалната кантора на нот. Г.Г.,
говори за процедурата по изготвяне на пълномощно. За останалите факти по
делото, включително относно предадената сума, няма спомен. Казва, обаче,
че текста в пълномощното за получаване сумата по договора не е бланкетен и
е бил включен по искане на уплъномощителя и несъмнено със неговото
знание.
В разпита си св. С.Р., живееща в съседен на процесния имот, говори за
състоянието на апартамента, така както го е виждала. Свидетелства за
осъществяван в апартамента видно основен ремонт. Разказва, как се е
свързала с бабата на Е.Е. след като е разбрала, че апартамента е закупен от
Е.Н..
Св. М.А., познат и приятел на Е.Е., обяснява, че той и Е. са били
наркотично зависими. Е. планирал да замине за чужбина заедно с А. след като
продаде апартамента си. Свидетелят разказва за упълномощаването за
продажба на апартамента, на което е присъствал. Първоначално, след
решението на Е. да ипотекира или продаде апартамента, за да получи
необходимите му парични средства, двамата са обикаляли заложните къщи в
града. Опитите му останали неуспешни, тъй като в заложните къщи
настоявали плащането да се осъществи по банков път. Е. искал да получи
парите в брой, тъй като сметките му биха могли да бъдат запорирани за
3
принудително изпълнение на задължение за издръжка на детето му.
Свидетелят А. в последствие се сетил за И.М., син на М. Х., който той смятал,
че търси да закупи недвижим имоти и ги свързал. Казва, че страните са
постигнали съгласие за сумата от 25000лв., която била платена на Е. в
автомобила на М.Х., пред кантората на нот. Г.Г.. След предаването на сумите
двамата с Е. се качили в нотариалната кантора и той подписал всички
представени му документи след като ги прочел по съвет на А.. Описва също
и състоянието на процесния имот като окаяно, казва че е имало боклуци,
спринцовки и изпочупени мебели.
В.Д., който завел св. А. и Е.Е. до кантората на нот. Г.Г., свидетелства за
това, как след посещение на посочения от тях адрес до общината, двамата са
броили банкноти от по 100 лв. на задната седалка на автомобила му, след
което са установили, че парите са точно.
Свидетелите В.Л. и Т.А., майстори, които ремонтирали процесния имот,
говорят за лошото му състояние преди започване на ремонта и извършените
от тях дейности в обекта.
От заключение на изготвена съдебно-техническа експертиза се
установява, че пазарната стойност на процесния имот към 08.10.2018г./датата
на продажбата/ възлиза на 45508лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира
решението на първоинстанционния съд за частично неправилно.
Съдът смята, че първият предявен от ищеца иск е недопустим, тъй като
напълно съвпада по основание и петитум с отделения като втори в ИМ иск.
От мотивите на ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК
става ясно, че правната квалификация на иска при наведени твърдения за
нееквивалентност на престациите, водеща до противоречие с добрите нрави,
на сделки сключени от пълномощник е единствено чл. 40 ЗЗД. При така
наведените в исковата молба твърдения не биха могли да се отделят два
различни по основание иска. В същото тълкувателно решение е посочено, че
последица от сключване на сделката във вреда на представлявания е нейната
недействителност по отношение на всички лица, а не относителна
недействителност спрямо уплъномощителя. Поради това прогласяването на
нищожност на сделката, като вид недействителност, на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3-то ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и прогласяването за
недействителна на основание чл. 40 ЗЗД не представляват различни искания.
Следователно отделените като два иска се отличават само в правната си
квалификация, която всъщност е една и се определя от съда. С оглед горното
съдът намира първия иск за недопустим и смята, че делото по него следва да
бъде прекратено. Районният съд, напротив, с диспозитива си е отхвърлил
предявения иск, поради което решението в тази му част следва да бъде
отменено. Без значение е посоченото от районния съд, че е отхвърлил иска
като недопустим, тъй като произнасянето му се определя от начеващия
диспозитива глагол /отменя/, а не последвалите го думи и изрази или
4
значението им, което би могло да се извлече от мотивите на акта.
По иска с правно основание чл. 40 ЗЗД.
На първо място съдът приема, че продажната цена по Договора за
покупко-продажба е 9500лв., както е посочена в нотариалния акт. Неправилно
първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските показания на св. А.
относно получената от Е. сума от 25000лв. С тези показания страната се
домогва да докаже, че уговорената по договора сума е привидна, докато
прикритата, действително уговорена и предадена цена, е 25000лв. Това е
недопустимо без наличието на начало на писмено доказателство съгласно чл.
165, ал. 2 ГПК, каквото в случая не е представено. Следователно съдът е
трябвало да не взема предвид показанията на свидетеля в тази им част, с
която се разкриват клаузи на прикритата сделка.
Поставеният от страните въпрос за субективния елемент на състава на
чл. 40 ЗЗД, а именно споразумение между представителя и насрещната стана
по сделката, който е трето за представителството лице, за увреждане
интересите на представлявания, в случая не стои. Това е така, защото
договора за покупко-продажба е сключен от една страна с М.Х.,
представляваща Е.Е., и от друга отново от нея в лично качество. Тоест
сделката е сключена от пълномощника сам със себе си при наличието на
изрично упълномощаване, което е допустимо съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЗД.
Когато пълномощникът договаря сам със себе си не е необходимо
доказването на споразумение за увреждане, тъй като това решение за
увреждане е взето вътрешно от едно лице, тоест то не се е проявило в
обективната действителност освен чрез другия елемент на състава – уговорка
в договора, която не съответства на интересите на представлявания.
Основният въпрос по делото е дали разлика между уговорената цена и
действителната пазарна стойност на имот в рамките на 5 /пет/ пъти води до
такава нееквивалентност на престациите, която да предпоставя
недействителност на договора.
Тук следва да се посочи, че въпреки квалификацията на иска по чл. 40
ЗЗД, съдът взема предвид и практиката на ВКС относно чл. 26, ал. 1, пр. 3-то
ЗЗД като относима за случая.
Според Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г.,
III г. о., ГК, чл. 9 от ЗЗД позволява на страните свободно да договорят
условията по договорите си, но тази свобода на договарянето се рамкира от
закона и добрите нрави. В практиката е прието, че нееквивалентността на
престациите е проявна форма на противоречие с добрите нрави, така Решение
№ 1444 от 4.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г. на Пето Г. О. на ВКС и др.
Необходими са, обаче, критерии, по които съдът да преценява кога
престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на
сделката, в противен случай преценката на съда би заместила волята на
страните и би ограничила свободата им на договаряне. Като критерий в
практиката на ВКС /Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
5
1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС и др./ е приета изключително голяма разлика
в престациите. Такава неравностойност между престациите, че едната от тях
да се явява практически нулева. В същото решение се прави и значимото
разграничение, че когато престацията не е толкова незначителна, съдът може
само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни
условия, сключена поради крайна нужда /унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД/,
ако такъв иск е предявен.
Несъмнено горната граница се поставя с Решение № 615 от 15.10.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о., ГК, като широко прието е, че тя е
разлика между пазарната и уговорената стойност на насрещните престации от
повече от дванадесет пъти. Съгласно това решение: „Неморално е
пълномощникът да уговаря над дванадесет пъти по-ниска стойност на
продаваните имоти, договаряйки сам със себе си, макар да има пълномощно
от собственика на имотите да извърши продажбата "на купувач и на цена,
каквито намери за добре.“ Подобна горна граница от над десет пъти се
поставя в Решение № 241 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3796/2019 г., IV
г. о., ГК.
Долна граница при която не подлежи на изследване причината за
нееквивалентност на престациите се определя с Решение № 24 от 9.02.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК. Съгласно същото „покупко-
продажбата на апартамента на цена два пъти и половина по-ниска от
пазарната стойност на вещта не води до нищожност на сделката поради
накърняване на добрите нрави.“
В случая сме в междинна хипотеза, при която съдът намира, че подлежи
на изследване интереса на уплъномощителя от сключване на сделката, за да
се установи дали договора е недействителен. Поради това съдът се съобразява
с практиката на ВКС за идентични хипотези. Върховният съд в Решение №
128 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2017 г., I г. о., ГК, е приел за
договор за замяна на недвижим имот срещу автомобил с разлика между
пазарните стойности на престациите от пет пъти, че сама по себе си тази
парична нееквивалентност не е толкова съществена, за да се квалифицира
като неморална, обосноваваща нищожност на сделката, защото съдържанието
на договора се определя свободно от страните. В Решение № 95 от 27.06.2017
г. на ВКС по гр. д. № 5523/2015 г., IV г. о., ГК отново при разлика от пет пъти
между престациите съдът приема, че не може да се наложи категоричен
извод, че пълномощникът е действал във вреда на представлявания, без да се
вземат предвид конкретните обстоятелства по делото. Като се излагат мотиви
в посока на това, че съдът следва да отчете всички обстоятелства, свързани с
интереса на представлявания и мотивите на представителя да сключи
договора, каквато преценка ще бъде осъществена и от разглеждащия делото
състав.
Разликата между уговорената цена от 9500лв. и пазарната стойност на
имота, определена от съдебно-техническата експертиза на 45508лв., е малко
6
по-малка от пет пъти. След преценка на интереса на уплъномощителя съдът
намира, че сделката не е недействителна като сключена във вреда на
представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД. След като съобрази всички данни
по делото съдът смята, че не е налице такава нееквивалентност на
престациите, при която да се приеме, че едната от тях е практически нулева.
На първо място от значение за изводите на съда е съдържанието на
подписаното от Е.Е. Пълномощно от 13.09.2018г. В същото е предоставено
правомощие на представляващия да се разпореди с процесния имот „при
условия, каквито уговори“, а също и да дари имота. От съдържанието на тези
му писмени изявления е видно, че интересът на Е. да се разпореди с имота не
е произтичал непременно от желанието му да реализира печалба от
сделката/спекула. Още повече показателно е писменото му изявление, че е
получил цената по договора за покупко-продажба при подписване на
пълномощното. Това изявление навежда към заключението, че Е.Е. сам е
договорил с насрещната страна М.Х., явяваща се и негов пълномощник,
размера на дължимото по договора плащане преди сключване на сделката,
като и че е получил същото. При една вътрешна уговорка между страните за
продажната цена и нейното плащане преди сключването на договора за
покупко-продажба, се прави извод за липса на интерес от страна на
кредитора/упълномощител представителят му да договори възможно най-
високата цена по бъдещата сделка, тъй като интересът му вече е бил
задоволен с плащането, размера на което сам той е договорил.
На следващо място за разликата в цената следва да се вземе предвид
необходимостта на продавача/упълномощител да се сдобие с парични
средства. Свидетелят А. казва, че Е.Е. се е нуждаел от пари, за да се премести
да живее в чужбина и по тази причина също е търсел своевременно
разпореждане с жилището си. Разликата в цената е наложена и от други
фактори, като време за осъществяване на продажбата, условията по сделката
и пазарна конюнктура. В случая става ясно от показанията на св. А., че целта
на Е. е била да продаде или ипотекира апартамента си възможно най-
експедитивно, а не да постигне оптимална цена за него. Значително по-
ниската пазарна стойност на сделката е наложена и от факта, че Е. не е
пожелал да получи сумата от продажбата по банков път по причина, че е
искал да прикрие средствата си. При така описаната обстановка и след
многократните откази на различни заложни къщи да купят или ипотекират
апартамента, единствената опция на Е. да удовлетвори нуждите си от парични
средства е била предложеният му договор с М.Х.. Тоест при този
изключително ограничен пазар за продажба на недвижими имоти при
търсените от Е. условия значителната разлика между действителната и
уговорената цена е била неизбежна. Следва да се спомене също, че, според св.
А., Е. е бил наркотично зависим. Известно е, че това състояние често води до
нужда на зависимия от парични средства, с които да задоволи потребностите
си. Тази фактическа обстановка би могла да наведе съда до извод за
унищожаемост на сделката сключена при крайна нужда и явно неизгодни
7
условия, но не и за недействителност на същата.
Още едно обстоятелство от значение за цената, на която е бил
продадена апартамента, е състоянието му към момента на продажбата.
Относно осъществените в апартамента ремонти и предходното му
състоянието съдът кредитира отчасти техническата експертиза и отчасти
свидетелските показания. Действително няма данни банята да е била
ремонтирана. Съдът кредитира заключението на вещото лице и показанията
на св. С.Р., че дограмата на прозорците не е била сменяна от новите
собственици, както и че балконът е бил вече остъклен. Не дава вяра на
противоречащите им показания на св. Л. и А., тъй като те не съответстват на
установеното от вещото лице с помощта на програмата Google view.
Констатира се обаче, че стените в хол, коридора и кухнята са били
пребоядисани, както твърдят св. Л. и А., както и че в коридора са били
монтирани нови плочки с кремав цвят. Съдът кредитира показанията на
двамата свидетели и относно необходимото почистване и извозване на
строителни отпадъци, поставянето на ламинат в хола и шпакловането на
таваните, въпреки че в експертизата тези ремонти не са били изрично
посочени за осъществени.
При така описаното състояние на апартамента и нуждата от ремонт
съдът намира, че отново се налага извод за наличие на интерес за сключване
на сделката при цена по-ниска от пазарната.
Още повече индиция за реалната пазарна стойност на апартамента са
осъществените продажби от 15.05.2012г. за сумата от 9900лв. и от
20.07.2020г. за сумата от 13200лв., които са изключително близки до цената
по процесната сделка от 9500 лв. и значително по-ниски от оценката на
вещото лице. Действително цената по процесния договор е по-ниска от
данъчната оценка на имота, но това не е недопустимо и изключено от закона,
а напротив данъчните последици от такова договаряне са предвидени от
законодателя в чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ.
Искът срещу ЕРД. ЕРД. Н. и М. Н. АНГ. за признаване за установено,
че ищеца е собственик на Апа****************** с идентификатор №
63427.6.44.5.24 съдът намира за неоснователен. След като по-горе беше
прието, че сделката не е уговорена във вреда на представлявания тя поражда
последиците си, а именно прехвърля собствеността върху процесния имот на
М.Х.. На 20.07.2020г. М.Х. се е разпоредила с процесния си имот в полза на
Е.Н. и М.А., които са го придобили от праводател-собственик. Следователно
Е.Е. валидно е прехвърлил правото си на собственост върху апартамента на
М.Х., която на свой ред го е прехвърлила на настоящите му собственици Е.Н.
и М.А.. След тези констатации, съдът намира, че искът на Е.Е. да се установи,
че той е собственик на процесния имот по отношение на Е.Н. и М.А. следва
да бъде отхвърлен.
С оглед горното искът му срещу М. АР. Х. за признаване за установено,
че в полза на ответника не съществува ипотечно право върху горепосочения
8
имот, което е било учредено с Молба за вписване на законна ипотека с вх.рег.
№ 6936 от 20.07.2020г., акт 131, том 1 също се явява неоснователен.
С оглед така приетото, въззивният съд смята решението на районния
съд за частично неправилно и намира, че следва да бъде отменено в частта, с
която отхвърля предявения иск за прогласяване нищожност на Договор за
покупко-продажба и вместо това да остави иска без разглеждане, като в
останалата му част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода на делото разноските се дължат на
ответниците М. АР. Х., Е.Н. и М.А.. По делото са представени единствено
доказателства за осъществено плащане от Е.Н. за правна защита и съдействие
по делото на адв. Е.М. в размер на 600лв., намиращо се на л. 34, която сума
следва да му се присъди.
Предвид изложеното Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260649 от 10.12.2021г., постановено по гр.д.№
2988/2020г. по описа на РС-Русе, в частта с която е отхвърлен като
недопустим предявеният от ЕЛ. ЕГ. ЕГ. с ЕГН: **********, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на
Договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален
акт № 125, том IV, рег. № 12694, дело 602 от 08.10.2018г. на нотариус рег.№
221 Г.Г. и вписан в СВ с вх.рег.№ 23134 от 09.10.2018г., акт 45, том 32, дело
6567 от 2018г., ДВР 12803, по силата на който М. АР. Х., ЕГН **********, в
качеството си на пълномощник на ЕЛ. ЕГ. ЕГ., ЕГН **********, е продала на
себе си недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № ****************** етап, във
вход „Б“ /буква „Б“/, етаж 8 /осми/, състоящ се от стая, дневна, кухня и
сервизни помещения със застроена площ от 58,68 кв.м. /петдесет и осем к.м. и
шестдесет и осем кв.дм./, при граници север – терен, изток – апартамент от вх.
„В“, юг – терен и ап.23, запад – ап. 23 и стълбище, заедно с прилежащо
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 24 /двадесет и четири/ с площ 2,72 кв.м. /два кв.м.
и седемдесет и два кв.дм./, при граници: север – изба №23, изток – изба от вх.
„В“, юг – терен, запад – коридор, заедно с прилежащите 1,281% /едно цяло,
двеста осемдесет и един хилядни процента/ идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху терена,
който имот по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Русе,
одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на ИД на АК представлява
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР
63427.6.44.5.24 /шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем,
точка, шест, точка, четиридесет и четири, точка, пет, точка, двадесет и четири/
с адрес на имота: гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе, комплекс
*******************/, апартамент № 24 /двадесет и четири/, попадащ в
9
сграда 5 /пет/, разположен в поземлен имот с идентификатор 63427.6.44
/шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем, точка, шест, точка,
четиридесет и четири/, с предназначение на обекта – жилище, апартамент,
брой нива на обекта – 1 /едно/, с площ по документ 58,68кв.м /петдесет и осем
к.м. и шестдесет и осем кв.дм./ при съседни самостоятелни обекти в сграда:
на същия етаж – 63427.6.44.5.23, под обекта – 63427.6.44.5.21, над обекта –
няма, заедно с прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 24 и 1,281% /едно
цяло двеста осемдесет и един хилядни процента/ идеални части от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
терена за сумата от 9 500лв. /девет хиляди и петстотин лева/ – поради
накърняване на добрите нрави поради липса на еквивалентност на
насрещните престации, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на ЕЛ. ЕГ. ЕГ. , ЕГН:
**********, срещу М. АР. Х., ЕГН: ********** за прогласяване на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД в вр. чл. 40 от ЗЗД нищожността поради
накърняване на добрите нрави с оглед нееквивалентност на насрещните
престации на Договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в
нотариален акт № 125, том IV, рег. № 12694, дело 602 от 08.10.2018г. на
нотариус рег.№ 221 Г.Г. и вписан в СВ с вх.рег.№ 23134 от 09.10.2018г., акт
45, том 32, дело 6567 от 2018г., ДВР 12803, по силата на който М. АР. Х.,
ЕГН **********, в качеството си на пълномощник на ЕЛ. ЕГ. ЕГ., ЕГН
**********, е продала на себе си недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №
****************** етап, във вход „Б“ /буква „Б“/, етаж 8 /осми/, състоящ се
от стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 58,68
кв.м. /петдесет и осем к.м. и шестдесет и осем кв.дм./, при граници север –
терен, изток – апартамент от вх. „В“, юг – терен и ап.23, запад – ап. 23 и
стълбище, заедно с прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 24 /двадесет и
четири/ с площ 2,72 кв.м. /два кв.м. и седемдесет и два кв.дм./, при граници:
север – изба №23, изток – изба от вх. „В“, юг – терен, запад – коридор, заедно
с прилежащите 1,281% /едно цяло, двеста осемдесет и един хилядни
процента/ идеални части от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху терена, който имот по кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Русе, одобрени със Заповед № РД-18-
91/15.12.2007г. на ИД на АК представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 63427.6.44.5.24 /шестдесет и три хиляди
четиристотин двадесет и седем, точка, шест, точка, четиридесет и четири,
точка, пет, точка, двадесет и четири/ с адрес на имота: гр. Русе, общ. Русе,
обл. Русе, комплекс *******************/, апартамент № 24 /двадесет и
четири/, попадащ в сграда 5 /пет/, разположен в поземлен имот с
идентификатор 63427.6.44 /шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и
седем, точка, шест, точка, четиридесет и четири/, с предназначение на обекта
– жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1 /едно/, с площ по документ
58,68кв.м /петдесет и осем к.м. и шестдесет и осем кв.дм./ при съседни
самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж – 63427.6.44.5.23, под обекта –
10
63427.6.44.5.21, над обекта – няма, заедно с прилежащо ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 24 и 1,281% /едно цяло двеста осемдесет и един хилядни
процента/ идеални части от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху терена за сумата от 9 500лв. /девет хиляди
и петстотин лева/.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.г.д № 203 по описа за 2022г. на
ОС-Русе в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА ЕЛ. ЕГ. ЕГ., ЕГН: **********, да заплати на ЕРД. ЕРД. Н.,
ЕГН: **********, сумата от 600лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11