№ 2930
гр. Варна, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20223110116012 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. А. В. срещу
„Вивус.БГ” ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал.1, от ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД: за приемане за установено в
отношенията между страните, че клаузата в договор за кредит № **********/19.03.2021г.,
предвиждаща дължимост на „такса бързо разглеждане“ е нищожна, поради противоречие
със закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави, евентуално като
неравноправни по см. на чл. 143 ЗЗП; за осъждане ответникът да върне сумата от 108,02
лева, като платена без основание „такса бързо разглеждане“ по договор за кредит №
**********/19.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда- 06.12.2022г. до окончателното погасяване на
задължението.
Ищецът в исковата си молба излага твърдения, че на 19.03.2021 г. сключил с
ответника договор за кредит № **********, по който му била отпусната в заем сумата от
1300 лева за срок от 6дена, при ГПР 49,60% и ГЛП 40,43%. В договора е предвидена
дължимост на „такса за бързо разглеждане“ от 108,02лева, която той заплатил. На първо
място твърди, че уговорката, предвиждаща дължимост на посочената такса е нищожна
поради противоречие със закона- чл.10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че нормата
изключва възможността, кредиторът да изисква плащане на такси и комисионни за действия
свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто характер имала и процесната клауза
представляваща услуга с възможност за улеснена процедура за получаване на парични
средства. Счита, че въпросната такса следва да бъде част от ГПР, при което същият би
превишил предвидения в закон максимален размер, в който може да се уговаря. На
следващо място, излага, че клаузата е уговорена в нарушение на добрите нрави, предвид че
води до нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне интересите на
потребителя-ищец и извличане изгода за кредитора-ответник. В тази връзка сочи, че
получената сума била в размер почти ¼ от отпуснатата в заем. Счита, че клаузата е
уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията на добросъвестност и
справедливост, и поставяла потребителя в невъзможност да прецени икономическите
последици от сключване на договора. Таксите били необосновано високи и с тях по
същество се постигало допълнително възнаграждение в размер над два пъти размера на
1
отпуснатия кредит. Твърди, че клаузите не са били индивидуално уговаряни, което било
допълнително основание по чл. 146 ЗЗП за тяхната неравноправност. Предвид нищожността
на клаузата, въз основа на която е извършил плащането, счита че то е изначално недължимо
получено от ответника и той дължи връщането му. Искането отправено до съда е за
уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Вивус.БГ” ЕООД, с който исковете
се оспорват като неоснователни. Потвърждава, че с ищеца са били в твърдените договорни
правоотношения. Излага съображения, че при подписване на договора са били спазени
всички императиви на закона. Ищецът е бил запознат с договора и общите условия към
него, получил е и необходимата преддоговорна информация. Твърди, че съгласно чл.4 ОУ
кредиторът е поел задължение да даде отговор по искането в срок от 7 календарни дни,
считано от получаването му, чрез изпращане на смс или се свърже по телефон. На
потребителя е предоставена и възможност за бързо разглеждане на искането му. Тази услуга
била допълнителна и незадължителна, респ. предоставя се само при направено искане от
потребителя и гарантира разглеждане и произнасяне по искането му в рамките на 15минути
от изпращането му. След като е направена заявка за ползването на услугата, таксата се
начислявала в размер спрямо сумата и срока на договора, която информация била налична в
Специалните условия на договора и Тарифата на кредитора налична на интернет страницата
му.
Оспорва да е получил процесната такса. Възразява услугата да е свързана с усвояване
и управление на кредита по см. на чл.10а ЗПК, като твърди тя да се предоставя само по
искане на заемополучателя и по същество ангажира насрещна престация на кредитора. По
естеството си услугата представлявала такава по чл.10а, ал. 1 ЗПК, поради което
начисляването й е позволено от закона. Затова оспорва заплащането й да е свързано по
някакъв начин с действия по усвояване или управление на кредита. Оспорва уговорката да е
постигната в нарушение на добрите нрави. Твърди, че в отношенията между страните
действа принципа на свобода на договарянето, поради което и ищецът е направил своя
свободен избор да встъпи в правоотношението при тези параметри, в т.ч да ползва тази
услуга. Твърди, че ищецът е лоялен клиент на дружеството и съответно е добре запознат с
условията на договора. Отделно от това, възнаграждението е платено за реално извършена
услуга в рамките на 15минути. Оспорва твърдението, че въпросната такса представлява
компонента при формиране на ГПР, като акцентира, че тя не отговаря на понятието „общ
разход по кредита“, защото нито има отношение към сключване на договора, нито към
усвояването му или към конкретните му параметри, нито пък е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Посочва, че таксата
се дължи за услуга предоставена преди сключване на договора и цели възмездяване
усилията му за това, че ангажира приоритетно човешки ресурс да извърши проверка на
данни и декларирани обстоятелства в кратък срок от 15минути. Ползването на услугата се
сочи и че гарантира отговор по искането на клиента в определен срок, без да ангажира
положително произнасяне по него. Оспорва договорът да страда и от сочения порок-
неравноправност по см. на ЗЗП. Твърди, че при сключването му са спазени императивните
изисквания относно формата и съдържанието му. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. I и III от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването
на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и
съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията
евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание
нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с
2
това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във
всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени
според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона, към по-леките, в
конкретния случай – противоречие с добрите нрави.
Предвид изложеното, първо следва да бъдат разгледани исковете за прогласяване
нищожност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, а впоследствие искането за обявяването му за недействителен поради
накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. III от ЗЗД. В съдебната практика,
обективирана например в Решение № 180 от 8.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 705/2018 г., I т.
о., ТК, се приема също, че нищожността, поради неравноправност на договорни клаузи, се
основава на противоречието с добрите нрави от общите основания, поради което
претенциите за противоречие с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП подлежат на разглеждане
в посочената последователност, а именно след исковете за нищожност по чл. 26, ал. 1,
предл. I от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, вр.чл. 10а, ал. 1 от ЗПК:
Между страните е обявен за безспорен, а от представените по делото доказателства се
установява факта, че същите са валидно обвързани от договор за кредит №
**********/19.03.2021г.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е действителността на клаузата
предвиждаща, заплащане на такса „за бързо разглеждане“ договора за кредит.
Видно от неговото съдържание, оформено в табличен вид, е предвидена
дължимостта на сумата от 108.02 лева под формата на посочената допълнителна такса, при
сума на кредита от 1300 лева и ГПР 49.6%.
С клаузата на чл. 4.2 от ОУ към Договора е предвидено, че кредиторът предоставя
възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото
искане за отпускането на кредит. Същата е предвидена като допълнителна, незадължителна
услуга, при която на кредитополучателят се гарантира обработка на искането и отговор в
срок от 15 минути от изпращането му. Посочено е, че таксата се изчислява спрямо сумата по
кредита и срока на договора и се посочва в специалните условия на договора за кредит и е
включен в тарифа на кредитора. Същата не е задължително условие за отпускане на кредита.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, поради което и в съответствие с чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно
дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.
С цитираната уговорка за дължима такса за бързо разглеждане на искането по
същество се прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на
задълженията на финансовата институция по чл.16 от ЗПК за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит. Същевременно съгласно чл.10а, ал.1
от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане
на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита,
респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната
разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Нещо повече, в относимата уговорка на чл. 4.2. от ОУ е
предвидено, че срещу заплащане на сумата се гарантира бърза „обработка“ на искането,
което неминуемо съставлява дейност по отпускане и усвояване на кредита, обхванато от
императивна забрана на цитираната разпоредба на ЗПК за начисляване на допълнителни
такси и комисионни.
Освен гореизложеното, конкретните престации, за които са начислени допълнитените
такси са изцяло насочени към събирането на дълга и възможността за неговото увеличаване
3
чрез отпускане на допълнителни суми, което е изцяло в интерес на кредитора и се намира в
колизия със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С тази такса кредиторът се домогва да набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга,
която да е предоставена срещу дължимостта на процесната сума, още повече, че не е
установена разликата между обикновеното и приоритетно разглеждане на документите.
Предвид всичко изложено, визираната уговорка на договора за кредит е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, поради противоречието и с нормата с повелителен
́
характер на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
С оглед основателността още на първия иск и установяването на най-тежкото
основание за недействителност на клаузата от сделката – противоречието и със закона,
́
произнасянето на съда следва да бъде ограничено единствено до този порок.
По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1,предл.I от ЗЗД:
Фактическият му състав изисква предаване, съответно получаване на престация при
начална липса на основание, т.е. още при самото получаване да липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Поради това
предпоставките за уважаване на този иск са две - получаване на нещо и липса на установено
основание, като извършването на престацията подлежи следва да бъде доказана от ищеца, а
съществуването на валидно основание за нейното получаване от ответната страна.
Предвид установяване на недействителността на клаузата от анекса, въз основа на
която е начислена процесната сума от 108.02 лева, предмет на исковата претенция,
основателността на последната е предпоставена от доказване на заплащане на
задължението.
За установяване на този спорен факт по делото е проведена ССчЕ, заключението на
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от същото начислената
такса бързо разглеждане в размер на 108.02 лева по договора за кредит от 19.03.2021 г. е
погасена от кредитополучателя с плащането, извършено на 25.03.2021 г. за сумата от
1416.66 лева. Изявление в посочения смисъл е отправено от ответника с отговор изх. №
12365/30.05.2023 г., с който е признато погасявена на цялото начислено задължение с
плащането от 25.03.2021 г.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че правопораждащият фактически
състав на исковата претенция по чл. 55, ал. 1 от ГПК за връщане на даденото при
първоначална липса на основание е доказан в условията на главно и пълно доказване,
поради което същата следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да
възстанови недължимо платената сума.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал, 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат възстановени сторените съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса в
размер на 100 лева и депозит за изготвената експертиза в размер на 150 лева.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв полза на адвоката, осъществил безплатната
правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер за
всеки един от двата иска, а именно по 480 лева с вкл. ДДС или общо сумата от 960 лева с
вкл. ДДС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА , по иска на Т. А. В., ЕГН ********** срещу
„Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев” № 52-54, клаузата в договор за кредит № **********/19.03.2021г.,
предвиждаща дължимост на „такса бързо разглеждане“, поради противоречието и със
́
закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2 от ЗПК.
4
ОСЪЖДА „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54 да заплати на Т. А. В., ЕГН **********
сумата от 108,02 лева, представляваща заплатена при първоначална липса на основание
стойност, начислена по договор за кредит № **********/19.03.2021г. като „такса за бързо
разглеждане", на основание чл.55, ал. 1 предл. I от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54 да заплати на Т. А. В., ЕГН **********
сумата от 250 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54 да заплати на адвокат М. В. М., АК –
Пловдив, с адрес на кантора гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №81, ет. 3 ап Б сумата от
960 лева с вкл. ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ в производството, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5