Р Е Ш Е Н И Е № 47
Гр. Сливен, 27.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 551 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Ж.В.П., ЕГН **********,***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-001012/27.11.2019
г. по чл. 171 т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата, издадена от Н.на
РУ - Сливен при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни, с отнемане на СРМПС №
********* и два бр. регистрационни табели. Оспорването намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата,
като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Оспорващата твърди, че е оставила автомобила за ползване на Т. Г., към който
момент той притежавал СУМПС. Липсвал умисъл относно обстоятелството, че същият
управлява автомобила без свидетелство. Счита, че конкретната принудителна
административна мярка се прилага спрямо собственика на ППС единствено в
случаите на знание за управлението на автомобила без СУМПС, какъвто не бил
настоящият. В момента оставала без превозно средство, а такова ѝ било
необходимо, за да полага пълноценни грижи за б. си дете. Моли съда да отмени административния акт като
материално и процесуално незаконосъобразен.
В с.з. оспорващата, редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява
се от надлежно упълномощен адв. Х. Х. ***, който
поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Излага доводи от фактическо естество.
В с.з. административният орган Н.РУ – Сливен при ОД на МВР - Сливен, редовно
и своевременно призован, се явява лично Д. К.. Оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли. Заявява, че нормата на чл. 171 ал. 1 т. 2а б. „а“ от ЗДвП е
императивна и налага задължение за органа да прекрати регистрацията на МПС и на
собственик, чието МПС се управлява от лице с отнето СУМПС. От доказателствата
се установявало, че оспорващата управлява и друго МПС, както и разполага с
възможност да ползва автомобила на своята майка. Т.е. прекратяването на
регистрацията нямало да затрудни майката да транспортира детето си.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 27.11.2019 г. около 08:30 часа в гр. Сливен полицейски служители в ОД
на МВР – Сливен спрели за проверка лек автомобил марка „Мерцедес“
модел „S500“ с рег. № ***, движещ се по бул. „Панайот Хитов“, при която
установили самоличността на водача – Т. Г.Г.и с. на
превозното средство – Ж.В.П.. При извършената проверка длъжностните лица
констатирали, че Г.е с отнето на 18.11.2019 г. свидетелство за управление на
МПС. За установеното против Г.бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение бл. № 427410/27.11.2019 г., в който същото било
квалифицирано като административно нарушение по чл. 150а от Закона за
движението по пътищата.
На същата дата – 27.11.2019 г. Началникът на РУ – Сливен при ОД на МВР
- Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-001012
по чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на Ж.В.П. прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 190 дни. Заповедта била връчена на П. на 03.12.2019
г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд, чрез административния
орган, на 16.12.2019 г.
Към доказателствата по делото е приобщена представена от органа Справка
за нарушител – водач на Ж.В.П., от която се установява, че срещу същата има
издадени три наказателни постановления, 9 фиша и наложена една ПАМ (освен процесната) за административни нарушения на норми от ЗДвП.
СУМПС № ********* на Т. Г.Г.било отнето на
18.11.2019 г., във връзка с наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца по НП № 18-0804-003943/2018 г., съобразно справка № УРИ
1670р-00-339/15.01.2020 г. на РУ – Сливен. Същото обстоятелство се установява и
от представената Справка за нарушител – водач.
Съгласно представен по делото АУАН № 3233/24.10.2019 г., на 24.10.2019
г. полицейски служители спрели за проверка лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „SL600“ с рег. № ***, водачът на който спрял за престой и паркирал в
зоната на кръстовище и пред пешеходна пътека тип зебра; установено било, че
водачът Ж.В.П. не носи СУМПС и СРМПС – част 2, като при извършена справка
длъжностните лица констатирали, че СУМПС е със статут „изгубен – откраднат“ от
дата 08.08.2018 г. Въз основа на този акт за
установените от служителите на реда административни нарушения нарушения по чл. 98 ал. 1 т. 6, чл. 100 ал. 1 т. 2, чл. 98
ал. 1 т. 5 и чл. 150а ал. 1 от ЗДвП било издадено наказателно постановление №
19-0804-003233/02.12.2019 г. за налагане на административни наказания на водача
Ж.П..
От представена Справка в централна база – КАТ се установява, че М. В. П.
(м. на настоящата оспорваща) е с. на два леки автомобила – Деу
Нексия с рег. № *** и Мерцедес с рег. № ***.
Представена е и приобщена по доказателствата визираната в оспорения акт
Заповед № 343з-86/20.01.2017 г., издадена от Директора на ОД на МВР – Сливен, с
която Н.РУ – Сливен при ОД на МВР - Сливен е оправомощен
да прилага принудителни административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5,
б. „а” т. 6 и т. 7 от Закона за движението по пътищата.
Оспорващата страна представя Удостоверение за раждане на детето Г.Т. Г.,
с. на Ж.В.П. и б. Т. Г.Г., както и п. изследване,
съгласно което при детето „се наблюдават част от симптомите, характерни за а. с.,
които са умерено изразени..“.
По делото е разпитан като свидетел Т. Г.Г.,
който заявява, че е живял с Ж.П. на с. начала до м. септември 2019 г., а процесният автомобил е нейна с.; след р. им автомобилът
останал при него той да го управлява, а тя шофирала автомобила на майка си; при
р. свидетелството му за управление още не било отнето; детето страдало от а.и
не можело само да се о., което налагало някой да взема и води заетата с г. за
него учителка; в момента Ж.П. водела учителката с такси, тъй като майка ѝ
си взела колата; Ж. не знаела, че му е отнето СУМПС; в момента Ж. използвала на
майка си автомобила Мерцедес с рег. № ***, който в момента бил обявена за
продажба; друг автомобил не ползвала.
По искане на оспорващата страна по делото е разпитана като свидетел В. С.,
която заявява, че е у., която полага г. за детето Г.; родителите винаги я
вземали, поради възрастта и здравословното ѝ състояние; майката Ж. я
вземала с различни автомобили, на които не познава марките, но и такси
ползвала.
По искане на административния орган е разпитан като свидетел Я. З., с.
в Група „Охрана на обществения ред“ в РУ на МВР, който заявява, че на
16.01.2020 г. сутринта е получил информация, че Г.е с отнето СУМПС, но
продължава да управлява автомобили, в т.ч. и такъв с рег. № ***; около 9:20 ч.
бил на кафе със свой приятел в заведение в гр. Сливен, на маса с изглед към
булеварда, откъдето забелязал паркиран този автомобил; в заведението се
намирали Ж.П. и Т. Г.и като излезли, тя седнала на шофьорското място, а той –
на дясната седалка; цитираният автомобил и още един с рег. № *** винаги били
паркирани вечер на ул. „В. О“ … или …, където е к.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се
налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Н.на
Районно управление – Сливен при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със
Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. материална компетентност по чл. 172 ал. 1 от
Закона за движението по пътищата. Като издадена от компетентен орган и в
предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема
оспорената заповед като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от
страните, обжалваната заповед се
преценява от настоящата съдебна инстанция и като издадена в съответствие с относимите материалноправни норми
и при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила и целта на закона. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
2а б. „а“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителни административни мерки. Процесната такава
е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е
предотвратяване на противоправно деяние, респ.
закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171 т. 2а б. „а“ мярка
на административна принуда е прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство „на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година“.
В настоящия случай
от компетентни длъжностни лица при ОД на МВР Сливен е съставен по реда на чл.
189 ал. 1 от ЗДвП акт за установяване на административно нарушение, съгласно
който Т. Г.Г.управлява процесния
лек автомобил (със с. – Ж.П.) като неправоспособен – с отнето СУМПС. Фактическите
обстоятелства, установени в акта се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а в процесния случай оспорващата страна
не е ангажирала допустими доказателствени средства, с
които да обори констатацията в настоящия АУАН досежно
установената в същия фактическа обстановка. Обстоятелството, че СУМПС №
********* на Г.е отнето на 18.11.2019 г. се установява от приобщената към
доказателствата официална справка, както и от представената официална такава
извадка от справка за нарушител – водач от информационната система на МВР.
Следователно, в случая са налице и доказани всички изискуеми предпоставки за
налагане на процесната принудителна административна
мярка – МПС е управлявано от водач, който е лишен от това право по
административен ред. Последната хипотеза на цитираната по – горе норма урежда
случаите, когато мярката се прилага по отношение на собственик, чието превозно
средство се управлява от лице без свидетелство за управление, като
законодателят не изисква знание или съгласие на собственика, за да се счита, че
са налице всички изискуеми предпоставки за налагане на ПАМ, обективирана
като „прекратяване на регистрацията на МПС“. Съобразно нормата на чл. 150а от ЗДвП, визирана в цитирания по – горе АУАН, за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В случая СУМПС на Г.като водач е
било отнето на 18.11.2019 г. и към датата на установяване на процесното нарушение, провокирало прилагането на ПАМ – 27.11.2019
г. същият е управлявал превозното средство без необходимото свидетелство за
правоуправление. Следователно, мотивите на
административния орган в оспорения акт се подкрепят от събраните
доказателства. В
настоящия случай, допускайки друго лице да управлява без СУМПС с. ѝ автомобил,
оспорващата П. е допуснала отклонение от нормативно предписаното поведение на с.
на превозното средство по смисъла, въведен от законодателя в ЗДвП и това е
доказано по безспорен и несъмнен начин в хода на настоящото съдебно
производство.
На следващо място,
както
се отбеляза по – горе, чл. 189 ал. 2 от ЗДвП придава доказателствена
сила на установеното в актовете за установяване на административни нарушения по
този закон, до доказване на противното. Както в хода на административното
производство, така и в настоящото съдебно такова оспорващата П. не ангажира годни
доказателства, оборващи констатациите в акта. Тези констатации са абсолютна законова
предпоставка за образуване на административно производство по прилагане на
принудителна административна мярка по реда на глава шеста от Закона за
движението по пътищата и издаване на индивидуален административен акт по чл.
172 ал. 1, във вр. с ал. 2 т. 3 от ЗДвП.
Оспорващата страна
навежда доводи и ангажира доказателства от социално – битов характер в насока
незаконосъобразност и нецелесъобразност на мярката, които доводи съдът не
споделя. В отлика от административнонаказателното
производство по ЗАНН, при категорията административни актове, към която се
причислява и процесният, органът – издател няма
задължение да извършва преценка за малозначителност
на деянието или да обсъжда и цени други обстоятелства от семейно – битово и
социално естество. В случаи като процесния
административният орган действа при условията на обвързана компетентност и при
наличието на всички нормоустановени и изискуеми фактически и правни предпоставки прилага
предвидената в закона принудителна административна мярка. Ето защо наведените в
жалбата фактически съображения и събрани по искане на оспорващата страна
писмени и гласни доказателства за евентуален негативен резултат в житейската
сфера на жалбоподателката, се преценяват от съда като
неотносими към преценката за законосъобразност на
приложената мярка. Независимо от изложеното, по делото се установи, че
оспорващата П. разполага и с други възможности за транспортиране на б. си дете
с превозно средство, като за целта би могъл да се ползва и таксиметров превоз,
т.е. приложената мярка по никакъв начин не препятства изпълнението на родителските
задължения и макар да създава временно затруднение, то същото не е обективно
непреодолимо. Заложените в разпоредбата на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП
юридически факти са безспорно и с категоричност доказани, което обуславя извода
за материална законосъобразност и целенасоченост по закон на оспорения акт.
Необосновано е и твърдението на жалбоподателя за несъответствие на заповедта с
целта на закона. Последната е заложена в разпоредбата на чл. 1 ал. 2 от ЗДвП,
съгласно която, целта на този закон е да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се
опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда
от замърсяването от моторните превозни средства. В контекста на тази норма е и
целта на принудителните административни мерки, които се прилагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, в т.ч. чрез превенция на противоправните
деяния от тази категория. От анализа на цитираните законови разпоредби се
налага изводът, че налагането на ПАМ в определените от закона случаи е насочено
именно към опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата,
каквато е конкретната и основна социална функция на този нормативен акт.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-001012/27.11.2019
г. по чл. 171 т. 2а б. „а“ от Закона за движението по пътищата, издадена от Н.РУ
– Сливен при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено
по отношение на Ж.В.П. прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни,
е материално и процесуално законосъобразна и съответна на целта на закона.
Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Претенция за разноски в хода на от страните не е направена, поради
което и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл.
пето от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.В.П., ЕГН **********,*** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0804-001012/27.11.2019 г. по чл. 171 т.
2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата, издадена от Н.на РУ - Сливен
при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни, с отнемане на СРМПС №
********* и два бр. регистрационни табели, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: