№ 113
гр. гр. Добрич , 11.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на единадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500273 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№
24679/02.12.2019 год. на”ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1421, район Лозенец, ул.„Димитър Хаджикоцев” №52-54 срещу
решение № 1136/28.10.2019 год. на Районен съд Добрич,с което са отхвърлени искове по
чл. 422 от ГПК срещу Р.И. И., ЕГН **********, гр.Д. за установяване, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 1/ 1856.40 лева, представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит №**********/03.05.2017г., сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД
/кредитор/ и Р.И. И. /потребител/, заедно със законната лихва върху нея, считано от
27.02.2018г. до окончателното плащане на задължението; 2/ 80.08 лв., представляваща
обезщетение за забава по договора за периода от 15.08.2017г. до 13.02.2018 г.; 3/ 561.47 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 15.08.2017г. до 16.10.2017г.; 4/ 99.96 лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело №830/2018г.
по описа на ДРС за държавна такса /25.00 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50.00
лв./, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
№525/06.03.2018 г. по ч. гр. д. №830 по описа за 2018 г. на ДРС, на основание чл. 422, ал.1
от ГПК вр. чл. 415 от ГПК, чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
В първоинстанционното производство са били събрани писмени доказателства относно
здравословното състояние на ответницата Р.И. И. ,сочещи че същата страда от имбецилност
средна степен,умерена умствена изостаналост,интелектуално-паметова недостатъчност.В
протокола от проведеното на дата 20.06.2019 год. е вписана констатацията на съда,че лицето
1
не осъзнава действията си и е водено от свой родственик,а в протокола от проведеното на
дата 26.09.2019 год. са вписания изявленията на сродница и процесуален представител-
адвокат,че е лежала в психиатрия,деменцията и оглупяването й прогресират,взема лекарства
за потискане на агресията си. В мотивите на обжалваното решение,съдът е посочил ,че
ноторно известен факт е, че лица с подобни заболявания се характеризират с интелектуално
паметов дефицит, в случая - до средна степен на слабоумие /имбецилност/ в торпиден
вариант, проява на неадекватност, неравномерен ход на протичане на мисловния процес,
затруднен словесен контакт- все обстоятелства, в които лично и непосредствено
първоинстанционният съдебен състав се убедил, по повод опита да осъществи контакт с
ответницата по време на двете съдебни заседания, на които Р.И. присъствала, водена от
придружител. С оглед изложеното и предвид безспорно установеното здравословно
заболяване на ответницата, съдът заключил, че същата е неграмотна, че не е подписала /а и
не е могла въобще да подпише/ договора за потребителски кредит от 03.05.2017г. и
съпътстващите контракта други документи, както и че не е могла да разбира свойството и
значението на ангажиментите, които се поемат при сключването на един такъв финансово
обвързващ договор, поради което той е недействителен, нищожен, поради липса на съгласие
– чл.26, ал.2 от ЗЗД и не може да породи правно действие за страната. Отделно от горното,
съдът приел, че ищецът, в качеството на търговец е бил недобросъвестен в желанието си да
сключи договор с ответницата, защото е подписал договор с лице, за което не са необходими
специални знания и образование, за да се установи от „пръв поглед”, че то не е адекватно и
вменяемо, което не само изначално го поставя в неравностойно положение при сключване
на контракта, а също така и в обективна невъзможност да е страна по финансов договор, по
който поема парични задължения и тежести за сравнително дълъг период от време /26
месеца/.
Тези констатации на първоинстанционния съд обуславят приложението на разпоредбата на
чл. 229 ал.1 т.3 от ГПК,съобразно която,съдът спира производството, когато е необходимо
да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните. Процесуалната
дееспособност е абсолютна процесуална предпоставка и съдът следва да спре
производството по делото, когато страната преди или по време на процеса е станала
недееспособна.
Трайна е практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 53
от 7.03.2019 г. по ч. гр. д. № 303/2019 г., ВКС, II г. о.; определение № 382/25.07.2017 г. по ч.
гр. д. № 2758/2017 г., ВКС, ІV г. о; определение № 326 от 3.08.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1453/2020 г., III г. о.;определение № 43/18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 67/2017 г., ВКС, ІV г. о.;
определение № 414/05.10.2012 г. по ч. гр. д. № 423/2012 г., ВКС, ІІ г. о.; определение №
747/16.10.2014 г. по ч. гр. д. № 4677/2014 г., ВКС, ІІІ г. о., че спиране на производството в
хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 3 ГПК настъпва със самото осъществяване на предвидения от
закона факт, без да е необходимо позоваване от страната, респ. да е направено искане или да
е налице разпореждане на съда. Фактът на настъпване на недееспособността на страната
дори може да не е известен на съда или на страните, подобно на основанието за спиране при
2
смърт на някоя от страните. В тези два случая, основанието за спиране на производството
настъпва по силата на закона от деня на събитието, поради което при установяване
недееспособност на ищцата, съдът следва да спре производството по делото до
назначаването на попечител на същата. Достатъчно е установяването, че страната не може
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, за да е
налице основание за спиране на производството в сочената хипотеза. От тези съображения
недвусмислено следва изводът, че установяването на нуждата от назначаване на попечител
на страната може да предшества съдебното решение, с което приключва особеното
производство,уредено в глава ХХVІІІ от ГПК по поставяне под запрещение. С оглед
конкретните обстоятелства и факти по делото, когато е установено , че страната вероятно
не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
т.е. и нуждата от назначаване на настойник или попечител, съдът следва да спре
производството по реда на чл. 229 ал. 1 т. 3 ГПК. Надлежна информация за здравословното
състояние на страната е както влязло в сила решение за поставяне под запрещение, така и
други писмени доказателства /ако производството за поставяне под запрещение не е
заведено или е все още висящо/.
В тези случаи спирането се постановява в защита правата и имуществените интереси на
страната и при съблюдаване в най-пълна степен на нейния интерес ,като изискването за
назначаването на настойник следва да бъде съблюдавано и в случай,че страната има
процесуален представител адвокат.
Видно от посоченото по-горе,необходимостта да бъде спряно производството до
назначаване на настойник е установена от Добричкия районен съд още в началото на
производството,но действия не са били предприети.С оглед на горното,както съобщаването
на постановения съдебен акт,така и връчването на препис от въззивната жалба по реда на
чл. 263 от ГПК за отговор е нередовно.Тези действия не могат да бъдат поправени от
въззивния съд.Пропускът на първоинстанционния съд съставлява пречка за администриране
на подадената от ”ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1421, район Лозенец, ул.„Димитър Хаджикоцев” №52-54,така
също и за разглеждането й от въззивния съд без участие на настойник.Преценката за
горното се прави от администриращия съд съгласно чл. 259-чл.263 от ГПК-ДРС,като същият
следва да съобрази и служебно съгласно чл. 7 от ГПК,във връзка с чл. 28 от ГПК
надлежното извършване на действията по съобщаване на решението ,връчване на препис от
въззивната жалба и подаването евентуално на отговор-така определение № 29596/19.12.2018
год. по в.гр.д.№ 16712/2018 год. на СГС.Горното налага производството по въззивното дело
да бъде прекратено и делото върнато на ДРС,който да постанови спиране на производството
на основанието по чл. 229 ал.1 т.3 от ГПК,да сезира Окръжна прокуратура за образуване на
производство по чл. 336 и сл. от ГПК,като след назначаване на настойник от органа по чл.
154 от СК ,извърши надлежно съобщаване на решението и връчване на въззивната жалба.
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в.гр.д.№ 273/2021 год. и ВРЪЩА делото на ДРС за
постановяване спиране на производството по реда на чл. 229 ал.1 т.3 от ГПК,сезиране на
Окръжна прокуратура за образуване на производство по чл. 336 от ГПК и сл.,връчване на
книжата по делото на назначения от органа по чл. 154 от СК настойник на Р.И. И., ЕГН
**********, гр.Д..
След приключване на процедурата ,делото да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4