Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 09.01.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
На девети декември две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 44 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД, предявен от
„Л.К.К.” ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес
управление:***, със законен представител: А.Д.А. чрез пълномощника си адв. П. П. против В.Т.Н., ЕГН ********** ***, като
производството се разглежда по реда на чл.422 от ГПК,.
В
исковата молба се твърди, че ответникът В.Т.Н. дължал на „Л. К.” ООД по договор
за заем № 8300/02.11.2015 г. невърната част от предоставена в заем сума в
размер на 533.70 лева, с краен срок на погасяване 02.02.2016г.
Твърди се, че по силата на сключен между В.Т.Н., „Л. К.” ООД и „Л.К.К.” ООД договор за гаранция от 02.11.2015г. „Л.К.К.” ООД в качеството си на гарант за изпълнение на
задължението на заемателя по договора за заем, след
активиране на гаранцията заплатил на „Л. К.” ООД невърнатата част от заема
(банков превод от 533.70 лева на 27.02.18 г.), като за платената сума и на
основание чл. 5.2 от договора за гаранция „Л.К.К.”
ООД встъпва в правата на заемодателя и се легитимира като кредитор в настоящото
производство. Отделно от това ответникът дължал на „Л.К.К.”
ООД сумата от 123.27 лева - неплатена част от запис на заповед от 02.11.2015г.
с падеж 02.02.2016г., който бил издаден да обезпечи
възнаграждението на гаранта по договора за гаранция. Предвид на това, общо
задължението на В.Т.Н. към „Л.К.К.” ООД било в размер
на 656.97 лева.
Тъй
като заемателят не изпълнил изцяло задължението си по
договора за заем, за ищцовото дружество възникнал
правният интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д.
№1172/2018 г., по описа на РС К. била издадена заповед за изпълнение, съгласно
която длъжникът следвало да заплати на заявителя сумата 656.97 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 09.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски
по делото, включващи: 25.00 лева - платена държавна такса и 300.00 лева –
адвокатско възнаграждение. Заповедта била връчена на В.Н. при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, което от своя страна обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от подаването на настоящата искова
молба.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч. гр. д. №1172/2018 г., по описа на РС К.:
-
656.97 лв. (шестстотин петдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки) –
главница, включваща сумата от 533,70 лв.
за извършено от ищцовото дружество плащане по
активирана гаранция, поради неплащане на задължения на ответника на договор за
заем и 123,27 лв. – неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция;
-
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда - 09.08.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.
Претендират
се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното
производство.
Ответникът, представляван от
особения представител адв. Д. не депозира отговор на
исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В хода на устните състезания адв. Д. оспорва иска като неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч. гр. д. №1172/2018 г., по
описа на РС К. е видно, че по заявление на ищцовото
дружество на 13.08.2018 г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено на
длъжника В.Т.Н., да заплати на кредитора „Л.К.К.“ ООД
сумата 656.97 (шестстотин
петдесет и шест лева и деветдесет
и седем стотинки) лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.08.2018г.
до окончателното изплащане
на вземането, както и
разноски по делото, включващи:
25.00 лева - платена държавна
такса и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е
връчена на В.Т.Н. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в указания от съда
едномесечен срок срещу него е предявена настоящата искова молба от заявителя „Л.К.К.“ ООД.
От представеното по делото копие от договор за заем №
8300 се установява, че на 02.11.2015 г. между „Л. к.“ ООД в качеството на
заемодател и В.Т.Н. в качеството на заемател е
възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна на заемодателя на
сумата 500.00 лева, с месечна погасителна вноска от 177.90 лева и общ размер на
всички плащания – 533.70 лева. Срокът на договора е за три месеца, като падежът
на първата погасителна вноска е 02.12.2015 г., а крайният срок на погасяване на
задължението е 02.02.2016 г.
Представено е копие от тристранен договор за гаранция
от 02.11.2015г., сключен между заемодателя „Л. к.“ ООД, заемателя
В.Т.Н. и „Л.к.к.“ ООД в качеството на гарант. От
съдържанието на договора е видно, че гарантът се задължава към заемодателя, в
случая, че заемателят не извършва дължимите плащания
по договора за заем от 02.11.2015 г. в продължение на шест месеца, да извърши
плащанията вместо него. В чл.5.2 е уговорено, че заемателят
се задължава да възстанови в пълен размер всички суми, платени от гаранта към
заемодателя по гаранцията в срок до седем работни дни след извършването на
плащането от гаранта. Съгласно чл.3 от договора, за предоставената гаранция заемателят дължи на гаранта възнаграждение в размер на три
ежемесечни премии в размер на 41.09 лева всяка или общо 123.27 лева. Сумата от
123.27 лева е обезпечена със запис на заповед от 02.11.2015 г. (приложен по ч.
гр. д. №1172/2018 г. по описа на РС К.), подписан от В.Н.. Ответникът се е
задължил да изплати тази сума без протест и претенции за разноски на падежа –
02.02.2016 г.
От представеното по делото Уведомление е видно, че на
14.02.2018 г. „Л. к.“ ООД е уведомило „Л.к.к.“ ООД, че В.Т.Н. не изпълнява задълженията си по договора
за заем и към 14.02.2018 г. същите са в общ размер от 533.70 лева, т. е. не е
внесена нито една от дължимите три вноски. Заемодателят приканва гаранта на осн. чл.6 от договора за гаранция да преведе по негова
сметка дължимата сума.
Представено е платежно нареждане от 27.02.2018 г., от
което се установява, че сумата от 533.70 лева е преведена от „Л.к.к.“ ООД в по сметка на „Л. к.“ ООД.
Изготвена и приета е по делото съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че липсват счетоводни данни за платени суми
от ответника В.Н. по договор за паричен заем № 8300 от 02.11.2015 г. Вещото
лице е установило, че дължимите от ответника суми са както следва: 500 лева –
главница; 33.70 лева –
лихва върху заемната сума; 123.27 лева – неплатено от ответника възнаграждение,
дължимо по договор за гаранция от 02.11.2015 г.
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза като обективно, компетентно изготвено и
неоспорено от страните.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е
допустим, тъй като е предявен в срок, след като заповедта по чл.410 ГПК е била
връчена на длъжника в заповедно производство по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Относно неговата основателност съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 02.11.2015 г. между трето за спора лице – „Л. К.“ ООД и
ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен
заем, по силата на който дружеството предоставило на заемателя
парична сума в размер на 500 лева под формата на потребителски кредит, а
последният се е задължил да върне заетата сума от 533.70 лева на заемодателя, в
срок от 3 месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 177.90 лева, при
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40% и годишен процент на разходите
от 48,06%. Липсва спор между страните, а и от заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че заемодателят е изпълнил
задължението си по договора, като е предоставил заемната сума на ответника.
Сключеният на 02.11.2015 г. договор за гаранция между
„Л.К.К.“ ООД, ЕИК ********* – гарант, „Л. К.“ ООД,
ЕИК ******* – заемодател и В.Т.Н. – заемател, има
гаранционно-обезпечителен характер, като по силата на договора ищецът – гарант
се задължил да започне да отговаря пред заемодателя за изплащането на
задълженията по договора за заем от 02.11.2015 г., в случай, че заемателят не извършва дължимите и изискуеми плащания. По
този начин се гарантира задължението по договора за заем, като съобразно чл. 6
от същия, заемателят изрично е дал съгласието си
вземането на заемодателя да бъде обезпечено чрез гаранция от трето лице. Със
сключването на договора за гаранция е възникнало такова правоотношение, което е
различно от правоотношението по поръчителството – чл. 138 - 148 ЗЗД и по
банкова гаранция по чл. 442 ТЗ. Гаранцията е породила задължение за плащане на
вземането на „Л. К.“ ООД към длъжника по договора за заем от 02.11.2015 г.,
когато заемателят не извършва дължимите и изискуеми
плащания в техния пълен размер. Задължението на гаранта е възмездно – за
предоставеното обезпечение заемателят следвало да
заплати възнаграждение в полза на гаранта в размер три ежемесечни премии в
размер на 41.09 лева всяка или общо 123.27 лева.
Сключените договори за заем и за гаранция са
действителни, съдържанието им не противоречи на повелителни норми на закона и
на добрите нрави и отговаря на общото изискване по чл. 9 ЗЗД. В договора за
заем е уговорен годишен лихвен процент 40% и ГПР 48,06 %, като при главница от
500 лева, общият размер на дължимите плащания по кредита е 533.70 лева. Този
размер съдът не намира за прекомерен и противоречащ на закона и на добрите
нрави. С договора за гаранция са уговорени насрещни задължения на ищеца – да
гарантира изпълнение задълженията на ответника по договора за заем, и на
ответника – да заплаща възнаграждение за това, че гаранцията е осигурена,
независимо от това налице ли е или не изпълнение по договора за заем. С
подписването на договора от ответника за него е възникнало задължение да
заплаща претендираното от ищеца възнаграждение по
договора за гаранция.
В договора за гаранция е предвидено, че при
неизпълнение на задълженията по договора за заем, гарантът следва да изпълни
при поискване от заемодателя неизпълнените задължения на заемателя.
При извършено плащане от страна на гаранта съобразно чл. 5.2 от договора за
гаранция, за заемателя възниква задължава да възстанови
в пълен размер всички суми, платени от гаранта към заемодателя по гаранцията.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че неплатената сума по договора за заем е в размер на общо 533.70
лева, от които 500 лева – главница и 33.70 лева – лихва, поради което тези
вземания с основание са били изплатени от гаранта на заемодателя. С това
плащане ищецът се е суброгирал в правата на
кредитора, както по силата на уговореното в договора за гаранция – чл. 5.2,
така и по силата на закона – чл. 74 ЗЗД. Ето защо съдът намира, че в полза на ищцовото дружество е възникнало вземане в размер от 533.70
лева, представляващо невърната от заемателя сума по
сключения с „Л. К.“ ООД договор за заем. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установи също, че дължимото възнаграждение по договора за
гаранция от общо 123.27 лева също не е платено. Предвид изложеното съдът
намира, че в полза на ищцовото дружество са
възникнали вземания в горепосочените размери спрямо обезпечения длъжник и
предявеният иск като основателен и доказан следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК на ищеца се дължат направените
в настоящото производство разноски. Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на
тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния
иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
ѝ относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер 25 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева. В исковото производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер 100 лева, за особен представител в размер на 300 лева,
както и 180 лева за депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Общият размер на
дължимите от ответника разноски, които следва да се присъдят в негова тежест са
325 лева в заповедното производство и 580 лева в исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Т. Н., ЕГН ********** ***, че същият дължи на „Л. К. К.” ООД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес управление:***, със законен представител: А. Д. А. чрез
пълномощника си адв. П. П. следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №1172/2018 г., по
описа на РС К.:
- 656.97 лв. (шестстотин
петдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки) – главница, включваща сумата от 533.70 лв. за извършено от ищцовото дружество плащане по активирана гаранция, поради
неплащане на задължения на ответника по договор за заем № 8300/02.11.2015
г. и 123.27 лв. – неплатена част от
възнаграждение по договор за гаранция от 02.11.2015г.;
- законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
09.08.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. Т. Н.,
ЕГН ********** ***, да заплати на „Л. К. К.” ООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес управление:***, със законен представител А. Д. А. сумата от 905.00 лв. (деветстотин и
пет лева), представляваща разноски по делото, от които 325 лева – разноски в
заповедното производство и 580 лева – разноски
в исковото производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на особения представител адв. К. Д. разходен касов ордер за сумата от 300.00 лв.
(триста лева) депозитни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч. гр. д. №1172/2018 г. по описа на РС К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.