Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 6705/2019 г. по описа на СГС, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по депозирана въззивна
жалба от ищеца - Т.В.Т., чрез пълномощника си - адв. С.И., с надлежно учредена
представителна власт по делото, срещу Решение
№ 417200 от 29.05.2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК, изменено в частта
за разноските по реда на чл. 248 ГПК и допълнено по реда на чл. 250 ГПК с
Решение № 73892 от 25.03.2019 г., постановени по гр.д. № 74722/2017
г., СРС, 153 състав, с което са
отхвърлени предявените от - Т.В.Т. срещу „И.о.“
АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ – за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 311 от 24.08.2017 г.
на изпълнителния директор на „И.о.“ АД; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „старши
инженер, хардуер“ в сектор „Хардуерна поддръжка“, отдел „Технологична поддръжка“,
дирекция „Системна интеграция и иновации“ и с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на сумата 15 372,06 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за период от
25.8.2017 г. до 25.2.2018 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/20.10.2017 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Във
въззивна жалба са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Поддържа се, че изводите на първоинстанционния съд за законност
на уволнението са необосновани, тъй като изпълнителният директор не е бил
овластен от Съвета на директорите да приема вътрешни актови и да определя структурата
на дружеството, доколкото от разпоредбата на чл. 37, ал. 3, т. 3 от Устава на
ответното дружество, приет като писмено доказателство, се установява, че това е
изрично в правомощията на Съвета на директорите. Сочи още, че наред с
посочената незаконосъобразност, първоинстанционният съд неправилно е приел, че
в Протокол № 172/12.01.2017 г. от заседанието
на Съвета на директорите изобщо не е било взето решение за съкращаване на длъжността „старши инженер, хардуер“, тъй като такова
било взето само за длъжността „хигиенист“ и „счетоводител“. Изтъква, че в
нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че ответното
дружество не е било длъжно да извърши подбор преди прекратяване на трудовото
правоотношение, доколкото по делото е било установено, че трудовата функция
продължава да съществува в и се изпълнявала от заемащите длъжността „старши
техник – поддръжка компютри“ и „системен администратор“, като в конкретния
случай работодателят се опитвал да заобиколи закона. Поддържа още, че в случая
не е налице трансформация на длъжностите, а само промяна в наименованието, тъй
като и към момента всички трудови функции, изпълнявани от ищеца, продължавали
да съществуват. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявените
искове. Претендира и разноски.
Въззиваемият – ответник „И.о.“ АД, чрез процесуалния си представител –
юриск. Л.А., с надлежно учредена
представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на
въззивната жалба, с която оспорва същата по подробно изложените съображения.
Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и постановено в
съответствие с процесуланите правила и материалния закон, поради което следва
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната
разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по
конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, намира следното:
Страните не спорят, а и от представените по
делото писмени доказателства /трудов договор от 09.04.2001 г. и допълнително споразумение към него №
1332/27.01.2016 г./ безспорно се установява, че
между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
заемал в ответното дружество длъжността „старши
инженер, хардуер“ в сектор „Хардуерна поддръжка“, отдел „Технологична
поддръжка“, дирекция „Системна интеграция и иновации“ , като това трудово
правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ
- поради съкращаване в щата, със
Заповед № 311 от 24.08.2017 г. на компетентния за това орган в качеството му на
работодател - изпълнителния директор на „И.о.“ АД, считано от деня следващ връчването
на заповедта, връчена на 24.08.2017 г. удостоверено с подписа му, при неспазен
срок на предизвестие – агр. чл. 335, ал. 1, т. 2 КТ.
Тежестта на доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението,
принадлежи на работодателят, който
следва да установи осъществяването в обективната действителност на всички
материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в
щата.
Законността на едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ (поради
съкращаване на щата) се предпоставя от проявлението на следните юридически
факти – 1. съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е.
на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2. моментът на уволнението
трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и
фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по надлежен
ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е извършил подбор по
реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или
служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност.
Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за
допуснато от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост
на изводите му за незаконност на процесното уволнение на ищеца. В тази връзка
следва да се отбележи, че съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване, считано от един определен момент за бъдеще, на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на
извършваните от тях и съответстващи на длъжностните им характеристики трудови
функции. Следва да се изясни и обстоятелството, че съкращаване на щата може да е
налице и при преструктуриране или реорганизация, включително при трансформиране на
длъжности. Тази хипотеза е налице, когато се съкращават отделни длъжности
по щата, като на тяхно място се създават нови не само по наименование
длъжности, но и по същността на извършваната работа, т. е. с друг различен
предмет на трудовата дейност и трудови функции. Уволнението в този случай ще
бъде законно, ако извършеното съкращаване в щата е реално, т. е. ако
съответната длъжност, като конкретна трудова функция действително е съкратена
или съществено променена и промяната
в щата е извършена по законоустановения ред. Нещо повече, наличието на
съкращаване на щата не е обусловено винаги от намаляването на числеността на
персонала, защото при трансформиране на длъжности е възможно дори нейното
увеличаване, но зависи от съществуването на длъжността с техните трудови
функции - като съвкупност от трудови права и задължения. /в този смисъл е и
константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 154 от 18.04.2011 г. по
гр. д. № 1279/2010 г. на III г. о.; Решение № 498 от 13.01.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о., ГК.
В конкретния случай от представените по делото от
ответника писмени доказателства, които не са били надлежно и своевременно оспорени
от ищеца се установява, че Съветът на
директорите, в изпълнение на правомощията си по чл. 37, ал. 2, т. 3 от действащия
устав на дружеството, обективирано в Протокол от 12.01.2017 г. /лист 88 по
делото на СРС/ е взел решение за приемане на промени в организационната структура
и длъжностно-щатно разписание на същото, считано от 01.02.2017 г. Следствие на това в
отдел „Технологична поддръжка“ в дирекция „Системна интеграция и иновации“ е
премахнат целият сектор „Хардуерна поддръжка“, където е работил ищецът и е закрита длъжността „Старши инженер,
хардуер“ - общо 4 бройки, която длъжност е заемал ищецът. Противно на поддържаното в жалбата, компетентният за
това орган по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Устава съветът на директорите е
приел и новата организационна структура на „Информационно обслужване“ /лист 82
по делото/, както и ново длъжностно щатно
разписание на „И.о.“ АД и същите
са станали неразделна част от Протокол № 172/12.01.2017 г., доколкото тези
документи са подписани от всички членове на Съвета на директорите на всяка страница, което е извод
за формиране на воля и приемане на решенията, обективирани в тези документи.
Впоследствие с решение на Съвета
на директорите на „И.о.“ АД, обективирано в Протокол № 182 от 12.07.2017 г. е
прието ново длъжностно-щатно разписание на дружеството /лист 99 по делото на
СРС/, считано от 01.08.2017 г., като в извършените промени в организационната
структура и длъжностно-щатното разписание на дружеството е запазена структурата
на отдел „Технологична поддръжка“ в дирекция „Системна интеграция и иновации“
на дружеството, във вида в който е утвърдена от Съвета на директорите на
12.01.2017 г. В длъжностно - щатното разписание, прието с решението от
12.07.2017 г. също не е предвидена длъжност „Старши инженер, хардуер“. По
изложените съображения изводите на първоинстанционния съд, че решението за съкращаване
на щата е взето от компетентния за това орган в
дружеството, а именно Съветът на
директорите на „И.о.“ АД, в чийто състав участва и изпълнителния директор
на дружеството са, обосновани и правилни.
По отношение оплакването в жалбата, касаещо
неизвършването на подбор и злоупотреба с права от страна на работодателя,
предвид идентичност в трудовите функции на заемана от ищеца длъжност с тези на „Старши, техник по поддръжка на компютри“ и „Системен
администратор“ следва да се отбележи, че от
извършеното сравнение между представените по делото длъжностни характеристики
за длъжността изпълнявана от ищеца „Старши, инженер хардуер“ /лист 10 по делото на
СРС/ и „Старши, техник по поддръжка на компютри“ и „Системен администратор“, се установява, че действително част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са
запазени, но част от основните труди функции на тази длъжност са различни. Така
„системните администратори“ се занимават основно с инсталиране,
конфигуриране и поддържането на сървърни информационни системи и работни
станции, докато инженерите по хардуер са били ангажирани с ремонт
на компютри и периферни устройства към тях, сървъри, копири, офис техника и др.
При сравнение на функциите на длъжностните характеристики за „Старши, инженер
хардуер“ и „Старши, техник по поддръжка на компютри“, се установя Инженерите по
хардуер са били ангажирани основно с ремонт на различните видове устройства,
докато за длъжността „Старши, техник по поддръжка на компютри“ основно е
свързана с инсталирането, конфигурирането и поддържането на работни станции
(персонални компютри), което се осъществява на място при служителите на
дружеството, още повече че длъжността „Старши, техник по поддръжка на компютри“
е съществувала и преди извършената реорганизация през 2017 г., паралелно с
длъжността „Старши, инженер хардуер“, което отново е извод, че липсва
съвпадение между основните трудовите функции на двете длъжности. Тези съществените различия в длъжностите се установяват и от
кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по
изслушаната и неоспорена от страните ССчЕ, в което е описано конкретно в какво
се изразяват разликите в основните функции на посочените длъжности, което беше
посочено по-горе.
В тази
насока са и показанията на разпитания по делото свидетел Милен Петков, които
настоящият състав на съда намира за последователни и обективно дадени и
подкрепящи се от писмените доказателства и кредитира с доверие, и от които се
установява, че функциите на закритата длъжност „Старши, инженер хардуер“ се
различават съществено от функциите на останалите длъжности за приложни
администратори, системни администратори, администратор на база данни и аналитик
на компютърни комуникации, доколкото като е заемал длъжността „Старши инженер,
хардуер“, свидетелят сочи, че не е инсталирал софтуер към онзи момент, както
и че не е наблюдавал и работата на системи и сървъри, както и че, е имало други
служители за това.
Изложеното налага обоснован
извод, че към момента на прекратява не
трудовото правоотношение на ищеца – 24.08.2017 г. със Заповед № 311 от
24.08.2017 г. на компетентния за това орган в качеството му на работодател - изпълнителния
директор на „И.о.“ АД, част от основните
трудови задължения – след съкращаването на заеманата от ищеца длъжност „старши
инженер, хардуер“ в сектор „Хардуерна поддръжка“, отдел „Технологична
поддръжка“, са преминали към длъжностите
„Старши, техник по поддръжка на
компютри“ и „Системен администратор“, но те съдържат и допълнителни основни трудови
функции, посочени по-горе, които съществено се отличават от трудовите
задължения, които ищецът е изпълнявал на длъжността „старши инженер, хардуер“ в
сектор „Хардуерна поддръжка“, отдел „Технологична поддръжка“. Действително при
разграничаването на длъжностите при определен работодател от съществено
значение е не самото наименование на длъжността, а трудовите задължения, които
служителите, заемащи определена длъжност, са поели да изпълняват. Така едни и
същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат
същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното й
място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и организацията на
предприятието. Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите
задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените
задължения за длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите
функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността,
които както се установи в конкретния случай са различни. /в този смисъл е и споделяната
от настоящия състав практика на ВКс, обективирана в Решение № 498 от 13.01.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о., ГК./
Ето защо настоящият състав на
съда приема, че ответникът е установил по делото при условията на пълно
доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че към момента
на прекратяването на процесното трудово правоотношение е било налице реално съкращаване на длъжността, която
ищеца е заемал като „старши инженер, хардуер“ в сектор „Хардуерна поддръжка“,
отдел „Технологична поддръжка“, като изпълняваните от тази длъжност трудови
функции са преминали към длъжностите „Старши,
техник по поддръжка на компютри“ и „Системен администратор“. Както бе изяснено,
съкращаването на длъжността е било реално, предвид извършеното преструктуриране,
чрез т. нар. трансформиране на длъжности.
Съгласно задължителните за
правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 3/16.01.2012 г. на
ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, кръгът на работниците и служителите, към които
може да се насочи правото на уволнение е установен от закона с определянето на
обсега на подбора - до длъжности, които са близки или сходни, със
съкращаваните. Имайки предвид, че при
възстановяването на работа на ищеца със Заповед № РД-16-227 от 24.08.2017 г.,
по силата на влязло в сила съдебно решение № 150728 от 20.06.2017 г. на СРС, той единствено е заемал длъжността старши
инженер, хардуер“ в сектор „Хардуерна поддръжка“, отдел „Технологична
поддръжка“, дирекция „Системна интеграция и иновации“, то работодателят може да
уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи
подбор между него и друг /други/, заемащ близка или сходна длъжност. Ако
правото на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори
уволнението във връзка с проведения подбор. При задължителност на подбора,
работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия - между работниците и
служителите, чиито длъжности се съкращават или в по-широк кръг, чрез
включването и на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности.
В този смисъл работодателят има
право на преценка при изразяване на автономна воля, респ. при упражняване на
дискреция, която не подлежи на съдебен контрол дали при съкращаване на
единствената длъжност да бъде извършен подбор по реда на чл. 329 КТ, респ. дали
при тази съпоставка между качествата на отделните служители да бъдат включени в
подбора и тези, които заемат близки и сходни длъжности.
Тъй като реално е съкратена длъжност, която е заемал ищеца, явяваща се единствена, работодателят е имал право
на преценка дали да извърши подбор измежду служителя, заемащ закриваната
длъжност (трудова функция) и служителите, полагащи труд на сходни или близки
длъжности. Понеже процесната длъжност е
била единствена, при нейното съкращаване ответникът не е бил задължен да
извършва подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ. В тази връзка следва да се
отбележи, че работодателят е длъжен да допусне възстановения служител до
предишната работа, независимо от настъпилата промяна в хода по първия трудов
спор, но не и да изменя щатното разписание, и отново да възстановява
несъществуващата длъжност /в този смисъл е и решение № 327 от 14.112013 г.,
постановено по гр.д. № 69/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о./. В конкретния случай работодателят е предпочел
да не упражнява правото си на подбор, поради което прекратяването на трудовото
правоотношение на процесното безвиновно уволнително основание е
законосъобразно. Нещо повече, работодателят не е длъжен да доказва липсата на
достатъчна степен на сходство между трудовата функция на съкращаваната длъжност
и трудовите функции на длъжностите извън засегнатите от съкращението при наличието
на трансформация, в каквато насока са и съображенията изложени в Решение №
404/06.01.2014 г., постановено по гр.д. № 1968/2013 г., IV ГО на ВКС, които се споделят от настоящия състав на
съда.
Доколкото
във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, и паради съвпадане на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл.
273 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника
по жалбата „И.о.“ АД съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивно производство в размер на 100,00 лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 417200 от 29.05.2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК, изменено в частта
за разноските по реда на чл. 248 ГПК и допълнено по реда на чл. 250 ГПК с
Решение № 73892 от 25.03.2019 г., постановени по гр.д. № 74722/2017 г., СРС,
153 състав.
ОСЪЖДА Т.В.Т.,
ЕГН **********,*** ливади-запад, ул. ********, да заплати на „И.о.” АД, ***, на основание чл. 78, ал. 3,
вр. ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, сумата
от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на
препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: