Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на десети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 4334 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на Н.В.К.
предявен срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба Н.В.К. твърди, че на 11.11.2016г.
в гр.София, по бул. Европа, с посока на движение от
гр.Божурище към ул. „Околовръстен път“, в района на № 439, З.Л.К.при управление
на товарен автомобил /т.а./ марка „Пежо Боксер“, с рег. № ********, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 38, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП, като предприел
маневра обратен завой от съседната на най-лява пътна лента без да пропусне
попътно движещият се от лявата му страна, в крайна лява лента мотоциклет марка
„Ямаха“, модел „ИЗФ 750“, рег. № ********управляван
от ищеца Н.В.К., при което настъпило ПТП - удар между предно, ляво колело на
мотоциклета и заден, ляв калник на т.а., в резултат на което ищеца получил
травматични увреждания – открито триглезенно счупване
в ляво; счупване на лява мишнична кост, на олекранона на лява лакътна кост,
на дясна, лъчева кост вътреставно /гривнена става/, на скафоидната /ладиевидна/ кост на дясна ръка; частична секция
/разкъсване/ на м. Вастус медиалис
в дясно /широк, вътрешен бедрен мускул, част от четириглавия
бедрен мускул в дясно/; разкъсно-контузна рана на
дясно коляно.
Твърди, че за ПТП бил съставен Констативен протокол № К-1073/11,11,2016г. на СДВР, Отдел „Пътна полиция“ и постановление на
СРП от 24,08,2017г. по пр.пр. № 41784/2016г., с което
последното е прекратено по искане на пострадалия, на основание чл. 24, ал. 1,
т. 9 НПК.
Твърди, че в резултат на ПТП и получените
травматични увреждания претърпял множество медицински интервенции и
тежък период на възстановяване, който все още продължава, като не е ясно дали
ще може да се възтанови напълно, и които са и причинили и и причиняват и към момента интензивни болки и
страдания.
Твърди, че отговорността на водача на т.а. марка „Пежо Боксер“, с рег. № ********
е застрахована при ответното дружество със застрахователна полица Гражданска
отговорност № BG/03/116000336147/15,01,2016г., валидна от 17,01,2016г. до 16,01,2017г.,
поради което и на основание чл. 380 КЗ на 27,10,2017г. предявил пред З. „Б.В.И.Г.“
АД писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените
от ПТП неимуществени вреди, която до момента не е изплатена. Застрахователят му
отправил предложение за обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер от
40000,00лв., която ищецът отказал да получи.
Претендира присъждане на сумата 160000,00лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди и сумата 8913,99лв., от които 7213,99лв. –
направени разподи за лечение и медикаменти и
1700,00лв. – разходи за отстраняване на повреди на матациклета
и екипировката, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата за неимуществени вреди считано от датата на деликта
– 11,11,2016г., а върху главницата за имуществени
вреди – от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на
задължението.
В отговора на исковата молба З. „Б.В.И.Г.“ АД изразява становище за допустимост но неоснователност на
предявените искове.
Не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по отношение т.а. марка „Пежо Боксер“, с рег. № ********.
Оспорва механизма на ПТП и твърдението за изключителна вина на водача на
т.а. марка „Пежо Боксер“, с рег. № ******** за настъпването му.
Възразява, че е налице съпричиняване от страна на
ищеца за настъпване на вредоносния резултат, т.к. е нарушил ЗДвП – управлявал е
ППС с превишена и несъобразена скорост, не притежава валидно свидетелство за
управление на мотоциклет, не е бил облечен с необходимото защитно облекло и е
управлявал мотоциклета без каска.
Възразява, че пострадалият е могъл да забележи приближаващият се автомобил
и при полагане на необходимата грижа и бдителност е удар не би настъпил.
Оспорва пряката причинна връзка между ПТП и твърдяните
имуществени вреди – разходи за лечение и разходи за ремонт на мотоциклет и
оборудване с твърдението, че такива не са направени. В случай, че са направени
възразява, че първите не са във връзка с получените травматични увреждания, а
вторите – с повредите на мотоциклета.
В отношение на евентуалност оспорва интензитета на твърдяните
болки и страдания, както и продължителността на оздравителния процес.
Оспорва претенциите по размер. Оспорва и претенцията за законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди с твърдението, че такава се дължи по
правилата на чл. 497 ГПК.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени, а в отношение на евентуалност претендираното обезщетение намалено.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От Констативен протокол № К-1073/11,11,2016г. на
СДВР, Отдел „Пътна полиция“, постановление на СРП от 24,08,2017г. по пр.пр. № 41784/2016г. и приетите по делото основна и
допълнителна САТЕ се установява следното:
На 11.11.2016г.
в гр.София, по бул. Европа, с посока на движение от
гр.Божурище към ул. „Околовръстен път“, в района на № 439, З.Л.К.при управление
на /т.а./ марка „Пежо Боксер“, с рег. № ********, предприел маневра обратен
завой от съседната на най-лява пътна лента без да пропусне попътно движещият се
от лявата му страна, в крайна лява лента мотоциклет марка „Ямаха“,
модел „ИЗФ 750“, рег. № ********управляван от ищеца Н.В.К., при което настъпило
ПТП - удар между предно, ляво колело на мотоциклета и заден, ляв калник на т.а.
Съгласно заключението т.к. отстоянието на
мотоциклета към момента, в който микробусът навлиза в лентата му е не повече от
68м, а опасната му зона за спиране е 80км/ч, мотоциклетистът не е имал
възможност да предотврати удара и ПТП чрез своевременно спиране. Силата на
удара се генерира в случая от скоростта на мотоциклета. Скоростта на
мотоциклета преди ПТП е била около 83км/ч, а в момента на удара – 42км/ч.
Микробуса се е движел към момента на удара с 18 – не повече от 20км/ч.
Разрешената скорост е до 90км/ч. Опасността за мотоциклетиста е настъпила в
момента, в който микробусът е започнал да навлиза в лентата му. Дори микробуса
да е подал ляв мигач, мотоциклетиста не знае дали микробусът тръгва и завива
наляво за да се включи в движението в посока към ЖК Люлин или ще предприеме
обратен завой.
Съгласно заключението причина за настъпване на ПТП е предприетия обратен
завой от водача на т.а. марка „Пежо Боксер“, с рег. № ******** в опасна близост
на застигащият го мотоциклет.
Нанесените на мотоциклета увреждания са в причинна връзка с ПТП, т.к.
мотоциклетът първо се удря с предната си част в лявата, задна част на
микробуса, а след това пада със скорост около 42км/ч и се плъзга по асфалта
около 7,7м. Не е представен опис на щетите от удара на мотоциклета. Мотоциклета
е произведен/първа регистрация – 1993/01,01,1993г.
Следната пазарна цена на мотоциклет марка „Ямаха“,
модел „ИЗФ 750“, рег. № ********произведен през 1993г. към датата на ПТП – 11,11,2016г. е 2125,00лв.
От заключението по приетата СМЕ се установява следното:
От претърпяното ПТП ищеца е получил травматични увреждания – открито триглезенно счупване в ляво; счупване на лява мишнична кост, на олекранона на
лява лакътна кост, на дясна, лъчева кост вътреставно /гривнена става/, на скафоидната /ладиевидна/ кост на
дясна ръка; частична секция /разкъсване/ на м. Вастус
медиалис в дясно /широк, вътрешен бедрен мускул, част
от четириглавия бедрен мускул в дясно/; разкъсно-контузна рана на дясно коляно.
Откритото триглезенно счупване и изкълчване в
лявата глезенна стала е
наложило оперативно лечение – открито наместване на фрактурите и луксацията на глезенната става и
фиксиране с остеосинтетичен материал плака и винтове.
Реализирало е критериите на медико – биологичния признак „Трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от 30 дни“.
Счупването на лява мишнична кост е наложило
оперативно лечение. Реализирало е критериите на медико – биологичния признак
„Трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по дълъг от 30
дни“.
Счупването на олекранона
на лява лакътна кост е наложило оперативно лечение.
Реализирало е критериите на медико – биологичния признак „Трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок по дълъг от 30 дни“.
Счупването на дясна, лъчева кост вътреставно /гривнена става/ и счупването на скафоидната
/ладиевидна/ кост на дясна ръка е наложило оперативно
лечение. Реализирало е критериите на медико – биологичния признак „Трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по дълъг от 30 дни“.
Частична секция /разкъсване/ на м. Вастус медиалис в дясно /широк,
вътрешен бедрен мускул, част от четириглавия бедрен
мускул в дясно/ е наложило оперативно възстановяване. Реализирало е критериите
на медико – биологичния признак „Трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за срок по дълъг от 30 дни“.
Разкъсно-контузна
рана на дясно коляно еализира критериите на медико –
биологичния признак „Временно разстройство на здравето неопасно за живота“.
Съчетаните травми в съвкупност при ищеца са довели до нетрудоспособност за
време от коло една година при липса на усложнения.
Всички травматични увреждания при ищеца до зарастването им са създавали
неудобства от битов характер – затруднение при самообслужване, спане, шофиране.
При множеството фрактури процеса на зарастване е по-бавен и най вероятно е
продължил около 6-7 месеца.
Съгласно заключението всички извършени разходи по приетите писмени
доказателства – фактури и бонове са във връзка с проведеното лечение.
От показанията на свидетеля И.В.К. – брат на ищеца се установява следното:
Свидетелят бил близо до мястото на ПТП и пристигнал там преди линейката. По
време на ПТП брат му бил с мото ботуши, панталони, тежко яке, каска и ръкавици.
Когато го видял след инцидента му били свалили каската. Двете кости на левият
му глезен били счупени, показвали се през тъканите и глезенът се държал само на
тъканите. Бил адекватен. Оплакал се от болки в лявото рамо и страшни болки в
дясната китка. В Пирогов му направили операции по спешност на глезена, лакътя и
рамото. Поставили импланти и около двадесет и три
пирона. В болницата ищецът не можел да се движи и обслужва сам. Не можел да се
храни, облича, ходи до тоалетна. Там изкарал двадесет дни. За него се грижел
свидетеля основно. Постепенно започнал да се изправя. След седмица започнал да
седи седнал. Не можел да се движи свободно, защото целия бил закован, а десният
крак в шина. Седмица след като го приели в Пирогов му направили операция на
дясната китка. Реално той бил с четири обездвижени крайника за повече от месец.
След месец и нещо му свалили шината. Тогава започнал да стои изправен. След два
три месеца започнал да се движи. Не можел да ползва патерици и инвалидна
количка, заради обездвижените крайници.. Около 6-8 месеца провеждал активна,
всекидневна рехабилитация. Възстановяването понасял с доста болки.
Невъзможността да се обслужва сам му действала подтискащо,
защото бил активен човек Вече можел да се движи свободно. Предстояла му още
една операция, може би петнадесета подред за изваждане на имплатните
в дясната китка. И до днес провеждал сам, в домът си ежедневна рехабилитация
поне по половин час на ден, за да може да поддържа всички функции на крайниците
си. Веднъж месечно ходел при специалист. До инцидента ищеца живеел с родителите
и брат си, но после се изнервил, скарал се с всички и се изнесъл, и от около
6-8 месеца живеел сам. Виждали се около два три пъти в седмицата. Преди ПТП
ищецът работел в чужбина. След това спрял. Отново подновил работата в чужбина
около година след инцидента. Сега вече не работел в чужбина.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявеният иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД е допустим. Безспорно е, че ищеца е предявил извънсъдебно
претенцията си пред ответното дружество на 27,10,2017г., като в законоустановения тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ
ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение, след което е предявен
настоящият иск.
Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това в тежест на ищеца е да установи главно и пълно всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди, а именно: противоправно деяние,
изразяващо се в управление на пътно превозно средство в нарушение на правилата
за движение по пътищата, като вината се предполага до доказване на противното
съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от
пострадалото лице неблагоприятен резултат, вида на вредите и тяхната стойност.
Безспорно е и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено,
че отговорността на водача на т.а. марка „Пежо Боксер“, с рег. № ******** е
застрахована при ответното дружество със застраховка: „Гражданска отговорност“,
със застрахователна полица № BG/03/116000336147/15,01,2016г.,
валидна към датата на ПТП - от 17,01,2016г.
до 16,01,2017г.
Съдът намира заключението по приетите основна и допълнителна САТЕ и СМЕ за
обективно и безпристрастно дадени и като съответстващи на останалите
доказателства по делото им дава вяра изцяло. Цени показанията на свидетеля И.В.К.
при условията на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, като дадени в резултат на преки, непосредствени
впечатления, вътрешно непротиворечиви и в съотвествие
с останалите доказателства по делото.
Въз основа събраните доказателства приема за установено наличието на
кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние,
виновно и противоправно, както и установена вреда
-причинени телесни увреждания на ищеца и извършени разходи за лечение на тези
увреждания. Споведението си водачът З.Л.К.на т.а.
марка „Пежо Боксер“, с рег. № ******** е
нарушил разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП, като предприел маневра
обратен завой от съседната на най-лява пътна лента без да пропусне попътно
движещият се от лявата му страна, в крайна лява лента мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ИЗФ 750“, рег. № ********управляван от ищеца
Н.В.К., при което настъпило ПТП - удар между предно, ляво колело на мотоциклета
и заден, ляв калник на т.а.
Възражението за наличие на принос от страна на ищеца е останало недоказано.
Въз основа заключението по САТЕ и показанията на св. И.В.К. приема за
установено, че ищецът е пътувал с необходимото защитно облекло, включително
каска, с допустимата съгласно ЗДвП скорост. Приема и, че не е имал възможност
да предотврати удара и ПТП чрез своевременно спиране. Причина за настъпване на
ПТП е предприетия обратен завой от водача на т.а. марка „Пежо Боксер“, с рег. №
******** в опасна близост на застигащият го мотоциклет.
Поради изложеното предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по
основание.
По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от 70 000,00лв., поради което и предявения иск за сумата 90000,00лв.,
която е разлика над присъдените 70000,00лв. до пълния претендиран
размер от 160000,00лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за мъж в млада
възраст – 36 години към датата на произшествието, претърпял увреждания,
доказани съобразно заключението на СМЕ: открито триглезенно
счупване в ляво; счупване на лява мишнична кост, на олекранона на лява лакътна кост,
на дясна, лъчева кост вътреставно /гривнена става/, на скафоидната /ладиевидна/ кост на дясна ръка; частична секция /разкъсване/
на м. Вастус медиалис в
дясно /широк, вътрешен бедрен мускул, част от четириглавия
бедрен мускул в дясно/; разкъсно-контузна рана на
дясно коляно. Съчетаните травми са довели до множество тежки оперативни
интервенции. Реализирали са критериите на медико – биологичния признак „Трайно
затруднение на движенията на горните и долни крайници за срок по дълъг от 30
дни“, както и „Временно разстройство на здравето неопасно за живота“. В
съвкупност са довели до нетрудоспособност за време от коло
една година. До зарастването им са създавали неудобства от битов характер –
затруднение при самообслужване, спане, шофиране. За продъжителен
период от време ищецът е бил изцяло неподвижен. Не е могъл да ползва патерици
или инвалидна колична, т.к. травмите са били
едновременно на горните и долни крайници. Бил е изцяло зависим от помощта на
трети лица. Процеса на зарастване е бил по-бавен около 6-7 месеца, поради
множеството фрактури. Болевите усещания и
затруднението в движенията на крайниците са продължили продължителен период от
време. И към момента ищеца търпи болки и ограничения в движенията.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 429, ал. 2,
т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват
пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е
предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е
приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията между
страните.
Следователно и доколкото по делото няма доказателства застрахованият да е
уведомил ответното дружество за настъпване на застрахователното събитие, то
лихва следва да се присъди от датата на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, която в случая е 27,10,2017г.
Въз основа заключението по приетата СМЕ и писмените доказателства съдът
приема и, че всички извършени разходи по приетите писмени доказателства –
фактури и бонове са във връзка с проведеното лечение. При това положение искът
за присъждане на имуществени вреди за сумата 7213,99лв., представляващи
извършени разходи за лечение и медикаменти е основателен и като такъв подлежи
на уважаване. Главницата съобразно направеното искане следва да се присъди
ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска до
окончателното и изплащане.
За неоснователен съдът намира искът за присъждане на сумата 1700,00лв.,
представляващи разходи сторени за отстраняване повреди на мотоциклета и
екипировката. Това е така, т.к. ищецът не е установил главно и пълно, с
допустимите доказателствени средства какви по вид и
размер са претърпяните щети по мотоциклета. Опис на
щетите при извършен оглед от автоексперт към момента
на ПТП не е представен. Само въз основа спецификата на удара при ПТП, годината
на производство на мотоциклета и установената посредством САТЕ действителна
стойност на подобен мотоциклет към датата на ПТП, не може да бъде направен
обоснован извод за наличие конкретно на твърдяните
вреди по вид и размер.
Поради изложеното искът за присъждане на сумата 1700,00лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди – разходи за отстраняване повреди на
мотоциклета и екипировката следва да бъде отхвърлен.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което такива не му се присъждат.
Адв. Т. П.Б. в качеството
на процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което е в общ
размер 4908,28лв.
Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 1055,00лв., включително 450,00лв.
платен хонорар за защита от юрисконсулт.
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Адв. Т. П.Б. в качеството на
процесуален представител на ищеца сумата 2244,00лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата. Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата 572,74лв., представляваща сторените
разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
3089,00лв., съобразно уважената част от исковете и сумата от 411,40лв. за
заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответно на
уважената част от исковете.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Триадица“, пл. „********, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч.и
И.И.Г.ДА
ЗАПЛАТИ на Н.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Т. П.Б., сумата
70000,00 /седемдесет хиляди/лв., представляващи застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания,
както и сумата 7213,99 /седем
хиляди двеста и тринадесет, 0.99/лв., представляваща застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение и медикаменти,
претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 11.11.2016г.
в гр.София, по бул. Европа, с посока на движение от
гр.Божурище към ул. „Околовръстен път“, в района на № 439, където З.Л.К.при
управление на т.а. марка „Пежо Боксер“, с рег. № ********, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 38, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП, като предприел маневра
обратен завой от съседната на най-лява пътна лента без да пропусне попътно
движещият се от лявата му страна, в крайна лява лента мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ИЗФ 750“, рег. № ********управляван от ищеца
Н.В.К., ЕГН **********, при което настъпил удар между предно, ляво колело на
мотоциклета и заден, ляв калник на т.а., чиято отговорност била застрахована
със задължителна застраховка Гражданска отговорност при З. „Б.В.И.Г.“ АД, със
застрахователна полица № BG/03/116000336147/15,01,2016г.,
валидна от 17,01,2016г. до 16,01,2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от 70000,00 /седемдесет
хиляди/лв. считано от 27,10,2017г. – датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, а върху главницата от 7213,99 /седем хиляди двеста и тринадесет,
0.99/лв. считано от 29,03,2018г. – датата на предявяване на иска, до
окончателното им изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ искът за заплащане на
неимуществени вреди – болки и страдания за сумата 90000,00 /деветдесет хиляди/лв., която е горница над
присъдените 70000,00 /седемдесет хиляди/лв., до общо претендираните в размер на 160000,00 /сто и шестдесет
хиляди/лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 27,10,2017г.
– датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, до
окончателното и изплащане, като и искът
за присъждане на сумата 1700,00 /хиляда и седемстотин/лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди препърпяни в
резултат на ПТП от 11.11.2016г., изразяващи се в сторените разходи за отстраняване на повреди по
мотоциклета и екипировката, ведно със законната лихва върху нея считано от
29,03,2018г. – датата на предявяване на иска, до окончателното и изплащане, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ,
в сила от 01.01.2016г., вр.с
чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Триадица“, пл. „********, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч.и
И.И.Г.ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Т. П.Б. – САК, в качеството на процесуален
представител на Н.В.К., ЕГН **********, сумата
2244,00 /две хиляди двеста четирдесет и четири/лв.,
представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Н.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.
Т. П.Б. ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“, пл. „********,
представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч.и И.И.Г., сумата 572,74 /петстотин седемдесет и два, 0.74/лв., представляваща
сторените пред СГС съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Триадица“, пл. „********, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч.и
И.И.Г.ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 3089,00 /три хиляди осемдесет и девет/лв., представляваща
държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата 411,40 /четиристотин и единадесет, 0.4/лв., представляваща
заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответна на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: