Присъда по дело №305/2020 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 260004
Дата: 14 април 2021 г. (в сила от 30 април 2021 г.)
Съдия: Георги Любенов Йорданов
Дело: 20202220200305
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта

         П Р И С Ъ Д А

 

       

 

гр. Нова Загора, 14.04.2021 г.

 

           В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Новозагорският районен съд, наказателно отделение, І-ви състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Й.

 

                                                           

при участието на секретаря: РАДКА ЧОЛАКОВА

и в присъствието на прокурора КАТЯ СТАМЕНОВА

разгледа докладваното от съдия Й.

НОХД № 305 по описа за 2020 г.

 

                                                 П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Й.Й. – роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********,

ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.06.2019 г. в гр. Нова Загора, по ул. „Цар Освободител” управлявал лек автомобил марка „БМВ 740” с испански рег. № 2534 CJX след употреба на наркотични вещества – кокаин и негов метаболит /метилекгонин/ и метамфетамин, установено по надлежния ред чрез съдебна химикотоксикологична експертиза на ВМА гр. София, изх. № И-7060/12.07.2019 г., поради което и на основание чл. 343б ал.3 и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА И ГЛОБА в размер от 500.00 /петстотин/ лева.

На основание чл. 66 от НК ОТЛАГА ИЗТЪРПЯВАНЕТО на така наложеното наказание с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 343Г от НК ЛИШАВА подсъдимия И.Й.Й. от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от 14.06.2019 г.

 ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимия И.Й.Й., с ЕГН **********  и установена по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на Републиканския бюджет по сметка на ОД МВР Сливен направените по делото разноски на ДП в размер на 245.00 /двеста четиридесет и пет/  лева.

 Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Сливенски окръжен съд.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:         

 

                                             

                                                                        

Съдържание на мотивите

МОТИВИ на ПРИСЪДА № 260004/2021год. ПОСТАНОВЕНИ по НОХД № 305/2020год. , изготвени на 26.04.2021 год.

 

 

Производството е образувано въз основа на внесен пред съда обвинителен акт против И.Й.Й. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК за това, че на 14.06.2019 г. в гр. Нова Загора, по ул. „Цар Освободител” управлявал лек автомобил марка „БМВ 740” с испански рег. № 2534 CJX след употреба на наркотични вещества – кокаин и негов метаболит /метилекгонин/ и метамфетамин, установено по надлежния ред чрез съдебна химикотоксикологична експертиза на ВМА гр. София, изх. № И-7060/12.07.2019 г.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Сливен поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия И.Й.Й. обвинение и излага становище за доказаност на обвинението от обективна и субективна страна. Излага подробно своето становище мотивирайки го с подробно изложение на всички доказателства по делото Моли съдът да го признае за виновен и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години, глоба от 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две годин4.

Защитникът - адв. Т. В. ***, пледира установената по делото деятелност да е несъставомерна по обвинението, за което подсъдимият И.Й. е предаден на съд. Взема становище деянието да не е извършено виновно.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание. В обясненията си в хода на съдебното следствие по същността не отрича установеното в хода на досъдебното производство и изложено в обвинителния акт, но излага своя версия относно наличието на наркотик в урината открита по съответния ред, за което му е повдигнато обвинение, а именно че той не употребява наркотични вещества и такова е попаднало у него в урината му след като му е сипано от негови познати – приятели без негово знание и съгласие.  Счита се за невинен и моли да бъде оправдан.

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият И.Й.Й. е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********. Подсъдимият Й. е правоспособен водач на МПС, като има издадено свидетелство за управление на МПС № ********* от ОДМВР гр.Сливен, валидно до 20.01.2025 г. с придобити категории  „А“, „В“, „М“ и „АМ“.

          На 14.06.2019 г. свидетелят Д.Д.П. ***, назначен на длъжността „командир на отделение“ в ПУ „Шести“ при РУ – Нова Загора бил на работа с колегата си К.Д., като около 10,00 часа отишъл да окаже съдействие на негови колеги от Участък „кв.Шести“ във връзка с провеждането на специализирана полицейска операция. Около 10,40 часа по ул. „Цар Освободител“, до ПГСС забелязал, че от север, от „Т“ образно кръстовище, приближавал лек автомобил „БМВ 740” с испански рег.№ 2534 CJX. Свид.П. решил да го спре за проверка и в тази връзка подал сигнал със стоппалка. Водачът на автомобила възприел подадения му сигнал и спрял. П. поискал личните документи и тези на автомобила, като подсъдимия представил само лична карта, от която била установена самоличността. Заявил на полицейският служител, че другите документи не ги носил в себе си, тъй като ги бил забравил. Поведението на подс.Й. усъмнило свид,П., тъй като бил притеснен от извършената проверка и действията му били забавени и несигурни. Освен това свид.П. го попитал защо не е поставил обезопасителен колан, на което подс.Й. заявил, че и той не знаел причината за това. Свид.П. му предложил да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и го попитал дали е употребявал такива. Подс.Й. се съгласил да бъде тестван с техническо средство, но категорично отрекъл да е употребявал наркотични вещества. Свид.П. го завел до служебния автомобил на служители на Група „Пътен контрол“ при РУ – Нова Загора, където подсъдимият бил тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“, който отчел употреба на кокаин. Показанията на уреда били показани на подс.Й., който заявил, че това не можело да бъде вярно и че уреда грешал..На подсъдимият бил съставен АУАН бл. № 137236 и му бил издаден талон за медицинско изследване № 0039098, в който собственоръчно отразил, че не приема показанията на техническото средство и пожелал да даде кръв за анализ. Поради тази причина бил отведен във ФСМП – Нова Загора, където подс.Й. дал кръв и урина за извършването на експертиза.

          Видно от заключението на назначената по делото съдебна химикотоксилогична /токсикохимична/ експертиза в урината на подс. И.Й.Й. е доказано наличие на кокаин и негов метаболит /метилекгонин/ и на метамфетамин.

         Присъствието на наркотичното вещество кокаин и негов метаболит /метилекгонин/ в урината на подсъдимият показва, че същият е употребен в период от време по-голям от 12 часа преди вземане на биологичните проби.

        Присъствието на наркотичното вещество амфетамин в урината на подсъдимия предполага употребата му в период от време по-голям от 24-48 час преди вземане на биологичните проби.

         Кокаина и метамфетамина се намират в Списък 1 на чл.3, ал.11 от ЗКНВП, включващо „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве“, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Представляват наркотично вещество, нямат  легална употреба, пазар и производство и са под контрол съгласно ЗКНВП и Списък на Единната конвенция на ООН за упойващите вещества, ратифицирана от Република България./.

            Съдът кредитира свидетелските показания на разпитания в хода на съдебното следствие свидетеля Д.П., приобщени към съдебното следствие по съответния от закона ред, като логични, обективни, непротиворечиви и потвърждаващи се от другите приети по делото писмени доказателства. Фактите изложени от свидетеля са били установени при изпълнение на служебните му задължения и надлежно отразени в съставените за целта писмени доказателства приложени по делото.

            В хода на съдебното следствие подсъдимият лично и чрез процесуалния си представител не оспорваше така установеното в обвинителния акт. Точно обратното и подсъдимия и защитника му признаха и неоспорваха няколко групи факти, като ги приемат за установени по несъмнен начин, а именно, че на 14.06. 2019год. подсъдимия И.Й. е бил спрян за проверка, след което е бил тестван с техническо средство, което отчело наличие на кокаин, бил съставен съответния протокол, който Й. заявил, че не приема показанията. В 11.20 часа Й. е бил вече в спешния център в Нова Загора, където доброволно е преминал  медицинско освидетелстване и е дал кръв за изследване.

Не се оспорва и назначената в хода на досъдебното производство и приета в настоящото по съответния ред  съдебна химикотоксилогична /токсикохимична/ експертиза. Не се оспорва заключението на вещите лица, тяхната компетентност и безпристрастност, поради и което съдът изцяло го кредитира и приема като достоверно и правилно.

В хода на съдебното следствие единственото, което се оспорва от страна на подсъдимия и неговият защитник адв. В. бе умисъла на престъплението за което е обвинен подс. Й.. В хода на съдебното следствие се изгражда теза, че подсъдимият не е знаел, че е употребил наркотично вещество поради обстоятелство, че същото му било сипано в чаша за алкохол няколко дни преди да управлява и да бъде спрян за проверка на 14.06.2020год. от служители на РУ/св. Д.Д.П./ без негово знание и съгласие като „майтап” от негови приятели. Сочи се, че той не е и подозирал, че управлява МПС след употреба на наркотици, т.е. липсва умисъл при извършване на деянието поради и което не следва същото да му се вменява в отговорност.

С оглед изясняване на тези твърдения и действителната фактическата обстановка са разпитани още и свидетелите С.С.Т. и Г.П.П..

Видно от показанията на Т., прочетени в с.з. на 14.04.2021 г. е,  че преди близо една година бил на гости в дома на подсъдимия Й.. Там бил и св. Г.П., като докато били в дома на подсъдимия при негово отсъствие, Т. сочи, че Г.П. сипал нещо, прах с цвят между бяло и жълто  в чашата на Й. от едно пликче. Сочи, че не е казал тогава на подсъдимия. Сочи, че няколко дни по – късно /3-4дни/ разбрал, че на подс. Й. е била взета книжката поради и което той му казал за случая.

Свидетелят Г.П. /лицето посочено от Т., че е сипал в чашата на подсъдимия някакъв прах/ също твърди с показанията си, че когато бил нагости /не помни кога/ в Й. видял някой  /не сочи лице, не помни/ му сложил бял прозрачен прах в чашата с алкохол на подсъдимия  И. Й. без същия да знае.

И двамата разпитани свидетели, са близки приятели на подсъдимия и двамата свидетели не посочват нито ден, нито месец когато са били на гости у приятеля си И.Й. и на Й. някой е сипал прах в питието му без негово знание, за да може съда да приеме наведената от защитата хипотеза за липса на умисъл при извършване на деянието от подс. Й., за което му е повдигнато обвинение, а именно за това, че на 14.06.2019 г. в гр. Нова Загора, по ул. „Цар Освободител” управлявал лек автомобил марка „БМВ 740” с испански рег. № 2534 CJX след употреба на наркотични вещества – кокаин и негов метаболит /метилекгонин/ и метамфетамин, установено по надлежния ред чрез съдебна химикотоксикологична експертиза на ВМА гр. София, изх. № И-7060/12.07.2019 г., поради и което съдът приема така изложената хипотеза единствено като защитна теза на подсъдимия.

Съдът не кредитира показанията на двамата свидетели Т. и П. като ги намира за противоречиви – двамата сочат различен бял прах, Т. - жълтеникъв, П. - прозрачен бял прах. Никой обаче не сочи, че това е наркотик. Не се сочи нито  вида, нито количествого, което е било сипано. Т. сочи П. като лицето сипало праха в чашата на Й., а П. не помни. Единственото непротиворечащо в техните показания е обстоятелството, че е било еднократно сипване, докато Й. е бил в тоалетната, т.е. дори да приемем показанията им за верни, то съдът не може да определи и приеме ден и месец, когато се твърди, че е станало изложеното от тях в показанията си пред съда, още повече, че на настоящия съд му е служебно известно обстоятелство, а то не се и отрече от подсъдимия, че на същия – И.Й. има наложени наказания с НП на ОДМВР за отказ да бъде изследван за употреба на наркотични вещества. Наказателното постановление е потвърдено с решение на НЗРС и е влязло в законна сила, което от своя страна се приема за  индиция за употреба на наркотици при отказ да бъде изпробван.

На следващо място в подкрепа на казаното до тук и установената с обвинителния акт фактическа обстоновка, а дори и в оборване на тезата на подсъдимия се явява и неоспорената и приета от съда съдебна химикотоксилогична /токсикохимична/ експертиза. Видно от нея, в урината на подсъдимия е установено, доказано е наличие на кокаин и негов метаболит /метилекгонин/ и на метамфетамин.

         Присъствието на наркотичното вещество кокаин и негов метаболит /метилекгонин/ в урината на подсъдимият показва, че същият е употребен в период от време по-голям от 12 часа преди вземане на биологичните проби.

        Присъствието на наркотичното вещество амфетамин в урината на подсъдимия предполага употребата му в период от време по-голям от 24-48 часа преди вземане на биологичните проби.

         Касае се за два вида наркотик установен в урината и два периода от време, т.е. не е възможно с едно сипване, каквито са твърденията на свидетелите на защитата, да се приемат и установят два наркотика различни по вид и време/период/ на прием.

В този смисъл съдът намира установената фактическа обстановка така, както е пресъздадена от прокуратурата в обвинителния акт за безспорно и категорично установена от събраните по делото доказателства разгледани в съвкупност.

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по- горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият И.Й.Й. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по  чл. 343б, ал. 3 НК, за което е предаден на съд, а именно за това, че на 14.06.2019 г. в гр. Нова Загора, по ул. „Цар Освободител” управлявал лек автомобил марка „БМВ 740” с испански рег. № 2534 CJX след употреба на наркотични вещества – кокаин и негов метаболит /метилекгонин/ и метамфетамин, установено по надлежния ред чрез съдебна химикотоксикологична експертиза на ВМА гр. София, изх. № И-7060/12.07.2019 г.

На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в "управление" на МПС. Съдът счита, че действията на дееца по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр. Нова Загора по ул. Цар Освободител, представлява "управление" на МПС по смисъла на закона. На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка "„БМВ 740” с испански рег. № 2534 CJX, който подсъдимият Й.. е управлявал, е "моторно превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство. На последно място, за да бъде престъпно поведението на дееца И.Й.Й., законът изисква управлението на МПС да се осъществява, след като той е употребил наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, съгласно изложеното по-горе и прието от настоящия съд за доказано и доколкото видно от заключението на химическата експертиза се установява, че в представената за изследване проба кръв и урина, взета от И.Й.Й.  се установило наличие на кокаин и негов метаболит /метилекгонин/ и метамфетамин.

От всичко това безспорно се установява, че подсъдимият И.Й.Й. е употребил кокаин и негов метаболит /метилекгонин/ и метамфетамин, който представлява високорисково наркотично вещество. Кокаина и метамфетамина се намират в Списък 1 на чл.3, ал.11 от ЗКНВП, включващо „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве“, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Представляват наркотично вещество, нямат  легална употреба, пазар и производство и са под контрол съгласно ЗКНВП и Списък на Единната конвенция на ООН за упойващите вещества, ратифицирана от Република България./.

За съставомерност на деянието по  чл. 343б, ал. 3 от НК се изисква установена употреба от водач на МПС на наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, и по реда регламентиран в Наредба № 1/ 19.07.2017 г. без значение от вида и количеството на наркотичното вещество и на въздействието, което то е оказало върху неговото състояние и реакции при управлението на моторното превозно средството.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подсъдимият И.Й. е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Твърденията изложени в защитната теза на подсъдимия изцяло се отхврлят от разсъжденията на съда изложени по-горе в обстоятелстваната част на мотивите.

Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона и ниско правосъзнание.

ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО: Като взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична за този вид престъпления, отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- малко на брой нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата, чистото съдебно минало, липсата на отегчаващи вината обстоятелства,от деянието досега е изминал продължителен период от време-почти две години, съдът намира че следва да наложи наказание при привес на смекчаващите отговоността обстоятелства , а именно под минимума предвиден за такова престъпление – „лишаване от свобода”  за срок от шест месеца.Съдът счита,че дори този размер на наказанието е напълно достатъчен да поправи и превъзпита извършителя.

 На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години, тъй като са налице условията за това, защото наложеното наказание е лишаване от свобода до 3 години, лицето не е осъждано на "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер, а и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

 Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание "глоба" в минимално предвидения размер на 500.00 лв., като взе предвид всички относими смекчаващи и отегчаващи обстоятелства описани по- горе.

На основание чл. 343г от НК наложи на дееца и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца при съобразяване на всички относими обстоятелства касаещи деянието и дееца, както и съдебната практика.

По делото са направени разноски, които следва да се присъдят в тежест на подсъдимия,с оглед установяване на вината му.

Водим от тези мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: