Решение по дело №216/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 585
Дата: 16 април 2021 г.
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20217040700216
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 26 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 585                                    16.04.2021 година                                     гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на осемнадесети март две хиляди и двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ГАЛИНА РАДИКОВА 

ЧЛЕНОВЕ: 1.  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Йовка Банкова, в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно дело № 216 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила касационна жалба от И.Н.Р. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора- Бургас, против решение № 756/29.06.2020 г., постановено по адм.дело № 2474/2019 г. по описа на Административен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В нея се сочи, че в ППЗИНЗС е предвидено обособяване на клуб в мястото за лишаване от свобода, като в нормата на чл. 22д от същия нормативен акт е указано и какво следва да е неговото минимално обзавеждане. Изложени са подробни съображения относно условията на изтърпяване на наказанието в мястото за лишаване от свобода, по същество неотносими към предмета на конкретния спор. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго за уважаване на жалбата.

В съдебното заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата. Представя доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение, като излага подробни съображения за незаконосъобразност на същото. Счита, че жалбата му срещу бездействието на ответника да се произнесе по искането за внасяне и ползване на котлон и малка фурна, е процесуално допустима и неправилно производството е прекратено от първоинстанционния съд. Твърди, че посочените вещи са вписани в нарочен списък, утвърден от министъра на правосъдието на основание чл. 200, вр. чл.122 от ЗИННС, и началникът на затвора не разполага с правомощието да откаже внасянето им от лишените от свобода, а е длъжен да уважи направеното искане. По отношение на искането за обособяване на клуб за културно-масова дейност в Затвора Бургас сочи, че всяка група трябва да разполага с помещение за такива дейности, с оглед постигане целите на наказанието, предвидени в нормата на чл. 36 от НК.

Ответникът по касационната жалба- началник на Затвора Бургас не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по касационната жалба. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от И.Н.Р. против бездействие на началника на Затвора Бургас да се произнесе по заявление с рег. № 2302/23.07.2019 г. Със заявлението е поискано от Р. разрешение да внесе в мястото за лишаване от свобода котлон и малка фурна, като се сочи, че те са вписани в списъка с разрешени вещи, утвърден със заповед на министъра на правосъдието, в сила от 07.04.2017г.

По направеното със заявлението искане е изготвено писмено становище от 24.07.2019 г. на инспектор Кристина Георгиева. В него се сочи, че заявителят е настанен в първа зона за повишена сигурност, където към момента липсва помещение, специално предназначено за съхраняване и ползване на котлон и малка фурна, а само при това условие е допустимо лишените от свобода да държат и ползват посочените уреди. Въз основа на съдържащите се в становището данни е прието от началника на Затвора- Бургас, че искането е неоснователно и на 25.07.2019 г. е поставена върху заявлението резолюция „Поради изложените от инсп. Георгиева съображения- НЕ“. При тези данни е прието от първоинстанционния съд, че по искането на Р., формулирано в заявление рег. № 2302/23.07.2019 г., е налице произнасяне и жалбата е процесуално недопустима, поради липса на предмет. Според настоящия съдебен състав решението в тази част, имаща характер на определение, е законосъобразно.

Според нормата на чл. 256, ал. 2 от АПК противоправно бездействие на адмиинистративния орган е налице при неизпълнение на задължение за извършване на фактически действия, произтичащо от пряко от нормативен акт. В разглеждания случай такова не е налице, доколкото по силата на законова регламентация с подаване на заявлението е възникнало за административния орган задължение за волеизявление (не за фактическо действие), а неизпълнението на задължението за волеизявление поначало не подлежи на контрол по реда на чл. 256 от АПК. От друга страна, налице е произнасяне на органа по направеното от касатора искане. Въз основа на данните, съдържащи се в изготвеното от инспектор К. Георгиева становище, е постановен отказ, който не е обжалван от адресата и е влязъл в сила. Принципно правилни са съображенията на касатора относно изискването за мотивиране на административните актове, но е допустимо мотивите да се съдържат в останалите документи от преписката (в случая в становището на инсп. Георгиева), а и тяхното неизпълнение поначало обуславя унищожаемост на акта, каквато в случая не е предявена в законоустановения 14-дневен срок. На следващо място следва да се отбележи, че бездействието на административния орган, когато такова е налице, може да се оспори в преклузивния 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му, а в случая жалбата е депозирана едва на 09.10.2019 г., т.е. почти три месеца след депозиране на заявлението.

С решението, предмет на касационната проверка, е отхвърлена жалбата на И.Н.Р. в частта, с която се оспорва бездействие на началника на Затвора- Бургас да обособи и урегулира клуб за културно-масова дейност в Затвора- Бургас, и да изготви график за ползването на този клуб. Според настоящия касационен състав решението е правилно и в тази част.

От данните по делото е видно, че касаторът Р. изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ и на основание чл. 248, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е настанен в обособена зона с повишена сигурност. С цитираната норма принципно е изключена възможността за участие в колективни мероприятия на лицата, настанени в постоянно заключени помещения. Видно от приложената по делото справка, в коридора на първа зона за повишена сигурност, в който е настанен касаторът, не е предвидено и не е обособено помещение, функциониращо като клуб за културно-масова дейност. На изтърпяващите наказание доживотен затвор обаче е предоставена възможност за регламентиран достъп до библиотека (по график, приложен на л. 49), спортни дейности и трудова дейност. В справката се сочи, че спалните помещения са оборудвани с кабелна телевизия. Ежеседмично мястото за лишаване от свобода се посещава от представители на различни религиозни общности, които провеждат беседи с осъдените. Ежедневно се провеждат индивидуални разговори с инспектор социална дейност и възпитателна работа, а при заявено желание осъденият може да бъде консултиран и от инспектор-психолог. Двигателна активност е осигурена с престой на открито и възможност за използване на спортни уреди. При тези данни следва да се приеме, че са осигурени минимално необходимите условия за изтърпяване на наказанието, съобразно представените по делото Национални стандарти за третиране на лишени от свобода, осъдени на доживотен затвор.

В посочената от касатора норма на чл. 22а от ППЗИНЗС са регламентирани изискванията по отношение на минималното обзавеждане на помещенията за групова работа и са посочени мероприятията, които могат да се провеждат в тях- беседи, срещи с представители на обществеността, художествена самодейност. Доколкото в Затвора Бургас са осигурени условия за изпълнение на посочените дейности, не би могло да се приеме, че е налице твърдяното от касатора противоправно бездействие на затворническата администрация. Помещенията за групова работа, осигурявани с цел поправително въздействие върху осъдените лица, могат да бъдат от различно естество, като такова помещение е напр. библиотеката на затвора, както е отбелязал първоинстанционният съд.

В заключение, не се установяват наведените касационни основания, поради което обжалваното решение като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 756/29.06.2020 г., постановено по адм.дело № 2474/2019 г. по описа на Административен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

 

                            2.