№ 13423
гр. София, 10.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110125808 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил редовността на исковата молба
на основание чл. 128, ал. 1, т. 2 ГПК, с твърдения, че не е изчислена и събрана правилно
дължимата държавна такса, което съдът намира за неоснователно, доколкото приема, че
дължимата по настоящото производство държавна такса е 2 % от материалния интерес, а
именно 25 лева. Представени са доказателства за заплащането на същата, поради което не
може да се направи извод за нередовност на исковата молба, обуславяща оставянето без
уважение.
Релевирано е и възражение за недопустимост на исковете, което съдът също намира
за неоснователно, доколкото дължимостта на застрахователната премия, включена в
процесната главница, касае основателността на исковете и техния размер, а не тяхната
допустимост.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца “............ ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи
доказателства за допълнителен депозит за особен представител на ответника по сметка на
СРС в размер на още 80 лева, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на
указанията исковата молба ще бъде върната по отношение на тези ответници.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 59375/2021 г. по описа на СРС, 82 състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
1
исковата молба, при депозит в размер на 350 лева, вносим от ищеца в 1-седмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д., адрес: гр. София, ж.к. ”......... тел. **********,
специалност: Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на документ за внесен депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.05.2023 г. от 09:50 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
“............ ЕАД е предявило против Р. Р. Р. установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
309,01 лева, представляваща главница по Договор за кредит № C........ г., ведно със законна
лихва от 15.10.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 56,74 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 05.01.2020 г. - 04.12.2020 г. и сумата от 45,30 лева,
представляваща наказателна лихва за периода 06.01.2020 г. - 11.10.2021 г., за които суми по
ч. гр. д. № 59375/2021 г. на СРС, 82 състав, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
Ищецът твърди, че на 14.10.2019 г. между “.........., по силата на който последният бил
финансиран със сума в размер на 325,91 лева за закупуване на стока и ползване на услуга.
Страните договорили, че сумата ще бъде заплатена пряко от кредитодателя на
упълномощените търговски партньори на “........... ЕАД. С договора бил определен
погасителен план с падежна дата 5-то число на съответния месец и бил уговорен фиксиран
лихвен процент в размер на 35,04 %. Уговореният ГПР бил в размер на 41,26 %. Поддържа,
че ответникът е заплатил само една месечна вноска в размер на 33,25 лева на 10.12.2019 г.,
след което изплащането по кредита било преустановено. Сочи, че падежът на първата
неплатена вноска е настъпил на 05.01.2020 г., като считано от следващия ден, ответникът
изпадал в забава. Уточнява, че тогава кредитодателят не се е възползвал от правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, като с настъпването на крайния срок на кредита на
05.11.2020 г. целият неизплатен остатък от кредита станал изискуем. Твърди, че ответникът
му дължи и неизплатена част от договорна възнаградителна лихва, считано от падежа на
първата неплатена вноска до края на срока договора, както и лихва за забава за периода
06.01.2020 г. - 11.10.2021 г. В исковата молба се твърди, че по силата на договор за цесия от
22.04.2020 г., сключен между “............ и ищеца, вземанията по процесния договор за кредит
били прехвърлени, за което на длъжника била изпратена препоръчана пратка на ........” ЕАД
с уведомление за цесията до адреса, посочен в договора за кредит. Същата обаче била
върната на ищеца като непотърсена, с оглед на което ищецът заявява, че длъжникът следва
да се счита за уведомен с връчване на препис от исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез особения си представител е подал
отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове. Навежда аргументи, че е
2
налице нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което е довело до недействителност
на договора, поради липса на спазена форма. На следващо място посочва, че е налице
нарушение на чл. 22 ЗПК поради непосочване на точен размер на ГПР съгласно изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а единствено като абсолютна процентна стойност. Оспорва
дължимостта и размера на претендираната договорна лихва. Оспорва дължимостта на
мораторната лихва поради наличие на анатоцизъм. С тези доводи моли за отхвърляне на
исковете.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение по
договор за кредит, като е предоставил на ответника съответната парична сума, а последният
се е задължил да я върне в посочения срок, заедно с претендираната възнаградителна лихва;
че е настъпила и е обявена предсрочна изискуемост на кредита спрямо ответника и
стойността на непогасената му част; че оспорените клаузи са действителни, в т.ч.
индивидуално уговорени, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД ищецът
следва да установи наличието на валидна писмена уговорка за заплащане на наказателна
лихва за забава, изпадането на ответника в забава, както и размера на наказателната лихва,
че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение, погасяване на дълга на падежа, както и да докаже
неравноправността на твърдените клаузи от договора за кредит.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3